Не знам какво да правя вече...

Колко жени са успели колкото Пендачанска?? Иначе е вярно, че един мъж ако те иска, и на Луната да работиш, ще те изчака. Но тук случая не е такъв.

Не е въпрос до изчакване, а до намиране на начин да бъдат заедно.
В случая, авторката не иска да разбере, че мъжът просто вече не я иска.

Той ще й го каже, тогава няма как да не разбере. Разбира се, не съм му в главата, но не съм видяла случай мъж да се дърпа, а всъщност да иска да е с някоя жена...

Ами той може и да я иска, но ако са семейство и живеят заедно, работят и градят семейство.
Авторката очевидно не е Пендачанска, така че би могла дя работи нещо, което пак е свързано д музика, или музиката да и остане като хоби. До 30 години не се ли разбира, дали някой може да се издържа от музика и да просперира.
Нищо не искам да кажа лошо. И аз имам познати, които цял живот пеят кавъри по заведенията, но реално се издържат от друго. Хем и хит извадиха преди 10 години, диск записваха...

Това е, че не съм сигурна дали ме иска, попитах го няколко пъти по телефона, той каза, че не е така, просто не знае как бихме градили нещо заедно. Аз искам да направя така, че да мога да съчетавам професията си с това да градя дом. Това ще е доста трудно, но ако се опитам да работя в България и от време на време на кратки договори в чужбина би се получило.Но вече като решим да имаме деца ( което няма да е много скоро, защото нито аз бързам, нито той, аз съм на 27 между другото), ще трябва да спра за известно време и тогава той ще трябва да ме издържа.... Мислила съм и за допълнителна професия, за да ми вървят осигуровки и такива неща, например нещо дистанционно от компютъра, но мисля, че в момента нямам достатъчно познания за това. Аз не работя нон стоп всеки ден  и през деня съм свободна така, че би могло да стане....Иначе прочетох за Пендачанска, но тя е съвсем различно нещо и нямаме много общо... Много малко хора разбират живота на музиканта за съжаление е доста сложен..

 the_priness,  много ми се иска а го кажа-никак не е рано за деца, напротив,тъкмо е подходяща възраст.Много по-лесно се гледат деца, когато си млад.

Ами всеки си преценя за себе си, кога да има деца и дали има възможност да ги гледа, защото е много лесно да се правят деца, а после как ще се гледат? Има си време за всичко.

Точно в този ред на мисли те питах назад, ти как точно си представяш бъдещето ви заедно?
Как виждаш развитието на кариерата си?В каква насока?
Или, как мислиш да спестиш достатъчно пари, за да можете да отгледате както си трябва поне едно дете?

Може би приятелят ти именно затова се дистанцира от теб и се опитва да сложи край, защото той не вижда нищо общо занапред във вашия живот, а ти също не му даваш никакви поне приблизителни представи как точно си представяш общото ви бъдеще.
От думите ти до тук аз разбрах само, че искаш поне в следващите няколко години да сте си заедно, да обикаляте заведения/барове/местата, където пеете/свирите, тук или в чужбина, а пък след тези няколко години ще го мислите кое как.Т.е., ти нямаш никаква ясна визия какво точно искаш от бъдещето и как мислиш да го постигнеш.Сигурно точно това има предвид, като ти казва, че тъпчеш на едно място и не се развиваш....
Не знам с каква точно музика се занимаваш, но аз лично смятам, че в тази област развитие е първо подобни участия, после издаване на диск, писане на собствена музика, известност.....Да чакаш разни покани за ангажименти цял живот не е развитие на кариера, а издържане с пеене/свирене.

Писах, че имам познато такова семейство, мъжът е музикант, по 6-7 месеца свири по кораби и в чужбина.Обаче, жена му тук в Бг има собствен бизнес, от който основно се издържат.

Та, ако изобщо има шанс между вас да се получат нещата, може би е добре първо за себе си да си изясниш какво всъщност си готова да жертваш/преглътнеш.
Защото той ясно ти е дал да разбереш, че с досегашния ви начин на живот е свършено.А ти не му даваш ясна представа какво конкретно може да очаква от теб.Освен обикалянето ти по ангажименти...което на него явно му пречи, или не му е достатъчно вече.

1 лев спестен не съм имала, когато си родих първото дете. Но и притеснения как ще го гледам не съм имала, явно съм голям оптимист

На мен тяхната възраст и то след дълга връзка ми се вижда много подходяща за сериозно обсъждане на бъдещите планове, семейство, деца, брак, жилище, установяване и т. н. Ако ролите бяха разменени, всички щяха да съветват тя да не се оставя той да и губи времето.
 В крайна сметка, не става дума за това да купят жилище днес или да имаъ влог за образованието на евентуалните деца. Аз не знам какъв е смисълът двама души да са заедно, ако нямат общи цели и стремежи.

Тази връзка е изчерпана. Намери си друг мъж.

Очаквам след няколко дена да има развитие в някаква посока - ще го бъде ли или няма да го бъде.... Хем го обичам, хем се чувствам отчуждена вече, защото той не е същия човеки има съвсем различни интереси. Музиката му е само за хоби вече и си свири само вкъщи....На мен не ми се свири за хоби просто ей така вкъщи... От 1 година насам, се колебаех дали да не се откажа и да правя нещо друго. Търсих какво друго би ми харесвало да правя, но не го открих. Опитвах всякакви неща, но те са колкото да изкарвам просто някакви пари за да се издържам. Никоя професия не може да замени тази, която практикувам и за която съм се трудила и съм влагала всичко от себе си и тези умения, които имам не всички ги имат. Не мога да се примиря и просто да стана сервитъорка или продавачка. Ако е временно и съм закъсала бих се прежалила ,но да си заменя професията за това- не! Много време се лутах, наистина много...,защото го обичам.Ако не го обичах толкова, нямаше да ми мигне окото и нямаше вече да съм с него, а щях да си търся хора със сходни интереси на моите. Аз и сега това направих де и си го работя в момента това с друг колега, но той си е семеен , не обмислям нищо за нов партнъор, както някой ме беше посъветвал в коментара си да намеря друг.Ако се разделим, едва ли веднага ще тръгна да си търся друг мъж..... Но аз в момента обмислям как да си направя нещата, че да съхраним и съживим връзката си и да сме си заедно. Ще поговорим и ако видя ,че има сериозни намерения към мен в близкото бъдеще да градим дом ,след време живот и здраве и деца тогава, ще гледам да направя ангажиментите си в България и все пак може да правя кратки пътувания в чужбина, ако имам възможност.  Лошото е, че аз много време стоях без работа - лутайки се..Прекалено много разчитах като колега на него и когато той се отказа, аз го приех много зле и бях в депресия, все едно ме е изоставил....Той за мен беше не просто любовен партнъор, а и професионален, именно това ни събра заедно и може и това да ни раздели, ако скоро не се разберем ....
От друга страна наистина с тази професия е трудно двама музиканти да имат деца, тук съм съгласна, че ако някога искаме деца, единия трябва да спре да пътува и това най-вероятно ще съм аз, а той ще трябва да пътува и да изкарва пари. Той не пожела да продължим да пътуваме още няколко години и после евентуално да стане учител и да преподава на деца, а се насочи към съвсем друга, перспективна професия бих казала , която обаче също иска много отдаване и това, че ме остави да се оправям сама, много ме нарани.... Явно прекалено много разчитам на него и той ми го е казвал. Но когато двама партнъори са заедно не би ли трябвало да разчитат един на друг?????

Ще ти го кажа направо и без грам лоши чувства -малко по келешки ги мислиш нещата. Аз лично не бих си помислила, че си на повече от 20, ако не беше споделила годините си.
Забила си в тези интереси и край. Изобщо оставяш едно впечатление на тропане с крак, а всъщност без да зтаеш за какво тропаш. Виж, аз съм художник със средно специално и висше художествено образовение в две специалности и ми е повече от ясно за какво става въпрос. На 32 години съм и друго до този момент не съм работила освен в сферата на визуалните изкуства( надявам се и да не ми се налага), но всичко, което ми дава възможност да се изкарат пари с уменията и знанията ми. Дори в момента пак правя завой и ще опитам нещо, което не съм правила до този момент, но е актуално за времето, в което живеем.
Та никога не съм излизала с колега, вярно най-близките ми приятели са ми и колеги, но мъж колега не бих си причинила.
Не мисля, че интересите ви разделят, а упоритостта ти и това, което вече беше казано в предни постове -така и не става ясно какво искаш, как виждаш живота си и това, че силно прозира липсата на ясна визия за бъдещето ти. Съпругът ми често пътува за по няколко месеца и за сега това не е било проблем в отношенията ни, но визията за това, което искаме и зависи от нас да ни се случва е в една посока. Това е и според мен, причината която ви отдалечава - липсата на такава при теб и ясната при приятеля ти.

И защо така по-келешки ги мисля нещата според теб?? Много трезво си разсъждавам даже за годините, но ти не ме познаваш...Не разбрах също, защо упоритостта ми да ни разделя? Аз съм упорита в това, в което правя и смятам, че всеки трябва да бъде.... Не мисля, че работата ми е несериозна, както някои хора се изразиха с коментарите си. Иска си много труд, отдаване и жертви. След като ти също се занимаваш с изкуство и си художничка много добре го знаеш. Иначе за визията за нещата съм съгласна , че я няма от доста време, защото той навлиза в нова професия, а аз се чудя какво да правя с моята, вече без стабилен професионален партнъор. Преди да се откаже той имахме една визия за нещата, след това заради него се промени. Ами какво да искам, искам хем да мога да си практикувам професията, хем да съм си с моя човек, толкова ли е много това? Да мога и да си работим аз, което искам и той също и едновременно с това да градим дом и когато сме готови вече деца и аз ще трябва да спра с кариерата за известно време. Просто когато рязко спряхме да пътуваме аз се изплаших и депресирах, че живота ми ще се провали, заради това, че той се отказва от нашия проект и го приех много лично, но знае ли се може и това да е за добро.....Бях депресирана и изплашена много време, на него също не му беше лесно , защото избра да се занимава с нещо съвсем друго и много ангажиращо, а аз нямам желание да направя същото. Аз ще съм си музикант до гроб, така че и да хвана някаква друга професия, вече когато не ставам за сцената, няма да е моето нещо... Е, вече разбрахте какво искам, не звучи толкова трудно на пръв поглед, сега това ще се опитам да постигна....

За да продължиш с твоята професия е ясно, че трябва да си намериш друг професионален партньор с когото да пътуваш в чужбина. В България е доста трудно да се намери работа по заведения освен летния сезон, "жива музика" има на много малко места. През другото време - круизни кораби, заведения в чужбина. Мислиш ли, че връзката ви ще продължи, ако сте разделени по 6-7-8 месеца в годината? Пишеш, че когато сте готови за деца ще спреш за "известно време". Колко? Две-три години? След това кой ще гледа детето когато ти пътуваш? Мъжът ти, родителите ти? Мой близък приятел  е бивш музикант по заведения още от 70-те години, познавам обкръжението му от колеги и всички са като извадени от калъп. Друго не са искали да работят, вечно са чакали договори за чужбина, лятото работа на морето, зимата на Пампорово. Почти всички са разведени, защото на жените им е писнало да ги издържат, докато те "преследват мечтите си" и се изживяват на велики музиканти. Пенсии нямат и чакат да станат на 70 години за да получат социална пенсия.
     Помисли добре, дали наистина искаш да градиш дом и семейство с приятеля ти или да чакаш договори за чужбина.