Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 юли 2006, 01:14 ч.
  • Преглеждания  365  Мнения  10  Онлайн  1
Отговори
От известно време дъщеричката ми е доста свенлива, срамежлива и плаха пред "чужди" хора (приятели, роднини). Няма още 3 годинки. Крие се зад мен, мълчалива е, свежда срамежливо глава, започва да говори тихичко, на ухо...... Отказва да общува и се затваря в себе си като сме сред хора. В къщи е живо и дори палаво дете - играе, пее, не млъква и за секунда. С децата като цяло няма проблем - бързо и минава срамът, сприятелява се и започва да щуре с тях. Но има и моменти в които се зелепя до мен и не мръдва и за миг. Чудя се къде греша и как да я насърча да бъде по-.... смела и самоуверена навън?

Реклама
# 1
  • Мнения: 19 145
не я притискай, не коментирай /особено пред нея/; моментът ще отмине, но ако привличаш вниманието /нейното и на околните/ върху реакциите й, може да задълбочиш нещата  Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 30 601
Дияна е на моменти. Понякога сама си признава, че се срамува. Не е от срамежливите, но при среща с непознати има известен период, в който седи като малко пънче Simple Smile Бързо й минава.
Не наблягай, и не обръщай внимание, постепенно ще отмине.
Аз като малка най-много мразех някоя приятелка на баба ми да ми защипе бузите и дам и каже "ама теб баби срам ли те е ?"

# 3
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Е, то и големите хора не се хвърляме на врата на всеки познат на баба ни , нали:)
Остави я. Дори кажи на познатите ви да не я нападат като я видят, за да не се притеснява.
Нека се държат спокойно с нея...да и дадат време да свикне...тя да ги заговори първа.

Поне при Елина това действа добре:)

# 4
  • Ямбол
  • Мнения: 21 456
При някои е период, при други - характер, при трети и аз не знам точно. Синът ми беше така на тази възраст, но той отказваше да говори с който и да е. Благодарна съм на учителките в детската градина, които много поработиха по този айде да кажем проблем, макар че не е съвсем. Сега не е съвсем отворен, но все пак не е и това което беше.

# 5
Благодаря ви приятели  Hug
Виждам грешките си, четейки ви. Не е трябвало да я карам да става, да играе, да приказва, а да я оставя сама да разчупи ледовете и да се отпусне. Грешката ми е там, че все още я мисля за малко детенце, а тя вече е дама с характер.  Heart Eyes

# 6
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Не се притеснявай, и Стоил беше така доскоро, а сега полека-лека отшумява - явно е било някакъв период!
Все си мисля, че това е предпочитане пред абсолютно свободното общуване с непознати - всякакви хора има, не се знае на какъв ще попадне, да не дава Господ!
Дори вчера провеждахме сериозен разговор, който по-късно обърнахме на игра, след един мой сън, че детето се е изгубило  Shocked ! Как не трябва да говори, да отива и да взима нещо от непознати, когато няма някой от нас наоколо...

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 671
От известно време дъщеричката ми е доста свенлива, срамежлива и плаха пред "чужди" хора (приятели, роднини). Няма още 3 годинки. Крие се зад мен, мълчалива е, свежда срамежливо глава, започва да говори тихичко, на ухо...... Отказва да общува и се затваря в себе си като сме сред хора.
Това поведение за кратко ли е или през цялото време пред чужди хора е така? Защото на моменти моят голям син се държи така но до 10-20 минути се отпуска. Оставям го сам да се отсрами   Grinning  а после е направо досаден като се залепи за някой. Mr. Green

# 8
Това поведение за кратко ли е или през цялото време пред чужди хора е така? Защото на моменти моят голям син се държи така но до 10-20 минути се отпуска. Оставям го сам да се отсрами   Grinning  а после е направо досаден като се залепи за някой. Mr. Green

Понякога се отпуска много бързо, а понякога е способна и с часове да стои тихичко до мен. За съжаление в последно време започнаха да преобладават вторите ситуации. Водя я на пясъчника, а тя стои с мен на пейката.... Искам да е по-отворена, да общува свободно и да бъде самоуверена, точно както е у дома. Но явно в момента това какво мисля аз и какво иска тя са съвсем различни неща и затова ще я оставя тя да ме води.  Hug Искам да е едно щастливо дете и да се радва на всеки миг... Искам да й вдъхна самочувствие, за да се преборва и да побеждава....

# 9
  • London, Sofia
  • Мнения: 8 914
не я притискай, не коментирай /особено пред нея/; моментът ще отмине, но ако привличаш вниманието /нейното и на околните/ върху реакциите й, може да задълбочиш нещата  Peace
Peace

# 10
  • Мнения: 1 174
Надявам се да е период и да отшуми с възрастта. Наистина трябва да се остави на спокойствие мъничката принцеса и да не се насилва да прави това което не иска.  Flowers Four Leaf Clover

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт