Как постъпват майките, осъзнали че страдат?

Когато взимаш решение за раздяла мисли за себе си най-вече. За това дали ти искаш да живееш така, защото децата виждат негативните неща, усещат и най-лошото е, че в повечето случаи приемат моделът на поведение за правилен. Децата израстнали в дом, където е имало насилие стават или насилници или жертви в последствие. Помисли добре и върху това.   

всъщност и аз от това се притеснявам
не мога повече
никога не ми е посягал,но постоянно ме обижда,недоволства,когато спи в къщи никой няма право да мърда.
знаеш ли колко съм глупава?
работя от как детето ми навърши 2 месеца и половина,а той си седи вкъщи и си клати дългите крака
работех по цяла нощ,като барман в един нощен бар.и смея да твърдя,че си докарвах доста добра заплата,но основното,заради което избрах именно тази работа бе,че имах възможност да прекарвам дните си с детето,а нощем когато той спеше аз бях на работа
оказа се,обаче че няма кой да погледва детето за 3-4 часа,през които аз трябваше да поспивам
така,че работех по цяла нощ,гледах детето по цял ден...
а той просто си живееше живота
спи му се-спи
яде му се-яде
и така.....
много ме боли
да не лиша детето си от нещо

Така като те чета имам чувството, че ще го лишиш от един търтей само... Не знам, съвет за раздяла не мога да дам с лека ръка, всеки сам преценява нещата за себе си. Аз също търпях доста и сега съжалявам за изгубеното време, но... това е. Важното е, че взех обмислено и осъзнато решение. Сега съм щастлива с това, което имам.

ти ли направи първата крачка?
от какво естество бяха твоите пролеми с бащщата?
как се оправяш сама?

mixture, от какво/кого точно ще лишиш детето си, че не ми стана ясно?

Я да направим сметка от какво има нужда едно дете: от любов, възпитание и пари.

Тъй като явно детето ти е малко любовта и възпитанието се изразяват основно в гледане: няма кой да погледва детето за 3-4 часа

Пари:той си седи вкъщи и си клати дългите крака

Та я пак си помисли от какво ще лишиш детето си? От един ужасно лош пример мисля аз...
Не искам да звуча грубо, но явно те е страх или още го обичаш или така си свикнала или не мислиш, че заслужаваш нещо повече или... /ти си знаеш/ Аз не бих търпяла някой, който ми носи само негативи в живота, дори и да е чудесен баща, а като е лош още повече.

По - добре с един родител, но пълноценен, отколкото с двама, които не се разбират. Това би било пагубно за детето. Децата всичко усещат и виждат, но ние понякога се заблуждаваме, че не е така, а жертви заради децата и опити да се запази нещо което несъществува е убийствено.

Не ти лишаваш детето си от родител, а самият му баща с поведението си го лишава. Казваш че нямало  кой да го погледа за няколко часа, през които мъжът ти си "клати краката". Със сигурност дори и при раздяла ти няма да си лишила детето си от обич, а то мисля от това се нуждае. Глупаци са онези бащи които не прекарват свободното си време с децата си и си търсят извинения колко са уморени, защото когато децата порастнат те също няма да им отделят това време. Те просто са бедни /бащите/ и нямат това което ние си имаме - ОБИЧ .

Аз направих първата крачка след около година опити за спасяване на брака - смятам тази година за изгубена кауза обаче. Проблемите ни бяха на ниво псих. тормоз най-вече. До физически почти се стигна. Сама се оправям чудесно - чувствам се свободна най-вече. Съобразявам се с моите нужди и потребности и с нуждите на детето и съм спокойна, че няма кой да вика, да обижда и не треперя прибирайки се у дома. Трудно ми е на моменти, но по-трудно ми беше преди.

Кураж и успех!   

Няма смисъл да продължаваш агонията си. От теб зависи да сте щастливи, ти и сина ти. А в момента, в който детето ти само осъзнае какъв търтей е баща му, ще обвинява теб, че си търпяла толкова години! Успех! И дано вземеш правилното решение - надявам се това да бъде свободата ти!   

и мойте проблеми са от такова естество.само скандали,постоянно бързам и изпълнявам поръчки
не го обичам вече,вчера например не си е вдигал телесата цял ден от леглото.детето си играе само по земята.аз съм по цял ден на работа( започнах на ново място),той не е мърдал ,разбирате ли?
аз се прибирам и той ми казва,че не бил дал на детето макарони(предната вечер му направих макарони на фурна),защото не ги знаел къде са.
не мисля,че трябва да имаш 5висши, за да се сетиш,че в тази жега всичко е в хладилника
страх ме е.имам два варианта.страх ме е и от двата,чесстно казано
ако остана с него няма да издържа психически,трябва да ви кажа,че чак започнах по едно време да мисля за някакви глупости,от рода на саоубийство.Но осъзнах,че прекалено много обичам детето си.
ако се махна от него-какво?много пъти съм се мъчила да се махна,дори и след като детето се беше родило вече.и той ме напада с репликата,че заради собствените си прищявки лишавам детето от един родител.
а не е лош баща ,наистина.но той си мисли,че ролята на съпруг е да тиранстваш,а на бащата ролята се изчерпва до там да гушкашдетето си и да играеш с него,когато си решиш.да повтаряш,обаче където трябва и не трябва,че си най-добрият баща в света,че разбирате ли детето обича най-много мен и дори смее да повтаря,че го гледа доста по-добре
мен това не ме интересува,защото аз си знам истината.просто искам да ви кажа,че същевременно е и много нагъл
всички ли,които ми отговориха са single?

ти сама ли си?разкажи ми нещо

и аз ще ти отговоря, mixture. по подобен на другите начин. направи си една равносметка какво получаваш от съжителството ти с мъжа ти - спокойствие, уют, комфорт, добро самочувствие, глезотийки от време на време, внимание, финансово обезпечение, секс?
и след като си отговориш, помисли какво ще загубиш, ако се разделиш с човека. честно казано, не мисля, че ще е кой знае какво.

п.п. да, аз съм сингъл и не страдам от това.

амииииииии аз например живея с бащата на детето ама това е силно казано защото тои никога не си е в къщи.аз съм адски самотна телефонът му никога няма обхват ...преди път ми вика да не го занимавам с мен пък тои като си е тук общо взето е преди път за някъде другаде?липсва ми да имам мъж до себе си,да имам с кого да споделям...обеща да е до мен когато детенцето ни се роди....но ....самотница ли съм щом "живея" с бащата.....иначе много го обичам искам да спася нещо от тази връзка но незнам до кога ще издържа....а и да останеш сама-не открива ли това нови хоризонти пред теб???силна ли съм или слаба за да понеса толкова самота????
а относно теб-щом и любовта вече я няма не му мисли детето ти ще е шастливо и без такъв баща самата ти навярно ще разбереш колко по щастлива си без него....само сабери куража и обмисли всичко стъпка по стъпка...успех мила

Явно твоят така е бил възпитаван и това си знае човекът, това прави. Във вашата връзка май само ти полагаш усилия, а това ще те изтощи много скоро /психически /. Моят съвет е: ако смяташ, че има шанс да разбере, поговори с него и много ясно определи, че имаш някакви очаквания /съвсем нормални при това/. Ако няма смисъл, просто си тръгни. И ти имаш нужда от опора, от човек на когото можеш да разчиташ. 
И на въпроса ти: Омъжена съм.

Търпя ,защото мога да кажа, че почти всичко ми е наред. Но страдам от липсата на любов и разбиране.

Любовта и разбирането не са нещо второ- и третостепенно. За мен те са водещи.

какво разбираш под "почти"?

много е хубаво да има с кого да си побъбриш на тези теми
аз съм много самотна,колкото и усилия да полгам тази връзка е неспасяема.вярно е ,че така е научен.всичко да бъде свършено от някой друг,абсолюно всичко
сигурна съм,че ще бъда по-щастлива,ако съм сама,но не знам кога ще стане това
изпитвам панически страх от това,че ще остана сама до края ма живота си
моля не ми се смейте за последното изречение
благодаря ви,че ви има

Ето под това мога и аз да се подпиша.
Интересни разсъждения има по темата.
На мен хич не ми е смешно, защото и аз мисля същото. Че сама и ще си остана. Мисля, че всяка жена в някои моменти от живота си го мисли. Може би е нормално. Но не забравяй, че не си сама. Той е човекът, който ще е сам.. някой ден, освен ако не намери някоя друга да му върже.
Аз съм сама. Мъжа ми инициира раздялата, в момента, в който забременях се усети, че не ме бил обичал../предишните дни си ме обичаше де...  /. Въпреки това се радвам че стана така, защото аз собствено нямаше да имам сили да го оставя, защото го обичах много.
Мен едно нещо не ми е ясно. Как така го обичаш този мъж и после спираш.  Той ли се променя? Той не беше ли такъв?
Моят специално бивш наистина се промени - когато забременях - просто преди това не се свърташе вкъщи понеже бачкаше яко нощни смени, а след това спря да се свърта и останалите дни. ОК, това аз смятам за голяма промяна в статуквото, когато сме се женили не е правил така и вече се е променил. И не издържах, карахме се и т.н. Но не избягах, той избяга. Имах надежда. За да оставиш един мъж, е нужно много много да се промени на към лошо.... или да имаш друг мъж естествено, но принципно това не е много хубаво. 
И последно - за самочувствието, което ти дава мъжът ти. Искам да ти кажа, че в момента в който останах сама и хората наоколо започнаха да разбират, започнах да получавам много повече мъжки погледи, комплименти, намеци и т.н. В момента, в който бях с халката смятах че съм супер непривлекателна грозна и т.н., а те просто не са искали да се мешат. Та определено не страдам от липса на самочувствие от това, че съм сама.
Не е хубаво да си сам, но по-добре е сам, отколкото нещастен с някой, който не удовлетворява потребностите ти.
Всъщност мога да напиша още много плюсове и минуси на това да си сам и на другото.. но ще стане цяло есе. 

 Не е добър баща според мен, противно на мнението ти малко по-нагоре. Добрите бащи знаят, кога детето е гладно и правят всичко за да му осигурят храна, пък било и то само да я извадят от хладилника. Късметлия е той, че все още само се чудиш, аз може би вече да съм събрала куфарите.
 Успех ти желая! 

Мила, аз не бих търпяла и половината от това, за което описваш! Аз лично съм сама, подобно на Каси и бащата на моята щерка спря да ме обича като разбра, че съм бременна..иначе сега ме обича понеже сме разделени  това е в кръга на шегата последното. Та ако той не беше първи в раздялата, сега си давам сметка, че аз щях да поискам да се разделим по причини , наподобяващи твоите, но не чак толкова драстични! Аз съм просто много своенравна и бих допуснала аз или детето ми да страда от немарлив и егоистичен баща!
Итак всеки решава сам за себе си колко може да търпи! Но не забравяй, че децата усещат и е много по-добре детето да има един обичащ и спокоен родител отколкото псевдосемейство, което уж ме давали двама родители!
Успех каквото и да решиш! 

Не разбирам 
Какво според теб значи - добър баща - да гушкаш детето си и да играеш с него,когато си решиш.да повтаряш,обаче където трябва и не трябва,че си най-добрият баща в света,че разбирате ли детето обича най-много мен и дори смее да повтаря,че го гледа доста по-добре - това ли ? Несе заблуждавай всеки хванат от улицата може това да го направи за всяко непознато дете. Моят бивш мъж също твърдеше, че обожава детето, водеше я по паркове и градинки, хранеше я, играеше си с нея и постоянно й говореше, че на този свят само той я обича и никой друг. Затова го търпях безумно много време и детето беше доста голямо когато взех окончателното решение за раздяла. Загубих адски много време от живота ни / моя и на дъщеря ми/ - вместо да се радвам на това как расте детенцето ми , аз бях заета да се разправям и притеснявам и спасявам връзката с баща й. Знаеш ли, че много късно осъзнах, че всичките ми усилия са били насочени в грешната посока. И много съжалявам, че нямах смелостта да постъпя правилно /да взема решението/ много по рано, ами трябваше детето ми да порасне и да ме моли да не се прибираме повече в къщи, когато баща й е там.
Нормално е да си мислиш и притесняваш, че ще си сама. Не го мисли сега това. Трябва първо да уредиш нещата около теб и детето ти. И след това живот и здраве няма да се уситиш как и ти самата ще се промениш и желанията ти ще се променят и ще осъзнаеш колко си силна, тогава няма целта в живота ти да е това да имаш мъж до себе си, а ще искаш истински мъж.
Освен това като отрасне малко детенцето ти ще ти бъде опора и приятелче, никога няма да си сама 
Аз когато теглих чертата на ония боклук, не се притеснявах че ще остана сама , само исках той да се махне и да не го видя повече. Твърдях на ляво и дясно , че повече няма да погледна мъж в живота си, камо ли нещо повече да имам общо с мъж .........  а сега не е така. Сега имам нещо много красиво и ценно, което нямаше да ми се случи никога ако бях останала с бащата на дъщеря ми и бях продължила с компромисите в името на една загубена кауза.
Помисли за себе си - такъв живот ли искаш, така ли искаш да отрасне детето ти /то ще е щасливо, когато хората около него са щасливи/, искаш ли да причиняваш болка и страдание на детето си, да го измъчваш - това ще направиш когато то те вижда , че ти страдаш и се измъчваш. ПОМИСЛИ /няколко пъти/, вземи решение и го отстоявай.
УСПЕХ

много съм и благодарна, че си губите времето с мен.
имам нужда, ама истинска, огромна нужда.
този изрод ме вбесява тотално, знаете ли колко пъти съм искала да ми посегне, за да имам достатъчното оправдание да си тръгна
да, най- сетне си го признах- на мен ми трябва оправдание, за да си тръгна.
може би като са ми наливали съвест някога са прекалили
защото аз постоянно страдам от съвестта си,съвестта ме гризе какво мога да причиня на детето си,ако си тръгна, ако остана
страдам от гузна съвест да си тръгна,защото знам, че колкото и да е лош Той ще го лиша от най-ценното му- чувството, че ме притежава во веки и сина му
Мен едно нещо не ми е ясно. Как така го обичаш този мъж и после спираш.   Той ли се променя? Той не беше ли такъв?
бил е такъв винаги, аз съм се променила, защото съм прогледнала.
обичах го много,бях се изпокарала с родителите, приятелите и голямата си любов заради него
какво се оказа,че съм ила мега сляпа
че сама направих избора си,но най-грешният
както се оказа майка ми е била най-права от всички
лошото е , че не се намеси.само ме съветваше, че този човек не е за мен
не знам,момичета-тежи ми много.

Щом си достигнала до този извод, нямаш нужда от повод. Много е възможно и той да усеща, че нещо не е наред. Може би е по-добре да се разделите, преди да влошите тотално отношенията си. Това е важно, нали!

ще се пръсна
ако знаете в какви ситуации изпадам всеки ден
днес например ставам рано,събуждам детето едва едва,направо беше като Джо Кашкавала
,за да мога да го изпишкам в стерилно шише,тази седмица ни назначиха рутинните изследвания
и бягам аз с него към болницата, закъснявам за рабта,още преди да съ стигнала,вземат кръв и бягаме обратно,(жиея на 15-мин с количка от болницата),та прибираме се, рпеобличам го,отварям му един пакет солети и в движение събуждам баща му,който като се досещате през това време спи
събуждам го не защото искам да му виждам сънената мутра, а защото от 2-е седмици назад до 4-и септември той гледа детето( до ясла)
та събуждам го той гледа на кръв,стръвнишки
целувам детенце и тръгвам
след половин час нашият звъни
ти ходи ли до магазина,а?
за всичко ли аз трябва да мисля?
нищо не си купила?
аз казвам не съм
има достатъчно храна в хладилника
абе ти от коя планета падаш
аз трябва да мисля за всичко в шибания живот
трас...
мълчание

Не ти е лесно! Чудя се, мая се и не зная какъв съвет да ти дам. Отстрани е много лесно.
Съчувствам ти.

Баси! Да не си се оженила за моя бивш?
Ако да, изхвърли го веднага!  
Ако не, значи си попаднала на рядък дебил  пак го изхвърли! Или се махни ти! Къде ги отглеждат тия бе! 

ти ме уби,така ми оправи настроенито,че не е истина и днес като го видя ще ми е толкова смешно,че заради теб сигурно ще му разваля удоволствието да ме вбеси

луна,сама ли си?

mixture,
продължавам да работя за твоето настроение 

позволих си да "миксирам" деня, който си разказала с малко розовко! нали може    Дано да ти хареса така! И искрено ти го пожелавам! 

няма да се пръсна, чувствам се отлично
имам хубави моменти всеки ден
днес например ставам рано, събуждам детето едва едва,направо беше като Джо Кашкавала, за да мога да го изпишкам в стерилно шише,тази седмица ни назначиха рутинните изследвания.
Мъжът ми вече беше буден и излязохме заедно, той тръгна с количката с детето към болницата, а аз на работа, защото вече закъснявах. Целувам детето и мъжа си. Мъжът ми гледа детето до 4-ти септември, до времето за ясла.
Стигам в работата, мъжът ми звъни да ми каже, че всичко е минало нормално и в момента приготвя закуска за детето. Казвам му, супер си. Такъв е той, винаги се справя, спокойна съм, когато е с детето.
след половин час пак звъни. Пита ме има ли нужда да се купи нещо специално, защото щял да така и така да ходи до магазина. За всичко мисли, страхотен е.
И му го казах. Казах му също, че го обичам. Той ми отговаря същото.
Нямам търпение да свърша работа, за да се върна при моите две съкровища, просто не мога без тях!

Успех и ти пожелавам това да стане истина в най-скоро време!!!
  

 Е, така и на мен чак ми се оправи настроението. 

Напълно те разбирам ,защото аз съжителствам с такова подобие .Дори си мисля дали въобще някога съм го обичала .Всичко е било навик и пак тази наша съвест, виновна за всичко .

Не, не съм сама, но като се замисля, много по-дребни нещица не мога да търпя. Не знам  ако бях в твоето положение, как щях да постъпя.
Само че сестра ми търпи един такъв екземпляр и аз се чувствам безсилна да и помогна. Така че те разбирам.

няма да се пръсна, чувствам се отлично
имам хубави моменти всеки ден
днес например ставам рано, събуждам детето едва едва,направо беше като Джо Кашкавала, за да мога да го изпишкам в стерилно шише,тази седмица ни назначиха рутинните изследвания.
Мъжът ми вече беше буден и излязохме заедно, той тръгна с количката с детето към болницата, а аз на работа, защото вече закъснявах. Целувам детето и мъжа си. Мъжът ми гледа детето до 4-ти септември, до времето за ясла.
Стигам в работата, мъжът ми звъни да ми каже, че всичко е минало нормално и в момента приготвя закуска за детето. Казвам му, супер си. Такъв е той, винаги се справя, спокойна съм, когато е с детето.
след половин час пак звъни. Пита ме има ли нужда да се купи нещо специално, защото щял да така и така да ходи до магазина. За всичко мисли, страхотен е.
И му го казах. Казах му също, че го обичам. Той ми отговаря същото.
Нямам търпение да свърша работа, за да се върна при моите две съкровища, просто не мога без тях!
Благодаря на donna al volante.няма такъв смях.просълзих се
сега ще го принтвам и ще го пкажа на приятелките си ще се спукат
не знам,хора,ама няма такъв свят,лудд
снощи,още повече се скарахме,защото му изтресох великата си идея, че ще ходя да пия бира с приятелки
напражо лицето му се изви в болезнена гримаса,като чу,както и да е
скарахме се, че не съм си съгласувала действията с него,уж това е проблемът
та вървя си с Макс( той не върви, в количката е)
и звъним на баба му,тоест моята майка, че видиш ли баща ни отново е лайно и трябва да ти се пооплакваме
излиза тя, започвам аз да рева, да разказвам,покрай нас минават две майки с колички.В едната количка се мъдри 2-3 мес. бебче и чувам майка му как казва:"Ау, не мога да го търпя тоя.Ще се приберем чак по-тъмно да не трябва да му гледам тъпата ленива мутра"
направо ми идеше да я разцелувам и да и предложа заедно да посрещнем вечерта
защото, нали знаете до там е зора
като се стъмни прибираш се, къпеш,храниш и дошло време за лягане
ама, че сте ми готини
нямах търпение тая сутрин да включа компа

 

кажи, мила, какво ти тежи? продължава ли сагата с лежането вкъщи и плужестването?
Мога ли да ти помогна с нещо?

честно липсваше ми ти...
къде изчезна?
оправяш ми настроението за секунди
сагата сигурно ще бъде безкрайна
поне от днес детето тръгна на ясла и няма да бъда виновна пред света,че той си гледа сина

ако ти тежи, пиши ми на лични 

реших,че вече няма да ми тежи
поне докато не предприема по-драстични мерки
ще пиша по-късно на лични

Casiopea го е написала много точно: Не е хубаво да си сам, но по-добре е сам, отколкото нещастен с някой, който не удовлетворява потребностите ти.

Разбирам те, че се чувстваш гузна заради сина си - и аз се чувствах така, при това моите са 3-ма, но не мисля, че е правилно да се преструваме заради децата ни, че всичко е наред, ако наистина не е. Те ще порастнат и ще разберат и тогава последствията ще са по-тежки! Пожелавам ти успех, независимо от решението ти!

Off и
Danisport, ти си последният човек, когото очаквах да видя тук .
От мен кураж и прегръдка   

...а аз чак се зарадвах, че в последно време тоя подфорум беше позамрял
Нещо определено й има на тая година, не мислите ли