Публикувана: 13 юни 2006, 11:30 ч.
Последно мнение: 15 юни 2006, 10:50 ч.

синдромът на третия ден

3 109
33
1

1
2
3
Всички

13 юни 2006, 11:30 ч.

София
Мнения: 4 867

отиваме на почивка.

първият ден е изпълнен с радостно вълнение и очакване.

вторият ден започва с наспиване, наяждане и с мисълта, че нищо няма да се случва. просто нищо.

на третия ден се събуждам с тревожното чувство, че не може просто така нищо да не се случва. сигурно пропускам нещо важно точно в този час. по дяволите, къде ми е часовникът?! защо не ме интересува колко е часът и защо не бързам?! по навик подвиквам на всички около мен да не се мотаят, опитвам се да вкарам малко организираност в деня.... умът ми не спира да повтаря, че съм на почивка, че няма нужда от ред и бързане, че нищо не съм пропуснала, но навикът и трупаната през цялата година инерция са трудни за овладяване... трябва да се извиня на хората, чието безгрижие съм нарушила. трябва да остана за малко сама, да излея напрежението... ако съм на море, просто влизам много навътре и плувам, плувам, докато остана без дъх и лицето ми вече не е мокро от сълзи, а само от морската вода....

на четвъртия ден се събуждам усмихната както и през всеки следващ ден...

само аз ли страдам от този синдром? newsm78

# 1 13 юни 2006, 11:33 ч.

Мнения: 46 553

Не ми се е случвало, но обикновено всичко ми минава като на сън Confused

# 2 13 юни 2006, 11:37 ч.

Мнения: 4 473

Не, не е само при теб.
Толкова отдавна не ми се е случвало да попадна в безгрижието, да почивам пълноценно и наистина, че вече не си спомням какво е това релакс.

# 3 13 юни 2006, 11:37 ч.

Пловдив
Мнения: 2 494

Както го каза,'третият ден' е свързан може би точно с преодоляване на инерцията- първият ден е с надежди и очаквания около заминаването, на втория осъществяваш така необходимото 'наспиване'и 'наяждане'- започваш да се отпускаш, и на третия ден- обажда се навикът, стереотипът, който в предходните 2 дни е останал 'малко назад'. Смятам,че това не ненормално и необяснимо. Споко newsm10

# 4 13 юни 2006, 11:46 ч.

Като сменя обстановката ми е едно търсене.Всичко ми е разхвърляно,изнервям се,почвам да мърморя и докато се настроя тя почивката свършила.Абе май съм изкуфяла Joy

# 5 13 юни 2006, 13:10 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: svetla в вт, 13 юни 2006, 11:37

Смятам,че това не ненормално и необяснимо. Споко newsm10

а, аз вече разбрах какво се случва и се успокоих. дори започнах да си очаквам кризата през третия ден. първите 1-2 години, когато ми се случи, направо истерясвах - не знаех какво ми е - хем трябва да ми е хубаво, хем нещо ме подлудява. интересно ми беше дали само аз преживявам така отпуската.

# 6 13 юни 2006, 13:13 ч.

Мнения: 1 629

Случва ми се, но не ме хваща на третия ден, просто не ме пуска Crazy

Започвам да правя планове, график за плаж, баня, вечеря, разходка и леко изперквам Crazy

# 7 13 юни 2006, 13:17 ч.

Мнения: 6 167

не разбрах какъв е синдромът.
на това му се казва почивка, настройване към нов ритъм
не виждам нещо ненормално.

# 8 13 юни 2006, 13:23 ч.

София
Мнения: 2 901

При мен не идва чак на третия ден, за съжаление - тресе ме постоянно. Постоянно съм в напрежение за работата, да не би някой да ме потърси и аз да не отговоря веднага, да не изникне нещо спешно и аз да не мога да отреагирам. От години не съм имала свястна почивка, поже би от 1998-ма... Cry

Но чак да плувам и да плача...

# 9 13 юни 2006, 13:51 ч.

София
Мнения: 4 867

валентина, твоето е разбираемо - знаеш, че може да те потърсят, да изникне нещо спешно. аз съм буквално откъсната от работата си по време на почивката - никой никога за нищо служебно не ме е търсил. и въпреки това ме втриса и то точно на третия ден

# 10 13 юни 2006, 13:55 ч.

Мнения: 819

Мен пък ме тресе друго-че почивката ще свърши прекалено бързо и няма да мога да и се насладя както трябва.А цяла година чакам този момент, това ме крепи-че лятото ще отида на море / просто ми действа като наркотик / И-хоп ! Тия 2 седм.или там 10 дена, няма значение , минали толкова бързо...и пак се започва дългото чакане до следващото море...Мен това ме тормози най-много! Ако можеше лятото да е по-дълго,отпуските да са повече...а и парите... ooooh!

май много се размечтах... newsm78

# 11 13 юни 2006, 14:34 ч.

Мнения: 899

Изобщо не ме пуска, не само през почивките, а и събота и неделя, не мога да си почина, да се наспя, да се отпусна и така последните години...вече започнах да издишам Tired

# 12 13 юни 2006, 14:38 ч.

Мнения: 7 474

Цитат на: mi778 в вт, 13 юни 2006, 13:55

май много се размечтах... newsm78

Все едно аз съм го писала!. Peace

Най-обичам момента в който тръгваме в колата и знам,че всичко предстои Praynig

# 13 13 юни 2006, 15:45 ч.

Мнения: 819

Цитат на: Leo в вт, 13 юни 2006, 14:38

Цитат на: mi778 в вт, 13 юни 2006, 13:55

май много се размечтах... newsm78

Все едно аз съм го писала!. Peace

Най-обичам момента в който тръгваме в колата и знам,че всичко предстои Praynig

Да, и аз така...И после с всеки изминал ден все повече се депресирам,щото броя колко дни още остават...чудя се не можем ли просто да се наслаждаваме на момента...но явно не е толкова лесно...

# 14 13 юни 2006, 19:41 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: мюриель в вт, 13 юни 2006, 13:13

Случва ми се, но не ме хваща на третия ден, просто не ме пуска Crazy

Започвам да правя планове, график за плаж, баня, вечеря, разходка и леко изперквам Crazy

e, мюриел, това ще го цитирам на мъжа ми, когато реши, че съм непоносима с опитите си да организирам времето за почивка. ще му го покажа и ще го пратя да се къпе пръв след плажа - без да му казвам, че просто по график му се пада да е пръв Joy

# 15 13 юни 2006, 19:44 ч.

Мнения: 4 806

и аз, и аз...
всъщност последните няколко години не съм имала почивка
но по празници, когато се оформят повече дни, го изживявам по същия начин
чакам с нетърпение да идват дните
в началото се опитвам да си почина
но на третия ден вече съм на тръни- с постоянното досадно и тормозно усещане, че нещо забравям, порпускам и мисъл, че дните се изнизват...

# 16 13 юни 2006, 19:55 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: Валентина в вт, 13 юни 2006, 13:23

Ей така се чувствах и аз няколко години подред. Постоянно на тръни, 5-6 позвънявания на ден я от офиса, я от клиенти ooooh!

Тази година пък, почивката мина като на сън. Така бързо се изнизаха дните, че изобщо не ми оставаше време да мисля дори.

# 17 13 юни 2006, 23:29 ч.

Мнения: 2 792

Аз си почивам добре, дори прекалено добре Grinning

.
Имам си будна съвест /в моменти на почивка заспала/, която ми нашепва колко по-добре може да се организират нещата, но аз нея слушам, защото съм в почивка Mr. Green

# 18 14 юни 2006, 10:06 ч.

Мнения: 1 462

Почивайте периодично, за да не ви тряска такъв синдром. Например всяка събота. Хубаво нещо.

# 19 14 юни 2006, 10:10 ч.

София
Мнения: 4 867

гейминг, много си прав, да знаеш! ама една събота има в седмицата - кое по-напред да свърша newsm78

# 20 14 юни 2006, 10:10 ч.

Мнения: 1 493

Не съм забелязала, защото не съм имала отпуск от много години ! newsm78

# 21 14 юни 2006, 10:11 ч.

Linz
Мнения: 11 619

На мен всички дни са ми еднакви- от първия до последния. Планове и графици и аз правя (то с дечурлига няма как иначе), но не съм под напрежение.

# 22 14 юни 2006, 10:26 ч.

Мнения: 1 462

Цитат на: yanita в ср, 14 юни 2006, 10:10

гейминг, много си прав, да знаеш! ама една събота има в седмицата - кое по-напред да свърша newsm78

Цитат на: Gaming в ср, 14 юни 2006, 10:06

Почивайте периодично, за да не ви тряска такъв синдром. Например всяка събота. Хубаво нещо.

Почивката се състои в неработене, невършене и неправене.

# 23 14 юни 2006, 10:29 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Gaming в ср, 14 юни 2006, 10:26

Почивката се състои в неработене, невършене и неправене.

Мдаа, аз точно с това се занимавам по време на почивка...

# 24 14 юни 2006, 10:39 ч.

Мнения: 4 414

нямам аз такива синдроми, излизав в почивка и почивам с пълна сила: не чистя, не мия, не мисля за работа...изобщо правя само това, което ми се прави.
проблемът ми е като се върна на работа - не мога да вляза в час доста време newsm78

# 25 14 юни 2006, 11:38 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: Gaming в ср, 14 юни 2006, 10:26

Почивката се състои в неработене, невършене и неправене.

съгласна, ама се получава чак след третия ден Wink

# 26 14 юни 2006, 11:56 ч.

дядовата ръкавичка
Мнения: 3 941

Цитат на: мюриель в вт, 13 юни 2006, 13:13

Случва ми се, но не ме хваща на третия ден, просто не ме пуска Crazy

Започвам да правя планове, график за плаж, баня, вечеря, разходка и леко изперквам Crazy

Същата съм #Crazy

.
Предполагам, че трябва да си вземам 1 месец отпуск - 2 седмици настройка за почивка и 2 седмици истинска почивка.
Абе, явно стресът е станал част от нас.

# 27 14 юни 2006, 12:12 ч.

Мнения: 2 441

При нас го има синдрома на трите седмици - мъжът ми е адски организиран поради професионално деформиране на съзнанието и трите седмици преди морето всяка година са запълнени по график какво да се направи - от проверката на колата до кофичките и лопатките. Като тръгнем сутринта за морето, аз казвам на висок глас "Ура, десет дена кеф." Но явно вече съм привикнала на думите на мъжа ми и вече не ми прави впечатление. Само за протокола - на море сме от 20 юли, а миналия уикенд ми беше връчен списък със задачите ми. Не че аз няма да се стегна към 15 юли и да свърша всички за два дни...

# 28 14 юни 2006, 13:35 ч.

Майничка
Мнения: 12 616

Ние от 10 години почиваме само по една седмица годишно, така че свикнах някак си всички нерви да ги изживявам докато стягам багажа вечерта преди тръгването. Тогава наритвам всички да лягат още в 7, че да не ми се пречкат да се вихря до 3-4 сутринта. Тръгнем ли, през цялата седмица няма по-спокоен и по-толерантен човек от мен, флегма някаква, дето се хили блажено и кара на автопилот... докато застягам багажа за връщане. (За протокола - това време го хабя само за обмисляне и вадене на багажа по списък, изготвен преди минимум 2 седмици, самото събиране ми е за 15 мин. и то половин час преди да тръгнем).
Явно при мен синдромите са на предишния и последния ден.

# 29 14 юни 2006, 18:00 ч.

София
Мнения: 4 867

аз тази година за пръв път ще имам много дълга отпуска - цял месец. да видим тогава дали ще има синдром на третия ден или на третата седмица. Wink

май ще е синдромът на трудното завръщане, ама като гледам колегите - оцеляват сле отпуска, може и да не е толкова зле.

# 30 14 юни 2006, 19:26 ч.

Мнения: 3 153

yanita, я почивайте на воля и не си мисли за глупости!!! И без т'ва не се случва всеки ден да сте на почивка, особено на моренцето! Peace

# 31 14 юни 2006, 20:51 ч.

Мнения: 4 629

На мен не ми се е случвало. Обожавам да съм на почивка да не бързам за никъде, да се излежавам, да си пиййвам и хапвамммммм

# 32 14 юни 2006, 21:15 ч.

Мнения: 3 367

аз съм в 3тия ден цял живот;с 2 малки деца ако няма огранизация и план, един 1ас след закуска настава такава лудница 1е не ти се иска да си се събуждал..на по1ивка не бързам(много),но пак подреждам,готвя,следвам режимите на децата, правя план на деня и пр. ..не ми е криво,защото това е рецептата за мир и спокойствие..
Анна

# 33 15 юни 2006, 10:50 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат на: Petинка в ср, 14 юни 2006, 19:26

ама аз наистина не го правя нарочно. просто ми се случва. първият път бях ужасена какво става с мен - от два дни съм на море, трябва да ми е готино, а аз съм се стегнала като новобранец и се карам и ми е криво... на следващата година пак ми се случи и си спомних, че не ми е за първи път. отбелязах си и деня - третия. на другата година - пак, но вече знаех какво е. вече не знам колко години подред го преживявам, но явно е откакто стресът ми се увеличи - и в работата, и в ангажиментите покрай децата, които са стриктно свързани със следена на часовника и недоспиване.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Криминални досиета

Мъж или мечка?

Усещате ли магнитните бури?

Причина:

Причина: