Защо мюсюлманите (май) не лепят некролози?

  • 10 772
  • 67
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 17 546
Винаги съм си мислела, че ако уважаваш и ти е толкова скъп покойникът, няма да му лепнеш лицето където ти падне(като гледам как само са залепени... ooooh!) в израз на скръб, но сигурно аз нещо не съм в ред като гледам как лепят и бодат неколози дори на кофи за боклук...
А днес случайно видях еманацията на тая безумна традиция... Снимка на некролог, залепен на някаква стена, качена във Фейсбук. ooooh!

# 31
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Всъщност лепенето на некролози, е не толкова, че на някого му е много скръбно, а защото така правят хората и съответно какво ще кажат хората, ако не залепиш.
Аз не лепя и нямам намерение да лепя. Отвратителни са. Не съм мюсюлманка.

# 32
  • Мнения: X
Всъщност лепенето на некролози, е не толкова, че на някого му е много скръбно, а защото така правят хората и съответно какво ще кажат хората, ако не залепиш.
Не съм съгласна. Това е удобен начин да уведомиш познати на покойника за случилото се. Тук не са толкова четени местните вестници, а семейството не винаги в подобен момент може да се обади на всички. Изглежда все повече млади хора не одобряват практиката и не лепят. Баба разбра, че близък приятел е починал, едва когато успя да отиде до тях - след дълго звънне на домофона съседка излязла и казала, че преди няколко месеца си е отишъл. Голям шок - едва е успяла после да се прибере. Ако бяха сложили поне два-три некролога из града, все някой щеше да види и да се обади, можеше да отидем да се сбогуваме. Цялата им компания си мислеше, че внуците са го взели за зимата и затова не вдига телефона.

# 33
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
За скръбната вест донякъде мога да се съглася. Макар че сега с мобилен телефон е достатъчно да се обадиш на 5-6 и за кратко време ще знаят 50-60. А и не всеки обича да тръби за такива неща.
Но за минали не знам си колко години, какъв е смисълът, освен, че така правят хората.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 14 498
На бабата на писалата преди теб очевидно никой не и се е обадил. Wink

За минали много години и аз не виждам много смисъл, може би евентуално - да го помнят хората човека (когато бях ученичка, до училището ни на един блок лепяха периодично некролог-възпоменание на млад човек, починал при злополука сигурно още преди да се родя аз, продължаваха да ги лепят доскоро, а не изключвам и още да продължават, ако са живи родителите му), но за скорошна смърт определено има смисъл.

# 35
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
На бабата на писалата преди теб очевидно никой не и се е обадил. Wink
...
Вероятно на близките не им е било важно да я уведомяват.

# 36
  • Мнения: 18 502
В блока на баба ми кипеше страшен пенсионерски живот. Наскоро си дадох сметка какъв живец притежаваха тези хора, достоен за завист от 90% от наследниците им. Един по един си заминаха, в момента некролозите им са на една обособена стеничка на блока. Никакви неприятни чувства не ми носят, даже ги заглеждам всеки път, защото ми напомнят, че тези хора ги е имало. По дървета и широк периметър не одобрявам.

# 37
  • София
  • Мнения: 193
И след всичко изговорено по темата, оставам на мнение, че Некролозите , в смисъл на обявление за смъртта на някой, може да останат да съществуват, но САМО на точно определени за това места. Примерно табла. Но в никакъв случай по дървета, спирки, кофи, огради, около детски площадки.

Това, че някой не би разбрал, не е довод да се облепва света. Ми тази баба, дето не била разбрала, съвсем спокойно може да мине по друга улица и пак да не види.

Някак си трябва да се прекрати тази "традиция".

Баща ми почина, когато бях на 7 от катастрофа. Баба ми и дядо ми живееха на една спирка с трамвая разстояние от нас. Еми нямаше останало дърво, от двете страни на улицата, че и до следващата спирка, без залепен некролог.  Все едно броят на некролозите отразява силата на мъката...  Майка ми мина и ги разкачи, а баба ми и дядо ми бяха смъртно обидени. Не че беше останал някой, който да не е разбрал за смъртта на баща ми / на погребението е имало над 200 човека/, но някак приравняваха мъката си към броя некролози. 

# 38
  • Мнения: 30 802
Ами явно за някои това е като да събираш "лайкове"...

# 39
  • Мнения: 17 546
...но някак приравняваха мъката си към броя некролози. 
Ето точно това намирам, че е в основата на безкрайно разлепените некролози.

Последна редакция: ср, 28 юни 2017, 14:09 от Бижy

# 40
  • Мнения: X
Не може да съдим хората за това как се справят с мъката си. Малко се замислете, преди да се дразните, какво е да загубиш дете, или няколко близки един след друг - повечето, които слагат стриктно и по много са точно такива опечалени. За тях това е начин да живеят с болката - лепене навсякъде, включително и на входната врата, дори си поставят и вкъщи некролози. Това, че стоят по стени и дървета - явно все още голяма част от обществото го разбира и толерира, след като не се премахват дори когато са извън определените за съобщения места. Рекламни и политически материали се чистят, но с мъката на хората се подхожда с повече чувствителност. Аз не разбирам с какво толкова ви дразнят - нито са пошли, нито съдържат някакви обиди, нито нарушават кой знае колко естетическия вид на средата - еднотипни са, рядко графичното оформление цели да привлече внимание. След няколко поколения може да изчезнат, засега повечето връстници на покойници са възпитани с тази традиция и приемат лепенето на некролози като естествена част от ритуалите след смърт.

# 41
  • Мнения: 2 909
Не нарушавали естетическия вид на средата- друг път.

# 42
  • Мнения: X
И как точно я нарушават? В добре поддържани входове са сложени на обособено място, подравнени, на есетически приятните и поддържни външни - също. На фасади и спирки с графити, олющена боя, неокосена трева и боклуци наоколо - колко пък да пречат точно некролозите.

# 43
  • Мнения: 4 416
Наречете ме безчувствена, но за мен това е пълно безумие. Никога не съм лепила некролог на нашата врата, сигурно няма и да залепя. Въпреки това ми липсват хората, които не са сред нас.

Също така много искам да спрат да сядат и да ядат след погребение. Отвратително ми е това. На погребението на свекъра ми имаше и почерпка в заведение. Аз, ММ и моите родители отидохме защото така трябва. Седнахме на края на масата и просто чакахме да свърши цялата тази простотия. Всички ядяха и се веселяха, сякаш са на сватба. Имах чувството, че са забравили за какво са се събрали и използват момента да се видят, че не са се събирали отдавна.

# 44
  • Мнения: X
Лепят се, за да си припомниш за човека. Мисля, че мястото им е пред църквите, както е било и преди време. Така малката общност - селска, квартална, когато отиде да се черкува /примерно в неделя/ се приканва да се помоли или да запали свещичка и за душата на еди кого си /съсед, далечен роднина/. Традицията е християнска и може би заради това я няма при турците в Разград. А как точно у нас се е развила в такива огромни мащаби, сигурно си има някакво обяснение.

Общи условия

Активация на акаунт