Как се държите с децата от предищния брак на съпруга?

Детето трябва да разбере, че тебе те има. Ще рита, ще се муси и ще свикне. Дръж се с него нормално, без излишно угодничене. Ако иска да се види насаме с баща си - нищо лошо. Но ако трябва да прекара уикенда с него, а ти да си сама - не.

  Още от самото начало сме приятели, но става дума за голямо момче. Слава Богу, че е умно и готино дете /е, не е съвсем дете вече, но така си му казваме на нашия батко/ и не съм имала проблеми. До ден днешен идва вкъщи, само ако се е обадил предварително, умира за малката и тя за него 
  Но ако не искаше да ме вижда, не бих го насилвала.

Да но точно това ме чака тези дни и съм адски объркана.Дилемата беше да ходим ли на мори тримата,или не.Малкият се нацупи и аз се жертвах.Не очаквам медали, но ми е кофти.Иначе щеше да е кофти на баща му.

Не го допускай. Ти си съпруга, а не случайна приятелка. Бащата, който е и твой мъж, трябва да има смелостта да се наложи. Иначе детето ще се научи, че става неговото и ще продължи така. 

Вече е късно.Утре тръгват.Ще го преживея някак.Пък и малкия бил добро дете.Нямам достъп до него.Майка му ме мрази.Но от тук нататък накъде и как незная,наистина.

Нормално е да те мрази, дори да не си причина за развода им. Точно затова трябва да покажеш на малкия, че не си чудовище. Оттук нататък - не те виждам, ако трябва, докато малкият се ожени, да ходите поотделно на море.

Честно казано и аз не се виждам. Има обаче една малка, но съществена подробност: с баща му живеем заедно от 8 години с прекъсване от цели 3години. Тръгнах си и отидох в др. град.И там ме намери. Разведе се/не заради мен; брака им беше свършил още преди да ме срещне/, купи къща и ме придума да се върна.Но от 6 години се мъчим да имаме дете и нестава.Наскоро направих първото си неуспешно инвитро. Затова незная как да се държа и какво да правя.Неуспеха ме комплексира и депресира допълнително.Благодаря ти отговорите.

Въобще не е лесен въпрос
Много зависи от това какво е детето, какво му говорят в къщи, какви са отношенията с баща му, по каква причина са разведоха родителите му.
При мен хич не беше лесно.
1 Аз съм ку....та която разби тяхното семейство.
2 Предполагам че точно това се чували в къщи и не само.
3 Децата бяха много привързани към баща си а това означаваше ревност (него ревнуваха към мен)
Обаче нещата се подредиха и мисля че много ми помогна знанията които съм придобила в университета.(психолог съм)
1 в началото не съм проявявала инициатива да бъдат с мен да говорят с мен аз бях като интериор ако искаха да бъдат с баща си трябваше да търпят присъствието ми, със време разбраха каква съм и това ми даде шанс.
2 Не съм казала за майка им никога нищо лошо, напротив винаги когато считам че решението и правилно отбелязвам това и може би на фона на нейните изказвания изглеждах тази която е по добра по възпитана и т.н
3 Винаги бях и ще бъда откровена с тях, децата не търпят лъжа и аз не лъжа и това също е в моя полза.
4 Със мен могат да споделят всичко  и никога няма да ги осъдя и те това знаят даже тогава когато мислеха че ме мразят знаеха че ги разбирам.
5 Когато се със нас никога не скучаят с нас е интересно.
Мога да продължа обаче ще стане дълго и натоварващо.
Искам само да кажа че аз постигнах това с много труд и много разбиране, не е с любов не казвам че ги обичам защото ще излъжа ценя ги като личности и деца и те ме уважават за това.
Времето лекува

        Търпение ви трябва.
         На ваше място бих отишла след няколко дни ,като кажа,че съм имала ангажимент за предните дни.Не бива да се позволява на децата да диктуват условиата независимо чии са.Днес за това,утре за друго...Пък и таткото трябва да си даде сметка,че ВСИЧКИ са еднакво важни.
         А който има нужда да си излива отровата някъде,няма лошо.Но не тук!

Обичам детето на съпруга си от първия му брак. Не толкова колкото моето, но то не знае това. Когато говоря за момчетата казвам нашите деца. Те се разбират помежду си и с това нямам проблеми, карам се и на двамата, целувам и двамата и така по равно.

 Лелее!Ето ме и мен- още една от "к....е" във форума!Гостенката ме разби!Сигурно е потърпевша??!Ами да,кофти е половинката ти да те напусне..,но те не напускат бившите заради друга жена,а защото не се чувстват добре с ъс "законните" съпруги.Ако един мъж е щастлив със жена си той няма да я напусне заради друга.Трябва много да му е писнало...,за да търси онази по-различната половинка, и когато я намери...хоп!Слага край на предишния живот.Но той е този, който решава,а не жената,която е до него в този момент.Винаги съм се чудила на хората как съдят и осъждат поведението на околните.Ами ако имаше повече от тези дето търсят причината в себе си и се опитат да разберат,защо половинката им иска да ги напусне...нямаше да има и толкова "к...и".Никоя жена не е сложила синджира на мъжа с ултиматум:или се развеждаш или...Всеки взема сам решението в живота.Но нали е по-лесно да припишеш "вината" на някой друг...давай,онази чуждата става вещица!А,от там и децата
 от предишния брак живеят с идеята, че ако я нямаше "к.....",тате щеше да е при нас..И върви се доказвай тогава, че не си такава за каквато те мислят...Ами да мислят каквото си искат-тяхно право е.Ако искат да те опознаят,ок!Ще разберат що за човек си.Но ако някой им промива мозъка с простотии и те не искат да ти дадат шанс...проблема е техен!"бившите" не осъзнават ли,че всичко което правят и говорят на децата за "новата"половинка на татко им,може само да разстрои и обърка детските мозъчета,които се чудят на какво и кой да вярват???Мисля, че най-доброто решение е да се държиш напълно естествено и искрено.Реалността е най-доброто решение.Всичко друго е временен театър,на чиято постановка рано или късно идва края.

Тази реплика, стара колкото света, винаги ми вдига кръвното!

Малко се обърках с годините, 8, после 3 прекъсване, после 6...процентите станаха повече от 100%. не искам да се заяждам, но от тези 8 години, през колко от тях той беше женен?

Kалина@, абсолютно си права!!!! Аз сега разбрах защо някои ст горните девойки се обиждат , като им кажем, че са кукли в една друга тема/Хайде да се посмеем - и бившите били хора, а?/ 

Не искам никого да съдя, нито едната, нито другата страна. Не смятам че едните са кучки, но също не смятам, че съпругите заслужават да ги възприемат като жената, която не е успяла да направи горкичкия мъж щастлив. Защото в повечето случаи не е така. Ами ако тя хабер няма, че бракът МУ бил свършил? 

Дразнят ме такива ситуации, в които години наред мъжът - горък той - се прави на мъченик, ухажват го от две страни и не може да намери думи, сили, време, топки...да каже на жена си - влюбих се! край! Какво по-просто от това - и всички заживяват щастливо. Жената ще си намери друг мъж или няма да си намери, но поне ще знае че е сама. Човек е най-самотен не когато е сам, а когато е с неподходящия човек. 

Калин@,напълно подкрепям мнението ти Глупаво е да се търси вината само в жената /законната и другата./В крайна сметка и в двата случая участват двама,така че истината е някъде посредата.Всеки има някаква вина,макар че жените в такива ситуиации  са по-потърпевши-както съпругата,така и другата..
 


dianivo,разбирам те че си наранена,но не се изказвай така.Не знаеш какво ще ти предложи живота и дали и ти няма да попаднеш в тази категория,която ти назова-"кукличка"

Никой не е застрахован от всякакви ситуации, но ако акълът ти е в главата , и не си мислиш с  някои части от тялото, тогава вероятно няма да се налага да стигаш до онези кръстопътища, на които някои седят с години и си търсят причини за оправдания!!!!

Има някои неща,които като дойдат не питат.Освен това,ако въпросът опира само до някои части на тялото е мноогооо лесно да излезеш от този кръстопът,но ако вземе участие и сърцето,тогава става сложничко.А в такива ситуации,предимно при жените,взема участие сърцето.А на него трудно се заповядва!

не измествайте темата.
въпроса е за децата от предишния брак.
кой защо се е развел, кога и как , и как се е оженил пак е друга тема.
да не си избиваме тук идеите за вини, к...ви и тн. тъпо е.

аз също бих те посъветвала да направиш така, че детето да е наясно с твоето съществуване.
в крайна сметка живеем в 21ви век. едва ли те вижда, като мащеха.
останалото зависи изцяло от теб и съпруга ти.
помислете как можете да привлечете детето, да прекарвате времето приятно.
пубертета, всъщност е хубаво време точно заради това.
не се страхувай от агресия.
доста се влияят. и то не само от една страна. това му е хубавото 

със сигурност не бива да се насажда неприязън ( това другата страна го прави).
живей си живота спокойно и щастливо и стъпка по стъпка ще изградиш контакт с детето.

успех и в опитите за бебе!

 

Бях в положението на едните и на другите
И не разбирам жени които обвиняват другите за живота си.
Ясно е че човек по лесно живее с мисълта че някой е виновен в нещастията които ти се случили.
Ще ви кажа как се случи в моя живот.
С човека който е до мен сега се запознахме по Интернет по работа общувахме около половин година преди да разберем че се обичаме. Даже и по снимка не бяхме се виждали така че нямах възможност как то много от "оставените" жени си мислят да го съблазнявам или както и да било да влияя на отношенията между съпругите, а и първо време не знаях че има семейство.
Видяхме се един път и той ми предложи брак.
Заминах за Украйна, той се разведе след развода още една година живяхме той в България аз в Украйна. Исках да има време да разбере какви му се чувствата без да му влияя. Исках, ако разбере че всичко което ни се случи е грешка, да може да се върне при семейството си.
Минаха две години от времето когато се запознахме преди да заживеем заедно.

Искам да попитам тези които наричат такива като мен "кукли" "ку ....ки" "......." и т.н, какво още трябваше да направя за жената която нито ми е приятелка нито съм и обещала да и бъда вярна?
Аз не се сърдя че съм ку....та
Аз знам коя съм.
Знам че заслужавам щастието си.
Жал ми е че тези "другите" не искат да признаят че ако има виновен в тази ситуация това не е жената която наричате с гадни думи.
Жал ми е че никога няма да направят изводите за да продължат щастливо напред.
Жал ми е за децата които страдат от такова поведение.

Winter, не виждам защо трябва да се оправдаваш. Преценила си, решила си. И не може да се каже "такива като мен". Най-мразя обобщенията. Всеки случай е различен.

Виж, от думите на insait лъха на абсолютна кучка - злобна, безцеромонна.

 
Няма мъж, който да не си поиска... Жената отказва или приема, според условията и ситуацията в момента. Мааааааалко мозък, но навреме 

Сори за офф-а 

 

айде бе, няма мъж, който да не си поиска 
стига сте ги оправдавали тия мъже!
няма такава опера.
от постинга на инсайт разбираме, че жената прави връзката, а той е само потребител и където му изнася там е. в жената са 'инструментите' той да е задоволен и щастлив, и ако не е някоя друга го взима , а съпругата трябва да се порицае и да си вземе бележка колко е виновна и задръстена, че той 'ходи при друга, която му дава повече'.
нещата не са толкова елементарни, и най-мразя, когато жени разсъждават по тоя курвенски (извинявайте) начин.
не ми се иска да съм на мястото на инсайт и конкурентната атмосфера, в която 'задържа' мъжа си.  не бих удържала на такива мисли и високо вдигнати летви за задоволяване на мъжа и един ден!
и аз се извинявам за офф-а

Съжалявам,че трябва да кажа,че това с мъжете дето си искали...е пълна заблуда.Ако се огледата около себе си  ще видите, че точно жените са тези дето си искат...Не ви знам с какъв житейски стаж сте,какво ви е поднесъл живота и с какво се занимавате...Но аз вярвам на реални неща,колкото и да не ми се иска да бъдат такива.Или нещо не сте ме разбрали,или сте много наивни...Да,мъжете не отказват и търсят по-добро и по-добро,но в това няма нищо лошо.Нали знаете,че ако някой не се върне при теб...просто не е бил твой.Но да разчиташ на акъла на мъжа и да си мислиш,че е твой завинаги е абсолютна глупост.Била съм и от едната,и от другата страна.От доста години живея в реалността и приемам живота,такъв какъвто е.Не се заблуждавам с приказки от детските години.С децата на мъжа си съм в прекрасни отношения,но именно на базата на истината,а не на лъжата.Децата усещат кога някой се държи фалшиво или пък иска да ги "купи".Аз също имам собствено дете и сега чакаме още едно. Никога не съм заставала против майка им или против бащата на моето дете.А мнението ми се базира на доста професионален опит като терапевт.И никога не забравяйте,че всеки човек на тази земя има право на собствено мнение и не бива да се съдим,просто ей така..

Лени, не е точно така. Отношението на децата към новите половинки зависи в много голяма степен от това как е протекла раздялата със старите половинки.

и от интелекта на двамата.
Щот ако продължават да воюват и то чрез детето, нещатата се усложняват до безкрай. Тогава който и да се опита да осъществи нормален контакт с детето - ще е обречен на неуспех.
Може би има значение и възрастта на детето

Не се оправдавам нямам нужда.
Исках да помогна на някой жени да опитат да си отворят очите и да опитат прогледнат през мъглата на обидата която ги завладяла, през мъглата на злобата която ги обхванала, през мъглата на болката която толкова им наранила сърцата че това е се отразило на умението да разсъждаваш безстрастно или да разсъждаваш въобще.

Забелязах че ти си точно тази която съдиш.



Точно така и не само как протекла раздялата а и как се държи майка им в момента, как живее, как постъпва и какво говори. Вероятно тя понякога не осъзнава как наранява децата си заради собственото си его и как нейните думи и постъпки вършат на нея не много добра услуга.

Нямам представа по какво съдиш и какво точно ти се е случило, но в повечето случай бащите са тези, които не осъзнава как наранява децата си заради собственото си его и т.н., те са тези които не се грижат за децата си, а не майките. Цялата тежест от отглеждането, възпитанието и всички грижи по едно дете остават върху ръцете на майките. Можеш и сама вероятно да прецениш - виждам, че имаш детенце.
Аз бях и едната и от другата страна - няколко пъти съм пила кафе с бившата жена на мъжът ми и сме говорили - питах я "Смяташ ли, че ако не е с мен то той ще се върне при теб и синът ви?", а тя като се замисли казва "Аконе е с теб вероятно ще е с друга, но няма да се върне при мен."
Сега не мога да пия кафе с настоящата му приятелка - няма за какво да говорим /за него неискам - тя сама ще разбере, ако аз кажа нещо ще помисли, че е от злоба или нещо друго, жал ми е за нея, но .........../

sofi99,привет от мен.Разпознах те!Благодаря за подкрепата,но нападките са с/у мен.Може би не е излязло това,което си искала да публикуваш..Явно е станала някаква грешка.Обади ми се на моб.тел. А на мацката в сайта,явно наистина има нещо много лично скрито в душата й.Но тук не е мястото да го обсъждаме.

Понеже темата е за децата,а не за бившите жени,ще си позволя да се намеся...Не с лични преживявания,а с опита си като учител.
Имах един ученик,чиято майка беше починала.Бащата правеше опити да живее с друга жена.Искаха да сключат брак.Но това дете така и не можа да приеме новата жена в живота на баща си.Бягаше от вкъщи,спеше при приятели...Отношенията с баща му се изостриха,дори не можеха да разговарят вече нормално.А бащата беше много интелигентен човек.Детето -също,според мен.
Дори приятелката на бащата се среща с мен,търсейки съвет,как да намери път към него.Явно не й липсваше желание,но не умееше да разбере детето.Или поне правеше опити заради мъжа,който обичаше.Но при тях просто не се получи.Разделиха се след около 3 години съвместен живот.И според мен,бащата постъпи много саможертвено и достойно спрямо децата си.Дори в очите на някои от вас да не е постъпил правилно.Той просто се отрече от това да има всичко заради децата си.
Аз никого не мога да съдя.Само като страничен наблюдател мога да кажа,че дори да я няма бившата,това не би направило отношенията с децата по-поносими.Има случаи,когато никой не насъсква децата срещу новата жена и те пак не я приемат.Така че,според мен процесът трябва да е двустранен и ако го няма желанието или умението и от двете страни,то той е обречен на неуспех.Това не означава,че новата жена трябва да се откаже веднага.Всичко става много бавно,с много разбиране и приятелско чувство.

Ок!
Съжалявам
Предполагах че ще се стигне до тук
Обаче бях длъжна да опитам.
Който иска ще разбере.
Нищо лично няма в посланията ми

 Ние сме заедно от 2години. Малката я познавам от самото начало и много, много я обичам. Тя беше на 2,5г. и може би за това не сме имали никакви проблеми, а дори и сега започна да ми казва МАМО ( и да казва на хората, че аз съм и кака, ама съм и като мама и тя така ми казвала), а аз дори не съм и помисляла да и втълпявам подобно нещо. За уточнение - живее с майка си. С майката се разбираме без проблем - не сме приятелки, но сме толерантни една към друга. Това е! Само голяма и безгранична любов е необходима според мен!

И аз съм в образа на к....та, за детето на мъж ми от първия брак. Най ме боли обаче , че не го познавах когато са се развели ( тя е хукнала с друг с когото е и до сега де ), но на детето се говори какво ли не. Слава богу, че е интелигентно дете и не се влияе от коментарите на онази ПРОСТАКЕСА майка му. Но да ти кажа не бих допуснала да ходи на море с баща си а ти да си самичка ама в никакъв случай.

А защо ми е инетресно много от "бившите" не си показват имената а пишат като гости.
Може би защото изказванията им се ......
А за това "няма да му дам децата" има закон, съд, и други начини.

Е, няма какво. И докога ще го цакаш с децата? Значи, като не е с теб, няма да е и с друга, а? Това е доста жестоко. Не знам защо сте се разделили, но не мислиш ли, че е редно всеки да поеме по пътя си и да опита да изгради живота си отново? Ами ако ти срещнаш някой мъж и решиш да изградиш връзка? Ще трябва да се откажеш от децата си ли? Или това важи само за бившия?

За протокола-нито аз, нито мъжът ми имаме предишни бракове.

тцццц ъцццццц тццццц тццццц
мале какъв постинг.
много си му ядосана, че се е развел на тоя бивш твой съпруг.
и че си ходи с женички, докато ти постваш постинги как му държиш прангите с децата.
 - браво...
ще ми е интересно някоя като му роди пак да се появиш да споделиш как го лишаваш от децата му.  ма пак така да се регистрираш да те разпознаем.

и аз за протокола съм с 1ви брак, и съпруга ми също.
но тая простотия да го правя на маймуна да няма живот след 'мен' не мога да я направя никога! колкото и да съм обидена, не мога да държа децата си като ' залог' за нищо на света.

Бе да ти кажа, казвам простакеса защото разсъждава като теб за съжаление. Като и скимне спира да го пуска детето.  И знаеш ли, идвало е със сълзи на очи тайно. Не мисля че децата трябва да са зависими от простотията на родителите си било то майка или бащата. Няма такива филми да не пуска, има решение на съда и агенция за закрила на детето ако щеш. А ти ми си струваш доста егоистична натура.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                               MNOGO KRAINO I MNOGO TAPO -ni6to drugo ne moga da izkomentiram,dano jenite kato tebe sa na iz4erpvane -sigurno ne mu e bilo lesno na biv6iq s tebe                          

ю
Абе,хора,вие луди ли сте? Каки са тия приказки ? Ти искаш бащата да взима децата си само за разходка ли? Не прекарва ли и друго време заедно с тях? Не ги ли води у тях? И там не трябва да има жена ли? Това,че децата са му по-ценни ще е само до времето,когато ще срещне правилната жена, повярвай ми!И ако си мислиш,че не иска деца заради това,че няма да вижда вашите-много жалко за теб...А за разлика от мъжете,които искат да са първите, при жените е обратното-важна е последната!

Олелее! От това, което прочетох ме побиха тръпки. ТИ СИ ЛУДА, МА! Как може да разрушаваш връзката на детето с баща му!!!!  Колкото и да си наранена и обидена, нямаш моралното право да го изнудваш по този начин. А какво ще стане, ако той си намери половинката??? Край с децата ли? Какво ще кажеш на дечицата, които искат да видят тати?! Ще ги настроиш против него и ти ще си ПЕРФЕКТНАТА МАЙКА ЛИ? А не мислиш ли за децата и отражението на това върху целият им бъдещ живот?! Нека ти тежи на съвестта, че си ОСАКАТИЛА една невинна психика! Не заслужаваш да си майка!!!

И защо така, той няма ли право на личен живот вече??? Нали сте разделени? Това твоето ми намирисва на зверски егоизъм!!!!

Много силни думи чета тука, ясно ми е защо (на мен ли точно не е), но няма нужда - наистина.
Така на теория можем да си говорим и да зациклим до безкрай, реалността е нещо съвсем друго и те поставя в такива ситуации, че се чудиш след като реагираш - аз ли бях това, добрата ли, лошата ми ли половина  .
Няма по пряк път да отблъснеш от себе си човека, когото обичаш от това да не приемаш децата му, същото важи и за това да му ограничиш достъпа заради еди каква си причина, само и само той да се чувства зле. Ако пък се е случило да е отговорен и в комбинация с това честолюбив, най-вероятната реакция е да загуби човешкия си облик. От това никой няма полза, най-малко децата.

Абе, момичета, май станахме жертва на трол.  Мнението на нерегистрираната имам предвид. 

Не мисля 
По-скоро тя е жертва на самата себе си.

Не бе Шарън, тя се включва от машината на времето директно от Арабия , където ПЪРВАТА е най-важната, и законната.
Останалите са безгласни букви - не могат да раждат, а също така да контактуват без разрешението на Първата. Нищо не разбирате 
Сигурно от разликата във времето не се включва до сега или пък някъде по пещерите е спрял тока.

Аз съм от бившите, потърпевшите, тези, които не са могли да задържат мъжа и той е потърсил щастие другаде. Пиша регистрирана и не се срамувам. Не си позволявам да я наричам с грозни имена и се надявам тя да не ме нарича ПРОСТАКЕСА. Самата дума не е в речника ми.

На тези вторите, победителките, казвам Да не дава Господ, да ти се случи. Обидата, огорчението са огромни. Доста време живях с мисълта, че съм второ качество, че никой няма да ме обикне.

Съжалявам много за теб и за пореден път се убеждавам че нещата не бива да се слагат под общ знаменател " първата " , "втората" и т.н.т., защото и
 " втората" не е застрахована да стане бивша нали?
Просто става въпрос за определен тип хора. Аз преди известно време дори като видех детето (.. му от първия брак) го асоциирах с " бившата " дори и тема съм пускала. Добре че тия си тъпи чувства не съм ги споделяла с мъж ми, защото много щях да го нараня. Възхищавам се от отношението му към децата ( неговото и нашето ) . Никога ама никога не е казвал пред детето нещо по адрес на майка му, за разлика от нея. Изобщо много се задълбах, но искам да кажа че децата са си деца и не трябва да бъдат травмирани. Имам приятелка, която си пие кафето с " бившата " на мъжът и. Ми евала

Аз тук ще си призная нещо, което и в себе си май не съм.
Имах връзка преди време с мъж, който имаше дете. Беше разведен и в последствие майката на детето починала. Връзката ни продължи около две години и трябва да кажа, че основната вина, че прекъсна е, че аз не можах да приема детето. Моля не ме укорявайте, аз мога и сама. Мислих, плаках, чудех се, страх ме беше и не знаех какво да правя и накрая реших, че ако аз не мога да обикна това дете по-добре изобщо да не съм в живота му.
Сега аз имам детенце и мисля доста по-различно от тогава и знам, че никой няма да обича детенцето така както мама го обича, но е по-добре да има такива жени и някой да ги обича все пак тези дечица. Любов трябва да има, те милите не са виновни за нищо.

      По-добре е,че не си лицемерила.Децата усещат фалша.

Постъпила си правилно...така както ти е диктувало сърцето.Понякога човек не може да бъде господар на чувствата си за съжаление.По-добре е да се оттеглиш с достойнство отколкото да играеш някакъв театър...пък и фалша винаги се усеща.

Първо темата беше за децата от предишния брак, не за бившите съпруги.И второ:абе жена, защо не се прегледаш.Определено не си добре.Помисли ли за децата, или те интересува само собствения ти егоистичен з....

Моите уважения.    И за постъпката, и за признанието, за смелостта.
По темата. Аз бях разведена, но нямах деца. Той също беше разведен, с двегодишно момиченце. Не бяхме женени, но живяхме няколко години заедно. Мен пък въобще не ме допуснаха до детето. И то не бившата съпруга, а... бабата. Тя беше издала категорична забрана да се срещам с детето. Можела съм да го увредя. 
С течение на времето неприятно, не, по-скоро страшно впечатление ми направи, че таткото виждаше детето си (по задължение) на 3-4 месеца за по два часа и те му се виждаха много.
Радвам се, че избягах от това семейство.
Както виждате, ситуации всякакви.

и при нас е така и всичко е ок!

Получават се ужасни недоразумения, които са крайно неприятни и които развалят семейните взаимоотнишения. Или стискаш зъби и се правиш на ръб или директно казваш какви са ти изисквания. Доволни няма за нищо.  особено когато започват да се намесват баби, лели, дядовци.  Обаче всичко зависи от бащата, ако е човек на място, той е фактора който внася баланс в отношенията. Успех!

За съжаление има жени като тцццц-тцццц, които печелят с лудостта си. Живях с такъв мъж, който за 4 години веднъж излезе с мен и детето. През другото време, като вземаше щерка си - отиваше да спи у майка си. За два-три дена, кога за седмица. И така се разруши връзката ни. В последствие разбрах, че Тя /няма да я наричам ПРОСТАКЕСА/ го е предупредила, че разбере ли, че излизаме тримата, просто повече няма да я види. И за съжаление, той се оказа достатъчно слабохарактерен и изпълняваше всичко както каже тя. Опитвала съм по много начини  да присъствам в живота на детето /разбира се не знаех тогава за нейния ултиматум/, но напразно. Просто се скарвахме. Иначе и аз бях наричана от нея "кучка", "курва", дори "ялова" /въпреки, че имам дете/. Това говори за интелигентността й, най-малкото.
Не съжалявам, че се разделихме. Всъщност той отново е при нея. "Заради детето", колкото и клиширано да звучи. Продължава да казва, че бракът му е фарс, защото понякога се виждаме и можем вече спокойно да обсъждаме ситуацията. Не че има нещо за обсъждане, де. Той сам си признава, че е слаб, а може би това е неговото извинение. Мисли за годините, когато дъщеря му ще си хване пътя и той трябва да остане със съпругата си. Казва, че тогава би се махнал, но какъв е смисъла?   Сега пак си има любовници, пак си ходи, но са семейство. Благодаря за такова.
И накрая по темата. Отново живея с разведен мъж, от около две години. Майката е женена отново в чужбина.  Децата ни са на една възраст, разбират се чудесно двамата. Дъщеря му споделя с мен чисто по женски, защото вече има любовни трепети, сина ми си говори с него за коли и футбол и така. Живеем чудесно. Според мен всичко зависи от човека и неговата интелигентност. С всяко дете бих се държала добро - стига отсрещната страна да ми даде възможност. Получих такава и ето - получава се.
Съжалявам, че бях толкова многословна. Дано не съм ви отегчила.

И си права и не си права.
"Да се разхожда с женички" - ако ги сменя през ден два и аз няма да му позволя да запознава детето с тях и да го обърква, но ако има сериозна връзка или живее с някоя - не мога да му забраня да запознае детето.  Друг е въпроса - кога и по какъв начин трябва това да стане.
Както аз така и той имаме право на нов живот и както детето познава моят приятел /дори живее с нас/ така може да познава и каката с която живее баща й. Или ти смяташ, че нещата може да са само едностранни 
Мислиш ли, че можеш да му забраниш да има други деца  /от други жени/ и какво ще направиш тогава ще травмираш децата си като им кажеш, че повече нямат баща щото той си има друго семейство ли ? Това е много тъпо. Ами ако ти имаш дете от друг мъж, какво - ще спреш да си обичаш или грижиш за тези деца, а?
Явно си много наранена и обидена, затова не можеш да разсъждаваш трезво или по-лошо просто си огромен егоист, които казва аз този мъж не го искам /или щом аз го нямам/, но и друга няма да го има.
От колко време сте разведени? и колко са големи децата? може още да не си се отърсила от неприятните емоции и тези твои разсъждения да са плод на натрупаните негативи, но това не те оправдава

само не разбирам защо се изнервяте всички толкова.има различни причини човек да се ожени и пак различни да се разведе.Аз мисля че благородния ЧОВЕК е тойзи който е доволен когато другите са щастливи.Така напр.никога не бих задържала човека до себе си ако не му е добре с мен.Също по отношение на децата-коя си ти че да ги лишаваш от баща им.ами ако заблудена в твойта омраза  не оцениш правилно ситуацията и ги настроиш излишно в лоша посока.За това помислила ли си,че един ден може да се обърнат срещу теб и да ти поискат сметка за това че си ги лишила от бащиното внимание.ако се ожени и създаде ново семейство - какво лошо има.Ако това се отнася за жена как ще реагирате-т.е. ако жената се разведе защото се е влюбила в друг.Трябва ли да й се вземе детето.Глупости- това е наранена гордост породена от нетрезво мислене на глупав човек.Такива хора са егоисти.Но ако ти си егоист защо искаш да направиш и децата си такива.Пък поставяш и условия.Ами първо си отговори защо е поискал да се разведе с теб.Дано ти дойде акъла.Аз имам син от първия си брак и сега скл.втори-е да ми вземат детето ли - а то е толкова щастливо с нас.