Първият път като трябваше да я изкъпем настана голяма паника, първата вечер след болницата. Мъжът ми трепери
-ти ще я къпеш, на теб ти показаха в болницата/така беше ако трябва да съм искрена/
-аа не, аз съм със секцио, не мога да се мокря и ако се хлъзна няма да съм стабилна/малко си поизмислих/
След това сумтя, сумтя и отиде да гледа клипчета в Ютуб. След 20 мин, пристига:
-Няма да я къпем днес във ваната, гледах как ги къпят по душа, във ваната утре ще гледам.
Повъртях се повъртях се, изморена, изнервена, спи ми се, детето и то спеше, къде ще му развалям съня сега и му викам:
-Слушай, доктор Спок каза, че не е добре да се къпят всяка вечер децата ......
На следващият ден ни домързя да вадим ваната, мен ме домързя да чета как се сглобява, че беше от ония с 1000 приставки и схеми/ама нали такива вани били най-удобни....дръжки/. А мъжът ми го домързя да гледа ЮТУБ. Той я къпеше на ръка под душа или в мивката, а аз като закрепнах и влизах да се къпя, той ми я подаваше да се изкъпем заедно и след това я взимаше. Без да трябва да пълня вани, да ги изливам, да чистя вани, да мъкна боклуци нагоре-надолу....Сега не мога да я изкарам от ваната, дойде и времето да я ползваме,че струваше майка си и баща си