Развеждам се и мисля, че съм на прав път /Продължение на "Подозирам, че е с мен

  • 53 143
  • 525
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 712
Здравейте, мами!
Преди време бях пуснала тема "Подозирам, че е с мен заради парите ми". Много ви благодаря за постовете ви и за добрите съвети. От тогава не мина много време, но доста неща се случиха. Слава Богу, успях да забременея още от първия път. Преди бременността ми обаче преживях ужасен тормоз - до последно не се знаеше дали съпругът ми ще даде материал. Сестра ми пиеше хормони, аз също, а той до последно твърдеше, че може да не се яви на процедурата. За щастие забременях веднага. Тормозеше ме и през бременността, когато се установи, че вече съм бременна, поисках да спре да заделя вече пари за родителите си, защото ще имаме деца. Отговори ми, че Господ можел да ми вземе децата. По-отвратително нещо не бях чувала. Оказа се, че ще имаме близнаци. За известно време съпругът ми се кротна, но след известно време отново започна да ме тормози - отново за пари за неговите роднини. Родих децата прекалено рано - в началото на седмия месец. цяло чудо е , че и аз, и те оцеляха. Прибрах се от болницата без тях. Бяха в много тежко състояние в кувиози, без особени шансове. У дома съпругът ми ме тормозеше. Чул, че в телефонен разговор майка ми го обвинява,че е допринесъл бременността ми да не е спокойна, ядоса се и постоянно твърдеше, че трябва да го оправдая пред родителите си. Тормозеше ме, че не му готвя, съобразено със здравословното му състояние и постите /има язва/. Използваше момента да поиска да придобие съсобственост върху жилище, което аз исках да купя, за да живеем там четиримата с децата. Отказах, тормозеше ме ежедневно, развих постнатална депресия. Наложи се да спра прекрасната кърма, която имах, така необходима за двете ангелчета, борещи се за живота си. Посетих психиатър, взех антидепресанти, оправих се. Съпругът ми уж ме подрепяше, после пак започна. В началото на тази година избухна, че не съм му готвила както трябва, започна да ме блъска пред майка си и пред двете бебета. Предупредих го, че му е за втори и последен път и че ако се потрети, това е краят. След изборите пък ме ощипа два пъти по ръката, докато готвех, понеже трябвало да разбера какво е болка, тъй като съм гласувала за партия, която той не харесва.
Водеше дечицата по прегледи и горе долу това му беше помощта. И помагаше в инхалациите, често идваше от работа за това, но го съчетаваше с възможността да обядва в къщи. С много трудности помагаше за къпането. Другото си беше за мен.
Напоследък нещата ескалираха, той се оправдава с факта, че едното детенце претърпя операция на главата, махнаха му киста от мозъка. Но според мен нещата вече лъснаха тотално. На годишнината ни пак вдигна скандал, каза, че затова не е искал деца от мен. Изгоних го, този път окончателно и взех твърдо решение за развод. Подготвих с моя колежка проект за споразумение по взаимно съгласие. Отказа, пуснахме искова молба.
Няма да има връщане назад, трябвало е да го сторя и по-рано, но сега вече узрях за това. Не ме е  страх как ще отгледам децата си, ще е трудно, но ще се справя.
Пиша всичко това, не защото имам колебания какво да правя,а защото просто имам нужда от морална и емоционална подкрепа, от насърчение и приятелско рамо и прегръдка.

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 16 524
   Подозирам, че тази тема ще продължава да се нищи чак до септември. Отвя от раз дискусията за младоженеца-темерут.

# 2
  • Мнения: 42 477
Е, най накрая.
Поздравления, че изхвърли боклука.

# 3
  • Мнения: 1 712
Целта ми не е такава, Черна котка, решението вече е взето, документите заведени в надлежната институция, просто искам да има с кого да си поговоря. От страна на съпруга ми има много силен натиск да се събираме, което за мене е абсурдно. Вече почти два месеца сме разделени, от тогава виждам все по-отблъскващи неща у него. Най-вече това, че в озлоблението си е готов да пренебрегне и да навреди на децата си, за да ме накаже.

# 4
  • Мнения: X
Аз помня темата "Подозирам, че е с мен...". Тогава почти всички ти написахме да го отсвириш. Но не мисля, че е добре да ти кажем сега "Нали ти казах". Помисли кое е най-доброто за теб и децата и действай без грам скруполи.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 16 524
   Махай го този лукав поп. Още навремето трябваше, ама си спомням, че много искаше да имаш деца, та донякъде беше оправдано...

# 6
  • Мнения: 2 681
Дано се отървеш бързо и с по-малко ядове и скандали.
Пази си нервите, че имаш 2 малки деца да гледаш.
Дано имаш помощ от родителите си.
Пиши за да ти олеква.

# 7
  • Мнения: 1 712
Уиш, прецених, че нито аз, нито децата ми заслужаваме да живеем така. Тези две прекрасни момченца не трябва да израснат увредени и отровени, затова вече съм процедура по развод.

# 8
  • Мнения: 1 712
Еми, родителите ми помагат когато и с каквото могат, но са възрастни и болнави, пък и много го преживяват, но ме подкрепят напълно. Сестра ми чака трето дете, сега и е доста тежко, много напреднала бременност е. Зет ми ми помага когато може, той е много добър човек.
Просто се чудя как да сведа контактите си с него до минимум, защото все пак идва от време на време уж да вижда децата, но нито ги къпе, нито ги преобува, нито ги храни /това не било мъжка работа/, а използва случаите да вдига скандали.
Последно отказа да дава каквито и да е средства за тях с мотива, че при раждането му баща му е направил дарение на дечицата. Отговорих му, че сумите /не са големи/ ще отидат в детски влогове, а за издръжката вече съм направила искане в молбата пред съда. Разкрещя се, че го изнудвам, връцна се, искаше да му дам парите на него, казах, че никога няма да му дам пари, които не е изработил и че ще ги върна единствено на баща му. В крайна сметка последният поиска да направя детски влогове. Но от цялата разправия, която се случи пред блока, на детската площадка, голямото близначе се разстрои и цяла вечер беше неспокойно.
Като юрист знам, че мога да искам закрила по Закона за защита от домашно насилие и го обмислям.

Последна редакция: чт, 29 юни 2017, 17:23 от Nataka

# 9
  • Мнения: 51 156
Да са ти живи и здрави децата!
Останалото ще се нареди
Във форума има доста съвети около практическата част на ежедневието на майката и развода
Също и незаменима, макар и малко странна психологическа...помощ, подкрепа, или пък раздумка Simple Smile не знам как да го нарека
Много се радвам на дами, които не търпят плужеци и се отървават от тях

# 10
  • Мнения: X
Уиш, прецених, че нито аз, нито децата ми заслужаваме да живеем така. Тези две прекрасни момченца не трябва да израснат увредени и отровени, затова вече съм процедура по развод.
Щом си сигурна в това, действай и не се обръщай назад.

# 11
  • Мнения: 1 673
Поздравления за децата! Да са живи и здрави!
Правилно решение си взела. Психическият тормоз + физически, е отровна среда както за теб, така и за децата.  И защо трябва ти да му готвиш, при положение, че се грижиш за 2 малки бебета. Като не му харесва, да си сготви сам, по свой вкус. А щом и материална изгода търси..., няма 2 мнения.

# 12
  • Мнения: 1 712
Хепи, затова пиша тук, а не в подфорума за самотните родители, който безспорно ще ми е много полезен и ще го чета.
Все още ми е някак си странно, не съм споделяла с общите ни познати по много причини. Той е много страхлив на тема репутация, за него е особено важно какво ще си помислят хората. Освен това, не искам някой да ме разубеждава в името на семейните и християнски ценности да се събираме, понеже виждам, че в настоящия случай е безсмислено. След това не искам хората да бъдат негласно принуждавани да вземат страна. Не на последно място може и да не ми повярват, понеже съпругът ми отвън изглежда много различен от това, което всъщност е.

# 13
  • Мнения: 1 673
Той няма право да упражнява каквото и да е насилие над теб, това ти вреди - да те упреква, заплашва, обижда, блъска и пр. Това не е нормална семейна среда, що за отношение към жената, която уж обичаш, и майката на децата ти?
Това наистина много вреди на потърпевшите. И щом като това му е "обичайното" състояние, няма какво да му мислиш, според мен си взела вярно решение.

# 14
  • Мнения: 22 939
Nataka, съчувствам ти. Минала съм през развод, с малки деца, макар при мен да не беше заради насилие. Недей да търпиш! Това, което мъжът ти прави, е просто безобразно! При две малки бебета, родени толкова рано да ти се качва на главата и да те тормози - не е човек за бъдещо съжителство отникъде.

Имаш си деца. Не си нито първата, нито последната, чиито мъж е изперкал след раждането на жена си. Гледай само себе си, ти ако си добре, децата също ще са добре.

Писна ми от хора, дето са уж са много духовни и извисени, а тормозят и мъчат най-близките си  ooooh! ooooh! Това е някаква епидемия в днешно време.

Общи условия

Активация на акаунт