Разлика в годините на децата.

при нас разликата ще е 2г без 1м и аз като теб се притеснявам,защото батито няма да го даваме на ясли,а ще си го гледам аз и моя съпруг. Мисля ,че ще се справяме добре и исе надявам и да се оправи злоядия батко,покрай другото бебе.Пожелавам ти успех и търпение 

живот и здраве при нас разликата ще е 1год. и 4 мес.

Боже, възхищавам се на тези разлики!

Много сили ви желая!   

Аз все още съм с едно дете, но от наблюденията ми от познати мога да кажа, че обикновено като разликата е малка по-голямото дет ревнува от бебето и понякога не го иска. Като поотраснат малко щее си игарят заедно и ще ти е по-лесно с малка разлика - ще имат общи интереси, но в началото може би ще е трудно. Това, което мога да те посъветвам е да подготвяш каката още от сега, че ще ис имате бебе - винаги говори в множествено число като включваш и нея в плановете - обяснявай й как вие двете ще трябва да се грижите за малкото човече и как е много важно тя да му помага, защото то ще е мъничко и не може самичко, а ти няма да се справиш без нея в грижите за бебето - важното е каката да се чувства важна, а не изолирана, когато всички обръщат внимание на бебето. Още от първия миг след изписването я включвай вгрижите за бебето - тя е много малка и не може реално да помага, но ти се преструвай, че наистина имаш нужда и тя да се включи. Ако ти кърмиш бебето, гушкаш го, къпеш го и т.н. а тя през тва време гледа отстрани и се чувства пренебрегната не чудно и да намрази бебето, което й отнема вниманието на мама, което до сега си е било само нейно. Ако я включиш в грижите за бебето тя не само, че няма да е пренебрегната, но даже ще се чувства горда и важна и ще обича малкото човче. Докато кърмиш бебето я викай да стои при теб и я гушкай и нея или си говорететихичко като й казваш, че така ти помага да храниш бебето, докато го къпеш нека и я се върти наоколо и ти подава кърпа, сапун и т.н. Когато брат ми бешемалък аз бях натоварена с отговорната задача да му къпя крачетата   обясняваха ми колко е важна тази задача и докато майка ми го къпеше аз усърдно бърках в коритото и "миех" бебешки крачета. Още го помня. Дано да съм ти от полза с тези съвети. Започни ощеот сега да разказваш на каката какво предстои и колко много ще разчиташ на нея да ти бъде прятелка и помощница, когато дойде бебето

И аз така си мислех,ама.... побърках се да се чудя кое по-напред и кого да гледам.Баткото искаше да влиза в кошарата при бебето и понеже може да прескача решетката  - на няколко пъти на косъм беше да и се стовари отгоре...Има я за играчка - постоянно се опитва да я вземе да я разнася и като успее да я докопа докато я държа не пуска...Доскоро като забравех да прибера биберона и на недостъпно за него място го лапаше веднага,вчера го намерих да и го бута в устата докато спи и познайте какъв рев настана.Има още мнооого от серията.Инъче я обича,идва да я целува,милва,не се усеща ревност.При вас разликата ще е малко по-голяма,дано да е по-лесно,но се гответе за безкраен купон .Като изключим факта,че вече нямам никакво време за себе си - всичко е чудесно и е много по-весело.

Между мойте момчета има разлика от цели 12 години без около 40 дни  и не съжалявам изобщо за тази голяма разлика, защото :
1. няма ревност от страна на големия
2. нямат общи интереси и неща засега и съответно няма пререкания
3. баткото ми е помощник номер 1
4. толко време е чакал да има братче или сестриче, че сега е луд по него 
5. времето и вниманието ми за децата е различно поради различната възраст и няма сърдити   
6. гледам малкия и му се радвам по доста "по-зрял" начин тъй като съм попорастнала 
7. не на последно място аз се чувствам страшно добре след това позакъсняло майчинство 
мисля, че има още много предимства, но в момента на първо четене това се сещам 

А за малката разлика незнам винаги малко ме е плашела  с брат ми имаме 1г. и 5 мес. разлика и винаги сме се "врънкали" яко чак сега нещата са си на място когато сме големи 
А и преди няколко дни гледах една позната как пресича кръстовището с бебе на 2 мес. в количката и в другата ръка почти влачейки син на 2г. и 10мес. и направо изтръпнах  и може би  се възхитих на смелостта й да породи 2-ма разбойници, но всеки си преценява сам 
На теб успех и много късмет, дано каката да се радва на малкото човече 

Нашата разлика живот и здраве ще бъде 2 год.и 1 месец и както повечето от вас и аз се притеснявам  как дъщеря ми ще възприеме бебето и после как ще се справя с отглеждането и на двете едновременно!Предполагам,че ще е трудно в началото,но нито съм първата,нито последната,все ще се справим по някакъв начин с таткото,тъй като основно ще разчитам на него и на неговата помощ.

 Разликата на моите е 9 години.

Аз нещо не разбирам какво искате да кажете...ние нашите вторите да си ги върнем да поизчакат още няколко годинки ли... ???

О, не да са ви живи и здрави вашите. Всяка разлика си има предимства и недостатъци.

Разликата между второто и третото ми дете е година и половина. Наистина отначало е трудно. Nellie ти е дала чудесни съвети, възползвай се. Мога само да добавя, че не е зле да осигуриш стая, в която по-голямото дете да не може да влиза без теб и в която да може да оставяш бебето, докато спи, а ти си в кухнята или банята. Имам предвид физически да му е невъзможно да влезе, а не да му е забранено. Най-опасните моменти са, когато двете деца са заедно, без да ги виждаш. Тогава по-голямото може да нарани малкото в стремежа си да се грижи за него.

И при нас живот и здраве разликата ще е година и половина. Не виждам обаче как мога да подготвям дете на година и 3 мес. както е в момента, че ще има сестричка. Предполагам, че ще има ревност като гушкам по-малкото, но от друга страна си мисля, че след някой месец по-големия няма да помни времето, когато е бил сам.

Ей, много обнадеждаващо ми подейства това !!! Живот и здраве нашата разлика ще е 11 год и половина ! Много се чудех дали не съм сгрешила с това решение / то не че ни попита де / , но сега почти нямам търпение да видя кое как ще бъде  .

Гледайте си ги с здраве и кеф и им се радвайте 
Аз само казвам как е при мен ... с по-голяма разлика  не че ако се бяха стекли обстоятелствата в живота ми малко по-различно и бях забременяла с второ доста по-раничко  нямаше да си го гледам и обичам от сърце  Просто такъв е живота и сега мога да преценя, че може би е по-лесно и по-интересно с по-голяма разлика, не че и тя няма недостатъци, разбира се .... само като си помисля, че баткото го дрънка "тинейджърски" пубертет, а бебо е в "бебешки" пубертет и ставам  но това е всеки избира и се справя както се наложи 
А децата са добре дошли винаги според мен, защото по-голямо богатство и щастие за нас родителите няма 

При нас разликата е 8 год.Също мисля,че и малката и голямата разлика имат своите предимства и недостатъци.Как се навивате да родите след година,бе хора? Не,че е лошо,ама много смелост се иска.Желая на всички здраве.

По-точно неможех да го кажа,при нас е абсолютно същото

Аз имам дете на 2г. и 4м., а зълва ми има бебе на 9месеца. Докато бебето беше по-малко синът ми много му се радваше, целуваше го по бузките, сега му говори и пак много му се радва. Държи се много добре с бебето, дори му носи играчките, шишето с вода. Мисля, че няма да имате големи проблеми, но много зависи от децата.

И ние ще сме на 2г и 2м като дойде бебо. За сега ми е кротичка, слуша ме...  Уж аз я исках такава тази разлика, за да не даваме каката на ясли, ама сега като се задава човечето взех да се плаша... 
Все си мисля, че криво-ляво ще се справим. Дето вика една позната:"Не му мисли толкова, деца са се раждали и през войната и пак са пораснали"
Ама друго си е отстрани. Аз сега седя си и се притеснявам.  Хубаво е така като виждам и други на моя хал...
Хаиде момичета, успех с дребосъците! 

При нас разликата (дай Боже всичко да мине добре) ще е 4 години. За ман тази разлика е идеалния вариант ако искаме повече от две деца и в същото време разликата да е достатъчно голяма за да не се затормозявам с излишни проблеми като ревност и т.н. Дъщеря ми вече разбира много добре какво ще се случи и го приема с огромен ентусиазъм и нетърпение .Разбира се обаче смятам, че то много си зависи от характера на по-голямото дете някой са по-хрисими и нямат проблеми с адаптирането към по-малкия член от семейството. И все пак ... със сестра ми имаме разлика 1 г. и 3 месеца и майка ми винаги ми е казвала, че тази малка разлика не е много удачна поради факта, че обикновено на уж каката или баткото, които всъщност са все още бебета им се налага да 'пораснат' изведнъж. Естествено по-голямото внимание отива към по-малкия и емоциите са доста неприятни както за децата така и за родителите. Мисля че тя е напълно права затова и не бързахме с второто бебче.  Но ако разликата все пак е малка всичко се преодолява не се притеснявай с повечко търпение,  обяснения и предпазни мерки ако се налага ще постигнеш добър резултат.

Всяка разлика си има своите предимства и  недостатъци, много е различно и специфично.
Между мен и брат ми разликата е 8 год. и само хубави спомени имам, както и в момента /аз съм по-голямата/. Като играчка и забавление ми е било, родителите ти имат доверие вече, оставяли са ни сами. Това са хубавите страни  
Но ако за себи си трябва да преценявам, живот и здраве тъй като искаме и второ, ще сме с по-малка разлика, пък каквото стане  

Момичета много ви благодаря за обнадеждаващите думи.
Nellie ще се възползвам от съветите ти, много ти благодаря   
Каката ще ходи на ясла, така че през деня ще е спокойно, а събота и неделя татко си е в къщи и ще се занимава с нея. За късмет имаме и баба наблизо. Дано само каката не е много агресивна и да стане малко по послушна 

2 год. и 10 мес. Според мен е супер! Когато се роди малката, голямата вече имаше известна самостоятелност, тръгна и на детска градина. В същото време разликата не е толкова голяма, че да нямат общи интереси и игри. Много хубаво си играят двете Мисля, че уцелихме оптималния вариант

По отношение на ревността трябва да ви кажа, че не винаги по - голямата разлика я премахва. Аз и брат ми имаме разлика от 5 години и тъй като аз съм по - голямата съм била изключително ревнива. Бях стигнала дотам, че повръщах в детската градина само поради причината, че аз съм там, а майка ми е в къщи с бебето. Тя самата признава, че дори се е страхувала да ме оставя насаме с него, за да не му направя нещо. След това изведнъж нещата се промениха и го заобичах страшно много. Според мен всичко е строго индивидуално, но личното ми мнение е, че разлика от порядъка на 4 до 6 години между децата е най - добра.

При нас разликата е 1година и 3 месеца. Гледах ги сама първите 3 месеца. Едното в количката другото върху количката. Големият беше на година и половина като го дадох на ясла. Нямаше ревност, защото беше много малък. Сега си мисли,че сестра му винаги е била с нас и въобще не помни кога се е появила. Сега си мислиме да си родиме още 1, а мъжът ми казва" трябваше да го направим преди 3 години сега с тази голяма разлика какво ще ги правим

Мисля си, че трябва постепенно да я подготвиш за бебето и да й обясниш по начин, който ще разбере. Моят син е на 2 год и 2 мес и бих казала, че много се радва на бебетата - имам предвид отстрани, но иначе ако си имаме едно в къщи .......
Аз съм била на 2 год. и 3 мес. , когато се е родила сестра ми и майка казва, че съм била много внимателна и съм пазела тишина бебето да спи.
Аз лично искам децата ми / за сега е едно / да имат по-голяма разлика - да речем 3 год.
Но и при вас е добре - дъщеря ти вече започва да осъзнава нещата по-ясно и  то с всеки изминал ден

Разликата между децата ми ще бъде 2 години и 1 месец. Според мен няма такова понятие като идеална разлика. Идеалният момент да се роди следващото дете е моментът, в който родителите му го искат и са готови да го приемат. А ревността между братя и сестри винаги я има. От психологическа гледна точка тя е едно нормално явление и може да се изрази на всички възрасти : на 1, 2,4 или 50 години. Тя зависи от характера и темперамента на всеки. Родителите могат естествено да направят така тя да стане по-голяма или по-малка.

Радвам се че има и други мами тук, които имат същите вълнения и въпроси като мен, ще обменяме опит.  

Не знам дали точно това няма да породи проблеми

Да кажа как беше при нас. Моите са с година и осем месеца разлика. Както каза едно майче - малкото отгоре в количката, голямото отдолу Нямаше никакви проблеми, докато си бяхме вкъщи. Но като тръгна каката на детска градина, малийййй! Уж тръгна с желание, 3 дни ходи без да се разплаче (дори бях обидена и си поплаквах ) и после като се пооочна!!! Изглежда се усети, че се е минала - тя на градина, а брат й у дома с мен Отделно,че нещо не се беше харесала с едната от учителките. После се разболя, после пак и в крайна сметка си остана у дома до следващата есен. Тогава вече всичко беше ОК!

А иначе, трудничко е с малка разлика, но децата са си добре, заедно порастват, другарчета са си и в игрите, и в училище, та и сега в купоните А пък като порастнат наведнъж, после наведнъж ще ти се махат от главата Да не е много хубаво тъкмо избуташ едното бебе, станало човече, и айдеее, пак наново се почва Или като при моя приятелка  - с едното учеше геометрия и пишеше теми по литература, а с другото се завираше да играе под масата! (шегичка )
И двата варианта си имат и добри и лоши страни, важното е, че всяко дете, когато и да дойде, е добре дошло! Така че не се тревожи излишно и си чакайте попълнението с радост. Пък като дойде, ще се справите, къде ще ходите

При нас разликата е 4г.и 4 месеца,сега тепърва ни предстои да видим как ще се разбират! 

Разликата на моите е 5г и 19 дни. За сега е много добре, надявам се да е така и за напред.

И при нас е така, обаче второто е момиче и баткото е многооооо щестлив... ако не я намачка след училище поне 30 мин.  не е той....   Наистина ми дясната ръка  И от мен успех   

Надявам се да няма, защото тя тръгва на ясла преди да се е появило бебето.  Още от сега я подготвям, за бебето и тя много обича да ми гали корема и да го целува. Много е сладка.
Сестра ми роди наскоро и Вики беше много впечатлена от малкото бебе, толкова нежно го милваше и понеже е много емоционална цяла нощ сънува бебето и му викаше насън името  Дано и с нашето бебе е толкова нежна.
И аз много се радвам, че има и други с разлика като нашата и можем да обменяме опит   

Живон и здраве разликата на моите деца ще е 2г.и 4м..Аз даже исках разлика от една година,но мъжът ми беше против.

Между моите деца е 3г и 7месеца.Каката малко не се разбира от дума.Постоянно го пипори.О4ите ми постоянно са на 8.

При нас разликата ще е 7год и 7-8мес. Каката почна да ни задава въпросчета от рода " мен ще ме обичате ли като се роди бебчо?" и разни такива. Седнахме и доста и поговорихме с тати. Нещата се поуспокоиха и мисля, че много ще помага когато се роди бебчо. Само да сме живи и здрави.

При нас разликата е 3г. и 4мес.Баткото ни от самото начало беше много внимателен(той по принцип е кротък) и не съм имала проблеми.Малкия като го види

Живот и здраве и дано всичко да е на ред разликата ще е 1 год и 10 месеца.

Моите деца са с разлика 5 години и 2 месеца, мислех че баткото ще ревнува и ще си имаме проблеми, но ... за моя изненада той е много щастлив от появата на сестра си, непрекъснато и се радва, целува я, опитва се да я разнася из къщи - голяма любов, голяма привързаност.!!!    Всяка сутрин я целува и се сбогува с нея отивайки на градина, обяснява и кога ще се върне и как тя не трябва да плаче за него - много е мил , да видим до кога

2 г. и 2 м. им е разликата. Преди да родя мислех, че баткото ще закача доста бебето, защото по-принцип е много палав, но се оказа, че е много внимателен с бебето.

Разликата им е 10 години 
Големият монго ми помага, но гледам и да не рекалявам, защото аз съм по-голяма и знам колко е гадно непрекъснато да гледаш по-малкото си братче или сестриче 

При нас живот и здраве разликата ще е 3г. и 5-6 месеца.Малко ми е притеснено,защото каката е много своенравна,а сега е в един такъв инатлив период,та не знам кака ще се оправям Помощници също нямаме,така чеще разчитам на таткото и на себеси.Ах да и на детската градина от Септември

Разликата между моите две слънца е 11 години! Каката Криси е във вихъра си - голяма помощница ми е. Много се радва на малкото човече, въпреки че понякога я подмята като кукла. Храни я, сменя и памперсите - само дето още не я е изкъпала /ама и това ще стане скоро май/ Абе, въобще вълшебно е и съм много щастлива!
Е, случва се понякога и да ревнува, но то е за кратко и май не твърде сериозно!

Нашата разлика е 5 години, но сме с батко, а май ключовия момент е пола на по-голямото дете - мисля момиченцата от съвсем малки си имат инстинкт и са много по-нежни, отговорни и грижовни към едно бебе отколкото момчетата независимо от възрастта 

Син на 20, син на 18 и сега чакаме третия син да се роди!

Възхищавам ви се.
Разликата при моите деца е 1 година и 8 месеца .Трудно беше в началото но сега е по скоро по-лесно с двамата отколкото само с единият.

живот и здраве разликата на моите деца ще е точно 6 години.смятам че е хубава разлика.

Прекрасна е за майката. И моите са с такава. Добре ми/ни е, но може би за децата е по-добре да е до 3г. и половина макс. разликата, за да си играят и имаш общи интереси.

 здравейте! И нашата  разлика  между децата е 12г.  За мен лично тази разлика  ми харесва много и мисля,че по друг начин възприемам самото майчинство. в крайна сметка всеки сам решава  какъв интервал   да има между децата- ВАЖНОТО е     да са много желани и  да им се даде цялата обич и грижи. Успех на всички!   

Моите са с разлика 2 год. и 10 мес. Какво да ти кажа:Няколко дена след като се прибрахме от родилното  каката пъхна в устата на бебето едно царевияна пръчица, която едвам се събираше изобщо в устата на малкия. Добре че реши да ми се похвали какво интересно нещо е направила. Така че с малка разлика - да знаеш: очите на четири. И ревност имаше голяма, каката стана много, много крива, но с времето нещата се нормализираха. Щом съм се решила на трето, значи не е чак толкова страшно, пък и  по-вече деца - весела къща.

при моите деца е 5 години, аз си я харесвам

А какво ще кажете за почти 16 години разлика? Така се получи, но изобщо не съжалявам! Баткото като разбра , че ще има сестра ни изгледа с баща му и каза "Ама вие не сте ли вече стари?" Их, тия тийнейджъри! Но сега умира за сестра си, а и тя много му се радва. Помага ми много, но аз гледам да не прекалявам!

  Много добре казано.За протокола-разликата между моите деца е 10 години.

  Извинявам се момичета, ама нещо не се справих с бутона "цитат" и всичко ми излезе като цитат на майчето Rumi DeniV Извинявам се

    Възхищавам се на всички мами, чиито деца имат малка разлика / до 3 години /! Като си спомня моята свекървичка какво ми е разказвала и косата ми е настръхвала! Просто си я представям като десеторъкия Шива  ! Мъж ми и сестра му имат 1г. и 10 м. разлика! Свекърва ми разказва:Сама съм в къщи и тъкмо започвам да къпя бебето и малкият крещи, че му се ака... Иначе мъж ми много си е обичал сестричката и я пазел докато спи. Нямало е капка ревност. И сега са така - много се обичат и подкрепят!
   Когато сме си говорили за второ дете, моят мъж се шегуваше: Вили като стане на 20г. и като излезе от дома, ще си направим друго бебче, за да не ни е скучно 
Живот и здраве децата ни ще са с разлика 7г. и 10 м.! Баткото не е нито ентусиазиран, нито пък е намусен! Приема го като нещо нормално, което се случва в живота на всяко дете  ! От време на време пуска по някоя фраза от рода: Мама вече ще си има две глезанчета! или Ще го науча да си прави сандвичи! И аз се притеснявам дали няма да ревнува или пък дали разликата не е много голяма / за мен най - добрата е 3,5г - 5г /, но всички казват че по - големите деца много обичат по - млките си братя и сестри и много помагат! Дано е така!
     
        Rumi_Deni, твоят син просто ме уби! Като се замисля обаче това е нормална реакция за тинейджър! На неговата възраст и аз си мислех, че родителите ми вече са стари, за да правят секс

При нас живот и здраве ще е 3 години.Дано няма много ревност,всеки ден и обяснявам я подготвям ,ще видим като дойде бебчо как ще е.

3г и 22дни / искахме си 3г , но тези дни не бяха в плановете ни/