Както се помага на наркозависим в много случаи.
Не знам колко са тези "доста случаи", за които говориш. Имаш ли надеждна статистика?
Да, голям проблем в такива случаи е, че жертвата е смазана психически - насажда й се срам, чувство за малоценност и безпомощност. Това не я прави виновна обаче и не значи, че няма нужда от външна помощ.
Както фактът, че някои преодоляват всички спънки и някак се справят, така и фактът, че някои не намират сили да се преборят със собствената си зависимост дори със сериозна помощ, не значи, че помощта е без значение и че всички (или повечето) жертви сами са си виновни.
Изобщо, по тая логика - може пък ти да си се провалила в опита да помогнеш. Може би си виновна, че не си се справила. Нали - щом някои успяват да помогнат, значи всеки може. Звуча ли ти убедително?
Дали съм се провалила, не знам. Знам, че категорично отказах да ме занимават повече, след като външни хора се ангажират да им помагат, а те накрая един вид плюят на това и си се връщат при насилника. За истинска помощ - да, но да ме ползват като кошче за душевни отпадъци и постоянен слушател на страданията им - няма нужда повече. Откъде накъде?
И хайде не давай абсурдни сравнения - едно е наркозависимост, друго да търпиш побоища и да не даваш дума да се каже срещу побойника.
Е таман днес имаме ново убийство на жена. Ревнив наркоман. Да не мислиш, че не е разбрала какъв е по-рано? И пак си е стояла при него. Ами онова момиче, дето годеникът й я утрепа на тръгване за работа? И тя сигурно не е разбрала какъв е, та си е стояла при него. Ами ... кой каквото си направи. Иначе да - те не са виновни, нямат избор и прочие. Като че ли върши работа вече, след като ги няма.