Моля ви, давайте съвети - голямата дъщеря непрекъснато удря малката

Първо се извинявам, че ще си позволя коментар при положение, че съм с едно дете.
Дали е ревност,  период от възрастта или поделяне на родителското внимание с по-малкото дете, факт е, че много деца го изживяват. Според мен трябва да се отдели време за разходки, сладкарници, забавления само за по-голямото. Персонално внимание, разговори, игри, прегръдки и целувки само за него. Децата ми се стуват малки за възлагане на отговорност и дълг към другото дете, помощ - да, но когато то само прояви желание, насила не става.
И най-вече бих се опитала да не ги оставям заедно сами, да ангажирам вниманието на по-голямото с игра или книга, музика, филм и т.н.
P.S. Естествено ролята на жената като домакиня остава второстепенна!

Благодаря на всички за съветите    От вчера опитвам с абсолютно нова тактика - тотално игнорирам агресивното поведение - в момента, в който я удари, бутне и т.н. изобщо не коментирам и не се обяснявам, а просто взимам малката и я отнасям другаде. От днес сутринта има само 2 удара, като първия аз не го видях, а Ивана дойде да ми каже, че я е ударила - аз се правя на разсеяна, а тя ми го повтаря. Вече си мисля, че го прави само за да вижда мойте реакции?????
Днес следобяд заминаваме за морето, така че ще споделя действието на тактиката след 10-тина дни.
  за всички

Приятно изкарване и спокойна почивка! 

страхотна тактика, ще я запомня!!!!

приятно изкарване на почивката и пиши как ви се отразява <игнор>-а 

stelt,хайде като теб:                            1.Не го приемам като заяждане,достатъчно толерантна съм за да си помисля подобно нещо.По-скоро го приемам като разговор.                    2.На 2 г 10 м детето е достатъчно голямо за да има съответстващи на възрастта му отговорности.Освен това какво значи "да дели играчките с непознати"?Не става ли въпрос за две сестрички?Нима те са непознати? Ако чакаш детето да стане на 3 г за да започнеш да га възпитаваш ще разбереш ,че "си пропуснала 3 години от първите 7" казано на популярен език.Не бих могла да ти обяснявам подробно защото ще се получи лекция по психология и педагогика,но има доста изписано по-въпроса.                                                               3.Примера ,който дадох е от моето детство.Случката е елементарна:Поискала съм да ми дадат да вечерям,а в това време са къпали бебето,донесено същия ден у дома.След като майка ми ме е препратила на баба ми,тя-на баща ми и в крайна сметка не съм получила вечерята,защото те се занимават с къпането,а аз /4г5м/ искам на момента да ми се сервира.След като са го приспали,аз така съм го ухапала,че за малко да откъсна 4 пръста на лявата му ръчичка.Майка ми е изпаднала в ужас да не му направя нещо.Това което със сигурност знам е,че тя едва ли веднага ме е грабнала и завела при продавача.До колкото я познавам сигурно е имало разговори от рода на "щом не го искаш" и от тоя род и когато е усетила ,че съм готова да приема "конкуренцията" в лицето на сестра ми ,просто ми е приложен и драстичния номер с продавача.                                                           Всичко е въпрос на тактика от страна на родителя.Но с разделяне и с обвинване на детето не става.                                                                    Успех във войната с таралежите.       Моите вече са големи.

оооооооооо, много съм изчела по въпроса и едно ми е ясно със сигурност - детето до 3г. няма ясна представа за това, че земята се върти около слънцето, а не около него самия на тази възраст децата смятат, че са всемогъщни, че могат да правят каквото поискат, да получат каквото поискат и това в най-голяма степен важи за обичта на мама и тате. това, в НИКАКЪВ случай не означава, че това вярване трябва да се поддържа на 100%, но къме него трябва да се подхожда много внимателно. примерът с играчките ми беше точно затова, че те си пазят някакви си пластмасови боклуци (китайски!!!!) от чуждите деца, а представи си само как къткат обичта и вниманието на любимите си родители, които до скоро са били само НЕГОВИ. това не предполага липса на всякакво възпитание до 3 години - пази Боже, та това са основите на възпитанието. предполага, обаче, едно много внимателно отношение към т.нар. кака, защото тя, макар и да ни се иска да е голяма, самостоятелна и отговорна, е просто едно голямо бебе. лично аз на всички близки около мен съм забранила да казват на симона, че е кака. това не означава, че се отнасям с нея като с малко бебе, но определено се съобразявам с потребностите й на 2-годишна, а това не включва вменяване на отговорности.

снощи се сетих за нещо много интересно - скромните ми познания по английски сочат, че на англ. няма думи като <батко> и <кака>. как ли се наричат там - <биг систър>, <биг брадър> или направо <вип брадър!!!> ????

П.П. не знам с каква разлика са твоите деца, didiа, но те уверявам, че има голямо значение, ако тя е повече или по-малко от 3 години! и извинявай, ама ти си била почти на 5 години, когато е станала онази странна случка. ако имаш дете на 5 самата ти знаеш колко много то е израстнало и поумняло от 2 до 5г.

Със сестра ми имаме 1,4 г разлика.При нас е било обратното-тя ме е биела мен,а аз само съм седяла и плачела.Докато не ми дойде акълът в главата  ,когато баща ми ми каза,че съм по-голямата и е редно да се защитавам от сестра ми.Тогава ми светна и започнахме да се бием през ден.Майка ми се побъркваше с нас.

Върнахме се от морето 
Момичета, голямо мерси на всички отговори   
След опитите ни за игнориране на неправилното поведение, положението малка се подобри. Не мога да дам още категорично становище, че нещата ще се поправят, тъй като на морето беше по-лесно, защото бяхме и двамата с мъжа ми и гледането на децата е по-лесно.
Продължаваме в този дух и с много приказване и ще споделя за напредък надявам се.