Контактите (не електрическите) и вашето отношение към тях

Не. До сега само веднъж една колега ми е помагал да се преместя в друг отдел, като използва познанството си с човек, от когото зависеше това. Не поддържам контакти, не вярвам някой да ми помогне за нещо. Аз обичам да оказвам съдействие на познати и приятели, но съм забелязала, че хората около мен не са такива. Не съм разочарована от това. Приемам го за нещо нормално.

Бих съдействала на някой за нещо заради моето отношение към него, а не защото ме е "обгрижил" като контакт.
Съответно не мисля (не разчитам),  че ако обръщам специално внимание на някого, то той някога ще ми го върне в услуга, защото виждаш ли просто се познаваме и съм любезна с него.
Накратко: помагам на когото искам и преценя.  И не се държа добре с хората с идеята да получа услуга след време от тях.

А примерно, ако ти трябва някаква информация, например за преподавател в езикова школа - чудиш се при кой от 5ма да се запишеш. И имаш познат в езиковата школа, не би ли се обърнала към него? Или ако планираш почивка и имаш познати в тур. агенция, които биха те насочили към конкретни хотели? В ежедневието има много такива ситуации.

Аз например се старая да поддържам контактите си активни, доколкото ми е възможно, но просто защото обичам да имам познати. Просто не знаеш в някой момент какво може да ти потрябва. От друга страна, също се старая да съм на разположение, когато някой има нужда от мен. Не толкова за работа, колкото за нещата от живота. Понякога ме хваща яд, че ето, имала съм познат еди къде си, но тъй като не поддържам контакта жив, не мога да се обадя и да попитам за нещо.

Контакти поддържам само с хора, които харесвам и ми е приятно да общувам с тях.
Не поддържам контакти с хора,  от които бих имала някакви облаги.

По-скоро имах предвид контакти, които биха могли да са взаимоизгодни за в бъдеще. Както ти би могла да си полезна на човека, така и той на теб. Например - имаш познат брокер на имоти. В момента не ти трябва такъв, но след 2 години примерно решаваш да инвестираш. И понеже с този човек вече се познавате, с времето си добила представа за качествата му на брокер, не би ли се допитала до него дали е изгодно да се купува в момента? И респ. да ползваш услугите му. Той пък, понеже е познат, ще ти направи отстъпка - и ето ситуация печеля/печелиш. Такъв тип отношения имам предвид аз.

Без да поддържате контакт пак можеш да се обадиш на брокера и той понеже те познава да ти направи отстъпка.
За мен да поддържаш контакт значи да се чувате периодично или да си пишете.

Контакти поддържам само с хора, които харесвам и ми е приятно да общувам с тях.
Не поддържам контакти с хора,  от които бих имала някакви облаги.
[/quote]

Коригирах въпроса, защото облаги наистина звучи много сметкаджийско. А идеята по-скоро е за евентуална взаимна полза от контакта.  Такъв тип отношения визирам.

Не, ако хората не ми допадат.
Само за ползи, не.

Темата вероятно е провокирана от темата за емиграцията, където се оказа, че връзките не били връзки, ами контакти.

Иначе аз съм по-скоро интроверт, поддържането на отношения с множество различни хора ме натоварва и изморява. Не ми е приятно, а ми е досадно. Не мога да контактувам с някакви хора, с които нямам много общо само, защото в един момент могат да ми потрябват. Да ми потрябват за какво? Сега интернет е масово достъпен, ако ми трябва информация за каквото и да било, лесно си я намирам. Каквото и да съм намислила да правя, от курсове до почивки предпочитам сама да си направя проучване, а не да се осланям на мнението на други хора.

Брокери, всякакви майстори, търговци на коли, чистачки и т.н си наемаме когато е необходимо. Няма нужда да поддържаме контакти с такива междувременно.

Също ми липсва и време. Тук хората са много заети, разстоянията са огромни, малкото свободно време, което имам отделям за спорт, работа в градината или вършене на нещо с детето.

За работа е различно, тук много държат на референциите, трябват задължително препоръки от предишни работодатели. Без препоръки тук работа няма да намериш. Когато напускам работа винаги питам прекия ми началник дали мога да го давам в бъдеще за препоръки. Никога не ми е отказвано, аз съм човек, който си разбира от работата и я върши отлично, препоръките са били винаги отлични. Не поддържам връзка междувременно с тези хора, не го смятам за необходимо. Това са ми били работни контакти, а не приятелски, че да искам да се виждам с тях впоследствие.

Всъщност контакти май поддържам целенасочено само със съседите, с които делим една ограда. Сега например тях ги няма за десетина дни, наблюдаваме им къщата, изнасяме кофите им за боклук и ги прибираме, когато трябва. Те правят същото за нас, когато ние пътуваме. Ринем си взаимно снега пред къщите и драйвуея през зимата и разменяме по две приказки когато се видим. Тук вече има взаимна полза, но хората са приятни.

Облага и полза са синоними.

Но полза има по-приятен нюанс
Бри, права си - от емигрантската тема ми хрумна тази. Но не само. Успешните хора около мен имат много и различни контакти. Замисли се, дори затворените общества се основават именно на взаимната изгода и доверието между членовете.

От друга страна поддържането на познанствата не изисква задължително срещане. Разговори от време на време или комуникация из соц. мрежи напр. не би гълтало много време. А ти не поддържаш контакт с бивши колеги защото не искаш или така е прието при вас?

Не поддържам познанства с цел евентуална бъдеща изгода. Нито време имам, нито желание. Поддържам връзка с бивши съученици, състуденти и колеги, защото сме станали приятели и ни харесва да се чуваме и споделяме времето си заедно. От далечен познат услуга бих искала само и единствено, ако касае нечие здраве.

С някои бивши колеги поддържам, но не заради евентуална облага, а защото сме се сприятелили и отвреме-навреме, когато обстоятелствата позволяват се виждаме или си пишем. Всъщност и с един бивш шеф поддържам, но ние работихме 6 години заедно в две различни фирми и имаме освен професионални и приятелски отношения. Но това е рядкост тук. Намирам, че канадците строго разграничават професионалните от приятелските си контакти. Не се събират както правим в БГ и не създават приятелства на работа. Ако има събирания, то не е спонтанно, а някакво тийм билдинг мероприятие.

Иначе сякаш е вярно това за успешните хора и многото им контакти, но аз просто не мога. Понякога ми се налага да ходя на срещи, да представям финансови доклади или да участвам в конферентни разговори, ами за мен си е натоварване, не ми идва отвътре. После само искам да се прибера на тишина. Голям темерут съм.

Поддържам контакти с хората, които са ми приятни. С някои не ми стига времето или разстояние ни разделя , но отношенията ни са истински и няма значение откога не съм ги виждала. Няма значение какво работят - не се притеснявам да им поискам услуга - близки сме.  
Най-добрият приятел на мъжа ми му беше и колега от предишна работа и се случи да отиде да работи на важно място. Успя да уреди и мъжа ми на новото място. Интервюта, изпити - всичко си беше по правилата, но когато останат двама души за мястото взимат този, за който някой е гарантирал, че работи добре. Сега мъжът ми е на едно още по-важно място и в секундата, когато се отвори място ще пласира приятеля си. НО има едно голямо НО. Човекът трябва да отговаря на изискванията, да си е изкарал изпитите и да е минал интервюто. Това са условията - не може да се уреди като компютърджия примерно някой водопроводчик само защото ми бил приятел. Имам приятели, които си обичам, но никога не бих ги препоръчала в моята работа. И обратното - по-далечни познати, тъкмо трима на брой, българи вече уредих да работят при мен. Но пак си минаха изпитите и интервютата. Е може примерно да кажеш как да се държат на интервюто, какви въпроси се задават, но като цяло хората не падат от Марс.
С времето забелязвам, че се развива една естествена мрежа от контакти - без да се поддържат насила някакви специални отношения. Просто започваш да познаваш все повече хора и всеки си е с професия, всеки идва от някоя страна. Аз лично много контакти съм завързала в автобуса, докато пътувам за работа. Говориш си с обичайните пътуващи, със съседите, с колегите и т.н. Все пак не трябва да си и някой темерут и само да си гледаш в телефона.
Та контакти означава - покриваш всички условия за работата и те назначават, защото някой те е препоръчал. В една от фирмите на мъжа ми даваха по 1000 долара да препоръчаш някой и да го назначат. По-спокоен се чувства работодателят.
Първата работа на мъжа ми - там където си намери въпросния приятел - сириец, между другото - се чудели мъжът ми ли да вземат или един друг човек. И сириецът казал - виж сега човекът е от Източна Европа, много е кадърен и е християнин. Залагам на него. И стана голямата дружба , та до днес.
На първата ми работа посрещачката ни ми взе сиви -то и директно го отнесе на шефа си , викнаха ме на едно инервю и ме взеха на работа.