Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 23
Здравейте на всички Simple Smile
Честно казано не съм мислила, че ще пиша във форум за този ми проблем, но просто вече не виждам начин как мога да се справя... най-вече със себе си.
В опитите ни да забременея мога да кажа, че с мъжа ми не се пазим вече почти 2 години.
Преди около година минах през операция за премахване на полип и от тогава целенасочено работим за бебе.
Беше ясно, че полипа е един от проблемите да не мога да зачена.
След като го махнаха обаче се започна едно изчисляване на овулации, изчисляване на отпуски, според овулациите, едно лудо очакване и на края на всеки цикъл - разочарование.
Говорили сме си с мъжа ми, че трябва да си пусне спермограма, това е едно от първите неща, които се правят в подобни случи. Казва ок и всичко си минава постарому. Аз минах през 3-ма лекари за 2 години и всички ми казват едно и също - нужна е спермограма, за да знаем на какво да наблегнем занапред.
Междувременно аз си пуснах хормонални изследвания, които ще разчетем с док другата седмица. След това ще направя и цветна снимка най-вероятно, за да видим дали всичко е наред. Но проблемът с мъжкия фактор си стои... Идеята му била, че искал всичко да се случи нормално и да не насилваме излишно нещата. Чувствал се притиснат с всички тези рамки, които си поставяме - срокове, дати и т.н.
А мен цялото това неведение ме побърква - искам да знам преди всичко дали сме здрави, защото тогава вече ще знаем на какво да наблегнем - на почивката или на прегледи и изследвания. Времето си минава, а аз дори не знам дали можем да заченем нормално и няма изгледи да разбера това.
От цялото това очакване в периода ову-цикъл съм станала тотална топка от нерви. Нямам желание за нищо, не ми се излиза, не ми се говори. Не дай си Боже да се случи да имаме гости в момент на овулация или да се налага да бъдем извън града по това време. Това просто ме съсипва, вярвайте ми. Вече плача от най-малкото нещо. Жените от обкръжението ни една по една вече забременяха. Случи се няколко пъти подред да излезем с наши близки и всеки път да чуваме новината, че тя е бременна. Радвам се, искрено се радвам за тях и искрено, съвсем искрено съжалявам за себе си. Сега като помисля, че скоро ще държа бебетата им и сълзите ми напират. Не мога да се позная, а лошото е, че ставам все по-зле. Мъжът ми смята, че това моето е фикс идея, да спра да мисля за това и да се отпусна.
Как да спра да мисля за това, което желая с цялото си сърце?

Може би съм имала нужда да излея това, което чувствам и стана малко дълго, но ще се радвам да споделите как се справихте с очакването и с нервите си около надеждата чертите най-сетне да са две Simple Smile

# 1
  • Мнения: 36 684
Идеята му била, че искал всичко да се случи нормално и да не насилваме излишно нещата...
Попитай го като го заболи зъб ходи ли на зъболекар или чака нещата да се случат нормално.
Времето, в което опитвате е доста дълго и очевидно има проблем, който да се отстрани, за да се случат нещата нормално...
Обясни му, че когато за даден срок не се стигне до бременност, то вероятността да стане бебе без лечение е почти никаква. И това не е насилване на нещата, а адекватна реакция. Също му кажи, че може да има проблем, който с времето се задълбочава, колкото по-рано се открие, толкова по-добре.

Запиши му час, ако откаже, вече ти си решаваш какво да правиш. Насила не можеш да го накараш.
Успех!

# 2
  • Мнения: 23
Той знае, че ако продължават така нещата още няколко месеца и ще трябва да се обърнем към лекари, но не знам защо все отлага това изследване. Докторът ме предупреди, че мъжете много се дърпали като стане въпрос за спермограма, но пък не очаквах, че ще се случи точно на мен.
Хубавото е, че той иска деца по принцип, но явно все още не се чувства готов. Лошото е, че винаги, когато заговоря на тази тема и стават разправии Sad
С кого да говоря, ако не с него? Та нали това засяга единствено и само нас!
Не знам, ама много ми е трудно, просто искам да изляза по някакъв начин от този период и както казват "да го давам по полека". Дразня се на подмятанията на хората, че вече е време, какво чакаме още...
Какво да им кажа, че чакам мъжа ми да се реши да се прегледа ли?!
Не ме разбирайте погрешно, обичам го безкрайно много този човек и ми дойде като гръм от ясно небе този негов отказ.

Със сигурност не съм единствена с подобен случай сред всички вас.

# 3
  • Мнения: 11 379
Здравей!
От това, което ни пишеш си мисля дали пък мъжа ти не е сигурен, дали иска дете в момента, може наистина да не е готов. За мъжете идеята ,че може те да са причината им е много трудна за осъзнаване, би засегнала гордостта им.Обаче има и нещо друго-ако го иска истински ще направи всичко възможно. Две години са много време. Трябва да си изясните нещата и да действате възможно най-бързо.Не бива да отлагате евентуално лечение. Представи си, че проблема е малък и се разреши бързо и с минимална намеса на добавки или нещо друго.? Тогава само ще сте се тормозили, най-вече ти излишно.
Хората се молят за деца! Не се отказвай, говори искрено и ако трябва му обясни, че искаш дете СЕГА и остави тези работи за успокояването и,че ще стане когато спреш да го мислиш,нормално е да ти е фикс идея,щом толкова много го искаш.Не неглижирайте проблема,а действайте.
Не мога да ти кажа, че знам как се чувстваш, защото не знам, но моя близка приятелка имаха сериозни проблеми и когато забременях ме беше страх да й кажа, дори неудобно ми беше,защото знаех, колко ще се натъжи.А всички бяха бременни около нас, всички.Проблема им се реши.
Така, че наистина ти казвам като пряк свидетел-изисква време и много нерви, не го губете!

# 4
  • Мнения: 4 441
Аз пък мисля, че мъжа ти го е просто страх. Страх да не се окаже, че той има проблем. И това да го направи по-малко мъж. Седни в един спокоен момент и му обясни стъпка по стъпка нещата. Просто му обясни, че при мъжа е едно изследване а при жената много. Няма смисъл от хилядите изследвания ако ке се започне от спермограма. Успокой го че мъжкият фактор не е края на света. Успех.

# 5
  • Мнения: 1 319
Когато идеш да ти разчетат резултатите от последните изследвания вземи мъжът ти с теб. Нека чуе от лекаря за какво става въпрос и евентуално през какви по-сериозни интервенции и изследвания  би преминала една жена. Но най-напред  опитай да се отървеш от този стрес и напрежение, защото само си вредиш така. Успех!

# 6
  • Мнения: 619
Питам авторката,

На колко сте години, защото има значение.

Твоят мъж пие ли някакви лекарства?

И да, ако така форсираш бебеправенето, може и нищо да не стане. Напрежението е голям фактор в минус.

Мъжете носят 50% вина за не ставането на бебе. Спермограмата е задължителна. Не губете време. Много от нещата могат да се лекуват.

# 7
  • Мнения: 23
Питам авторката,

На колко сте години, защото има значение.

Твоят мъж пие ли някакви лекарства?

И да, ако така форсираш бебеправенето, може и нищо да не стане. Напрежението е голям фактор в минус.

Мъжете носят 50% вина за не ставането на бебе. Спермограмата е задължителна. Не губете време. Много от нещата могат да се лекуват.
На 32г сме и не - не пие никакви лекарства.
Не знам как да започна темата вече, защото реагира със супер досада. Реално от 10 месеца след махането на полипа ми, правим реални опити за бебе, но той смята, че съм се вманиачила в наличието на проблем. Реве ми само като си помисля, че трябва да говорим за това. Sad

# 8
  • Мнения: 619
Това, че не пие лекарства е добре, защото някой лекарства увреждат спермата.

Няма ли начин да му обясниш, че един мъж и добре да живее, все някога ще му се наложи да си направи спермограма  Mr. Green

Кажи му, че всички мъже, които познаваш на приятелки и дори от форума, след година неуспешно бебеправене са си правили. Не малко време е минало при вас. И лекарите това съветват след година и при хора над 30.

Принципно повечето мъже са много чувствителни щом стане въпрос за "мъжкото достойнство". Трябва да го накараш все пак - дали с обяснения, дали със скандал... Ти си го познаваш най-добре, но не губете повече време.

# 9
  • Мнения: 4 130
Казвал ли му го е, че е задължително това изследване лекар? Не ти, а лекар. На лекар по-трудно се отказва. И ние сме минавали през това изследване, аз нищо не съм казвала на мъжа ми, нищичко. Лекарят му каза: Ти идваш след еди колко си дни сутринта за спермограма. И така. Как ще каже не на лекаря, особено ако е и с точна дата. На нас даже датата ни я дадоха на картонче. Само давам идея и желая успех скоро!!

# 10
  • Мнения: 6 945
Поуспокой топката! Правиш от бебеправенето някакъв кошмар. Ако продължаваш така предполагам ще почне да се дърпа и от секс мъжа ти. Просто пресилваш нещата.

Все пак природата се е погрижила бебеправенето да е приятен процес и нека си остане такъв  Peace

Имам приятелка, на която мъжът и категорично отказа да си пусне спермограма /ами притеснява го това отиване, стаички, антисекси сестри и т.н.  Mr. Green / Накара го да даде материал у дома и го занесе на изследване. Дали така няма да решиш този проблем.

# 11
  • Мнения: 619
Дорис,

Какви са тези "антисекси" сестри  Shocked Човекът отива на изследване в случая - спермограма, не в публичен дом  Rolling Eyes

# 12
  • Мнения: 6 945
Хех, имах предвид, че мъжете имат по-романтични очаквания, когато отиват да пускат изследвания.
След апогея на порното нито си спокойна да извикаш водопроводчик, нито мъжете получават очакваното медицинско обслужване  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 619
Дорис,

Е, добре го издокара (обяснението, де) признавам  Laughing

# 14
  • Мнения: 36 684
Според мен романтични очаквания имат само онези, на които не им е дошло до главата.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт