Баби на внуци в чужбина

  • 4 384
  • 59
  •   1
Отговори
Цитат
много е тъжно да си далече от тях. живяхме 8 години тук с дъщеря ми и внук ми. после се омъжи в ИТАЛИЯ, сама го заведох при мама. Роди ми се и внучка....Зная, че са много добре, но пак ми е мъчно за тях. Има ли и други баби, които четат тук за децата си?

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 09:36 от Mamma

# 1
  • Мнения: 368
Здравей, Краси!
Аз съм от категорията "родители в чужбина", а не от "родители на родители в 1ужбина" Wink, но реших да ти пиша как е при моята майка. Тя е сама в Б-я, защото татко ми почина, а аз съм единствено дете. Аз съм със съпруга ми и сина ни в САЩ. Не е лесно да си далеч от децата и внуците си, но животът продължава... Майка ми беше при нас за 6м., живот и здраве ние ще сме през лятото за 1м. в Б-я. Това е засега, напред бъдещето ще покаже... Simple Smile

# 2
благодаря ти.аз си имьм и друга тук,а днес от нета разбрах,че пак ще ставам баба тук-за 4 път.те си чатьт тук.а таткото ни почина преди 22 години

# 3
  • Мнения: 368
благодаря ти.аз си имьм и друга тук,а днес от нета разбрах,че пак ще ставам баба тук-за 4 път.те си чатьт тук.а таткото ни почина преди 22 години

И на нас - децата също ни е мъчно за раздялата с вас - майките, но ни крепи мисълта, че знаете, че сме добре и мислим за вас.  bouquet

# 4
  • Мнения: 7 914
Etka , и моята майчица е самичка в България Hug !Разлика ни с теб е , че аз съм малко по - близко...ама за майчиното сърце това едва ли е от голямо значение! Hug

# 5
  • Мнения: 1 017
ооох, това ми е болна тема, особено, откакто татко си отиде, малко повечЕ от година мина  Cry
все си казвам, чЕ само заради това не трябва децата ни да остават без братчЕ и сестричЕ  Heart Eyes

БАбче Краси, да ти кажа ние с мойта майка какво правим: тя иска оЩе да работи. Затова Скайп всеки ден, имейли, идва тук и взима цялата си отпуска...А когато се умори да работи, сме се уговорили, чЕ Ще идва за по няколко месеца поне. НЕ говори и дума фински, но е оправна  Hug Миналият път обикаляШе пътиЩАта, занимаваШе се с Гого, а през почивните дни се опитвах да я развличАм...
много е трудно и тъжно понякога, но не трябва да се предавате. Важното е всички да сме здрави  Hug

# 6
  • Мнения: 764
Здравейте,аз сам 6терката от Италия Laughing
А мама и хабер от компютър си няма6е,а сега нови теми взе да пуска newsm10
Темата е ясна,не е лесно да си дале4 от мама,но правилата на живота не винаги се съобразяват с граници и континенти.Мисля 4е важното за всеки родител е 4е детето му е здраво и психи4ески спокойно.За6тото аз,като се замисля ако бях останала там о6те малко,най малкото си докарвах невроза.Надявам се,4е вси4ки родители мислят така,както моята майка:Трудно е да си дале4 от децата си,но о6те по трудно е да гледа6 как страдат ден след ден.Поздрави на вси4ки и много,много целувки на на6ата баба Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 7
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Ако можех да се разделя на 3- за Италия,за София и за Ямбол....Да съм при вас и да си работя.....Ама не става,а до пенсията остават 5 години....А толкова много ви обичам всичките! Heart Eyes newsm51

# 8
  • Мнения: 2 907
много болна тема ...

Аз и моята мама сме отдавна тук, аз израснах буквално тук, но много липсвахме на баба и дядо. Всяка година идваха за по няколко месеца, ние си ходихме в България, но не е същото. Преди две години мама доведе и двамата окон4ателно тук, баба беше много болна и по4ина тук, във Франция. Сега е погребана тук и мама не може да си го прости...дядо не издържа и се прибра в Бг. Старото дърво не може да се изкорени.

# 9
  • Мнения: 780
много болна тема ...

Аз и моята мама сме отдавна тук, аз израснах буквално тук, но много липсвахме на баба и дядо. Всяка година идваха за по няколко месеца, ние си ходихме в България, но не е същото. Преди две години мама доведе и двамата окон4ателно тук, баба беше много болна и по4ина тук, във Франция. Сега е погребана тук и мама не може да си го прости...дядо не издържа и се прибра в Бг. Старото дърво не може да се изкорени.

Много тъжно..
Ние пък си нямаме баби, ни тук, ни в БГ. Не дочакаха да видят внучките си..  Cry
Дядото в БГ обаче много тъжи за нас..

# 10
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Italina помислих си за теб като го про4етох и то наистина се оказа,4е мама Краси е твоята мама.   bouquet
И моята мама се казва Краси и ние сме разделени като вас :аз и вну4ката в Италия а мама,татко и сестра ми ( плЮс баба,дядо,леля и братов4еди) в България.  Sad
Знам,4е на мама,сестра ми и останалите им е много мъ4но за нас и най_ве4е за детето ( всеки път като се 4уваме го усеЩам в гласа им  Sad ). Майка ми и баЩа ми са сравнително млади ( 53ти набор ) и до пенсия им остава оЩе доста ( да са живи и здрави  Peace ) та затова идват тук,само когато имат отпуска.  Confused
Миналата година се радвахме на баба тук цели 3 месеца и беШе малък празник. Няма да ви описвам какво беШе когато майка ми си тръгна.  Cry И сестра ми не беШе на гости през лятото за малко,но времето сякаШ излетя и тя си замина.
Сега се 4уваме 4есто по нета,здраво снимки,телефон и си ходим до Бг веднъж годиШно,но пак е малко.
Какво да се прави,такъв е живота,4овек никога не знае къде Ще го отвее вятъра.  Thinking
Ме4тата ми е един ден да мога да  взема наШите тука... Blush

# 11
  • Мнения: 5 476
Какво да се прави,такъв е живота,4овек никога не знае къде Ще го отвее вятъра.  Thinking
Ме4тата ми е един ден да мога да  взема наШите тука... Blush

  Аз съм в още по-кофти ситуация,защото съм единствено дете,и съответно дъщеря ми е единствена внучка.А и родителите ми не са много млади-майка ми е на 63,а баща ми на 71 години.Освен това от години съм в чужбина...
  Детето ми отрасна с баба и дядо,които гледаше на снимка...и аз като mcdirock мечтая някой ден да ги взема при мен...дано!  Peace  Heart Eyes

# 12
  • Мнения: 167
И аз съм щерка в Чужбина.И моят татко е сам в Бг.Майка ми почина преди 7 години,а след това почина и сестра ми.Татко едва го преодоля.Сега е сам и много тъгува.А и ние за него.Питах го дали му се идва,но е категоричен че не иска.На 70години е.Но трябва да се справя сам.Много ми е мъчно като си помисля.На всичкото отгоре няма грам понятие от компютри,но иначе смс-и изпраща.
 Simple Smile

# 13
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Момичета,май темата ви хареса,ни6то че е тъжна.Купете на родителите си компютри.Те ще се научат заради вас.Това е страхотна възможност-всеки ден по няколко пъти да са с вас.Когато си информиран,става по-лесно.Все едно,че сме заедно......

# 14
  • Мнения: 5 476
Купих им компютър,но за съжаление не възприемат много лесно..но пък се чуваме почти всеки ден по телефона!

  Peace

# 15
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Купих им компютър,но за съжаление не възприемат много лесно..но пък се чуваме почти всеки ден по телефона!

  Peace

СъЩата работа и при мен  Thinking Майка ми е малко по_добре ама баЩа ми...  Confused  Добре,4е е сестра ми  Hug И ние сме пове4е "телефонна лЮбов". Ина4е праЩам здраво снимки през нета  Peace

# 16
  • Мнения: 3 388
Момичета,май темата ви хареса,ни6то че е тъжна.Купете на родителите си компютри.Те ще се научат заради вас.Това е страхотна възможност-всеки ден по няколко пъти да са с вас.Когато си информиран,става по-лесно.Все едно,че сме заедно......

Много си права да ти кажа, тъжните теми те хващат за сърцето, най-образно казано и затова се оказват сред най-успешните.
Аз съм дъщеря женена в Италия от 8 месеца. Имам братче в България, което точно аз като заминах така се случи, че отиде да учи в София. Та мама и тати сега са специалисти по всички видове чат, скайп и всякакви други форми на общуване  Grinning неволята учи, както се казваше ... Иначе и моите родители са доста млади- 54 и 56 набор. Имаме си и една баба ... само тя ни остана ... нейния / и наш последен/ дядо си отиде от тоя свят миналата година точно аз като се преместих в Италия, буквално дни преди сватбата ...

мама и татко казват, ние като сме щастливи и се обичаме и те ще са щастливи, ... но нали си говорим и чувам по гласа им как се чувстват в действителност ...

но такъв е живота ... никога не знаем какво следва  ... какво ще се случи ...

поздрави на всички дъщери в чужбина и мами в България  Grinning Обичайте се и се подрепяйте!  Hug Може да си направите и своя фондация ... например Фондация на чужбинските мами  Wink

# 17
  • Мнения: 5 476
поздрави на всички дъщери в чужбина и мами в България  Grinning Обичайте се и се подрепяйте!  Hug Може да си направите и своя фондация ... например Фондация на чужбинските мами  Wink

Подкрепям!!
 newsm10

# 18
  • Мнения: 764
Гледай,гледай как се разраства теми4ката  Peace
Много жалко само,4е о6те няма други баби или дядовци да се вклю4ат.Ина4е разбирам,4е вследствие международните бра4ни вразки се разраства комп.мрежа в БГ.Мислех да пи6а о6те ама малката се събуди,поздрави на вси4ки  bouquet

# 19
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Гледай,гледай как се разраства теми4ката  Peace
Много жалко само,4е о6те няма други баби или дядовци да се вклю4ат.Ина4е разбирам,4е вследствие международните бра4ни вразки се разраства комп.мрежа в БГ.Мислех да пи6а о6те ама малката се събуди,поздрави на вси4ки  bouquet

Мога да предложа на наШата леля да се вклЮ4и от Бг като официален представител на баба и дядо ( Щото на тях малко им е трудно с компа  Wink ) ама утре ,4е сега сигурно е излязла ве4е с гаджето  Grinning

# 20
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Ох....И на мен ми е болна тема, въпреки че нямам дете, но често си мисля какво ще е бъдещето. Дано да е малко по-светло, че  Confused  Моята майка отказва да дойде тук, дори за 2 седмици на гости. В началото си мислех, че ще се промени, ама то по-зле става....За близо 4 години можеше да е няколко пъти, а и не работи вече, така че има възможност. Съмнявам се, че някога ще се научи да работи с компютър, така че и това отпада. Не използва и мобилен телефон....Признавам, че не се обаждам достатъчно често....Просто понякога ми тежи да се разправям с нея за тривиални неща , които забъркват мен и сестра ми в безброй проблеми, които пак ние ще трябва да решим след време, но с цената на много време, нерви и пари. Въобще: нямам думи. Много си обичма майката, но понякога просто ми се иска да е малко, като другите майки....
По отношение на виждането често: има много деца, които живеят в друг град в България и също не се виждат често. Може би в миналото щях да се отзова за постоянно на 240 км от София и се съмнявам, че щяхме да се виждаме често...Понякога контакта на тези, които са навън и посрещат родителите си за ваканция тук е някак си по-интензивен...
Ох, трудна тема.... Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes

# 21
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
още съм налко невежарно не зная защо имь много отговори,а ги няма на официалната страница?!Не искам да ви натъжавам и без това на всички ни е трудно.С радост бих си писала с майките на някои от вас,стига те да искат.Трябва да намерим подходящия начин за връзка

Последна редакция: вт, 09 май 2006, 21:28 от krasitrud

# 22
  • Мнения: 1 049
Момичета,май темата ви хареса,ни6то че е тъжна.Купете на родителите си компютри.Те ще се научат заради вас.Това е страхотна възможност-всеки ден по няколко пъти да са с вас.Когато си информиран,става по-лесно.Все едно,че сме заедно......
newsm10 Всички имат компютри и всяка вечер сме с часове на компа   bouquet

# 23
Моето майче винаги ми казваше "По добре далеч и добре, отколкото близо и зле", така че живеейки с това правило не тъгувам много от това, че не можем да се видим със семейтвото ми често. Предпочитам да се виждаме по рядко, но да има хубави неща който да си разкажем, отколкото всеки ден да си разказваме едни с същи проблеми Peace Важното е семеството да се обичат, уважават и да държат един на друг, тогава разстоянието няма значение  Hug

# 24
Безброй целувки на всички майчета и татковци от техните скъпи деца и внуци в странство.моите родители вече 12 години живеят без нас-мен и брат ми.малко преди да вляза във форума им съобщих ,че пак ще стават баба и дядо.брат ми ще има бебе и най интересното е че на снахата-чужденка и харесва страшно много името на татко и непременно иска да го кръсти на него-Иван.татко предполагам ще хвръкне от радост.

# 25
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Момичета,май темата ви хареса,ни6то че е тъжна.Купете на родителите си компютри.Те ще се научат заради вас.Това е страхотна възможност-всеки ден по няколко пъти да са с вас.Когато си информиран,става по-лесно.Все едно,че сме заедно......

От една седмица се 4уваме по скайпа, от 3 дни те ни виждат, а от днес и ние ги виждаме  Laughing  Peace
Тази ве4ер бяхме заедно на маса, така да се каже  Wink
Много са доволни, 4е ве4е могат да виждат вну4ето си всеки ден, а понякога и го храня пред компа  baby_neutral 

# 26
  • Мнения: 436
Раздялата...това ми е най тежкото от когато съм в чужбина.
Мен ме гризе в последно време мисълта,че тези години на раздяла са за мен пропуснати години.
Измъчва ме мисълта,че не мога да дам на родителите си това, което бих им дала ако бяхме заедно. Дори ако това е само моето присъствие. В началото не ми беше толкова тъжно, но след като вече и аз имам дете доста се замислям. Верно е телефонираме всеки ден, виждаме се...обаче...за мен това са пропуснати мигове...тъй като живота е много, много кратък и нищо не се повтаря. И ще си останат за винаги такива.

# 27
  • Мнения: 708
ох това ми е най_болната тема.Аз съм една дъ6теря и до преди година бях при мама и татко,толкова са ми малди и модерно мисле6ти,4е 4есто ми доставя6е пове4е удоволствие да излизам с тях по заведения и ресторант4ета отколкото с приятели.А за пазаруване на дре6ки,майка ми просто е най_добрата компания.Абе с една дума много си ги оби4ам и винаги сме били много близки.
Сега съм много 6тастливо омъжена в Италия и въпреки телефонните разговори по 2 пъти на ден многооооо,ама много ми липсват.Сега съм бременна,тежка бременност карам и знам как им се къса сърцето,4е не са до мен,просто по телефона ги усе6там,как се късат от притеснение.
Охххх разревах се.....няма да пи6а пове4е,само 6те кажа 4е МНОГО ГИ ОБИ4АМ И МНОГО МИ ЛИПСВАТ.Да са ни живи и здрави родителите,това е най_важното.

# 28
  • Мнения: 167
ох това ми е най_болната тема.Аз съм една дъ6теря и до преди година бях при мама и татко,толкова са ми малди и модерно мисле6ти,4е 4есто ми доставя6е пове4е удоволствие да излизам с тях по заведения и ресторант4ета отколкото с приятели.А за пазаруване на дре6ки,майка ми просто е най_добрата компания.Абе с една дума много си ги оби4ам и винаги сме били много близки.
Сега съм много 6тастливо омъжена в Италия и въпреки телефонните разговори по 2 пъти на ден многооооо,ама много ми липсват.Сега съм бременна,тежка бременност карам и знам как им се къса сърцето,4е не са до мен,просто по телефона ги усе6там,как се късат от притеснение.
Охххх разревах се.....няма да пи6а пове4е,само 6те кажа 4е МНОГО ГИ ОБИ4АМ И МНОГО МИ ЛИПСВАТ.Да са ни живи и здрави родителите,това е най_важното.

Хей спокойно!Недей така,чак със сълзи!Имай предвид че докато си бременна си още по-чувствителна.И аз родих навън.Без подкрепата на близките ми.Само съпруга ми беше до мен.Майка ми почина преди 7 години и така и не видя внука си.
Радвай се че твоите родители са живи и здрави и ще се радват заедно с теб на внучето!!

# 29
  • Мнения: 2 907
оле Биба, успя да ме докоснеш с думите ти. Тежко е, вярвам ти. Кажи си, 4е имаш най-хубавото на света- хора , които те оби4ат и ще са винаги до теб, дори и само мисловно. Всяко нещо се плаща, щастието също. Вие ще бъдете пак заедно, повярвай ми!!

И се успокой, всяка бременност свършва един ден , после се забравя доста бързо, но ценностите в живота остават...

# 30
  • Мнения: 46
Не искам дъщеря ми да е добре в Америка и да я виждам веднъж на 2 години ИСКАМ ДА Е ДОБРЕ ТУКА!!!!И правя каквото мога за да е добре в БЪЛГАРИЯ!

# 31
  • Някъде под слънцето
  • Мнения: 360
Здравейте и от една леля  Laughing  bouquet и по-точно лелята на макдирокови Laughingкато официален говорител на бабата и дядото мога да кажа, че наистина е много кофти Tired като семйството по някакъ начин е разделено...ето сестра ми и племенницата ми (съответно детето и внучето на баба и дядо) са ни много далече и ние само си въздишаме по снимките и по телефона. Rolling Eyes..единствената утеха е да знаем,че те са добре и,че ще ги видим живот и здраве през лятото, или когато някой от нас им ходи на гости...
ние много ама мноого си ги обичаме и засега единствения начин за по-близка връзка си остават телефона и компютъра...за тия дето могат да го ползват.. Laughing
абе стискаме зъби и дано да излезе един ден начин пак да се съберем Praynig Peace Hug

# 32
  • Мнения: 198

Цитат
първо се извинявам 4е пи6а на латиница .но от този компютър нямам друга възможност!
напълно съм съгласна със вси4ко написано в предната теми4ка!и моите родители са в бг и как си липсваме взаимноо..
но сега искам да ви разкажа в каква ситуация попаднах тази сутрин преди да тръгна за работа!!
родителите на мъжа ми живеят в блока в който сме и ние-те гледат дъщеря ми докато съм на работа..та отивам да оставям малката и усещам едно мръщене и цупене и си викам какво става - обикновено са готини хора живеем си добре!и се запо4ва "ми да ние сме само детегледа4и нищо пове4е-то детето не ни иска не ни оби4а,ми да,то е въпрос на възпитание,ти и говори6 да не ни оби4а.тя само казва какво ДРУГАТА БАБА и е купила..аз я гледам и последния залак си давам..."
и се запо4ва едно крещене от страна на свекито и аз оставам 6окирана за какво говори тази жена,замисляйки се осъзнавам - ревност и лудост са обвзели тази жена-как може да ревнува6 от другите баба и дядо при положение 4е ти си тази която се наслаждава на вну4ето си и да се дразни6 от факта когато пита6 дъщеря ми кои ти купи това -тя казва БАБА ОТ БъЛГАРИя
ъоъ..едва ли не ме изкара виновна 4е съм казвала на детето, което е 1г и 10 м какво и изпраща бабата от бг и 4е тях ги познавала по снимките-
е това ве4е е жалко да се 4уе
много ми стана мъ4но и обидно ..

Последна редакция: ср, 10 май 2006, 19:19 от Diviana

# 33
  • Мнения: 3 367
..само искам да кажа че да си далеч от дома си е трудно доста на тяхната възраст и избива на неочаквани места; едва ли проблема е бабата от бг,има си натрупано нещо навярно к е намерило повод да изплува...
аз затуи съм на мнение че които си ражда -тои си гледа,не съм благодарна и длъжна никому..
дано успокоите духовете,
Анна

# 34
  • Мнения: 167
И аз съм за това да си гледаме децата сами.Имам предвид че е хубаво,когато бабата ПОНЯКОГА те отменя,но не през цялото време.Мисля че винаги се появива или ревност или раздразнение от нещо,или просто на бабата и дотежава за нещо и си го изкарва на снахатa или сина.
Най-здравословно е детето да е сред деца-в градина или ясла,където има възпитатели,на които им плащат да се грижат за детето ти.
А с баба е хубаво,когато е на гости,но без да се дразните взаимно.

# 35
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Вие винаги ще гледате с български очи.И на чужбинските баби,и на свекървите....Те не са като вашите баби от спомените ви.Те обикновено идват с покана,трябва да бъдат специално помолени за децата и т.н.Повечето от тях сами са си гледали децата просто защото никога не са работили.Няма да разберат желанието на много от вас да работят,нуждата ви от социални контакти.Няма да оценят и образованието ви.Вие сте с много обща култура,каквато масата там няма.Дано това да успеете да предадете на децата си,които ще се чудят какви са.Моят внук разказвал на приятелче-ПРЕДИ БЯХ БЪЛГАРИН.....

# 36
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не искам дъщеря ми да е добре в Америка и да я виждам веднъж на 2 години ИСКАМ ДА Е ДОБРЕ ТУКА!!!!И правя каквото мога за да е добре в БЪЛГАРИЯ!

Да си добре в чужбина не означава само да си добре материално. Има хора, които са заминали по финансови причини, но има и много такива, за които причината е била друга. 

# 37
  • Мнения: 5 183
Не искам дъщеря ми да е добре в Америка и да я виждам веднъж на 2 години ИСКАМ ДА Е ДОБРЕ ТУКА!!!!И правя каквото мога за да е добре в БЪЛГАРИЯ!

Да си добре в чужбина не означава само да си добре материално. Има хора, които са заминали по финансови причини, но има и много такива, за които причината е била друга. 

Така е. За съжаление, има много неща, които не зависят от нас.
А и ти сега правиш "вси4ко възможно", но какво ще иска тя след време ... или нейния партньор в живота ...
Ние например сме тук по настояване на съпруга ми. Аз се дърпах, все щях да си тръгвам. После родих, установихме се ... и все по-рядко си мисля за прибиране...

Единственото, което не ми дава мира, е факта 4е синът ми расте дале4 от баба, дядо, леля и братов4ед си. Ако можеха и те да се установят тук, би било страхотно.

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 02:04 от Maika

# 38
  • Мнения: 3 367
Няма да разберат желанието на много от вас да работят,нуждата ви от социални контакти.Няма да оценят и образованието ви.Вие сте с много обща култура,каквато масата там няма.Дано това да успеете да предадете на децата си,които ще се чудят какви са.Моят внук разказвал на приятелче-ПРЕДИ БЯХ БЪЛГАРИН.....
...не намирам генерализациите за особено смислени; и тук ,и там, и навсякъде има всякакви хора; въпрос на избор ли1ен е с какви хора се заградиш..не се 1увстам неоценена или живееща сред хора с ниска култура..надявам се и децата ни да не се 1удят кои са..
усмихвайте се,
Анна

# 39
  • Мнения: 86
  И аз съм баба на внуци в чужбина. Четох и плаках. От няколко месеца нямам никаква връзка с дъщеря ми. По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България. Незная нищо за внуците си. Във форума влизам да  чета и ако срещна нещо написано от нея , да разбера за внучетата. След рожденния ден на внука ми , тя сложи снимки и аз можах поне на снимки да ги видя. Все пак и благодаря за снимките.

# 40
  • Мнения: 7 914
  И аз съм баба на внуци в чужбина. Четох и плаках. От няколко месеца нямам никаква връзка с дъщеря ми. По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България. Незная нищо за внуците си. Във форума влизам да  чета и ако срещна нещо написано от нея , да разбера за внучетата. След рожденния ден на внука ми , тя сложи снимки и аз можах поне на снимки да ги видя. Все пак и благодаря за снимките.

 #Crazy #Crazy #Crazy

Сериозно ли?

Цитат
По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България.

Не мога да повярвам, че това може да се случи в действителност! #Shocked





# 41
  • Мнения: 11 320
По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България.
Не мислиш ли, че малко прекаляваш?
Ами ако причините са в теб?
Не ти ли е малко неудобно да занимаваш хората с проблема си без дори да го забелязваш!!!

# 42
  • Мнения: 86
  Не мисля. Всеки си споделя , не може ли ? Или  ти с нещо се излагаш ?

# 43
  • Мнения: 3 491
  И аз съм баба на внуци в чужбина. Четох и плаках. От няколко месеца нямам никаква връзка с дъщеря ми. По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България. Незная нищо за внуците си. Във форума влизам да  чета и ако срещна нещо написано от нея , да разбера за внучетата. След рожденния ден на внука ми , тя сложи снимки и аз можах поне на снимки да ги видя. Все пак и благодаря за снимките.
Съжалявам за случилото се, но съм се съмнявам, че дъщеря ти е особено щастлива от подобен развой, пък бил и той по нейно желание. Според мене работата на майката е да намери нужните думи и подход и да възвърне самочувствието на децата, че са обичани.

# 44
  • Мнения: 11 320
Съжалявам за случилото се, но съм се съмнявам, че дъщеря ти е особено щастлива от подобен развой, пък бил и той по нейно желание. Според мене работата на майката е да намери нужните думи и подход и да възвърне самочувствието на децата, че са обичани.
Точно за това става дума. Благодаря!

# 45
  • Мнения: 1 393
  И аз съм баба на внуци в чужбина. Четох и плаках. От няколко месеца нямам никаква връзка с дъщеря ми. По нейна причина отказва всякаква връзка с нас в България. Незная нищо за внуците си. Във форума влизам да  чета и ако срещна нещо написано от нея , да разбера за внучетата. След рожденния ден на внука ми , тя сложи снимки и аз можах поне на снимки да ги видя. Все пак и благодаря за снимките.
Много съжалявам! Семейните отношения са комплексно нещо и вие най-добре си знаете как и защо се е стигнало до такива неща, но от сърце ти пожелавам да намерите пътя едни към други отново- най- вече заради внучетата ти, които имат право на баба и това да я познават и общуват с нея, докато израстват.
Моята любима баба е също като теб в Стара Загора и въпреки, че аз съм толкова далече от доста години, няма ден в който тя да не е в мислите и сърцето ми, всяка седмица говоря с нея по тел., детето ми съм решила да кръстя на нея и винаги, винаги ще съм благодарна на родителите ми затова, че никога не са заставали по никакъв начин на пътя между двете ни (макар че честно казано, не е имало и защо).

Блажка го е казала много хубаво- майката винаги може и трябва да намери пътя към детето си, за негово и свое добро.

Още веднъж ти желая успех!

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 16:07 от MrsG

# 46
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Съжалявам за случилото се, но съм се съмнявам, че дъщеря ти е особено щастлива от подобен развой, пък бил и той по нейно желание. Според мене работата на майката е да намери нужните думи и подход и да възвърне самочувствието на децата, че са обичани.
Точно за това става дума. Благодаря!
А децата е редно да оценяват и да са благодарни за това, което родителите са направили и правят за тях! А не да си спомнят само това, което им изнася!

# 47
  • Мнения: 11 320
А децата е редно да оценяват и да са благодарни за това, което родителите са направили и правят за тях! А не да си спомнят само това, което им изнася!
Надявам се никога да не ти се наложи ситуация като моята

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 17:18 от Diviana

# 48
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Хора,моля ви,не запо4вайте пак Пуни4еските войни тук,карайте на ЛС да не се спамва темата на Краситруд  Stop  Naughty

# 49
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
миленски, остави ги хората .
ако темата на краситруд спомогне по някакъв начин да се разберат майка и дъщеря веднъж за винаги, то сигурна съм, че това ще  направи авторката на темата по някакъв начин щастлива Peace
явно роднините засега не намират друг вид комуникации...
не мога да си представя да не се чувам с майка си, тя би се поболяла със сигурност, а аз ще съм нещастна.

хора, животът е обидно кратък!

# 50
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Ей,хора,по-добре не се месете в деликатните човешки отношения.Да не ставаме като добрите съседи дето се греят на чужд огън.Те ще се поскарат,ще поплачат и сигурно ще се разберат,когато са готови.Всеки от нас е тряскал врати,но после пак ги е отварял.И ако тази дискусия им помогне какво по-хубаво от това. пуснах темата заради истинските човешки отношения, те понякого зь съжаление са и такива.Пръскайки се по света хората попадат в най-различни ситуации,дори и в такива.Аз страдам повече от това,че децата на моите деца няма да са толкова близки живеейки на хиляди километри,но знае ли човек.....Някои роднини не се поглеждат,пък живеят в една къща.Хората все по-рядко говорят за чувствата си.Е,тук говорите за тях.Когато човек е анонимен е по-лесно......

# 51
  • Мнения: 6 167
ако тази тема ще събере една майка с детето й - няма лошо да се спамва.

по темата: едно от нещата, които искам максимално да запазя е отношението с моята майка и брат си. това ще стане с много, ама много упоритост и усилия от всички страни!

децата ни никога няма да са българи в България. всички напъни да говорят български са прекрасни и патриотични, но ще си останат екзотични за децата ни, сигурна съм.

 бабите никога няма да мажат филии с масло и чубрица и да подвикват от балкона , че се стъмва и е време за прибиране. различните култури, които 'обитаваме'  ще ни разделят.
и след  много усилия ще установим, че не е същото, ако бяхме всички заедно. никога софрите вече няма да са същите, никога разговорите няма да са същите, проблемите ни ще са различни, нашия битовизъм ще е различен от техния. да не говорим, ако има смесен брак -  нещата стават още по-различни и трудни.

само от нас зависи какво и колко и до колко ще запазим.

аз лично за себе си съм взела решението - концентрирам се към най-най-тесния кръг роднини и приятели. тях обгрижвам. за останалите просто нямам време  да упорствам да запазвам отношения, защото и тук трябва да градя някакъв социален кръг, нали?!  и това отнема много време и енергия.

по-чести пътувания до БГ, все повече начини на комуникация. ежедневна. това до някъде ще запълни празнините, но след като сме взели решение да заминем ( поради една или друга причина) сме били наясно с това.

не се травмирайте излишно и натъжавайте.

майка ми казва ' по-добре далеч от очите ми щастливи, отколкото пред очите ми да страдат'.

  bouquet



# 52
  • Мнения: 1 854
Поздрави на всички баби на внуци в чужбина!  bouquet
Пожелавам си и моята майка да дочака да види внук и да идва и да ми помага с отглеждането му и да сме мноого дьлги години още заедно.Всичко останало са "бели кахьри" Wink

# 53
  • Мнения: 7 091
И на мене много ми липсва майка ми...Никога не сме се разделяли за толкова дълго време. МОже да сме се карали( ние сме малко два остри камъка), но много се обичаме. Много ми е болно обаче, че загубих много близки и приятели покрай заминаването си. Да, ще кажат някои не са били толкова близки и не са били толкова истински, но е много тъжно, когато виждаш много хора от живота ти да си отиват по този начин, който е обиден за теб самия.
Поради много причини точно преди да тръгна от БГ със свекърва ми спряхме да си говорим. В много обтегнати отношения бяхме, но аз изрично подчертах, че тя е баба на детето ми и никога няма да и откажа да го види или чуе. Смятам, че ясно и показах, че отношенията между нас възрастните са си едно, но ако тя има желание вратата към внука и е отворена. Тя и допреди това не се убиваше да иска да контактува с него, но откакто сме заминали веднъж не се е сетила за него. Баба ми на село с една пенсия прати мартеничка на детето да се радва, от семейството на мъжа ми- нищо. И това са хора, които с години уважавах и заради които преглъщах много неща. Честно казано след ситуацията която се създаде не съжалявам, че аз не поддържам контакти с нея, а че децата ми както изглежда няма да имат баба от страна на татко по нейно желание. Аз самата съм била ощетена от баба от страна на баща ми и ми е адски болно.
Добре че са майка ми и баба ми, че да знае детето, че мисли някой за него в БГ. Cry И не ми се прибира сега, ако можех щях да си взема майка и баба, за да не се срещам с всички тези хора, които се отнесоха по такъв начин. Тъжно е....

# 54
  • Мнения: 1 370
Определено много тъжна тема. Винаги в такива случай си задавам въпроса, защо свекърва ми, която не иска да погледне това дете трябва да е близо до него, а моите родители, които си дават живота за синът ми, са го виждали само 1 път, от както се е родил. За това работим сега по въпроса - да си ги вземем при нас Hug

# 55
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Cho4o,здравей!Много пъти и азсъм си мислила,какво би било ,ако живея при едно от децата си.Ивинаги се сещам за една моя учителка,на която синовете живеят в Щатите- във Вашингтон и ЕлЕй.Тя е на повече от 80 години,но прекарва по 4 месеца при всеки от тях и 4 тук в Ямбол.За да си почина и да си спя в леглото,така казва.Мисля си,че нейният опит е показателен в много отношения.Моят опит от преживените години ми е показал,че човек никога не трябва да си ограничава възможностите,такъв е животът...Дано успеете да се съберете,но не лишавайте родителите си от възможността за завръщане,така ще са по-спокойни дори и прекрасно да се приспособят.Дано не съм ви обидила със съветите си.Аз не искам да ви изглеждам баба-мърморана Peace

# 56
  • Мнения: 7 430
....ей за това ми се иска след като не мога да ги взема тук - ние да се приберем в Бг Peace

# 57
  • Мнения: 5 183
Татко бее 9 месеца тук. Е, пощръкля този 4овек, взаимно се изнервихме накрая, а и майка си беше в БГ. Трудно им е на възрастните да се адаптират. Тои е млад дядо. На 54 години, активен, комуникативен, оправен, адаптивен. запознахме го с доста българи от неговото поколение. Излизаха за по бира, събираха се на карти и табла ... ама НЕ. Едва до4ака да му дойде деня да си ходи. Броеше дните и ги отмяташе на един календар. Шегуваше се 4е било като в затвора...

# 58
  • Мнения: 3 491
Била съм свидетелка и на едното, и на другото - как възрастни хора повяхват за отрицателно време в домовете на обичащите ги деца. И как децата си разбиват живота и семействата от голям мерак да са близо до родителите. Имам си обеците и на двете уши. Когато се замисля за собственото си остаряване (ако го доживея) и за момента, в който децата излязат от дома и поемат своя живот, и около мене стане пусто, за себе си съм решила, че трябва да имам някакъв интерес, хоби, нещо креативно, което да ме кара да се чувствам полезна и на себе си, и на другите, да ме поддържа в добро настроение, и на децата да им е кеф да ми идват на гости и да се сещат за мене. Останалото е садомазохизъм.

# 59
  • София
  • Мнения: 15 474
Здравейте и от мен! Сина и дъщерята са в чужбина, но още не са женени и нямат деца. Лошото е , че нямат никакво желание да се връщат тук и ако някога имат деца, не знам как ще бъде. Мъчно ми е ,че дори и с български родители ще растат като чужденци. Добре, че малката ми дъщеря е в България и единственото ми внуче и то е тук. Аз наистина не мога да си представя да ходя да живея в чужбина, дори и за малко. И ще ми е много мъчно да виждам и чувам внуците си само по Skype, MSN и ако решат да ги доведат в България, като знам колко ми липсва това внуче тук,  когато и за един ден  го няма у дома.

Общи условия

Активация на акаунт