iskam da vi pitam kakvo mislite za prisastvieto na tatkoto po vreme na rajdane i ima li mami koito iskat da spodeliat vpe4atlenia za i protiv tova tatkoto da e tam
- Публикувана: 22 ноем. 2004, 11:53 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2004, 11:49 ч.
za tatkovcite i rajdaneto
Дали да присъства или не таткото, се решава само от двамата. Това е твърде личен въпрос. Аз лично не исках мъжа ми да присъства - смятам, че това е доста интимен момент и предпочитам да не ме вижда в това състояние. Не мисля, че като ме види как се "мъча" и от това респекта му към мен ще се повиши, а и "мъчението" е за да дадеш живот, а не да търсиш нечие възхищение. Но това е мое мнение. Какво ще решите вие зависи само от вас. Може изживявайки заедно този велик момент да изпълните още повече живота си. Помислете, поговорете и си решете сами. Каквото и да е решението ви обаче, това ще си остане най-безценния момент в живота ви.
Смятам, че присъствието на таткото по време на раждане е естествено и нормално, защото го прави съпричастен към този така важен момент: да даде морална подкрепа на жена си; да види първите мигове от живота на детето си; да подели с майката болките, страховете, нетърпението, щастието. Не мисля, че е подходящо по време на раждането бащата да си седи на работа или в кръчмата и да види детето си заедно с чичовците и лелите на изписването.
За мен и моят съпруг бременността и раждането са моменти, които трябва да бъдат споделени и от двамата родители, така както двамата са споделили правенето на бебето
мъжът ми говореше все в множествено числи: бременни сме, отиваме да раждаме и т.н. и мисля, че това е редното и нормалното положение. Крайно време е да скъсаме с предразсъдъците на нашите баби, че има нещо мръсно и срамно в раждането и трябва да се прави скришом в обора 
Мъжът ми е изключително щастлив, че присъства на раждането на сина ни горещо го препоръчва на всичките ни приятели. Той споделя, че за него най-важно е любимите му същества (аз и бебо) да сме добре и не може да си представи да не е до нас в критични моменти. На негово място бих постъпила по същия начин.
За мен и моят съпруг бременността и раждането са моменти, които трябва да бъдат споделени и от двамата родители, така както двамата са споделили правенето на бебето
мъжът ми говореше все в множествено числи: бременни сме, отиваме да раждаме и т.н. и мисля, че това е редното и нормалното положение. Крайно време е да скъсаме с предразсъдъците на нашите баби, че има нещо мръсно и срамно в раждането и трябва да се прави скришом в обора Мъжът ми е изключително щастлив, че присъства на раждането на сина ни горещо го препоръчва на всичките ни приятели. Той споделя, че за него най-важно е любимите му същества (аз и бебо) да сме добре и не може да си представи да не е до нас в критични моменти. На негово място бих постъпила по същия начин.
Виж още мнения по темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6920&highlight=%F2%E … E0%E6%E4%E0%ED%E5
И моят мъж присъства по време на раждането. И двамата много искахме да сме заедно. Той сега гордо заявява, че сме "раждали" детето, а не че аз съм го родила.
Според мен в самия акт на даване на нов живот няма нищо срамно. Да си призная изобщо не разбирам от какво би трябвало да ме е срам при положение, че не съм забременяла непорочно, а именно от този мъж (т.е. той е достатъчно добре запознат с анатомията ми). Освен това не считам, че ще променя с нещо отношението му към себе си като види колко се "мъча" докато раждам. Всеки човек е наясно, че животът идва с болка на този свят. Стига и двамата да искат и да са освободени от предразсъдъци таткото може да види появата на бебето и после да разказва с гордост за този момент. Няма нищо по-хубаво от това да чуеш първия плач на бебето, което си създал с толкова много любов!
Присъствието на съпруга ми много ми помогна. Разтриваше ми кръста по време на контракциите, а докато напъвах ме галеше по главата и ми казваше, че ме обича. Даваше ми сили докато бебето излизаше и се държа прекрасно!
Според мен в самия акт на даване на нов живот няма нищо срамно. Да си призная изобщо не разбирам от какво би трябвало да ме е срам при положение, че не съм забременяла непорочно, а именно от този мъж (т.е. той е достатъчно добре запознат с анатомията ми). Освен това не считам, че ще променя с нещо отношението му към себе си като види колко се "мъча" докато раждам. Всеки човек е наясно, че животът идва с болка на този свят. Стига и двамата да искат и да са освободени от предразсъдъци таткото може да види появата на бебето и после да разказва с гордост за този момент. Няма нищо по-хубаво от това да чуеш първия плач на бебето, което си създал с толкова много любов!
Присъствието на съпруга ми много ми помогна. Разтриваше ми кръста по време на контракциите, а докато напъвах ме галеше по главата и ми казваше, че ме обича. Даваше ми сили докато бебето излизаше и се държа прекрасно!
Мдаа, напълно съм съгласна че това се решава и от двамата. 
И при нас както при Nellie от самото начало не стоеше въпроса кое как ще е, кой как е и кой къде а бяхме едно цяло
и разбира се от самосебе си дойде решението че таткото ще е с нас и във великия момент. Не съжалявам и за миг че споделихме мъката и радостта, защото освен съпричастност, получих и прекрасни снимки и филмчета 
от първите мигове на нашето съкровище, все неща които не бих помнила и не бих видяла ако го нямаше таткото с нас. Заради всичко това горещо препоръчвам раждане с присъствието на бащата 
.
И при нас както при Nellie от самото начало не стоеше въпроса кое как ще е, кой как е и кой къде а бяхме едно цяло
и разбира се от самосебе си дойде решението че таткото ще е с нас и във великия момент. Не съжалявам и за миг че споделихме мъката и радостта, защото освен съпричастност, получих и прекрасни снимки и филмчета от първите мигове на нашето съкровище, все неща които не бих помнила и не бих видяла ако го нямаше таткото с нас. Заради всичко това горещо препоръчвам раждане с присъствието на бащата . 
pri men prisastvieto na tatkoto 6te e zadaljitelno,toi 6te e glavnoto deistva6to lice. 
nie sme 2 v 1- tatko-ginekolog,niamam izbor,no mislia ,4e niama da mu e lesno kato pri vsiko drugo rajdane v bolnicata..niama lo6o tatkovcite da prisastvat,ne samo za podkrepa ,ako sa tarsa4i na silni use6taniq opredeleno 6te gi namerqt v rodilnata zala s mama
nie sme 2 v 1- tatko-ginekolog,niamam izbor,no mislia ,4e niama da mu e lesno kato pri vsiko drugo rajdane v bolnicata..niama lo6o tatkovcite da prisastvat,ne samo za podkrepa ,ako sa tarsa4i na silni use6taniq opredeleno 6te gi namerqt v rodilnata zala s mama 
Здравей,
мъжът ми беше на раждането на първото ни дете и двамата сме много щастливи от това, че беше така. Плановете ни са и за второто да го направим така.
Моето мнение е, че бащата има право на този момент точно толкова, колкото и майката, какво по-хубаво от това да видиш първите секунди от живота на твоето дете. От друга страна това е момент като всички останали в съвместния ви живот: искаш да го споделиш с най-близкия ти човек. Това си остава един общ спомен, едно общо преживяване. Най-важното обаче е и двамата да искате да сте заедно. Не може за единия този спомен да е лош.
Психическата подкрепа също не е за пренебрегване, въпреки, че аз родих много бързо, за сметка на това с много болки, та не помня почти нищо, но все пак си е друго като той е до теб.
Успех, и безболезнено раждане!
Поздрави, Сара
мъжът ми беше на раждането на първото ни дете и двамата сме много щастливи от това, че беше така. Плановете ни са и за второто да го направим така.
Моето мнение е, че бащата има право на този момент точно толкова, колкото и майката, какво по-хубаво от това да видиш първите секунди от живота на твоето дете. От друга страна това е момент като всички останали в съвместния ви живот: искаш да го споделиш с най-близкия ти човек. Това си остава един общ спомен, едно общо преживяване. Най-важното обаче е и двамата да искате да сте заедно. Не може за единия този спомен да е лош.
Психическата подкрепа също не е за пренебрегване, въпреки, че аз родих много бързо, за сметка на това с много болки, та не помня почти нищо, но все пак си е друго като той е до теб.
Успех, и безболезнено раждане!
Поздрави, Сара
Аз исках тати да присъства, но накрая се оказа, че ще раждам секцио и той се отказа.
В последствие лекарят при който бях, го вкарал почти пред операционната, забравили вратата и той си гледкал всичко.
Каза, че най-хубавият момент за него бил, срязването на пъпната връв.
Сега го разправя наляво и надясно!!!
В последствие лекарят при който бях, го вкарал почти пред операционната, забравили вратата и той си гледкал всичко.
Каза, че най-хубавият момент за него бил, срязването на пъпната връв.
Сега го разправя наляво и надясно!!!
на6ият татко присъства на раждането и е много горд с това . смятам 4е раждането е не6то ли4но което трябва да се изживее и от двамата родители . освен това оставихме 4удесен спомен за малката.... е тати така се бе6е развълнувал, 4е момента в които ми я подават го 4уваме само(забравил е да махне капа4ето на камерата 
)....но после...и сега като си го гледаме бая се разнежваме . ах тези мъже 4е нали трябва да ни бъдат опора
)....но после...и сега като си го гледаме бая се разнежваме . ах тези мъже 4е нали трябва да ни бъдат опора Цитат на: Nellie
Смятам, че присъствието на таткото по време на раждане е естествено и нормално, защото го прави съпричастен към този така важен момент: да даде морална подкрепа на жена си; да види първите мигове от живота на детето си; да подели с майката болките, страховете, нетърпението, щастието. ....
Естествено, та нали се ражда и неговото дете!!!
Нашия татко присъства на раждането на второто ни дете. За мен ли4но това беше голяма подкрепа най ве4е морална. А той самият казва , 4е се е 4увствал невероятно и за него това изживяване ще остане за цял живот. Само за сравнение първото го родих в България, сама . Той ме остави в болницата и му казаха да се прибира вкъщи нямало нужда да 4ака. Не знам по какви при4ини , но накрая родих секцио. Сега и двамата мислим, 4е ако беше със мен и първият път можеби щях да рода нормално.
На мен ми предстои първо раждане пред април 2005 г. и от сега съм 100% сигурна, че искам съпругът ми да присъства. Самият той настоява за това и смята, че ще бъде горд, ако има възможността да пререже пъпната връв. Заедно сме решили да създадем този нов живот, създали сме го с много любов и искаме да споделим щастието в мига, когато нашето бебче си поеме първата глъдка въздух!
Много искахме и двамата да бъдем заедно при раждането на двете ни девойки - не се случва всеки ден да раждаш близнаци, я. Пък и за двама ни изглеждаше най-естествено и нормално таткото да участва по някакъв начин.
За съжаление малко са българските болници, в които това е възможно.
За съжаление малко са българските болници, в които това е възможно.
Цитат на: Nellie
Смятам, че присъствието на таткото по време на раждане е естествено и нормално, защото го прави съпричастен към този така важен момент: да даде морална подкрепа на жена си; да види първите мигове от живота на детето си; да подели с майката болките, страховете, нетърпението, щастието. Не мисля, че е подходящо по време на раждането бащата да си седи на работа или в кръчмата и да види детето си заедно с чичовците и лелите на изписването.
За мен и моят съпруг бременността и раждането са моменти, които трябва да бъдат споделени и от двамата родители, така както двамата са споделили правенето на бебето мъжът ми говореше все в множествено числи: бременни сме, отиваме да раждаме и т.н. и мисля, че това е редното и нормалното положение. Крайно време е да скъсаме с предразсъдъците на нашите баби, че има нещо мръсно и срамно в раждането и трябва да се прави скришом в обора
Мъжът ми е изключително щастлив, че присъства на раждането на сина ни горещо го препоръчва на всичките ни приятели. Той споделя, че за него най-важно е любимите му същества (аз и бебо) да сме добре и не може да си представи да не е до нас в критични моменти. На негово място бих постъпила по същия начин.
За мен и моят съпруг бременността и раждането са моменти, които трябва да бъдат споделени и от двамата родители, така както двамата са споделили правенето на бебето
мъжът ми говореше все в множествено числи: бременни сме, отиваме да раждаме и т.н. и мисля, че това е редното и нормалното положение. Крайно време е да скъсаме с предразсъдъците на нашите баби, че има нещо мръсно и срамно в раждането и трябва да се прави скришом в обора Мъжът ми е изключително щастлив, че присъства на раждането на сина ни горещо го препоръчва на всичките ни приятели. Той споделя, че за него най-важно е любимите му същества (аз и бебо) да сме добре и не може да си представи да не е до нас в критични моменти. На негово място бих постъпила по същия начин.
ова все едно аз съм го писала. Напълно съм съгласна.
Това че таткото присъства на раждането на Борис, бе едно от най-добрите ни решения, които сме взимали ! Аз съм изключително доволна че родихме заедно !
Сина си раждах във "Весела" - Пловдив. Таткото имаше огромно желание да присъства, но тогава (преди 6 и 1/2 г.) не пускаха. И така ... аз вътре сама, от един момент на сетне не ми даваха да мърдам, камо ли да ставам и няма кой да ти даде носна кърпичка или друго нещо от багажа ти, а таткото навън, заедно с роднини и приятели, разчитащи на милостта на някоя санитарка да мине от време на време да каже какво става. НЕ, БЛАГОДАРЯ!!!
В тази връзка, чували ли сте за случай жената ражда през нощта, таткото отвън и портиерът му казва: "Ела утре, не, всъщност вдругиден, изкарват списък с родените бебета през денонощието и ще видиш дали е родила жена ти" !?!?!?!?!?!?!?
Дъщеря си родих преди близо 3 месеца в "Св. София" - София. Таткото ПРИСЪСТВАШЕ Беше с нас в предзалата, в родилната зала и в "следзалата", както и в неонатологичното отделение, където оправят бебето след раждането и където го оставят 2 часа след това. Всичко това всъщност се намира в 1 стая, новоизградена и прекрасно оборудвана. Всички се чувствахме СТРАХОТНО!!!
Бащата също има право да види детето си от първия му миг (стига да иска, разбира се)! Жената има право да бъде "обгрижвана" в този нелек за нея момент от най-близкия й човек! Детето има право след време да разглежда снимки или филми, заснети мигове след раждането му!
Разбира се, ако и двамата го желаят, от опит казвам, че съм с две ръце ЗА присъствието на таткото!!!
В тази връзка, чували ли сте за случай жената ражда през нощта, таткото отвън и портиерът му казва: "Ела утре, не, всъщност вдругиден, изкарват списък с родените бебета през денонощието и ще видиш дали е родила жена ти" !?!?!?!?!?!?!?
Дъщеря си родих преди близо 3 месеца в "Св. София" - София. Таткото ПРИСЪСТВАШЕ
Беше с нас в предзалата, в родилната зала и в "следзалата", както и в неонатологичното отделение, където оправят бебето след раждането и където го оставят 2 часа след това. Всичко това всъщност се намира в 1 стая, новоизградена и прекрасно оборудвана. Всички се чувствахме СТРАХОТНО!!!Бащата също има право да види детето си от първия му миг (стига да иска, разбира се)! Жената има право да бъде "обгрижвана" в този нелек за нея момент от най-близкия й човек! Детето има право след време да разглежда снимки или филми, заснети мигове след раждането му!
Разбира се, ако и двамата го желаят, от опит казвам, че съм с две ръце ЗА присъствието на таткото!!!