SofiaV, така или иначе в новото училище ще ти кажат какво и кога ще трябва да им занесеш. И няма да се разминеш с носенето. Особено с удостоверението за преместване.
В София процедурата е малко тромава.
Но, все пак, децата са под 16 години и подлежат на задължително обучение. Водят се в едни регистри на определена страница, на определен ред и под определен номер. Та детето ти от едно редче в един регистър в едното училище трябва да премине на едно редче под един номер в другото училище, и училищата трябва да си разменят информацията чрез теб.
В София процедурата е малко тромава.
Но, все пак, децата са под 16 години и подлежат на задължително обучение. Водят се в едни регистри на определена страница, на определен ред и под определен номер. Та детето ти от едно редче в един регистър в едното училище трябва да премине на едно редче под един номер в другото училище, и училищата трябва да си разменят информацията чрез теб.
Да тръгнем от там, че на практика няма значение кой попълва данните в системата (по това всички сме единодушни). Остава да помислим къде вероятността за грешка е по-голяма. Очевидно при този, който трябва да въвежда данни за повече от едно дете. Какво става в случай, че има грешка? Майката отива и показва копие с печат и грешката се поправя. Да се върнем една стъпка назад! Има ли възможност грешката да бъде избегната? С голяма вероятност да! Ако сам родителят попълва заявлението в системата, грешка е много малко вероятно да допусне, дори и само заради факта, че няма да въвежда данни на още 500 деца. И така стигаме до въпроса, кое е по-рационално. Да отидем в гнездо, където вероятността от грешка е по-голяма и поправянето на тази грешка ще доведе до загуба на допълнително време, разкарване и нерви или да попълним сами заявленията. След това се питаме, а защо ни бутат от тук и там към гнездата? И си отговаряме: защото това е труд, който се заплаща. Хората, които го извършват имат интерес от повече заявления за обработка. Няма лошо! Разбира се, че трудът трябва да се заплаща! Дали вече е ясно? Ваче? 
