Бабиейрос IV част

У-ля-ля!
Гласеше последното кратко съобщение от Мюр до доните, предадено от подпийнал моряк, срещнал кораба нейде из Бермуда. Тя щеше да успее. Джамейка чакаше....

Доня Василиса се беше качила на най-високата мачта и зяпаше през един далекоглед. Бяха получили телеграма от доня Верхилия, че се е качила на сал и потеглила от Дунава.
Това, обаче, в далечината, не беше сал.
-Земя! - изкрещя донята като корабна сирена.
Точно така, Ямайка беше точно пред тях, а доня Верхилия никаква я нямаше. Сигурно е запряла в някой попътен Макдоналдс и се угощава ли, угощава с бъргъри...

Доня Аманда се сурна от кораба (където всички бурета ром бяха изтъркаляни в морето, както помните) и се заби в първата бирария. Унищожи такова количество светло пиво, че сбърка тоалетната и се заби в мъжката. И тъкмо се чудеше как точно се ползваше писоарът, когато видя името "Wendy", изписано върху гордостта на съседа й.

- О, колко мило, приятелката ви Уенди ли се казва? - разнежи се тя.
- Хм, не, ама днес е студено. Иначе пише "WElcome to Jamaica. Have a very Nice DaY"...

Вплитам всякакви случки, въпрос на фантазмия, какво му пречи? Идеално е.
**********


Бе кротка нощ, изпълнена с разкош. Стомахът бе преситен с чудесна китайска гозба, по която въздъртата сеньора бе бленувала дълго време. Днес беше пореден празник по нейният календар (всъщност имаше нещастието да присъства на кончината на стария Жоржиню, един паук, който издъхна в нозете й, докато тя се пънеше в товалетната, та с гозбата уважи достойното му битие и душевен мир) и  си позволи промяна на храненето...
Беше спокойна, ленива дори,  влюбена чак (поради всеизвестният факт, че лубовта минава през стомаха). Допиваше чашата с ледена вода и гледаше замечтано в празната водна шир, отвъд люка.
Скоро щеше да се присъедини към падругите си, щяха да купонясват в Джамейка. От вълнение, сеньора Алмунада се задави и дори мисълта й запецна, цялото й същество се омързеливи и се остави на нощния бриз да се пъне в найлоновия чувал, който бе вързала за платно към останките от коша за баклук. Капак той нямаше, но и не му бе нужен, щото в съдържимото му се бе настанила, та не се побираше дори  нетърпеливата бабиейра и бе заръчала останалия й багаж да бъде пратен по цивилизован куриер, когато се установи в новото свърталище. Прииска й се кратка самотна авантюра, хвърли миризливия пълнеж от кофата, тури нов чувал, скъса черна овехтяла тениска на сеньор Ананасио за флаг и отплава в кротката лятна привечер. Пътьом издълба в пластмасата, с великолепните си нокти, 4 люка, по един за всяка посока, защото като захърка и се свие на запейтайка, да вижда насън по-хубаво през тия отвори. Гребла имаше освен собствените си ръце, ами и случайно заграбени, сериозно-истинни гребла от пиян рибар, който искаше да й ги предостави, ако има честта, да види сеньорините гръдни прелести. Това беше голям позор и сеньората бе тъй възмутена от наглостта на тоз прост рибарин, че го ритна по кокалчетата, заплю го с миризлива плюнка, грабна му греблата и яхна коша към морските дълбини. Съпътстваха я гумен динозавър и обелка от диня, но за каква рюцепта ставаха не се знаеше, нямаше място за магическа бумага на борда. Сеньора Алмун току гребеше с грамадни шепи и подпомагаше скоростта на возилото или пък дремеше и накланяше в обратна посока кошът за баклук, който пък се пълнеше с вода и понякога плуваше връз нея, щото да не се удавел. Сеньора Психора се отнасяше иногда с неодушевените предмети като с първи приятели...
И тъй, плаваше по  нощите под звездите туй странно изобретение и наближаваше целта, понеже в тъмата се стелеше упойващ аромат на грог и сцигара, някаква странна морска омара...

Уважаеми и почитаеми, гарванът-пощальон Жан Себастиан донесе картичка от доня Есперанца



"Мили ми сеньори, отварям ресторант в Санто Доминго. Сега имам повечко работа покрай откриването, но като се поуталожат нещата, пристигам. Чакайте ме. Ваша доня Есперанца"

Някаква мътеница беше в главата на сеньора Алмунада. Беше проспала голяма част от нощта в самотното си пътешествие и бе изтървала клюкините, слючващи се на борда. Беше се съмнало отдавна, слънцето припичаше безкрайната морска шир, нямаше вятър и ситуацията бе напълно подходяща за  едно домино. Чувалът-платно липсваше, бе останала само стирката, на която бе вързан и гордо се извисяваше от претъпкания боклучийски кош, нещастно клатушкащ се по вълните. Сеньората опипа пръстите на краката си и намери заклещен помежду им един беден сунджук, който схруска много доволна и поля с еспресо. Макар в суматоха при отплаването си, Алмуниня не забрави да си вземе кафе-машината и да бърка ароматна напитка по време на путешествието си.
Все още се надушваше аромат на ром, целта се приближаваше. Бабиейрата потърка доволна длани, извади от кюлотите пособия за маникур и се зае с изработката на нов, по-моден нокът. От някъде прехвърча изумен гларус, който имаше наглостта да се изцвъка връз перуката на замечтаната сеньора. Тя не забеляза туй деяние, а то се загнезди в сините изкуствени коси, хербаризира се и доби вид на елегантна брошка в различни петролни оттенъци - връх в ювелирното творчество.

Доня Дона намести новата си плетена шапка, хвърли последен поглед в огледалото и със задоволство установи, че раста цветовете отиват на очите й.  Захапа ножа между  зъбите си, бутилката ром... вече знаете къде, и тържествено слезе от кораба.
"Доня Амандаааа - провикна се тя - къде се юрнахте веднага при моряците, маооооууу. Обиждаме хората, мола Ве."
И наистина, местната управа бе подготвила грандиозно посрещане на дамите. Кингстънският градски оркестър кършеше сластно реге.
Кметът им поднесе хляб, сол и чубрица (или поне се надяваха това зеленото да е чубрица).
След това ги заведоха в отредената им хасиенда да си оставят багажа. Малко по-късно сеньорите вече се бяха натръшкали на плажа и отпиваха първите си глътки ямайски ром...

Кой знае как, далекогледът се беше заклещил в лявото очило на доня Василиса. Тя си ходеше с него като лорнет, и ще, не ще, виждаше всичко с най-големи подробности.
Главата й се замая от грандиозното посрещане, та насочи далекогледа към морската шир. Тя видя чудното разкрасяване на Алмуниня и завистливо си помисли, че прелестната доня като нищо ще отмъкне Уендито, открито от Аманда.
Доня Василиса се повлече към плажа, но вместо да лежи, започна да се търка с пясък.
Много помагал против целулит.
- Така де, не трябва да се занемаряваме - рече тя в отговор на слисаните погледи на останалите и извади отнякъде пантофки с розови пухчета.

Чехлите на доня Василиса.

Точно тез са! 

Поздрав за сеньорите!

Виждаше се бряг. Сигур правилният ще да е - рече си сеньора Алмунада и почеса с безименния си маникур дясното ухо. С него чуваше по-добре и трябваше да полага нужните нему грижи.
Сеньората се ентусиазира, че ще види приятелките си, набра сили и загреба мощно околната вода с две длани, почти предизвика цунами. Кошът остави грамадна пенлива диря след себе си, морските дънни зверове се сгушиха на по-дълбоко от страшния шум, солени пръски,почти кат торнадо се въздигнаха към небесата и предизвикаха освежаващ тропически дъжд от другата страна на океана.
В Бретан се изсипа дъжд от карибски риби. Любителите на морската куфня благославяха тоя ден и фламбираха с ямайски ром чудните рибни ястия.
Сеньора Психора Фъртуния пристигна с зашеметителното си плавателно средство тъкмо за хофициалния обяд, който някакъв брадясал, но симпатичен дядо Кмет бе стъкмил за Бабиейросите. Сеньората още киснеше на плиткото, опитваше да излезе от коша, но се бе заклещила там, а нямаше никой наблизо, да се притече на помощ и само зяпаше в далечината пищни церемонии. И пак я полъхна онзи прекрасен аромат на алкохолна напитка и тютюнев дим. От где ли?
Запали пурета, направи си сянка от плаващо палмово листо, уловено с левия показалец (който я изхранваше по време на плаването, Господ с лак да го дарява дълги години и по-траен да е!), намести си дирнището по-удобно връз кафеварката и зачака някоъ да я види. Свиркаше с уста някакъв японски напев, в който ставаше въпрос за невъзможната любов помежду джапонски благородник и китайската му роза, сеньората димеше сигнални кълба пушек и дъвчеше покривалото си. Беше гладна, а ухаеше на печени прасета.

В този миг един странен гол субект
нагази в плиткото да си измие краката и зърна заседналата сеньора Психора. Пооблещи се, почеса се по главата, разпъди съмненията за халюцинации и реши да прояви любезност.
"Йооо, мен... ъъъъ...лейди! Уозззъп, йо?" - изстреля той с ослепителна усмивка и след малко опъна точно под носа на сеньората известния вече надпис "WElcome to Jamaica. Have a very Nice DaY"  Както разбраха по-късно сеньорите, всеки пълнолетен мъж в Джамейка разполагаше с такъв надпис - беше  част от стратегията на местното Министерство на туризма за насърчаване на туристопотока.

Писмо от доня Фуклинда до уважаемите бабиери
Местонахождение: Балканско село
Приложение: Доня Фуклинда гребе с пуфтене по река Бели Вит


Уважаеми дами,
Няколко дни отсъствувах от клуба - бях на санаториум да си лекувам ишиаса, лумбагото , артрита и вкуса към изискните питиета. Ако не ми мине котка път, до ден-два отново заминавам, така че известно време няма да имам удоволствието да пътувам с вас.
Ако корабът има път към Тетевенско от сряда нататък -  моля заповядайте. Ром няма, но ракия се намира.

-Хортувах  ти азе, ама хич не ти увира кратуната Руфиньо! Един мъж и то смотан не можа задържа! Пфу! Дека да е жив тейко ти, да ти покаже веригите у мазето, дето го привързъвах, докат му се върне акъля! Срам си ти! Срааам и позор за клетата ти майчица. (Прас с тигана по главата!)
 Тук доня Руфина се събуди обляна в сълзи на разкаяние и попипа въображаемото ударено с една ръка, докато с другата настървено се кръстеше. Божке, Божке! Ще кажеш, че жива беше!(три бързи прекръствания) Да му се не види и глупака Емилио! Ще го пипна аз него и онез фусти, дето го отвлякоха! Той е жертва, знам си аз, нивгаш не би оставил такава чудесна жена като мене, че кой ще да му пържи банани? Кой?
 Тя хич и не знаеше за Донемилиевото щастливо и плодородно полинезийско избавление, но след отплаването на проклетниците, реши че слабият мъжки ангел е поддал.
 Доня Руфина си беше жена на действието, запретна поли, обу отдолу мъжки гащи за повече сигурност при пътуването, прибра майчината снимка в пазвата си, грабна тигана и се качи на старата лодка, закотвена на пристана. Поогледа се подозрително(това с трудност би се доказало, щото така си гледаше по принцип) и изкара изпод лодката бензиновият двигател, щателно скрит от потенциално враждебни погледи. Пийна си ликьор от манерката и подкара към бъдещето. Тя не знаеше къде или какво беше това бъдеще, но беше сигурна, че включваше отмъщение...