Публикувана: 27 авг. 2006, 03:10 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2006, 20:03 ч.

имахте ли нужда от помощ за бебо?

1 550
27
1

1
2
Всички

27 авг. 2006, 03:10 ч.

Мнения: 490

здавейте всички мами,които живеете в чужбина или далеч от близките си,
как се справихте в парвите седмици след раждането? сами ли бяхте или имахте някой друг до себе си(изклучван съпрузите и половинките), който да ви помага?
и може ли една майка сама да се справи с детето си ,без чужда подкрепа? newsm78

ето такива мисли ме вълнуват напоследък, защото всички ми обясняват колко е трудно да се гледа едно дете и че без помощ немога да се справя. Споделете вашия опит, благодаря

# 1 27 авг. 2006, 04:54 ч.

Мнения: 2 804

Ами не е толкова трудно , зависи как си след раждането !
Аз бях бая закърпена близо 2 месеца не можех да седна и когато ни се налагаше да излизаме ми беше най-гадното , защото в колата няма как да застана за да не ме боли .
Иначе в къщи се справях идеално и до ден днешен е така вече и второ дете имаме и пак сама си се справям с всичко .
Не се притеснявай от нищо ,особено ако човека до теб ти помага няма страшно ще се справите !

# 2 27 авг. 2006, 05:09 ч.

Canada
Мнения: 1 773

Ще се справиш и сама! Най-трудни са първите 2-3 седмици, докато си напаснете режима с бебето, после всичко си идва на мястото. И двете деца си ги гледам сама - трудно е, но не и невъзможно.

# 3 27 авг. 2006, 05:25 ч.

Мнения: 1 860

Аз също си гледам детето сама. Ако раждаш нормално и няма усложнения, би трябвало да се справиш. Когато един път си паснете по режим с бебо, ще намираш време да си почиваш и да си свършиш всичката работа. Права беше майка ми, която ми казваше, че "По-хубаво от това да гледаш бебе - няма!"

# 4 27 авг. 2006, 05:36 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:25

"По-хубаво от това да гледаш бебе - няма!"

Знаят майките, всичко знаят Simple Smile

Само ще добавя "да го гледаш сама". Несравнимо е! Няма да ти опяват, няма да ти се бъркат, няма да ти се мотат в краката и да третират бебето, сякаш не ти, а те са го родили. Ще си шашната през първия месец, но после ще разбереш, че от мама и тати по-добро няма за детето ти.

# 5 27 авг. 2006, 05:46 ч.

Мнения: 1 860

Abadjieva, аз не веднъж съм казвала, че просто съм късметлийка за това, че родих на далеко от баби, майки и всякаква рода. Спестих си срашно много главоболия. Peace

# 6 27 авг. 2006, 05:50 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Разбира се, че може да се справи! В началото ти се струва невъзможно, мислиш, че никога няма да се наспиш, но бързо се променя това.
Не изключвай половинката! И майката е човек, Mr. Green

има нужда сама да излезе, да се помота някъде, да иде на фризьор...
С моя мъж досега гледаме нашия син само двамата, от септември идва баба на помощ, защото изчерпахме "майчинство/бащинство", но беше чудесно, че си го гледаме както ние си знаем. Като си "чисто нов" родител, е много лесно да се поддадеш на "опитни" бабини мнения и щуротии. Затова съм доволна, че бяхме сами.
Не се притеснявай! Peace

# 7 27 авг. 2006, 06:35 ч.

Мнения: 940

Ние първата седмица след раждането бяхме сами ,мисля че щях да се застрелям , болки и депресия а и мъжа ми си ходеше на работа и аз сама.Само че при мене проблема е че съм много лоша на заспиване ,просто трудно заспивам независимо колко съм уморена и това тотално ме уби.Майка си купи 1вия възможен билет да не казвам каква му беше цената #Crazy

и дойде по най бързия начин защото аз и казах че не издържам Praynig

и стоя тук 6 месеца.Беше ми супер готино и не ми се бъркаше изобщо каквото аз кажех това.Като си тръгна ми беше пак много гадно но не като в началото ,свикнах за 2 дена та сега и за фитнесс намирам време.
Аз ти препоръчвам ако имаш някой да го извикаш поне за 2-3-4 седмици!

# 8 27 авг. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 636

Аз също намирам грижите по бебето за удоволствие. Майка ми беше тук (по нейно желание), но от мен не можеше да се вреди Crazy

. Едва към 3тата седмица й позволих да ме заменя за смяна на памперса от време на време Joy

. Имах желание и вътрешна потребност сама да се грижа за рожбата си.

Прецени по себе си. Ако по принцип си самостоятелна, не обичаш някой да ти се меси, караш спокойна бременност (което в много случаи се равнява на спокойно дете) - ще се справиш безпроблемно. Има хора, обаче, които самото присъствие на помощник ги успокоява.
Успех!

# 9 27 авг. 2006, 13:13 ч.

Мнения: 3 880

Цитат на: oni в нд, 27 авг 2006, 03:10

и може ли една майка сама да се справи с детето си ,без чужда подкрепа? newsm78

Ама раzбира се, че може, иначе природата нямаШе да й съzдаде въzможност да ражда, ако е невъzможно Wink

Това zа непосилните трудности по отглеждането някакси се носи като легенда преz години. Навремето наистина им е били трудно предполагам беz всичките удобства, които са се съzдали преz годините. Сега, ако жената е zдрава може спокойно да се справи с детето си й беz да и се навъртат 2_3 баби и лели наоколо.
Мъжа ми беШе в къЩи първите 3 седмици и се чувствахме много добре, голяма идилия беШе. Майка ми ако й бях поzволила ЩеШе да дойде оЩе преди раждането, zаЩото и тя беШе обсебена от "големите трудности", но й каzах да иzчака, zаЩото искаме да си свикнем първо сами с новата ситуация и после да посреЩаме гости.
Първите седмици детето прекара почти само в сън и чак ни доскучаваШе и се карахме zа компютъра с моя Simple Smile

Не се притеснявай, важното е да си zдрава, другото се нарежда лесно Simple Smile

# 10 27 авг. 2006, 13:17 ч.

Мнения: 2 952

Има много неудобства да си сама в началото , освен страха как ще се справиш с първо бебе и какво се прави (той преминава бързо Simple Smile

)
Добре,че майка ми беше тук и седя 2 месеца......падна се 1 след раждането......мамите знаят,че дори ходенето по малка нужда в първите дни след раждането си е процедура Simple Smile

.....а камо ли ако нямаш на кого да подадеш бебето за малко.......Другото нещо - спеше ми се...налягаше ме един сън......от многото ставания през нощта...и от психологическата промяна......вече не бях сама - аз Петя...ами имаше едно малко човече Heart Eyes

...напрежение си е ....Пък и кърменето не ми се отдаваше...малкия само плачеше,сменянето на памперса даже ако е наакан ми се виждаше страхотия и исках асистент Grinning

.Но не бих си помисляла да ми помага и да е в къщи денонощно друг освен съпругът ми и майка в такъв момент.Другите - за по гости за малко.....то не е помощ.....Благодаря на майка ми всеки ден ,че я има ...макар,че сме си далече.......Приемай помощ ако има възможност, мисли и за себе си, щади се,имаш нужда от сили и пренагласа.....Естествено,че може да се справи майката сама......ще вика Неволята и той като не дойде .....ще си поправи колата сама Simple Smile

# 11 27 авг. 2006, 14:55 ч.

Мнения: 1 793

Цитат на: Abadjieva в нд, 27 авг 2006, 05:36

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:25

"По-хубаво от това да гледаш бебе - няма!"

Знаят майките, всичко знаят Simple Smile

Ето с това ще се съглася и аз. Точно така е и според мен - няма по-хубаво за детето от мама и татко. Щастлива съм, че още от първия миг си гледаме детето без баби и т.н. За мен това е идеалния вариант.

# 12 27 авг. 2006, 15:45 ч.

Мнения: 3 478

Разбира се че е възможно. Е ние си имахме помощ, но то беше по нейно желание. Става въпрос за майка ми. Много настояваше да дойде жената за раждането и дойде. Аз бих предпочела помощ на по-късен етап, но на нея пък не и беше възможно тогава. Майка ми беше тук 3 седмици след като се роди беба, ама тя пък тогава само спеше и ядеше. То направо беше скучно. Та затова и трите си бяхме по пазарлъци всеки ден. Майка все викаше " Ауу баба ти ако разбере къде го водим това дете от малко удар ще получи" Mr. Green

. Иначе въобще не ни се меси, каквото се изискваше от моя страна си ги правех. Майка ми дори не се натисна един път да изкъпе малката, дадох и последния ден да не каже че съм я оставила без хич. След това стана по-трудното, когато вече помощ нямахме, а аз трябваше да се върна на работа. Леле луднахме с мъжа ми, ама избутахме. Сега си имаме друга гледачка, но то е за да не даваме беба от толкова скоро поясли. Иначе с две думи, споко, и сама ще се справиш чудесно, особенно ако няма да се връщаш на работа. Аз ако можех да си остана в къщи нямаше никого да ангажирам да идва.
Но две думи няма, определено е плюс, че цялата рода е далеч, само по телефона колко акъл се даваше не е истина.

# 13 27 авг. 2006, 16:34 ч.

Мнения: 7 605

Най голямата греШка беШе. 4е поканих баЩа ми и приятелката му да ми помогнат с бебето. КоШмарно беШе. Никога не бих го направила пак, по добре да бях сама с детето, но да ми е спокойно.

# 14 27 авг. 2006, 19:13 ч.

Мнения: 2 292

оправихме се с-всем сами. и двете баби работят, а и да не работят са с такива разбирания и теории, че по-скоро пречат да си разбере и почувства човек детето и режима му сам ... Не е лесно. МАлкия е на 9 месеца. Беше на 3 и половина, когато се в-рнах на работа на 75 % ... Имаше моменти, когато беше доста стресово. Сега, като растат з-бки също не е лесно . Как да е оправяме се. НЕобходимо е много добре да се планират нещата и не може без режим Hug

# 15 27 авг. 2006, 19:57 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:46

Както си го направиш Grinning

Аз родих в БГ, близо до роднини, но пак не почувствах нужда някой да ми помага, нито поисках такава помощ, нито някой ми се натрапи. Отлично се справихме двамата с мъжа ми Grinning

# 16 27 авг. 2006, 22:23 ч.

Мнения: 2 093

Сьс сьпруга ми сме само двамата и сами се оправяхме. Нямахме никаква помощ, родители и приятели далече. Сега като си спомням, беше по лесно, отколкото предполагах. Може би това е номера, да се подготвиш, че ще ти е много тежко и трудно, за да се изненадаш и успокоиш че всьщност, не е толкова зле.
Какво ми помагне на мен- 1) бях за 4 дни в болницата (заради сезерово раждане) и сестрите се грижиха за мен и ми даваха сьвети за бебока. Много беше успокоително, някои да ни наблюдава бебето пьрвите дни, защото тогава наи се притесняваш дали се храни достатьчно. 2)сьпруга ми беше голяма помощ, всияко правеше, особено, пьрвия ден след раждането, когато бях само на легло и системи. 3) За наш страхотен кьсмет, малкия спеше през цялата нощ ( и още спи) 4) Като ме хванеха лудите, натоварвах бебко в количката и излизах на разходка
Сьпруга ми имаше само 2 седмици отпуска и след това аз се грижих изцяло за бебето. Но не ми е било толкова трудно ( а беше и зима). Най- трудните са пьрвите 2 месеца, коликите, реването, т.н. След това човек се научава да се справя и нещата трьгват по вода.Аз си спомням една сутрин си играех с Криси ( тогава беше около 2 месеца) и той взе че ми се усмихна. Стопли ми се сьрцето и си помислих колко много всички жертви и лишения си струват.

# 17 27 авг. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 7 430

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:46

Abadjieva, аз не веднъж съм казвала, че просто съм късметлийка за това, че родих на далеко от баби, майки и всякаква рода. Спестих си срашно много главоболия. Peace

Ти за какво мислиш, че родих второто набързичко Наистина както казват майките по горе - трудно е, но не е невъзможно (говоря ти за сегашното ми положение - с две бебета), но пък с Вико само в началото ми бе зле, когато и аз не можех да седна - после, като влязохме в ритъм - направо си бе удоволствие Не се плаши - ще бъдеш безкрайно щастлива и всичко ще бъде наред

# 18 28 авг. 2006, 06:05 ч.

Мнения: 2 255

може:) и още как Peace

# 19 29 авг. 2006, 00:30 ч.

Мнения: 490

благодаря ви мами за куража който ми давате bouquet

и аз мисля да се пробваме самички,пък ако не успея ще викам за помощ.
А как успявате да тръгнете толкова рано на работа?

# 20 29 авг. 2006, 01:33 ч.

Мнения: 992

Ще се справиш не се притеснявай.
Аз през първите две седмици не знаех на кой свят се намирам, имаше моменти в които имах чувството, че ще полудея и съжалих, че казах на майка ми да не идва.
Мъжът ми помагаше, но и той горкият изобщо не знаеше за какво става въпрос в началото, а и аз по цял ден бях сама.
Имах чувството, че никога няма да се наспя, все бях уморена, но след 6-тата седмица нещата си дойдоха на място, когато бебето си създаде режим.
Слушай майчините си инстинкти, те няма да те подведат. Hug

# 21 29 авг. 2006, 09:54 ч.

Мнения: 2 292

на мен в началото ми беше найълесно. кърмене , сън, преобуване и това беше ... после дойдоха коликите и желанието на бебето да открива света и да не спи толкова и ми стана поътежко, докато съzдадохме режим и гледах да иzбягвам храни, предиzвикващи колики. Найътрудно ми беше zапочването на работа, zащото се притеснявах много zа малкото бебе при чужда жена (иzобщо не можех да спя нощем от притеснения), но като видях, че тя се оправя ми олекна. После дойде zахранването и плюенето и цупенето, после пък zъбките ... но всичко се нарежда ... Началото първите месеци насаме с бебето ми беше найъспокойно , докато не тръгнах на работа Wink

# 22 29 авг. 2006, 10:02 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

ще се справиш Hug

половинката беше в отпуск 1,5 след раждането, после моя татко беше тук и той го е и3веждал на ра3ходка...но ми беше по-добре,когато бях сама с бебето Blush

...ра3пределям времето само между нас двамата....не е стршно... Heart Eyes

# 23 30 авг. 2006, 11:20 ч.

Мнения: 6 390

не се притеснявай, разбира се че можеш да се справиш и сама Wink

# 24 30 авг. 2006, 16:50 ч.

Мнения: 198

pri men beshe dosta slojno Sad

operaziata(cezarovoto ce4enie) mi se INFEKTIRA!nalojise da mi razporiat korema(zvu4i ujasno no tova si be6e 4istata istina) s mestna upoika i mi ostaviha ZEINALA DUPKA v korema z zeli 3 MESECA-da se zatvaria ranata ot samosebesi ,za da ne se infektira otnovo-poviarvaite mi be6e KO6MARNO!
BIAH PO4TI NEPODVIJNA -ako ia niama6e maika ... ne znam kak stiah...

# 25 30 авг. 2006, 17:58 ч.

Мнения: 393

Ние гледаме бебока сами (той ни е изтърсак). Каките помагат, когато с мъжа ми се разминаваме в работното време. Аз се върнах на работа две седмици след раждането. Всичко е въпрос на добро организиране. Не смятаме да "каним" бабите да ни помагат. Имаме опита от предишни години.
Стигнахме до извода, че сами се оправяме по-добре.

# 26 30 авг. 2006, 18:07 ч.

Мнения: 3 425

Цитат на: tinahris в пн, 28 авг 2006, 06:05

може:) и още как Peace

# 27 30 авг. 2006, 20:03 ч.

Мнения: 270

Не се притеснявай, ще се справиш и сама Hug

! Аз също гледам съвсем самичка детето си от първия му миг на този свят. Родих със секцио по спешност. От операцията получих усложнения-хипертония и анемия. Кръвното ми беше 120/170, а хемоглобина 86 единици, при минимум над 120 единици. Получих и жестоки отоци по краката, поради което едвам ходех. Направо изглеждах като мъртвец. За късмет и бебето се оказа доста ревливо. Денонощно съм го носила на ръце, въпреки че не трябваше да вдигам тежко. И до ден днешен съпругът ми не ми помага с нищо. Когато родих работеше нощем, а и беше изпаднал в някаква ,, съпружеска следродилна депресия,,. Въпреки всичко се справих. И сега повече от всякога съм убедена, че човек може да постигне всичко-стига само да иска и че няма нищо по-силно от МАЙЧИНАТА ОБИЧ. Горда съм, че отглеждам сама рожбата си.

Препоръчани теми

Швеция!!!!!

К1 Годеническа виза САЩ

К1 годеническа виза за САЩ 2018

Детето ми не иска да говори български!

Причина:

Причина: