Здравейте,
първата ми сериозна връзка траеше година и един месец, приятлеят ми е на 34 и живее с родителите си, които са алкохолици - пият от сутрин до вечер, стават агресивни един към друг, майка му реве за пари, баща му я заплашва, че ще я изгони, чупи микровълнови - абе доста агресивна среда. Половин година приятелят ми се държа ОК, но проблемът беше, че бяхме 24/7 нон-стоп заедно с изключения, защото не мога да седя във връждебна среда пълна с алкохол и викове. Майка му е типичната злобна свекърва, но с бонус, че пие от сутрин до вечер. Лятото бях хванала въшки заради градският транспорт, а майка му полудя. Започна да говори лошо за мен, наричаше ме неандерталска ( родена съм с дислексия) и беше ужасно грозно всичко. Върнах се обратно при моите родители. Смятах, че приятелят ми няма да бъде такъв, докато една вечер се скарахме и не ме хвана за гушата с последвал шамар, а на другият ден си беше много щастлив все едно нищо не е било станало. Преглътнах го, мислейки си, че аз съм виновна, защото го предизвиках. Всяка вечер, когато се е случвало (рядко) да излизаме с приятели на клуб, бар, концерт той се напиваше и въпреки молбите ми да си ходи (безработна съм, нямам пари за нищо) той не ги слушаше и седях като каишка с него. Зодията му е овен ако това от значение. Когато искам да кажа нещо на някой - история, виц - абе каквото и да е било, той ме прекъсваше и говореше през мен или ме побутваше да млъкна да не кажа някоя глупост. Караме се често, сега като се замисля подсъзнателно съм искала да си тръгна, защото се е случвало по нощите да си събирам багажа, да бягам и седя пред блока градинката - той ме следваше 5 минути след излизането ми да се прибирам. После последваха още два-три шамара. Решихме да си дадем почивка две седмици - наложи ми се да ходя с родителите си в Русе за рожденият ден на дядо ми. Осъзнахме, че не можем един без друг и аз пак се върнах в тях. Два дена сме добре, после скандали, пак сме добре и отново. Сексът не струваше - правихме го в една поза - онази добре позната поза, в която жената лежи и мъжът е върху нея, свършваше в повечето случаи бързо и аз не получавах необходимото удоволствие. С него хем се чувствам добре, хем се чувствам в затвор. Преди два дена стана най-страшното нещо за мен - момиче на 22 години. Преживях зверски ужас. Беше ми обещал, че ще се прибере в 8 часа след поредният запой с приятелите си алкохолци и ще излезем на разходка. Може би е необходимо тук да отбележа, че аз нямам приятелки/-и, аутсайдер съм сред обществото. Ако не беше той можеше по цял ден да седя затворена като кукувица. Разчитах на това, че ще се прибере рано и, че ще излезем, но не се прибра рано. Разсърдих му се. Прибра се мъртво пиян, прегръщаше ме, целуваше ме, аз го помолих да не го прави, защото ме е разочаровал, че не се е прибрал. Майка му за щастие отиде на селото си, защото трябваше да се грижи за болен човек . Преместих се в хола. Отново ми се молеше да се върна, но аз отказах. После нещо ми прещракна, чувах телевизора му как работи, очаквах, че ще му липсвам в леглото и, че пак ще ми каже да се прибера в леглото. Тотално побеснях и влязох в стаята, започнах да му говоря колко нередно е постъпил дори и да спеше, после го побутнах леко с ръка по краката и той се събуди, от там стана супер агресивен - блъсна ме с крак там долу при интимните части, хвърли ме с лице към леглото, качи се върху мен, с всичка сила ме блъскаше и удряше в ухото, крещеше ми да се махам в един през нощта, молех му се да се обади на майка ми да ме прибере, той не ми позволи, мяташе дрехи по мен, молех се ма баща му за помощт, но и той ми каза да се махам, беше кошмар най-откровен докато не се осъзна и съжаляваше след това много. Аз на другият ден бях с него, защото не реагирах какво е станало, държеше се добре, а на другият ден казах на майка си за случилото се и се изнесох веднага благодарение на майка ми. Правилно съм постъпила, нали?
първата ми сериозна връзка траеше година и един месец, приятлеят ми е на 34 и живее с родителите си, които са алкохолици - пият от сутрин до вечер, стават агресивни един към друг, майка му реве за пари, баща му я заплашва, че ще я изгони, чупи микровълнови - абе доста агресивна среда. Половин година приятелят ми се държа ОК, но проблемът беше, че бяхме 24/7 нон-стоп заедно с изключения, защото не мога да седя във връждебна среда пълна с алкохол и викове. Майка му е типичната злобна свекърва, но с бонус, че пие от сутрин до вечер. Лятото бях хванала въшки заради градският транспорт, а майка му полудя. Започна да говори лошо за мен, наричаше ме неандерталска ( родена съм с дислексия) и беше ужасно грозно всичко. Върнах се обратно при моите родители. Смятах, че приятелят ми няма да бъде такъв, докато една вечер се скарахме и не ме хвана за гушата с последвал шамар, а на другият ден си беше много щастлив все едно нищо не е било станало. Преглътнах го, мислейки си, че аз съм виновна, защото го предизвиках. Всяка вечер, когато се е случвало (рядко) да излизаме с приятели на клуб, бар, концерт той се напиваше и въпреки молбите ми да си ходи (безработна съм, нямам пари за нищо) той не ги слушаше и седях като каишка с него. Зодията му е овен ако това от значение. Когато искам да кажа нещо на някой - история, виц - абе каквото и да е било, той ме прекъсваше и говореше през мен или ме побутваше да млъкна да не кажа някоя глупост. Караме се често, сега като се замисля подсъзнателно съм искала да си тръгна, защото се е случвало по нощите да си събирам багажа, да бягам и седя пред блока градинката - той ме следваше 5 минути след излизането ми да се прибирам. После последваха още два-три шамара. Решихме да си дадем почивка две седмици - наложи ми се да ходя с родителите си в Русе за рожденият ден на дядо ми. Осъзнахме, че не можем един без друг и аз пак се върнах в тях. Два дена сме добре, после скандали, пак сме добре и отново. Сексът не струваше - правихме го в една поза - онази добре позната поза, в която жената лежи и мъжът е върху нея, свършваше в повечето случаи бързо и аз не получавах необходимото удоволствие. С него хем се чувствам добре, хем се чувствам в затвор. Преди два дена стана най-страшното нещо за мен - момиче на 22 години. Преживях зверски ужас. Беше ми обещал, че ще се прибере в 8 часа след поредният запой с приятелите си алкохолци и ще излезем на разходка. Може би е необходимо тук да отбележа, че аз нямам приятелки/-и, аутсайдер съм сред обществото. Ако не беше той можеше по цял ден да седя затворена като кукувица. Разчитах на това, че ще се прибере рано и, че ще излезем, но не се прибра рано. Разсърдих му се. Прибра се мъртво пиян, прегръщаше ме, целуваше ме, аз го помолих да не го прави, защото ме е разочаровал, че не се е прибрал. Майка му за щастие отиде на селото си, защото трябваше да се грижи за болен човек . Преместих се в хола. Отново ми се молеше да се върна, но аз отказах. После нещо ми прещракна, чувах телевизора му как работи, очаквах, че ще му липсвам в леглото и, че пак ще ми каже да се прибера в леглото. Тотално побеснях и влязох в стаята, започнах да му говоря колко нередно е постъпил дори и да спеше, после го побутнах леко с ръка по краката и той се събуди, от там стана супер агресивен - блъсна ме с крак там долу при интимните части, хвърли ме с лице към леглото, качи се върху мен, с всичка сила ме блъскаше и удряше в ухото, крещеше ми да се махам в един през нощта, молех му се да се обади на майка ми да ме прибере, той не ми позволи, мяташе дрехи по мен, молех се ма баща му за помощт, но и той ми каза да се махам, беше кошмар най-откровен докато не се осъзна и съжаляваше след това много. Аз на другият ден бях с него, защото не реагирах какво е станало, държеше се добре, а на другият ден казах на майка си за случилото се и се изнесох веднага благодарение на майка ми. Правилно съм постъпила, нали?
