Трудната страна на майчинството

Бабите, твърдят, че ни обичат, че сме "смисълът на живота им" че обожават внучето си, звънят всеки ден (или в моя случай - пишат по скайп, че така съм я дресирал майка ми, нямам време за безкрайни тел. разговори). Като се роди детенце, трябваше да отбивам истинска атака от поне 4-5 обаждания всеки ден от семейството на съпругата ми.

Първата една година не са гледали детето и 5 минути. Едната баба не можеше да го държи както трябва дори - с едни отпуснати, опънати напред ръце и нещо дрънка дрън дрън дрън дрън и гледя към нас вместо бебето, аха аха да го изпусне. Тази баба още не може да хване и гушне внучката си, но звъни през ден, държи сметка какво било станало и дава акъли как да я отглеждаме.

Другата баба помага малко повече. Първата една година ни готвеше понякога, примерно веднъж в месеца. Да се разбира - тя готви, аз отивам с колата и взимам кутии, тъкмо да ги видя. След това го е гледала понякога за по няколко часа, един път дори с приспиване. Вбесяващото при нея е, че никога не предлага помощ сама, но винаги има безброй непоискани акъли и то много натрапчиви (неволно правя някои паралели...). Но примерно ако трябва някой да помогне с гледане на детенце, за да се осъществи акъл, който самата тя е дала - няма такова нещо да предложи. Трябва ние да я попитаме "ще помогнеш ли" и тогава отговорът никога не е "да" или "не" - винаги е, "ако трябва".

1000 пъти съм се заканвал да търся почасова бавачка или дори различни бавачки, с които да поддържаме контакт за такива случаи, само за да не се налага да го чувам това "ако трябва ще дойда". И най ме е яд на себе си, че съм твърде пасивен и твърде много чакам преди да се ядосам и да се задействам и да го реша някой проблем генерално.

Ясно, че не са ни длъжни за нищо, но с горното отношение трудно ще отгледат обичащи ги деца. Както и те самите никак не обичат своите родители. Е, заканил съм се да го прекъсна този затворен цикъл. Но си мисля, че когато хората се оплакват от бабите и дядовците на дечицата си - нещо такова имат предвид. Не че на някой родителите му са болни и на легло, макар че знам и за такива хора, които пак се опитват да помагат. Не че са лоши хора - според мен са ни добри хора родителите ни и си ги обичаме въпреки всичко. Но има нещо много сбъркано в живота им, модела семейство, който са изградили и т.н. Все пак за протокола трябва да отбележа, че едната "баба" има син (няма да уточнявам на кой от двама ни е брат), който не може да понася майка си, откровено я мрази и изцяло и единствено тя си е виновна за това с поведението си, като най-сериозните ѝ гафове бяха именно по отношение на внуци.

Аз лично не мога да си представя да се "пенсионирам" от детето си.

След раждането помощта на майка ми внесе толкова напрежение в нас, че съм сигурна, че двамата с ММ щяхме да се справим много по - добре. Но тя е голяма паника и щом детето проплачеше изпадаше в шок, не искаше да гъква за секунда това бебе, всичко трябваше да се случва светкавично и не можеше да понесе това, че детето плачеше минута - две след къпане докато го облечем. Все искаше тя да го облича, че по - бързо щяла да го направи  Освен това мислеше, че ние никога няма да разберем как се гледа бебе 

Ако живот и здраве имам второ обаче предполагам, че пак ще ми трябва малко помощ в началото освен ММ, защото ще трябва някой да гледа и голямото дете, особено ако са с по - малка разлика...но поне вече ще си върша всичко за бебето сама или с ММ...

Bgtatko, много ми допадат мненията ти в темата. С почти всичко съм съгласна, особено в частта с родителите.
Аз слава богу, не мога да се оплача от нашите по отношение на детето. Винаги са насреща, когато могат, за да помогнат. Но аз също считам, че не са длъжни. Разбира се, че ние пък не злоупотребяваме с тяхната готовност да помагат и много рядко ние сме ги молили, когато сме го правили е било по сериозни причини, а не за да идем на кръчма или нещо подобно. Съпругът ми участва в домакинството и отглеждането на дъщеря ни наравно с мен. Винаги си планираме нещата така, че да можем да се справим сами, без външна помощ от баби. Или ако има външна - то тя е платена. И двете баби все още работят, а едната живее на 70 км /майка ми/, така че физически няма как да се отзоват, когато например малката е болна и трябва да си е вкъщи. Абсурд е да ги моля да си вземат отпуски и болнични, за да я гледат, неприемливо ми е. Когато и ние не сме можели, сме наемали бавачка. За мен това е напълно нормално. Но пък за сметка на това, при всеки удобен случай, когато почиват, настояват да пращаме детето при тях за уикенда.
Може би, ако не бяха така отзивчиви родителите ни, щеше да ми е криво, но мисля, че пак не бих ги съдила и не бих им се сърдила. Все пак, те са си изгледали децата, цял живот са работили, вече са в пенсионна възраст. Всъщност, от всички вече само майка ми още не е пенсионер. Свекърва ми, обаче все още работи, макар да се пенсионира преди 2 години. И в тази светлина, мисля, че вече е дошло времето и те да си почиват, да мързелуват, а не отново на въртележката с бебета и т.н. Друг е въпросът, че това с мързелуването и двете не го умеят и често им намилам да се щадят повече, ама така са свикнали. Умерени са нещата при нас общо взето и признавам, че ако не удряха по едно рамо от време на време, не ми се мисли на какво щях да заприличам.... Да са живи и здрави, само това ще кажа.

Струва ми се, че точно жените, чиито деца са отгледани от бабите, отказват помощ за внуци. На който не му се гледат деца на младини, не му се гледат и на старини.

Добре де а как се справяте с разглезването от страна на бабите? Аз с майка ми съм се карала 100 пъти, но тя си е такава, при нея дете не може да реве. Трябва на секундата да бъде успокоено. За бебе разбирам, но когато 2 годишно се тръшка за поредната лиготия или щото нещо не става на неговото или изпада в истерия защото не му даваш да ти счупи очилата (примерно) кво правим? Малката буквално й се качва на главата. И двете баби ги командва и все на нейното става. Проблема е, че като си тръгнат се опитва и с нас да прави така. Направо е нетърпима, изключително разлигавена и крива, мрънкаща.
Иначе с хранене и т.н. засега горе - долу се оправяме, т.е. не си позволяват да й дават неща, които знаят, че не разрешавам, но по отношение на лигавенето имам голям проблем.
Само нашите баби ли са така?

Не. При мен проблема е, че го разглезват твърде много материално. Може и за това да изпада в истерия ако му откажа дори нещо малко. При тях думата "не" не съществува.

Спас ток Чилдрен и сладкарозичкаа напълнихте  ми душата.you made my day.h

Ох Белла, след последното ти изказване, че детето ви е при баба си всеки уикенд и 3 месеца лятото ти пък какво каза?  
Иначе съм съгласна на 100%. Никой на никого не е длъжен и те тяхното са си го изживели като отглеждане.
Когато имат желание могат да си видят внуците.


Именно това и казах и аз, че колкото и да е трудно едно бебе и дете до 2 то толкова по-трудно става всичко когато се събере и с логистиката по работа, болнични, ваканции на градини и водене/прибиране до детско заведение под часове.

Моето мнение, че колкото повече е помагано на баби и дядовци като родители то толкова по-егоистични са станали и имат по-малко желание за помощ и разваляне на рахатлъка. Виждала съм го в много вариации и случки.

Контеса, дъщеря ти е на 9, а още говориш за нея малко като да е на 4-5...

sixsens и ние така си говорхме за родителите ни преди да се появи детето - възрастни са, не са надеждни, няма да ги ангажираме. Но се оказа, че човек има нужда от подкрепа, не толкова защото не може да се справи - може разбира се. Повече имаме нужда от искрена подкрепа, за да почувстваме, че наистина имаме на кого да разчитаме. Иначе да - ако бяха далече, ако бяха болни, ако не бяха живи, ако... щяхме да се справяме по други начини, вкл. и ние да се озорим малко повече. Щом имам време да пиша по форуми, значи не е опрял още ножът до кокала Но е някакси обидно, когато хора, които смяташ, че са ти най-близки, те виждат, че се гърчиш в някаква ситуация, ама буквално се гъчиш и в крайна сметка ти помагат, ама някакси с нагласата "крайно ми е неприятно, ама айде". Аз имам много много по-малки очаквания от обидения син, за когото споменах, и който наистина поне по мое мнение искаше прекалено много поне в една от ситуациите. Но ако моето дете поиска от мен същото в сходна на тяхната (на родителите му) ситуация - бих се отзовал на момента, а дори в по-сложна ситуация бих направил всичко, за да успея някак да се отзова.

Съжалявам, че така оплетено описвам, но не искам да давам повече лични подробности, които още повече не са моя работа да ги споделям дори по форуми. Човек има някакви очаквания към най-близките си и когато те не отговорят на тези очаквания се чувства разочарован и тъжен, и често се чувства изоставен. Какви очаквания трябва да има към родителите си е дълга тема и малко хора ще си признаят всичко, което всъщност очакват от родители, от деца, от половинките си. Примерно моята майка се прави на много независима, точно както и нейната майка се правеше (въпреки че не беше в последните си години). Ако я чуе човек - с всичко сами се оправят, нищо не очаква от децата си, освен да я погребат (неин е изразът "искам да ме заровите като умра", който бях използвал в едно по-ранно мнение в тази тема). Даже пари си била спестила за погребението. На практика обаче очаква безкрайно повече и ако се стигне до там да се скараме така, че да не чува ни вест, ни кост от нас докато е жива - не мисля, че ще издържи много дълго. Споменавам за такъв сценарий, защото знам за такива случаи - мои познати, че и близки! И дори в този форум съм чел за такива. Изобщо не мисля, че са редки. Помагал съм няколко пъти на дементирали старци, загубени на улицата, които не могат да си открият пътя до вкъщи, децата им са далече (те си казват, че имат деца, само за тях говорят) и трябва непознат човек на улицата да ги води напикани у тях. Няма по-тъжно нещо на този свят от самотен стар човек, изоставен от децата си. И ми се ще да попитам тук защитниците на тезата как всичко зависело от подхода, отглеждането и т.н. - какво ли трябва да са сбъркали тези хора, че да умрат така в самота.

Така че хората цял живот разчитаме на родителите си, те разчитат на нас, ние разчитаме на децата си, колкото и да се опитваме и да сме горди. Семейството ни е най-близкия кръг от хора, с които сме делили в много много пъти повече и захар и сол отколкото с всички други приятели и познати взети заедно. Тук неща като отговорности, задължения и т.н. са безкрайно емоционално натоварени и често отказът да помогнеш по подходящ начин е по-приемлив от помощта, дадена с неподходяща за близки хора демонстрация. Или отказът да помогнеш, когато видимо можеш. Не могат просто да се операционализират подобни отношения какво е "правилно" и какво не е "правилно". Но такъв е животът, всички си имаме трески за дялане, аз под лупа следя у себе си всяка проява на кофти черти, които наподобяват характера на майка ми или баба ми И се моля детенце да се е метнало и по характер на съпругата ми, която е безкрайно добър, мил и благ, но същевременно много силен човек.

Ох, Контеса, айде да четеш постовете докрай, че вече ми омръзна да пиша едно и също. А при теб ми се струва, че сухата теория е повече от практиката.

Значи, бързата формула е тази:
Ако родителите ти са ти намилали много как чакат внуци, как без деца ще си половин човек и това е най-важното в живота...ще гледат внуци, къде ще ходят. Като не са ме оставяли на мира...едно време ме агитираха как трябва да имам 3 деца, аз се опъвах, щото бях пуберка и беше естествено идеята да ме потриса...сега им родих три, да видим доволни ли са и какво ще правят по въпроса:)

И в крайна сметка им напомням, че е по-гот да се оплакваш от много внуци, отколкото от липса на внуци, щото хората от моето поколение хич не си дават зор да раждат, само баламите:)

И аз мисля така, абсолютно! Добре, че моите родители "влязоха в час" най-накрая, хем от години са пенсионери, но се скатаваха. А иначе свекървата почти цял живот е домакиня, но тъй като ММ и брат му доста често са оставяни на баби, съответно тя не може адекватно да се грижи за дете. И добре че е надалеч де (отделно другите ѝ изпълнения спрямо мен).Свекърът е много добър човек, но и много работи-та за него нямам забележки

Прочетох те докрай
Все са ме обвинявали за някакви неща, но за това, че сухата теория ми е повече от практиката досега не бяха. Разсмя ме рано сутринта, благодаря.  

Майка ми се сети, че е баба, когато голямата стана 4 клас някъде.
Свекърва ми беше с мен от ден първи, докато почина.

Иначе просто искам да помрънкам, че цяло си мечтая малкия да тръгне на предучилищна, голямата на училище, аз на работа, обаче сега като всичко тръгна, всъщност ми е много тежко. От 15 ми е някаква пълна лудница, която не е  спирала въобще. Работих събота и неделя, работя следобед, вечер, сутрин ходя по магазините за разни пособия. Дано сега празниците да си почина.