Невъзпитана или просто етап от развитието!???

Чак пък садизъм... Племеницата ми така се държеше със синът ми. Тя е на 3г. Просто не знаеше как да си изрази и радостта и гнева. А тя отгоре на всичко страшно ревнуваше от вниманието към бебето. Това отмина и след това всичко беше наред.
Една случка с нея: Взимаме племеницата ми един ден с мъжът ми да я водим в парка. Тя започна от радост да вика и да се смее с глас като видя децата. Затича се към най-близкото дете и все още смеейки се така го бутна, че онова дете падна по гръб. Ето така си изрази емоциите и щастието.

Като те чета виждам, че по една или друга причина ти явно мразиш въпросното дете. Поне такова е моето мнение  За това и отношенията ти с него са проблемни. Според мен просто ограничи срещите ви и се опитай да проумееш, че това е просто дете, а не природно бедствие, не е 'изтървано', нито разглезено, нито каквото и да било друго...

Странно ми е и какво очакваш да направи приятелката ти? Да набие детето си, защото се интересува от твоето бебе?

Интересно ми е защо си мислите с приятелката ти, че като кажете на едно 3-годишно "не пипай бебето" и седнете на сладки приказки детето трябва да ви се подчини? Ако сте очаквали такъв вид послушание, значи нито ти, нито приятелката ти разбирате нещо от деца. Когато кажеш на 3 годишно "Не прави едикакво си" най-вероятното, което ще се случи е то точно това да направи. 

Имам племенница, която е на почти 8 месеца и дъщеря на 2г.4м. Срещаме се със снахата ежедневно, децата са с нас естествено. това което си написала за вас, важи почти и за нас. Дъщеря ми много обича братовчедка си, непрекъснато пита за нея когато не са заедно и ми обяснява как ще я гуши и цунка, като се видят. Това не и пречи обаче да се опитва да и откъсне някой пръст на крачето от дърпане, да и набута цялото шише с вода в устата, да и хвърли бибата и тем подобни. Отстрани погледнато милувките и изглеждат доста грубички, но съм убедена, че тя не влага умишлена агресия, а просто едно 2-3 годишно дете все още е твърде непохватно и не може да изрази правилно емоциите си. Знаейки това и двете със снаха ми глдаме с 4 очи, когато тя е около бебето и избягваме да и се караме или пляскаме, ако тя случайно направи нещо не както трябва. Това ще бъде огромна грешка, защото ще обърка детето. Просто се опитвам да и отвлека вниманието с нещо друго.
Дъщеря ми в момента преоткрива куклите и се опитва върху тях да прилага различни похвати, които вижда около себе си. Храни ги с лъжичка, но вместо да нацели устата сипва в очите, вместо да я държи над тоалетната, тя я изпуска вътре, в желанието си да я съблече, понякога изпада я някой крак, я някоя ръка. И това не заначи, че дъщеря ми е съдистка - а просто, че все още е твърде непохватна и не може да се справи сама. А има желание.

Ако наистина изпитваш такова раздразнение към това дете, колкото лъха от думите ти, просто прекрати срещите си с тези хора.

Прави ми впечатление, че децата на повечето майки, които са оказали подкрепа на 3 годишното детенце, не са навършили 3 години. Извинявайте, но откъде идва вашата компетенция по въпроса. Искам да ви кажа, че едно 3 годишно дете е напълно в състояние да изрази емоциите си - и с думи, и с жестове. Също така, ако думата на родителя тежи над детето, когато той му каже "Не прави еди какво си" и му обясни защо да не прави (защото едно 3 годишно дете определено вече ви разбира), то няма да го направи. Нормално е едно дете да изразява агресия, НЕ РАДОСТ, когато изпитва ревност спрямо друго дете. И междудругото тази агресия е съвсем целенасочена - то отива и се саморазправя с виновника, и прави това умишлено, не без да иска (бута го, удря го, т.н., за да му покаже, че не може да отнема това, което до сега е било негово, а именно вниманието). 
И да - всичко идва от родителите. Какво очаквате от дете, чийто родител го оставя да си прави каквото иска и не му прави никакви забележки. Бих казала, че в случая става въпрос за етап от развитието на родителя (като личност), не на детето.
Не си мислете, че не съм срещала такива РАЗГЛЕЗЕНИ и РАЗПУСНАТИ деца. Напротив - съвсем скоро ми се случи (за няколко дни). И определено беше грозна картина - невъзпитано дете на невъзпитани родители.
Не мисля, че това би могъл да бъде етап от развитието на детето - агресията е във всеки един от нас, но нейното ограничение зависи от нас като родители (упората в тяхното развитие).

Тази тема не преповтаря ли другата за "Агресивните чужди деца"? 

Агресивното поведение у децата идва главно, основно и най-вече не от липсата на забележки и ограничения, а точно обратното - от прекалено многото такива. Не от това, че родителите са невъзпитани, а от това, че имат неадекватно поведение към децата си и не разбират кога какво и защо правят.

Аз оставям дъщеря ми да прави каквото си иска в 90 % от времето и тя не е нито агресивна, нито разглезена, нито разпусната. Нещо повече - купувам й каквото поиска, когато го поиска, оставям я да се търкаля по земята навсякъде където й хрумне, забележки й правя може би по 1 на ден. Всъщност водя се от следното правило: Ако не е вандализъм, ако не е опасно за нея или околните и ако не ме дразни - значи може да го прави.

М/у другото по градинките е пълно с майки, които правят забележки на всеки 5 мин. и децата им са хипер агресивни - защо ли? Само аз ли ходя в градинките и ги забелязвам?

акво според вас означава невъзпитано?
 

За мен е необяснимо как може да се бъркат "сад" и "съд"  "Садизъм" идва от Маркиз дьо Сад, а не от Маркиз дьо сЪдията

А от къде е дошло това неадекватно поведение? Не е ли липса на възпитание?!
Съгласна съм, че когато детето не прави нещо, което е опасно за него или околните и не ме дразни - значи може да го прави. А когато постъпва точно по обратния начин.

Аз също задоволявам детето си и му позволявам да прави присъщите за възрастта му неща. Но какво значи да оставиш детето си да прави каквото си поиска и да му правиш по една забележка на ден. О къде тогава идва възпитанието? Нима децата са способни да се самовъзпитават и сами да правят разлика между добро и лошо, полезно и вредно?  

И междудругото ходя по градинките и не съм забелязала такъв бум от хипер агресивни деца, точно обратното. А когато все пак се случи да се сблъскаме с такове дете, винаги й обяснявам, че постъпката на това дете е неправилна.

Дори и етап от развитието й да ем това не променя незаинтересоваността на майката 

Първо спамиш темата, защото не казваш нищо по същество.
И на мен ми е смешно неуместното използване на тирета ето тук :


а ако си направя труда да ти изчета мненията ще открия и още, ама не ми се занимава  .
Нали си чула приказката за Куку и Пипи  .

Извинявам се и аз за спама.

Да, способни са. Възпитанието е вид обучение. В по-голямата част от света и двете неща - обучението и възпитанието са подвластни на принципа проба-грешка. Т.е. - детето само да открие истината за себе си. В БГ обаче както възпитанието, така и обучението са подвластни на принципа - да се наизустяват правила, или определено количество информация, която се смята за 'правилната'. Пример: Ако в БГ дете се тръшка по земята, родителите му ще свършат нещо в диапазона от това да го напердашат "че да има за какво да реве" до - да му обясняват хиляди пъти колко е "лошо" да прави така, вместо просто да го оставят само да направи извода, че ако се тръшка не постига нищо - т.е. е безсмислено да го върши. Възпитание в най-чист вид

Мисля, че поне всички ще се съгласите, че грешките, които сте направили са ви променили в много по-голяма степен от нещата, които родителите ви са ви казали. Защо тогава правите същата 'грешка' с децата си?

И всъщност какво е добро-лошо, полезно-вредно? Дали доброто за един е добро и за друг? Или полезното за един е полезно за друг? Няма общовалидни определения за тези неща. Пример: 90% от майките тук смятат за 'правилно' детето да дава играчките си, когато друго дете му ги поиска в пясъчника. Аз не смятам така: Моето мнение е, че детето ми трябва само да реши дали иска и на кого иска да си даде играчките. И сега? - Кое е правилното?

страхотен постинг!

*OFF*
Зори, съжалявам че си се почувствала лично засегната толкова много, че чак си стигнала до там да търсиш правописна грешка в постингите ми, за да не се чувстваш неграмотна. Без да ти чета старите постинги съм сигурна, че си (все пак си ми адашка ), както почти всички майки тук. Причината, поради която направих уточнението беше, че думата е сбъркана 3 пъти. В твоя постинг е веднъж, което съм склонна да приема като печатна грешка, но в един постинг два пъти си е очевадно грешно. Да ме извини и другата мама за поправката.
Учудвам се, че не си го приела с чувство за хумор, сори! И благодаря за "анти-целулитен", ще го имам предвид.

П.С. Не я знам тази приказка, ще ми я разкажеш ли на лични?

И все пак да се оправдая за "анти-целулитен", че според мен е допустимо да се сбърка заради аналогията му с английското "anti-cellulite", което си е с тире.

Значи ли това, че ще оставиш детето си да пипне горещия котлон, да пъхне пръстче в контакта и куп такива неща, за да знае вече, че не трябва да ги пипа. Или ще му кажеш да не го прави, като му обясниш възможните последствия.

Наистина много неща съм изпитала на гърба си, от които съм си взела поука. И въпреки това не бих отказала съвет от родителите си, защото те са единствените хора, които знаят, кое би било добро или полезно за мен (защото ме познават по-добре от всеки друг), и винаги ще го давам на дъщеря си, именно заради това.

А когато става въпрос за това, дали да си даде играчките (или каквото и да било дрого) , тогава бих я попитала как би се почувствала тя, ако някое дете не й позволи да види играчката му, дали би се почувствала добре. Мисля, че се сещаш какъв е резултатът... И ето тук именно е намесата ми като родител. Дъщеря ми също има право на избор - да продължи да си играе сама (като не приеме съвета ми), или да продължи да си играе с другите деца (приемайки го). Не бих я упрекнала нито за едното, нито за другото.

Научих я, че нещо пари като й дадох да пипне горещата ми чаша чай и казах "Уффф" - после повтарях думата, когато пипаше вратата на работещата фурна. Контактите ги обезопасихме и я оставих да бърка в тях - на 3-тото бъркане не й бяха интересни вече, оставих я да си защипе пръстите на няколко чекмеджета и се научи много добре да ги отваря-затваря.

Аз съм мързелива майка  - мразим да обяснявам.

Родителите ми почти не ми дават съвети, за това пък ме научиха да се познавам - което за мен е по-ценното.