Здравейте, мами!
Преди време бях пуснала тема "Подозирам, че е с мен заради парите ми". Много ви благодаря за постовете ви и за добрите съвети. От тогава не мина много време, но доста неща се случиха. Слава Богу, успях да забременея още от първия път. Преди бременността ми обаче преживях ужасен тормоз - до последно не се знаеше дали съпругът ми ще даде материал. Сестра ми пиеше хормони, аз също, а той до последно твърдеше, че може да не се яви на процедурата. За щастие забременях веднага. Тормозеше ме и през бременността, когато се установи, че вече съм бременна, поисках да спре да заделя вече пари за родителите си, защото ще имаме деца. Отговори ми, че Господ можел да ми вземе децата. По-отвратително нещо не бях чувала. Оказа се, че ще имаме близнаци. За известно време съпругът ми се кротна, но след известно време отново започна да ме тормози - отново за пари за неговите роднини. Родих децата прекалено рано - в началото на седмия месец. цяло чудо е , че и аз, и те оцеляха. Прибрах се от болницата без тях. Бяха в много тежко състояние в кувиози, без особени шансове. У дома съпругът ми ме тормозеше. Чул, че в телефонен разговор майка ми го обвинява,че е допринесъл бременността ми да не е спокойна, ядоса се и постоянно твърдеше, че трябва да го оправдая пред родителите си. Тормозеше ме, че не му готвя, съобразено със здравословното му състояние и постите /има язва/. Използваше момента да поиска да придобие съсобственост върху жилище, което аз исках да купя, за да живеем там четиримата с децата. Отказах, тормозеше ме ежедневно, развих постнатална депресия. Наложи се да спра прекрасната кърма, която имах, така необходима за двете ангелчета, борещи се за живота си. Посетих психиатър, взех антидепресанти, оправих се. Съпругът ми уж ме подрепяше, после пак започна. В началото на тази година избухна, че не съм му готвила както трябва, започна да ме блъска пред майка си и пред двете бебета. Предупредих го, че му е за втори и последен път и че ако се потрети, това е краят. След изборите пък ме ощипа два пъти по ръката, докато готвех, понеже трябвало да разбера какво е болка, тъй като съм гласувала за партия, която той не харесва.
Водеше дечицата по прегледи и горе долу това му беше помощта. И помагаше в инхалациите, често идваше от работа за това, но го съчетаваше с възможността да обядва в къщи. С много трудности помагаше за къпането. Другото си беше за мен.
Напоследък нещата ескалираха, той се оправдава с факта, че едното детенце претърпя операция на главата, махнаха му киста от мозъка. Но според мен нещата вече лъснаха тотално. На годишнината ни пак вдигна скандал, каза, че затова не е искал деца от мен. Изгоних го, този път окончателно и взех твърдо решение за развод. Подготвих с моя колежка проект за споразумение по взаимно съгласие. Отказа, пуснахме искова молба.
Няма да има връщане назад, трябвало е да го сторя и по-рано, но сега вече узрях за това. Не ме е страх как ще отгледам децата си, ще е трудно, но ще се справя.
Пиша всичко това, не защото имам колебания какво да правя,а защото просто имам нужда от морална и емоционална подкрепа, от насърчение и приятелско рамо и прегръдка.
Преди време бях пуснала тема "Подозирам, че е с мен заради парите ми". Много ви благодаря за постовете ви и за добрите съвети. От тогава не мина много време, но доста неща се случиха. Слава Богу, успях да забременея още от първия път. Преди бременността ми обаче преживях ужасен тормоз - до последно не се знаеше дали съпругът ми ще даде материал. Сестра ми пиеше хормони, аз също, а той до последно твърдеше, че може да не се яви на процедурата. За щастие забременях веднага. Тормозеше ме и през бременността, когато се установи, че вече съм бременна, поисках да спре да заделя вече пари за родителите си, защото ще имаме деца. Отговори ми, че Господ можел да ми вземе децата. По-отвратително нещо не бях чувала. Оказа се, че ще имаме близнаци. За известно време съпругът ми се кротна, но след известно време отново започна да ме тормози - отново за пари за неговите роднини. Родих децата прекалено рано - в началото на седмия месец. цяло чудо е , че и аз, и те оцеляха. Прибрах се от болницата без тях. Бяха в много тежко състояние в кувиози, без особени шансове. У дома съпругът ми ме тормозеше. Чул, че в телефонен разговор майка ми го обвинява,че е допринесъл бременността ми да не е спокойна, ядоса се и постоянно твърдеше, че трябва да го оправдая пред родителите си. Тормозеше ме, че не му готвя, съобразено със здравословното му състояние и постите /има язва/. Използваше момента да поиска да придобие съсобственост върху жилище, което аз исках да купя, за да живеем там четиримата с децата. Отказах, тормозеше ме ежедневно, развих постнатална депресия. Наложи се да спра прекрасната кърма, която имах, така необходима за двете ангелчета, борещи се за живота си. Посетих психиатър, взех антидепресанти, оправих се. Съпругът ми уж ме подрепяше, после пак започна. В началото на тази година избухна, че не съм му готвила както трябва, започна да ме блъска пред майка си и пред двете бебета. Предупредих го, че му е за втори и последен път и че ако се потрети, това е краят. След изборите пък ме ощипа два пъти по ръката, докато готвех, понеже трябвало да разбера какво е болка, тъй като съм гласувала за партия, която той не харесва.
Водеше дечицата по прегледи и горе долу това му беше помощта. И помагаше в инхалациите, често идваше от работа за това, но го съчетаваше с възможността да обядва в къщи. С много трудности помагаше за къпането. Другото си беше за мен.
Напоследък нещата ескалираха, той се оправдава с факта, че едното детенце претърпя операция на главата, махнаха му киста от мозъка. Но според мен нещата вече лъснаха тотално. На годишнината ни пак вдигна скандал, каза, че затова не е искал деца от мен. Изгоних го, този път окончателно и взех твърдо решение за развод. Подготвих с моя колежка проект за споразумение по взаимно съгласие. Отказа, пуснахме искова молба.
Няма да има връщане назад, трябвало е да го сторя и по-рано, но сега вече узрях за това. Не ме е страх как ще отгледам децата си, ще е трудно, но ще се справя.
Пиша всичко това, не защото имам колебания какво да правя,а защото просто имам нужда от морална и емоционална подкрепа, от насърчение и приятелско рамо и прегръдка.
не знам как да го нарека
