Режим, НЕрежим, ние си се веселим - 90ДД и още нещо - 11

С шефа май ще си играем на "Кой е по-инатливото магаре?". Не иска да си приеме подаръка, понеже не било честно спрямо мен. Струвало пари, той бил шеф, а аз негов подчинен и прочие. Иска да си го взема обратно, но ще има да си мечтае за това.

Защо/то съм учител?!


              /Моите размисли, излети на няколко дъха/
Защото съм учител… приемам всеки един ден като битка, в която малките ми воини не само трябва да излязат победители, но и да станат по-знаещи, по-уверени и по-добри.
Защото съм учител… се боря всеки ден с досадната бумащина и най-приятното и лесно нещо е да вляза в класната стая и да проведа 4 или 5 учебни часа.
Защото съм учител… се ,,ровя“ из нормативни документи, ЗАКОНИ, сайтове, форуми и…, за да не пропусна нещо значимо и интересно, което бих могла да ползвам в работата си.
Защото съм учител… непрекъснато се обучавам и квалифицирам. Нали са ни нужни ,,квалификационни кредити“, за да съм ,,читав“ учител.
Защото съм учител… осъзнавам, че за управляващите ни все повече е важно ,,паничката“ отвън да е лустросана и привлекателна, а какво ще има в нея – няма значение!
Защото съм учител…, обидена от лъжливи обещания за по-,,привлекателен“ труд и по-достойно заплащане, никога не съм си позволила да пренеса негативните емоции в клас. Учителят винаги трябва да е в добро настроение и ако може – усмихнат!
Защото съм учител… проверявам по 3-4 комплекта тетрадки всеки ден и ако не ми стигне времето в училище, пренасям ги вкъщи.
Защото съм учител… не мога да изключа вечер телефона си, за да не пропусна някой важен разговор с родител. А така ми се иска да е тихо…
Защото съм учител…, когато приятелите ми ме попитат ,,Как са децата ти?“, без да се замисля, разказвам словоохотливо за моите ученици.
Защото съм учител… и приятелите ми са учители. И когато се съберем, уж за разпускане, говорим отново за тях – учениците ни.
Защото съм учител… имам щастието да обичам повече и да бъда обичана. В един момент имам не 2, а 26 деца.
Защото съм учител… и през ваканциите съм на ,,разположение“ на инспектората, за да сътворявам поредните отчети, планове или други там неща…
Защото съм учител… проверявам по два пъти на ден електронната си поща, за да не пропусна нещо ВАЖНО, което МОН, РУО или ръководството иска от мен да свърша до следващия ден или в по-лошия случай… до вчера.
Защото съм учител… ще бъда атестирана на всеки четири години. Кой е като мен! Но зная, че родителите на моите ученици няма да ме уважават само заради ЗАКОНА, който ги задължава.
Защото съм учител… не спя нощем от преумора и…, ако го направя, сънувам отново училищни коридори, класни стаи, тържества, уроци…
Защото съм учител… живея ,,достойно“ с недостойното ми възнаграждение, отсъдено от недостойни за уважение хора, които едва ли предполагат с какви предизвикателства се сблъскваме всеки един Божи ден и колко изобретателни трябва да бъдем, за да ни се получи!
А защо съм учител?
Защото не съм искала да бъда нещо друго. Защото, въпреки гореизложеното, чакам края на всяка ваканция, за да видя колко са пораснали моите деца в училище. Ако са нови, представям си ги… И преди да съм ги видяла, вече ги обичам!
Защото ги има тези детски очички, дето казват толкова много! Защото я има детската неподправена истина. Защото ги има детските обичащи сърчица.
Защото ние учителите сме най прегръщаните хора на тази земя. И както каза преди време една моя ученичка: Много се радвам, че си по-голяма от другите, защото едновременно можем да те прегръщаме няколко деца!
Защото съм учител… зная, че това не са само мои мисли, а на много други от нашата гилдия.
И да… Щастлива съм, че съм учител!
Стефка Василева

ЗА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ - СТЕФАН ПРОДЕВ

Шапки долу!
Не за знамето, не за химна, не за герба.
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за парламента.
Шапки долу!
Не за партиите, не за синдикатите, не за клубовете.
Шапки долу!
Не за армията, не за полицията, не за баретите.
Шапки долу!
Не за банките, не за фирмите, не за бизнеса.
Шапки долу!
Не за репресираните, не за реститутките, не за ликвидаторите.
Шапки долу!
Не за медиите, не за църквата, не за сектите.
Шапки долу!
Не за футбола, не за рока, не за модата.
Шапки долу!
Не за Европа, не за НАТО, не за Общността.
Шапки долу!
Не за долара, не за марката, не за лирата.
Шапки долу!
Не за нас, не за тях, не за другите.
Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ. За страдалеца. За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания. За онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, невидял добро от никого.
Шапки долу!
За будителя без икона. За колегата на Славейков и Ботев. За вечно разпънатия между дълга и нуждата.
Шапки долу!
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст. Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.
Шапки долу!
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими. Без който България би осиротяла.
И би забравила словото, което я въздига.
Шапки долу!