Като гледам разни тъпи картуни с тия оцъклени нарисувани герои / героини,които говорят сложно.... мъчно ми е за днешните деца.
Сигурно е от ЕГНто, ( '74то) , но наистина ми липсват филми от детството ми и искам всичките да ги гледам пак! Сигурно ще умирам от смях на тях, или ще си кажа " Ах, каква глупост", но .. все пак искам. Сещам се за Синьо лято , Арабела.. Господин Тао.. Рицаря на бялата дама... Ум белия делфин... Неочаквана ваканция....Призраци под виенското колело... Винету... Почти всяко лято , към края си мисля за Синьо Лято. " Тито, кажи на Хави, че посредника му е лайно". Това може ли да се забрави, кажете ми? ...Тито, Хави, Пираня, оная мръсница Бея, Панчо.. егати.
Мисля си, има ли смисъл? Или днешните деца , както и моите бъдещи ще ми се смеят на тоя носталгичен порив и с досада ще гледат до мен, за да не ме обидят. Сигурно
И все пак искам. Вие кои детски филми бихте показали на децата си!?
Пък ако някой даде и линк към някой от тия филми съвсем ще се разплача