Та за памперса мислих, реших, престраших се и го махнах, но има още какво да учи. С пишото ни е проблема така да се каже. Понякога е "ауууу" и перем гащи.
За тръшкането и у нас е на лице и то доста. С времето все повече осъзнавам, че е много важно родителя да си отстоява позициите. Имали сме кошмарни дни и разходки преминали в търкаляне дори в калта. Най-кратката разходка е излязохме от входа и той се заинати за нещо (тъпотия беше. Например, че не съм му дала ключа) и така рева 1 час пред входа и се прибрахме. Включително си блъскаше главата в земята/стената. Много се инати да вървим само на където той иска, но след няколко ужасни разходки преминали в търкаляне и неотстъпчивост от моя страна този ентусиазъм намаля. Склонен е да върви без драми когато го подготвя предварително. Разказвам и обяснявам къде ще отидем и какво ще правим. Казвам "когато се успокоиш, тогава ще отидем да се къпеш" например. Сякаш помага. Той обича банята и през сълзи казва "да да" демек се е успокоил.
Удряше по вратата на съседа всеки ден и нито обясненията, нито забележките помогнаха. Един ден най-спокойно му казах, че няма да му дам ключовете щом блъска така и о чудо. Ще видим татко му като се прибере как ще е. Забелязала съм, че е по непослушен когато сме двамата или сме при баба му и дядо му.
И такива неща при нас. Споделете вие как се справяте с проблемните ситуации може да си откратдна някоя тактика.