За родителската амбиция, постиженията на децата ни и разни други нещица...

Дъщеря ми е умно и любопитно дете. С много богат речник, развито въображение и артистични заложби /дано й помогна да ги доразвива/ - това са отзиви на преподаватели за нея, а не мои. Като не знам какво е общото ниво за мен бе изненада, че има богат речник.
Не иска да учи език, да свири или пее. Просто не иска...

В предния си пост написах, че не е амбициозна.
Знае, може, но поставена в състезателна среда се отдръпва. Не вижда смисъла на изявата. Не я интересува одобрението или признанието на околните.
Ако я питат - отговаря, но сама не вдига ръка.
Питах я защо.  "Аз зная отговора. Ако госпожата иска да ме пита. Защо да вдигам ръка, аз нали знам, че знам" 
Това в началото ме шокира. Трудно ми бе да го приема, но пък тя е щастлива и уверена в себе си.

Конкуренцията не винаги се проявява с показно.Аз също не обичам да имам поле на изява в този смисъл.Поради тази причина и в училище исках писмено да ме изпитват даже, не устно, както и да вдигам ръка за отговор.Това е малко по-различно ми се струва-все пак тя е и по голяма-до някъде си успяла с възпитанието, още предстои разбира се.Това не означава, че не преценява конкуренцията, просто е успяла да е уверена в себе си на този етап.Всяко дете е индивидуално и има различна потребност от изява-на едно му харесва да е солист, въпреки,че пее фалшиво, друго предпочита друг вид изява.

Въпросът за самочувствието и увереността на децата ни! Много важен и съвсем на място в темата тук.
Самочувствието, обаче, според мен едва ли опира единствено до знания и умения.

Мам-Ам, за мен си една от малкото майки, които спокойно казват - "Детето ми не е амбициозно". Поздравявам те!
Ако човек постоянно търси доказателства затова, "колко струва" и то в очите на другите - цял живот ще живее за другите...Това си е чиста неувереност...

Дано и iliana.todoroff се включи в темата. Ако иска, разбира се.

Много интересна тема - ще я следя с интерес.
За протокола да отбележа, че съм от децата имали свободно и прекрасно детство - не съм насилвана да уча езици, до спортувам и т.н.
Благодарна съм на родителите ми, че са ме оставили да се развивам свободно.
Но недоброто ниво на езиковата ми култура /говоря за западните езици/ - не ми даде шанс да се кача едно стъпалце по-нагоре - там къде си мечтаех - и там за където определено имам всички други данни.
Като майка - не мога да кажа дали съм на прав път.
Оставям на сина си избор с какъв спорт да се занимава, дали да свири или рисува или нещо друго.
Но твърдо го ангажирам с езиково обучение от рано и има резултат.
Може и да е избиване на собствения ми комплекс, знам ли - но все си мисля че е за негово добро!

Това смятам-език, комп. и някакъв спорт-по желание.Още е малка, постепенно.Няма да карам някой да рисува, като не умее, нито пък да пее ако няма слух.Като езика и комп-ра ще бъдат даденост-самото дете ще расте с това, то няма да е на принципа-сядане на чина и учене.То просто ще присъства в живота му, така, както за мен е бил телевизорът.

Аз пък съм от родителите които никога  не са насилвани детето си  да учи езици, да спортувам и т.н.
 За сметка на това дъщеря ми сама поиска да свири на пиано(гледаше мен как го правя..)свири 5 год.после каза,че не иска повече и я спрях...започна да учи английски още от детската градина..но всичко си е избирала сама...изобора си е неин! 

Аз съм като дъщеря ти и винаги ми е било много тягостно, че майка ми не ме разбира в това отношение. Аз просто изобщо не съм амбициозна, оперирана съм от всякаква амбиция- ако нещо се случи- добре, ако ли не- не е имало да става. И одобрението на околните не ми е нужно, ако аз се одобрявам. От малка търпя критики в това отношение и за себе си съм решила, че децата ми сами ще решават какво и кога да правят с живота си. Защото аз съм и от онези, които на четири вече са чели и писали без проблеми и изобщо не го смятам за нормално, защото едно дете трябва да има детство, ако го няма е осакатено в дадена степен. Та, моите деца ще играят и ще учат когато си трябва и ако искат. Нямам никакви родителски амбиции, искам да са живи и здрави само.

За мен също е най-важно детето ми да е здраво и щастливо и да се чувства обичано..стремя се да му дам възможност,  да опита различни неща и разбира се той сам си избира, на сила хубост не става и никой не е доволен ако нещата се правят с нежелание. Относно интелекта според мен е много трудно да се прецени при толкова малки деца, кое е признак и кое не е.Моят син например не можеше да чете и пише преди 1кл и сега не чете перфектно, но се изказва чудесно, ползва библиотека(сам пожела и се записа в уч.) има богат речник и е любознателен..но не пише и  не рисува прекарсно.. е интелегентно дете ли е или не според критериите .. Всичко е много е индивидуално, важното е да сме здрави  и щастливи каквото и да е щастието ни !

  Иска ли питане-искам,искам и още как!Налага ми се понякога да ставам от компютъра,все пак! Иначе как ще съм конкурентноспособна майка?
А пък темата клони към задълбочено научно изследване,което е мно-о-о-го инспириращо,провокиращо,вдъхновяващо и както там искате да го наречете!
С повечето от вас съм принципно съгласна-как децата оценяват своето място сред заобикалящата ги среда,каква степен на увереност в собствените си възможности притежават,доколко са склонни да демонстрират знанията и уменията си и т.н. са все индивидуални и характерни особености.Те обаче едва ли дават ясна представа за действителната картинка-често деца с привидно високо самочувствие са дълбоко подтиснати и неуверени,само защото изискванията на родителите им далеч надхвърлят възможностите им.И ето тук аз правя разграничаването между амбиции и изисквания!Никога не бих посмяла да натоваря детето си с непосилни за изпълнение задачи(особено несъобразени с темповете и качеството на развитието й),но винаги ще имам огромна амбиция да обогатя и ускоря това развитие,строго съблюдавайки нуждите,посоките и подбирайки начините,които ще й донесат само нищожни сътресения.Да,ще кажете,но не може ли това да се случва без наличието на каквито и да е сътресения?Може би,но това означава да я лиша от възможността да трупа опит.В този смисъл не бих(а и досега не съм)се стремяла да демонстрирам-пред самата себе си и в присъствието на детето-страх от провал.Съгласна съм с твърдението,че провалът е непредприемането на действия,прекалената предпазливост,страхът от нови предизвикателства,от неизследвани територии на знанието и т.н. и т.н.Точно заради това съм изключително благодарна на майка си за АМБИЦИИТЕ спрямо мен.Тя успя(или поне така твърдят)да ми даде силни оръжия,за да се справям удачно с непрекъснато нарастващите нужди на моето развитие.Дължа й не само часовете пред пианото,но и стремежа и жаждата за повече и по-качествено израстване,ако щете дори любопитството към света,а най вече удоволствието и щастието да растеш,да търсиш,да се променяш.Зад гърба си имам спечелени доста национални и международни конкурси(11 от тях още като ученичка),концерти на 4 континента,записи,прослушвания и още куп "непосилни",особено за едно дете,изяви.Но имах ПРЕКРАСНО детство!И причината е правилния,стратегически поглед на родителите ми!Не твърдя,че не съм се проваляла,но това не е било в никакъв случай вследствие на липса на опит или умения-по-скоро на характер.По същия начин аз имам амбиции спрямо дъщеря си.Но те в никакъв случай НЕ са свързани с определени,МОИ очаквания!Едно от важните качества,може би най-значимите,които искам тя да притежава е умението да се радва на предстоящото,да изпитва удоволствие от факта,че е в състояние да учи,да открива,да знае!Но това едва ли би било възможно,ако тя не притежава критерии и рефлекси.Именно в този момент на помощ идват разностранните и активни занимания в ранна възраст.Разбира се,че техният кръг трябва постепенно да бъде стесняван с годините,но са твърде необходими "базови данни"-как ще търсиш когато не знаеш къде???

   Знам,че скоро ще ви писне да съм"на всяка манджа мерудия"(както ме нарече една кака от "Красива мама" преди време),но да си кажа!Писах в темата-прототип на настоящата,а и тук съвсем в началото бе поставена една отправна точка за разсъждения,за наследствеността,за голямата вероятност децата ни да са наши копия в стремежите и интересите си.При това положение е редно да обърна внимание,че е твърде вероятно да ни се случи да осъществяваме своите мечти-за добро или за зло,свиквайки отрано да ни набеждават за "болните" ни амбиции.С "ни" не отъждествявам себе си или цитираната по-горе публикация.Но ако прозрем навреме,ако осъществяваме достатъчно пълноценни контакти с децата си,ако подготвим самите себе си да сме в услуга на даденостите им-то тогава еднакво лесно и плодотворно ще е реализирането на предначертаното  за тях-независимо дали то е продължение на нашия път или съвсем друга вселена.

..ne намирам ползването на ежедневно ниво на поне 3 езика и що-годе прили1ни умения в 2-3 спорта за екстра-абсол.нормално , да не кажа нужно е ,според мен, в този глобализиран свят дете да се оправя не само на англ.,  и да може да кара колело и кънки , да плува..за компетитивен спорт или инструмент бих определено чула мнението на детето и после на  специалист..
може би аз не разбрах темата;но за мен горните неща нямат нищо общо с амбиция,а с изграждането на една сравнително хармонична личност..
..определено допира до нашите ценности на какво излагаме децата си,но аз не бих пуснала в големия свят човек разчитащ само на наученото в държавното уще..
Анна

Няма правилна формула според мен.

Има голямо значение възможностите на детето. Но при всички случаи никога не бих успокоявала Дариа, че толкова може, както аз не съм получавала подобни успокоения. Родителите ми изискваха много от мен и една от любимите реплики на баща  ми беше "Ако си втори все едно си последен", но това не ми е попречило ни най-малко. Даже мисля, че трябваше да са по-амбицирани...

Образованието е нещо много важно особено в днешно време - и друг път съм казвала, че това е единствената област в която ще дам максимума за детето си. Образованието ще й помогне да реши какво иска да бъде - било готвачка или домакиня, било работеща жена, геолог, архитект или каквото реши. Но ако няма образование, няма и избор.

За мен 3 езика са минимума за човек в днешно време и не мисля, че ученето им ще открадне детството на детето или пианото или балета. Може да се случи ако се прави неправилно.

Какво е компетитивен спорт?

Колкото до родителската амбиция, смятам, че е нездрава, ако влиза в очевидно противоречие с възможностите и желанието на детето. В ранна възраст обаче според мен е задължително да се даде възможност на децата да опитат силите си в различни области, иначе как ще разберат кое ги привлича?
Дъщеря ми започна да чете на 3 години, но не смятам, че това я е лишило от детство - тя го правеше с удоволствие, както го прави и до ден днешен. Просто отрано й дадох възможност а усети това удоволствие. Същата възможност дадох и на синовете си - но те започнаха да четат след 6-7-годишна възраст. Различни деца, различни интереси. Всички са свирили на пиано, но момчетата се отказаха след 2-3-4 години уроци, каката - след 7. Тя и досега свири с удоволствие, без да взема уроци. Те - не. Всички са посещавали театрална школа. В резултат на което каката се отказа от амбицията да става актриса, а Сашко започна да снима любителски игрални филми по собтвен сценарий и със собствена режисура. Всички отрано са занимавани с логически задачи и забавна матеметика, но само Камен с удоволствие събираше и изваждаше двуцифрени числа с преминаване още на 4-5 години. Сега го приеха в СМГ. Каката има в дипломата 5 по математика, но преди няколко дни ми каза, че е горда, че е изкарала оценката си със собствени сили, без преписване и че разбира материала точно защото като малка съм я занимавала с нестандартни задачи. От друга страна, Камен пееше в Хора на софийските момчета, но след една година занимания категорично отказа да се занимава с това. Значи не е въпрос само на вродени способности, а и на изградени интереси. Мисълта ми е, че трябва да даваме на децата си възможност да опитват силите си, а те постепенно ще откриват интересите си. Но не бива да им позволаваме да се отказват при първите трудности. По-скоро да ги насърчаваме да ги преодоляват. А ако видим, че нямат интерес, да не ги насилваме.

ми, аз не виждам ограбено детство в това детето да чете на 4 години, виждам нови хоризонти, които да открие с книгите.
Май съм доста амбициозна (защото незнам какво е завито още, после ще имам изисквания), но смятам, че всичко що е до 18 години и е общообразователно, е абсолютно задължително. Смятам, че от едно дете е редно да се изисква, защото един родител изисква по по-благ начин, отколкото живота. А и вярвам, че теорията и знанията помагат за различни ситуации.

ето това според мен е синтезираният отговор на въпроса "защо" по отношение на родителските амбиции.