Развеждам се и мисля, че съм на прав път /Продължение на "Подозирам, че е с мен

Свиквай да не те боли от отношението му, няма смисъл.
Не изключвам да спре изобщо да се интересува след време от децата.
Много често става така след развода.

Майната му

Опитвам се да ти вляза в положението, но не мога. Толкова много дребни сметки са намесени, а и решението да имаш тези деца при целия риск ми се вижда егоистично. Надявам се уврежданията им да са преодолими и да успееш да ги отгледаш. Мисля, че си способна на това, но се оттърси от огорчението си, защото то само те наранява. Не очаквай нищо от бившия си.

Да, колкото повече очакваш, толкова по-зле ще се чувстваш.

Колкото повече контактуваш, толкова повече сама си си виновна. Съжалявам, това е истината. Ти си прецени.

За голямото близначе се надявам след три години да не е необходим ТЕЛК. За другото писах, че му е направена мозъчна операция и има клапа в главичката. Затова предполагам, че ще има ТЕЛК, но с годините процентът ще намалява. В понеделник бяхме на ядрено-магнитен резонанс и на контролен преглед, детенцето е добре, кистата се е свила, сега е малка и ще продължим с рехабилитации. Вярвам, че дечицата ще се оправят. Пък и средствата по ТЕЛК ще ми бъдат от полза.
Никога не бих се отказала от децата си, те са най-голямата ми слабост и същевременно най-голямата ми сила. За мен желанието на една жена да има дете не е егоистично. Дали от донор, дали от мимолетна връзка, дали осиновени, щом жената ги е искала и се грижи за тях, това за мен не е егоизъм. Не търся съчувствие, не се оплаквам, просто търся да си поговоря с някого, да споделя.

Мъчно ти е за идеята децата ти да имат баща и е разбираемо. Кой не иска да има баща за децата си, загрижен, любвеобвилен, отговорен. Уви, не винаги правим правилният избор, сметките не излзизат и трябва да приемем положението, в което се намираме. На децата ти не им трябва такъв баща, обаче. Този, който им се е паднал не е от горепосочените типове. И стига си имала очаквания към него като към такъв. Приеми, че той е долен плазмодий и си продължи живота както знаеш за добре. Толкова ли не ти стана ясно от отношението му към теб и към тях. На него не му пука! Разбери го! Престани да очакваш от него неща, които не е способен да даде и престани да губиш време и енергия, страдайки, че не може да се промени. Не може и толкова! Да ви се маха от главата и тва е

Така е Уейв. Или свестен баща или никакъв. От опит говоря. Да се седи и да се градят взаимоотношения само и само за да имат децата баща е огромна грешка. Но това не засяга случаите, когато бащата е съвестен човек, а неразбирателството е между възрастните.
Натака, като дете на разведени родители с ужасен баща, мога да ти кажа само, че майка ми е трябвало много по-рано да се разведе, а не да седи от зор само и само за да имаме баща. Тормоза, който съм изтърпяла е точно заради този глупав и неправилно даден шанс на човек, който не заслужава.
По-добре мъжа ти да не обръща грам внимание на децата, отколкото да ги използва срещу теб или по-лошо - да ги тормози психически и физически.

Нормално е човек да има очаквания - жената да има очаквания към това мъжът какъв съпруг би трябвало да бъде, какъв баща... че даже и децата имат очаквания към родителите си. Аз много често страдам заради това, че моите очаквания не са срещнати от родителите ми. И ми е много трудно да приема, че просто не стават за родители. Но и не се опитвам да ги карам да участват в живота ми ако не желаят. Това значи още мъка и страдание. Човек просто трябва да приеме съдбата си колкото и несправедливо да му изглежда положенито е момента.

Симпатизирам на авторката, но не разбирам защо толкова се вглъбява в пари, цифри, суми...
Ще се върне на работа, пак ще изкарва пари, това е временно положение, а и има някой лев спестен. Тази цифромания е отровна.

Просто така се е получило при нея, остави развода, ами и 2 деца с проблеми.

Nataka, ограничавай контактите до минимум и не мисли за този човек, просто не мисли и не анализирай действията и думите му. Говори само по служебни въпроси, без емоции, дистанцирано. На всяка негова обида изсипвай по 2 твои или го иронизирай - това ще го побърка. Вместо да се нервираш на нахалството му, ползвай мозъка си да го затапиш или надприказваш и ще видиш как все по-малко ще иска да общува с теб, което в случая е добре.

Цялото това е важно, но най-вече подчертаното. Тя все още е обсебена от него, щом продължава да го прави. От това трябва да се освободи и да не се занимава с него. Има по-приятни мисли, които могат да и се завъдят в главата.

Щом до 38 години не е опознала мъжете и се е "дала " на такъв индивид, много има да пати Натака...

Да ви кажа, аз също съм била разделена с ММ 2 месеца с изгледи за развод, но в крайна сметка се отказах. Та тогава и той ходеше и дуднеше наляво-надясно, вкл. и на мен, докато веднъж не го отрязах да спре да пита къде и с кого съм, след като аз не го питам. А, и тогава обръщаше голямо внимание на щерка си, повече от обичайното.
Помня, че и аз понякога се ядосвах, в такива случаи не е зле някой отстрани да те посъветва приятелски да не се филмираш.

Дечицата станаха на годинка, празнувахме им с моето семейство и това на сестра ми, купих им първата торта със свещичка.
Таткото дойде да ги види за малко вечерта, спяха. Пак почна да вдига скандали, прекъснах го хладно и поисках да говорим по същество за бъдещото ходене по лекари, което не е малко. Заяви ми да се оправям сама, щом съм го изгонила. Отговорих му, че ще говоря с началниците му, че отказва да помогне за две деца, едното от които е със сто процента инвалидност, а другото с деветдесет. На другия ден ми звънна да каже, че е бил много ядосан, че ще ги води, когато може, и че е предупредил в работата си да не му пускат, ако дойда, както и че ще говори и с другите си началници, за да ги предупреди. Аз не съм имала никакво намерение да ходя, нямам и никаква възможност, но той вече се е застраховал.
Со лъки, може и аз да имам проблем да мисля за суми и да пресмятам, вероятно и аз си имам трески в това отношение. Ще се опитам да се поправя. Но обикновено мисля за суми, основно когато той ме атакува с искания за това. Освен това като юрист не мога да се оставя съпругът ми да се опитва да ме  манипулира.Например аз искам за издръжка сумата х, той иска това да е сумата у, която е много по-малка. Аз чета съдебната практика за подобни случаи, освен това си има и нормативно определен минимум. Освен това той работи, а аз не и поне още две години ще съм по майчинство. С две думи не мога да се оставя да ми се качи на главата. Може да съм наивна, ама не чак пък толкова. Ако не се бях съпротивлявала и отстоявала, досега можеше да остана и без лев. Струва ми се, че преди да го срещна не съм говорила толкова за пари. Пък дори и по време на брака ни му бях гласувала пълно доверие за общите финанси, нито съм ги броила, нито следила. Опитах се само веднъж, стори ми се гадно и трудно, натоварващо и гнусно. А той на няколко пъти се издаде, че е броил колко са в момента парите ни. Това като аргумент, че сме имали достатъчно да заделя за мама.
Днес отново звъня да пита колко пари ще получават децата по ТЕЛК. Отговорих му, че в решението се посочва само процента на инвалидност, а сумите са определени по закон и ще се види какви са, след като се занесе решението в службата по социално подпомагане. Не зададе въпрос как са децата, аз тичах половин ден по лекари за медицински документи за ваксина, която ще ни отпуснат по НЗОК.
Со лъки, напълно си права, че нямам задълбочен опит с мъжете.

Аз писах, че ти симпатизирам, най искрено желая да излезеш от този омагьосан кръг в който се въртиш. Разбирам те, не ти е лесно, но единствения човек който може да ти помогне си ти самата. Игнорирай отчето. Направи си план, как да действаш без негова помощ. Разбери, че ще иска да ти дава минимума или нищо ако може. Приеми фактите. Попаднала си на измекяр. Нищо. Случва се. Добрата новина е, че ти си силна морално и ще се справиш. Имаш двама живи родители, сестра и зет. Имаш професия, дом, две деца. Гледай на пред, мисли за утре. Не се връщай на зад, не се трови с тези 1000лева, или онези еди колко лева и стотинки. Живота не е само пари, пари...те са средство с което си служим, не цел.