Споделят ли децата ви ?

  • 3 961
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 278
Дали е това или нещо друго...какво да сторя, за да отпусна детето? Да го предразположа ? Не искам да настоявам прекалено с въпроси, за да не го травмирам и аз. Но и така не мога да го оставя и да безучаствам. Какво да направя ?

Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Може би да опитвате да прекарвате повече време заедно като правите съвсем различни неща и не говорите за градини. Мисля, че като се чувства добре и сигурно с теб, това ще бъде на-важното нещо за него, каквото и да му се случва там.  И все пак...

Всъщност ти нали казваш, че от септември ще ходи другаде? Имаш ли възможност да го спреш от Елхицата и да сте заедно в оставащите дни до септември? Ей го е къде е.

# 31
  • Мнения: 494
Моя син е много потаен.Нищо не му се разказва, просто няма търпение.Затова начина който измислих е като на игра, т.е. аз и той вземаме по една играчка и започваме разговорм/ у играчките.Аз питам разни неща неговата играчка, а не него и той милия всичко си разказва Simple Smile

При нас е така с голямата ми дъщеря. Няма навика да споделя, опитвала съм какви ли не начини за да я предлазположа, но не се получава .Има моменти в които се опитва  да говори  за    нещо,             но те стават едни обянснения ,чак започва да заеква.Има ли някакъв подход с който да я накарам да се отпусне и да ми споделя?

# 32
  • София
  • Мнения: 7 242
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

# 33
  • Мнения: 3 271
Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Уф, болна тема и за мен, знаеш  Sad

Додо, щом нещата са съвпаднали по време и според мен не си внушаваш. Особено за една частна градина, мога само да си представя реакциите и отношението.
Ако нямаш възможност да го спреш, пак ще препоръчам времето, в което сте заедно максимално много да го гушкаш, да играеш с него и да говориш. Надявам се, че това ще му даде сигурност и ще го отпусне   bouquet

# 34
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

Казах този месец, че от септември няма да е там. Реших да постъпя почтено и да бъда коректна, като им кажа, за да могат да си правят и те сметката и да знаят, че от началото на идния месец ще разполагат със свободно място. Не ми се искаше да вярвам, че това може да рефлектира върху него. Все още не ми се иска да си мисля, че е така. Вероятно съм твърде глупава и наивна.
Надявам се искрено на новото място Дени да е по-спокоен и да започне да ми разказва.

# 35
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Не знам какво да ти кажа, честно. На мен ми е много болна темата за детските градини у нас и определено съм афектирана. Поради тази причина, каквото и да ти кажа, няма да е кой знае колко адекватно. Съжалявам, че не мога да ти помогна  Sad

Уф, болна тема и за мен, знаеш  Sad

Додо, щом нещата са съвпаднали по време и според мен не си внушаваш. Особено за една частна градина, мога само да си представя реакциите и отношението.
Ако нямаш възможност да го спреш, пак ще препоръчам времето, в което сте заедно максимално много да го гушкаш, да играеш с него и да говориш. Надявам се, че това ще му даде сигурност и ще го отпусне   bouquet


Ами не зная Миленче...
Ето тази сутрин например исках да ми разкаже кого е срещнал в страната на сънищата.- Пак ми отговори със същата реплика - не ми се говори сега...
Не зная дали е от градината само или просто си е някакъв негов период...мога само да гадая.
Иначе не спирам да го гушкам. Понякога си мисля, дали пък и това не е прекалено и дали не го лигавя по този начин. Прекалено привързан е към мен. За секунда не иска да остане сам и тича след мен. Някакви детски страхове са го налегнали напоследък. От всичко го е страх - от тъмно, от чудовища, от лоши хора....

# 36
  • Мнения: 1 278
Додо, прощавай, ама отдавна трябваше да го спреш. Както знаеш, моята я махнах седмици след като разбрах, че там стават някои нередни неща. Ру направи същото. И от какъв зор е трябвало да предупреждаваш, че ще напуска? До колкото познавам собственичката, няма начин това да не е рефлектирало върху детето. Аз й казах последния ден сутринта, че Цвети повече няма да идва, като изтъкнах причина, несвързана със самата ДГ. Дори не беше прегърнала детето, нито му беше казала довиждане. Вярвам, че на новото място няма да имаш проблем. Ако новата ДГ е добра, ще се изненадаш колко бързо ще свикне Денис и сигурно ще започне да споделя.
Между другото докато беше в Елхица и Цвети много, много не ми е разказвала. Може би просто не е имало и какво. В новата градина й се случват всеки ден все нови и интересни неща и не спира да говори за тях.

Очевидно информацията, която имам от двама съвсем независими източници (но не клиенти!) съвсем се потвърждава. Тази жена очевидно не е в много добро емоционално здраве. Сега окончателно ми се връзват нещата с това, което почувствах, макар и неясно, първият път, в който я видях (още преди две години, когато търсихме градина за Сашко).
Много неприятно наистина!

# 37
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Очевидно има връзка с преживяванията в градината. Мисля си, че много скоро, след като се премести, всичко ще се оправи.
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug

# 38
  • Мнения: 1 278
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug


Да. Това е много добър съвет. Дай му време да преработи преживяванията си като се стараеш просто да бъдеш до него без да го разпитваш и да очакваш да ти проговори. Да бъдеш до него физически обаче! Да присъстваш тялом, не просто духом  Simple Smile Дано да имаш тази възможност

# 39
  • София
  • Мнения: 7 242
Додо, сред познатите си минавам за балама, т.к. съм коректна, готова почти винаги да услужа и т.н. /брей, че скромност/. Но детето ми е над всичко и ако има дори и минимален риск, коректноста ми да рефлектира върху него, си я спестявам. Нека си нося "греха" за това, но то да не страда. Ако аз бях тази, която оставаше в градитната, а не детето ми, щях абсолютно всичко да си кажа, че и отгоре. Но да си позволявам лукса да съм коректна, спрямо човек, който не е бил към мен и да рискувам той да натоварва психически детето ми - не. Явно въпрос на приоритети.
Demetra, абсолютно си права. Потвърждавам и от името на Roo /в случай, че тя не е един от източниците ти/.

# 40
  • Мнения: 491
И според мен не бива да насилваш нещата. Остави го да си изживее момента, като през цялото време си до него - готова да помогнеш. Като малка много усещах мама как се притеснява - винаги ме надушваше , че имам проблем, че нещо става, но никога не ми е вадила думите с ченгел - оставяше ме сама да я потърся.

# 41
  • Мнения: 3 271
Додо, със сигурност не го лигавиш с това, че го гушкаш много. Не знам защо все още има хора, които ни натякват такива неща. Мъници са си още, искат сигурност, искат внимание, искат любов. А телесният контакт все още ги успокоява повече от всичко друго. Когато успея да преодолея гнева си и да гушна истерясалото и не чуващо нищо Кате то просто замира в мен и само след минута се смее пак. Даже вече явно порастна достатъчно, за да може и сама да го формулира (лаская се, че опитите ми да я науча да изразяват с думи чувствата си може би дават някакъв резултат), понякога когато се чуди какво да поиска, за какво да се разреве, е максимално да ми опъне нервите, а аз съм достатъчно тъпа/заета/ядосана, за да не я разбера, ни в клин, ни в ръкав ми казва просто "гушни ме".
Вики е динамичен, не спира на едно място, но периодично просто в движение минава за една прегръдка или едно бързо "обичам те" и колкото и да е ядосан на ситуацията като го гушна се отпуска.

Много изписах, но то е за да не ги мислиш тези тъпотии, които ни налагат   bouquet
За мен е почти 100% сигурно, че е следствие от градината. Не го насилвай, но бъди с него. Дано скоро се почувства добре на новото място и започне да си споделя отново. Но ти му говори за теб, твоите сънища, твоят ден...  Hug

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Додо, сред познатите си минавам за балама, т.к. съм коректна, готова почти винаги да услужа и т.н. /брей, че скромност/. Но детето ми е над всичко и ако има дори и минимален риск, коректноста ми да рефлектира върху него, си я спестявам. Нека си нося "греха" за това, но то да не страда. Ако аз бях тази, която оставаше в градитната, а не детето ми, щях абсолютно всичко да си кажа, че и отгоре. Но да си позволявам лукса да съм коректна, спрямо човек, който не е бил към мен и да рискувам той да натоварва психически детето ми - не. Явно въпрос на приоритети.
Demetra, абсолютно си права. Потвърждавам и от името на Roo /в случай, че тя не е един от източниците ти/.


Не е въпрос на приоритети, повярвай. Просто вярата ми у добротата на хората е повече от реално съществуващата очевидно.

А преместването го забавих поради две причини. Едната беше, че се спрях на конкретна градина, но тя е държавна/ финансово непосилно ни е да запишем и двамата в частна/.
Ако изключим момента, че записването там е изключително трудно, единственият вариант беше да го вземат него и брат му от тази есен. И ако детето не беше показало спокойствие и желание да ходи на градина, независимо от горното обстоятелство - щях да го спра. Но тъй като той стана спокоен и засмян, реших, че нещата в градината са претърпели корекции и прецених, че може да изкара там до есента.
Проблемите за които говоря в темата ги регистрирах едва сега, този месец и то след средата му. До 10ти бяхме на море.

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Може би трябва да го оставиш да преживее и осмисли сам това, което се случва.  Hug


Да. Това е много добър съвет. Дай му време да преработи преживяванията си като се стараеш просто да бъдеш до него без да го разпитваш и да очакваш да ти проговори. Да бъдеш до него физически обаче! Да присъстваш тялом, не просто духом  Simple Smile Дано да имаш тази възможност

Да, имам я. Така ще постъпя. Благодаря за съветите !  bouquet

# 44
  • Мнения: 3 371
Додо , дали сте ходили двамата със сина ти до новата ДГ? Ако имаш възможност- заведи го .Нека да разгледа сградата , дворът , дори , ако има възможност и новата занималня.Да се запознае и с госпожите , ако са там. Може би част от проблема се крие в сраха му от новото и непознато за него място , новата среда и децата , които още не познава- дали ще го приемат , ще си намери ли и там добри приятели , "добри" ли ще са новите му учителки?Децата , също като възрастните , се притесняват от промените и от непознатите за тях преживявания , но със сигурност по -бързо ги преодоляват и се адаптират . И още нещо се сещам - ако в старата ДГ си има много добро приятелче , сигурно много ще тъгува за него - уверете го , че няма опастност да го загуби , че ще продължат да се виждат и да си играят заедно.Сигурна съм , че всичко ще се оправи съвсем скоро!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт