Опитах да говорим, да му кажа как се чувствам, но той не ми обърна внимание, нарече ме лигла и затова стигнах до тук.
Сигурно си очаквал да направя точно това. Може би се радваш, а може би не. Не знам. Искам да знаеш , че ми беше много трудно да взема това решение, но след като опитах всичко, реших, че не искам да хабя живота си вече. В сърцето ми няма място за теб. Свърши. Наранена съм, разочарована съм и същевременно пълна с желание да започна живота си сама с децата – без теб. Не искам вече да прощавам, не искам да бъда добра, не искам да знам нищо за теб. Не заслужаваш да бъдеш баща, не заслужаваш жена като мен. Помисли какво си направил за децата и мен. Истинският баща живее за децата си, грижи се за тях, възпитава ги. А ти живееш само за себе си. Щом е така защо ме излъга, защо искаше да имаме семейство, деца. За мен това не е животът, който искам. Сама съм, дори и с мъж до себе си, тъжна съм, въпреки че, според теб всяка жена на мое място би била щастлива. Щастлива от какво? От това, че не може да седне да разговаря със съпруга, че той не се интересува от нейните желания, не оценява грижите и търпението, с които обгражда теб и децата., че гледа САМА децата си. Затова, че се чувства виновна да иска помощта ти? И какво получавам в замяна – лъжи, обиди, безразличие.Кратки мигове на радост и щастие, и много на огорчение и неразбиране.
Много сълзи и малко усмивки. Това е животът ми с теб.
Но от днес слагам край. Забранявам си да те обичам. Времето тече прекалено бързо, за да си позволя още компромиси. Ще се боря за мечтите си, заради себе си и заради децата си.Била съм малка, а даваш ли си сметка, колко повече съм постигнала от теб в живота си, с колко много неща ми се е налагало да се справям, за да стана човек. А ти си получил всичко наготово и дори не го оценяваш. Не можеш само да получаваш, нужно е и да даваш. Не заслужаваш да те обичам, защото не можеш да обичаш.
Знам ще ми е трудно, но съм се научила да оцелявам, да бъда силна и да успявам.
Искам децата ми да се гордеят с мен.
Животът не е чистене, готвене, ядене и секс. Животът е приключение, което трябва да изживееш с цялото си сърце.Животът е общуване, усъвършенстване и реализация.
Опитах да бъда като теб и да не ми пука. Не успях. Кълбо от чувства съм и това ме кара да се чувствам жива , да се радвам на малките неща в живота, да се вдетенявам, когато съм децата.
И последно – не съм искала и не съм се стремила към това. Но животът продължава и е в ръцете ми. Имам две деца, които разчитат на мен и които са всичко за мен.