Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 юли 2006, 20:34 ч.

Хавански клуб III

  • 7 132
  • 309
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 447
След кратко съвещание решиха да изпратят Рижата на брега да провери какво е това. Тя облече модовския си костюм като най-подходящ за случая, сложи си строга физиономия и потегли

# 1
  • Мнения: 734
В това време рижата доня Майналита вървеше по пясъчния път,връщайки се от града,обидена на всички и всичко:на доня Алмуня-заради онази гадна зелена твар,която бе намачкала най-ароматните й цветя;на сеньора Хапка-заради желанието й да й пробута вече употребения Фернандес;на останалите старици,които се бяха запиляли на шопинг,без да я поканят...Бе изминала почти две трети от пътя към хасиендата,когато в малкото заливче,скрито сред червените скали,видя акостирал кораб.Тя като гъвкава пантера се промъкна до скалите,за да може да огледа спокойно корабчето иззад тяхното прикритие.Стори й се,че на платнохода се вееше някакво черно знаме на непозната за нея държава.И тъкмо се опитваше да открие бинокъла,който неотлъчно носеше в плетената си сламена чанта(в тон с шакирските й налъми),пред нея се надигна мъжка фигура в тъмни дрехи.Сеньора Майналита запримига.Мъжът й се стори познат,макар й никога да не бе го срещала на живо.
Вече леко попрегърбеният,но все още жизнен мъж,на възраст около 85,беше капитанът на кораба-дон Джонидепио.В очите му гореше странен пламък.Той се усмихна на сеньората и под устните му се откриха няколко златни зъба,декорирани с диаманти-истински шедьовър на ювелирното изкуство.Дон Джонидепио имаше тайна мисия на острова.Търсеше съкровище,оставено от неговите предци и по някаква случайност,заровено в задния двор на къщата,обитавана от познатите ни вече старици.
Сеньора Майналита изобщо не подозираше за скритите помисли на пиратския капитан.Тя бе очарована от зъбното му украшение и в гърдите й забушува тиха страст.

Последна редакция: нд, 16 юли 2006, 23:35 от nia_r

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 996
Хавански клуб І
Хавански клуб ІІ

...на плажа лежеше нещо. Какво ли беше?, помисли си обидената доня Проклетница, която все още се цупеше отделно от другите, докато те разстрелваха фауната под предлог, че се обучават за партзански дейности.

Тя се приближи предпазливо. Изглежда, това беше чисто гол мъж в разцвета на силите си. Рижата доня предпазливо го подритна с плетените си налъми. Никакъв отговор.
'Е,' каза си тя, 'кой превари, той завари'. Метна го на гръб - когато поискаше, можеше да носи големи товари, което вече доказа с псевдо-статуята на Василиса - и го понесе към хасиендата. Там мина в гръб на дружките си и отмъкна плячката си в своята спалня.

# 3
  • Мнения: 734
Доня Майналита,трийте,защото сме писали по едно и също време
или аз да си го редактирам...

# 4
  • София
  • Мнения: 3 447
"Аааа, многоуважаеми - накостопърши се доня Дона - за дон Джонидепио ш'са бийм, тъй да знаете!"

# 5
  • Мнения: 734
Ами нали изпратихте Рижата към града,какви пак голи мъже намесихте...Аман! Mr. Green

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 996
После! тъй като новооткритата й плячка тъй и тъй спеше дълбоко, или поне така изглеждаше - нямаше очила, за да види, а той не реагираше на сръчкванията на кокалестите й лакти, Рижата доня се отправи отново към плажа, където намери гореописания кораб начело с капитан дон Джонидепио.

Тя се зачуди, откъде все пак го познава, но паметта й беше твърде отслабена от годините и повечкото алкохол.

'За какво сте дошли тук, уважаеми доне?' запита го тя кокетно, 'Със сигурност не и за да търсите скрито съкровище' подхилна се ехидно. 'Последното го изровихме от задния двор преди няколко седмици, послужи ни идеално - купихме си хасиендата, да не се морим с наеми'...

Дон Джонидепио изглеждаше съкрушен. 'Как, за Бога!' промълви той едвам, 'искате да кажете, че на този остров не е останало нищо ценно?'

'Дон Джонидепио!' потресе се Рижата доня 'Как можахте! Стоя тук в цялата си прелест, а вие изричате такива обидни за една дама слова!' тя се фръцна обидена и се отдалечи с най-бързата скорост, която артритът й позволяваше. Дон Джонидепио беше объркан. Такава пламенна жена!
Хукна да я гони.

# 7
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 996
Доня Майналита,трийте,защото сме писали по едно и също време
или аз да си го редактирам...
Слях ги Simple Smile Хубаво е да има мод на острова Mr. Green
А от града се върнах - вече бях днес, няма цял ден да кисна, я!

# 8
  • София
  • Мнения: 3 447
Ами нали изпратихте Рижата към града,какви пак голи мъже намесихте...Аман! Mr. Green
Че как бе, голите находки се проверяват от мод! Ако не стават - бан! и т'ва е, няма да се морим с тях, я Mr. Green

# 9
  • София
  • Мнения: 3 447
Дочула, че се спрягат мъжки имена, Алмунде нахлупи синята си перука и се украси с чифт нови-новенички обици - ей тъй, за всеки случай.

# 10
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 996
Доня Есперанца бързо се отврати от прането на мъжки чорапи - все пак цял живот това беше правила - яхна едно свободно муле и се завърна на Бабайския плаж. Там като че ли никой не беше усетил липсата й, но за всеки случай й връчиха един вечерен коктейл. Тя се зарадва - знаят, значи, че е липсвала. Стана й приятно.

# 11
  • Мнения: 734
Я по-добре оставете сега Есперанца да си препича целулита в Доминикана,щото ще настане бой за Джонидепио...

# 12
  • София
  • Мнения: 3 447
Я по-добре оставете сега Есперанца да си препича целулита в Доминикана,щото ще настане бой за Джонидепио...
Йо-хо-хо, можеш да бъдеш сигурна - благодарение на пилешката кръв, с която всяка сутрин доня Дона си забъркваше блъди мерито, тя бе придобила сприхавия нрав на японски боен петел...

# 13
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 996
Доня Рижата се поддаде на чара на дон Джонидепио... Трудно устояваше на мъже с такива шармантни обноски, хеле пък ако са тъй приятно украсени. Гарвътна чаша червено вино набързо и го поведе обратно към кораба му - искаше да види колекцията му от препарирани риби...

# 14
  • Мнения: 734
-Прекрасна Мадонна!-започна да вика дон Джонидепио,опитвайки се да настигне сеньора Майналита.Той дори и не подозираше,че тя бе колкото прекрасна,толкова и проклета.-Не бързайте така,защото с този изкуствен крак ми е трудно да ви догоня!Само исках да ви поканя на моя кораб за коктейл и кратък круиз...-с умолителен глас нареждаше капитанът.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт