Уйв, майка му го е повредила, но и бащата е виновен. Нищо вече не нищя, а се чудя как да си опазя децата.
- Публикувана: 29 юни 2017, 17:00 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2017, 00:42 ч.
Развеждам се и мисля, че съм на прав път /Продължение на "Подозирам, че е с мен
Мисля да говоря с детски психолог след време, да знам как да постъпвам. Не искам децата ми да бъдат повредени от баща си и неговата майка.
Начинът за съжаление е да се случи така, че той да я нападне пред свидетели. Естествено, че звучи абсурдно, но само тогава ще може да го отстрани на този етап.
Друг начин е да го дебнеш да се издъни сериозно в неговата част от отглеждането и грижата за децата. Все ще се прояви в един момент, сигурна съм. Тогава ще можеш да говориш с институциите.
Ако има начин скоро да извадиш такава експертиза (че може да навреди на психиката и развитието на децата си), не се бави, но най-вероятно ще се прикрива умело, ако знае, че трябва да покаже определено поведение под наблюдение. Трябва да бъде изловен в лудостта си.
Друг начин е да го дебнеш да се издъни сериозно в неговата част от отглеждането и грижата за децата. Все ще се прояви в един момент, сигурна съм. Тогава ще можеш да говориш с институциите.
Ще говоря с адвоката ми, ако има възможност да докажа, че е вреден за психическото им развитие и това за ограничи режима на свижданията.
Мисля да говоря с детски психолог след време, да знам как да постъпвам. Не искам децата ми да бъдат повредени от баща си и неговата майка.
В голяма степен си виновна и ти ако тези деца са травматизирани. Както назад, а и в другата тема ти се предлагаше след като виждаш, че не е читав, инвитрото да е от донор. Още тогава ти е просветнало нещо, щом пусна темата, но не. Ти го направи.
Беше ми много трудно, бях под огромен стрес, дали въобще ще забременея и износя. Все още го обичах, не беше период, подходящ за развод, а и той нямаше лесно да го даде, понеже му трябва заради това, че е свещеник. Така или иначе щях да ползвам донорска яйцеклетка, което е трудно от емоционална гледна точка, с донорска сперма и самотна бременност нямаше да ми е леко. Знам, че ще кажете, че съм направила грешка, но силата ми дойде едва след като забременях. Тогава всичко придоби нови измерения. А постродилната депресия беше освен от тормоза, от тежкото раждане и отвратителните отношения между нас, от ужаса, че мога да изгубя децата си, родени с толкова мъка.
Помня старата тема и не писах тогава, защото не виждах никакъв смисъл, да ти казвам, че е истинска лудост да оставаш с този човек, да не говорим за останалото. Не знам за теб, но той със сигурност е много сбъркан и не виждам по-правилно нещо от това да е далеч от теб. Децата обаче обвързват доживот и това не подлежи на промяна. Без дела за тормоз и пр., не виждам как по друг начин би могла да го ограничиш моксимално.
От мен успех и здрави дечица.
От мен успех и здрави дечица.
Беше ми много трудно, бях под огромен стрес, дали въобще ще забременея и износя. Все още го обичах, не беше период, подходящ за развод, а и той нямаше лесно да го даде, понеже му трябва заради това, че е свещеник. Така или иначе щях да ползвам донорска яйцеклетка, което е трудно от емоционална гледна точка, с донорска сперма и самотна бременност нямаше да ми е леко. Знам, че ще кажете, че съм направила грешка, но силата ми дойде едва след като забременях. Тогава всичко придоби нови измерения. А постродилната депресия беше освен от тормоза, от тежкото раждане и отвратителните отношения между нас, от ужаса, че мога да изгубя децата си, родени с толкова мъка.
Не разбирам за каква обич говориш при всичките неща, които изписа и обясни за него.
А това, че не и искал развод, защото му е трябвал брак също не е причина.
Още тогава ти е отказал инвитро поради малоумните си съображения. Още тогава е трябвало да му кажеш чао и че ще направиш процедурата с донор. Ако го беше направила, сега щеше да ти е много по-лесно да се отървеш.
Трябва да намериш начин да се отървеш от него завинаги. Юрист си, обмисли внимателно.Опичай си акъла оттук насетне.
Абе дано поне децата вече да са здрави.
Ела в самотните родители. Там ще получиш подкрепа и съвети. Има адвокати, които дават консултации, има тема-чат, в която пишещите споделят ежедневието си, драмите си, трудностите си ...
Иначе поздравления, че си изритала боклука. То бива меркантилност, ама тоя бие по точки и кифлите. Спомням си предишната ти тема. Още там ми направи впечатление, че попа за пари е способен да си продаде душата на дявола и че това дърпане към мама е болно. След като си юрист имаш и познания и контакти да знаеш какво искаш и да намериш кой да ти го извоюва. Успех.
Иначе поздравления, че си изритала боклука. То бива меркантилност, ама тоя бие по точки и кифлите. Спомням си предишната ти тема. Още там ми направи впечатление, че попа за пари е способен да си продаде душата на дявола и че това дърпане към мама е болно. След като си юрист имаш и познания и контакти да знаеш какво искаш и да намериш кой да ти го извоюва. Успех.
В момента с цел поставяне на граници можеш да ограничиш срещите с децата времево- казваш му от 4 до пет напр. Можеш да уговаряш присъствие на близък или приятелка, когато идва. И събирай доказателства. Майка ти ще ти е свидетел, но нали е ясно,че неговата може да стане негов свидетел. Съдът може да не кредитира свидетелство от близък, все пак.
Хепи, затова пиша тук, а не в подфорума за самотните родители, който безспорно ще ми е много полезен и ще го чета.
Все още ми е някак си странно, не съм споделяла с общите ни познати по много причини. Той е много страхлив на тема репутация, за него е особено важно какво ще си помислят хората. Освен това, не искам някой да ме разубеждава в името на семейните и християнски ценности да се събираме, понеже виждам, че в настоящия случай е безсмислено. След това не искам хората да бъдат негласно принуждавани да вземат страна. Не на последно място може и да не ми повярват, понеже съпругът ми отвън изглежда много различен от това, което всъщност е.
Все още ми е някак си странно, не съм споделяла с общите ни познати по много причини. Той е много страхлив на тема репутация, за него е особено важно какво ще си помислят хората. Освен това, не искам някой да ме разубеждава в името на семейните и християнски ценности да се събираме, понеже виждам, че в настоящия случай е безсмислено. След това не искам хората да бъдат негласно принуждавани да вземат страна. Не на последно място може и да не ми повярват, понеже съпругът ми отвън изглежда много различен от това, което всъщност е.
Понякога, въпреки отвратителното му и егоистично държание, изпитвам съжаление към него. Той доста често се опитва да ми го пробута, за да се съберем. Моли ме да си го прибера обратно, защото се чувствал, зле, пиел, пушел и аз съм била виновна за това. Внушава ми постоянно вина, никога не казва сбърках, прости ми. Ако признае грешка, винаги подчертава, че я е допуснал, защото съм го предизвикала и аз съм виновна.
Знам, че ако се съберем, ще настъпи ад в живота ми. Няма да го допусна. Не знам обаче как да процедирам ри неизбежните ни срещи заради децата.
Знам, че ако се съберем, ще настъпи ад в живота ми. Няма да го допусна. Не знам обаче как да процедирам ри неизбежните ни срещи заради децата.
Ти си му била виновна?!?!?
Как не го е срам от теб и децата... Че и претенциите му край нямат.
