Неприятно ми е и се ядосвам на себе си,че съм купувала толкова неща в миналото и вече години наред не мога да се отърва от тях!Стоят в Продавалник вече откога.И в Базар бг ги пуснах,и там никакъв резултат.Накрая ще взема да ги подаря на първия,който прояви интерес.
- Публикувана: 6 юли 2017, 12:31 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 17:23 ч.
Неприятно ми е....?
За съжаление това с излишните здрави вещи е голям проблем. Особено, когато продадеш имот или наследиш нещо. И аз съм затрупана и се чудя какво да ги правя. Много неща изхвърлих, но има и такива, които не ми се изхвърлят. Съжалявам, че тука няма складове под наем на достъпни цени, както е в по-цивилизованите страни.
Всяко нещо, което не бях докосвала повече от година, по друга причина освен освежаването му, го отделих.
За мен също нещата са със сантиментална стойност, освен това съм голям Плюшкин. Просто в един момент започнах да се задушавам. Шкафовете преливаха от неща, които не употребявам, а в същото време има хора които са на абсолютната нула - то наводнения, пожари, хора избягали от лош живот само с дрехите на гърба си... Така успях психологически да се освободя от предметите. После само трябваше да намеря къде да ги даря. Сега си имам всичко необходимо, имам повече място, живея с мисълта, че съм направила добро, а Плюшкин... гОркия, още не може да се съвземе, така съм му стъпила на врата
За мен също нещата са със сантиментална стойност, освен това съм голям Плюшкин. Просто в един момент започнах да се задушавам. Шкафовете преливаха от неща, които не употребявам, а в същото време има хора които са на абсолютната нула - то наводнения, пожари, хора избягали от лош живот само с дрехите на гърба си... Така успях психологически да се освободя от предметите. После само трябваше да намеря къде да ги даря. Сега си имам всичко необходимо, имам повече място, живея с мисълта, че съм направила добро, а Плюшкин... гОркия, още не може да се съвземе, така съм му стъпила на врата
Благородна завист ме обзема към теб. Аз не се имам за Плюшкин, но не мога още да стигна твоето ниво.
Имало и други като мен. Отдъхнах си.
Всяко нещо по сто пъти преглеждам, премествам и си представям как някога може да ми потрябва, а то непипано с години.
Наследих къща на село, същата работа. Понякога завиждам на хората, които хвърлят с лека ръка.
С една дума неприятно ми е да се разделям с вещите си и друг пък пред мен да ги изхвърли или счупи още повече. Когато наистина съм решила, има рядко и такива моменти, е друго.
Всяко нещо по сто пъти преглеждам, премествам и си представям как някога може да ми потрябва, а то непипано с години.
Наследих къща на село, същата работа. Понякога завиждам на хората, които хвърлят с лека ръка.
С една дума неприятно ми е да се разделям с вещите си и друг пък пред мен да ги изхвърли или счупи още повече. Когато наистина съм решила, има рядко и такива моменти, е друго.
И аз така само местя, отлагаам вещите.. но и майка ми е същата. Сега като виждам на какво прилича детската ми ( претрупана е от вещи ) , благодарение на нея, просто се стреснах и съм решила да почвам голямото чистене...
Неприятно ми е да ми се ползват нещата. Не умея да деля. Може би защото съм само дете. Но не обичам да давам нищо. Например някой да ми кара колата или някакъв уред. Като ученичка никога не съм дава мои дрехи на други момичета. А моите съученички много си разменяха дрехи
Неприятно ми е да ми се ползват нещата. Не умея да деля. Може би защото съм само дете. Но не обичам да давам нищо. Например някой да ми кара колата или някакъв уред. Като ученичка никога не съм дава мои дрехи на други момичета. А моите съученички много си разменяха дрехи
Мразря много вещи. Хвърлям като стой та гледай. Държа вкъщи само най необходимото, в тоя ред на мисли ме дразни навикът на майка ми да трупа неща , които не ползва, ама някоййй ден и притрябват. Има неща в кутии, които никога не е използвала и няма. Не ги е купувла за нещо специално,а така просто и си седят така. Както и разни дрънкулки за украшение. Много претрупаното обзавеждане и ненужните вещи имам чувството, че ми отнемат от въдуха и пространството вкъщо. Имам разни нещица, който са ми спомен, всичко друго пазя по кутии, ако ми енаистина скъп спомен, а украса имам само снимки.
Да общувам с ограничени хора.
За жалост познавам такива и чак ме натоварва общуването с тях.
Имам и такива колежки ... Толкова са застинали в 1978ма година , че чак не знам как да общувам с тях на моменти...