Чух и четох много историй като моята. Накратко в момента в който разбрах, че съм бременна, мъжа с който мислех, че ще бъда семейство и който много обичах заяви, че това е "грешка" и пожела да направя аборт и да продължим. Не се съгласих, след което трябваше да си тръгна от жилището му бременна. Като всяка двойка сме имали и други разногласия, като най - сериозното такова беше, че не станах близка със семейството му, по - скоро поддържах с тях хладни отношения, но без караници или обиди помежду ни. Няколко месеца по - късно, все още ми е трудно да преживея това предателство от негова страна. Не се виждаме, а нашите разговори винаги завършват с жестоки караници. На този етап заявява, че щом детето се роди щял да го вижда и да помага финансово. Знам, че това е правилно и аз трябва да съм благодарна, някои "бащи" и толкова не правят за децата си. На мен обаче ми се къса сърцето, че няма да бъдем нормално семейство, знам, че ще си намеря друг в последствие, но дълго време ще съм в тази дупка. Как се справихте вие? Тези мъже изобщо съжаляват ли за това, което са направили? Моят донор смята, че нищо лошо не е сторил например, но не смее да каже на хората истината за раздялата ни.