За границите

Ъм...преди да пиша - дефинирай по-ясно, молим!

Граници има само за лошо отношение към околните и лимит на покупки.
Опитвам се да не го ограничавам.

Анда - от съседната тема ли ти дойде идеята?

Ето моите граници, които са взети от "Изкуството да бъдеш родител" едно към едно: 1. Ако поведението му е опасно за него и/или околните. 2. Ако е вандалско. 3. Ако ме дразни  . Това е.

Мога да поясня, че в ситуации потенциално опасни за нея понякога я оставям, но под зорко наблюдение. В ситуации опасни за околните не съм я хващала откакто я научих, че бебета не се пипат под никакъв предлог.
Абсолютно безкомпромисна съм по отношение на това да не я виждам. Винаги трябва да я виждам и ако ми изчезне от погледа повтарям поне по 5 пъти, че е опасно и не следва да го прави. Още не е съвсем обучена.

Вандалски прояви не е имала до сега, поне не и по моите разбирания. Знае, че на стените на баби се рисува /предстои й ремонт/, на стените в къщи не. Като разсипе нещо или се олее явно толкова пъти съм казвала "Няма нищо", че сега тя първа го казва. Събаря си чашата с мляко и веднага: "Няма нищо, мами, няма нищо." 

Що се отнася до това да ме дразни - рядко се случва - аз съм с биволско спокойствие, а когато се отнася до нея пък съвсем. Поне 3 пъти ми се е случвало да я оставя да се търкаля по пода на някой магазин и дори на алеята в парка. Сядам, чакам я да й мине яда и продължаваме там каквото сме правили. Ако се ядоса в къщи - уведомявам я, че аз съм в другата стая и я оставям. До 2 мин. е дошла при мен, а от скоро и ми казва "Мами гуш."

Не й се карам, не я поучавам, не я удрям... В повечето случаи се разбираме чудесно. Имам един само много фрапиращ случай как я отучих от пиенето на вода от басейна. Повтарях, обяснявах... уж казва "не" и пак пие. Накрая веднъж й казах, че ако я видя пак да пие вода от басейна ще я прибера. Пи, прибрах я и тя рева и се тръшка поне 30 мин. по часовник. От тогава обаче не е пила вода от басейна.

Денис е същия и ползва същия израз !
като направи нещо без да иска и сам казва "няма нищо, няма нищо". Научил го е от мен и си го повтаря
Иначе за границите ще помисля, ще формулирам и ще пиша пак

А!!! Ето това е всичко!!! Няма какво повече да добавя 

А "Изкуството да бъдеш родител" ми е любима книжка 

3. Ако с поведението си нарушава личното пространство и спокойствието на хората.

Не прави на другите това, което не искаш да правят и на теб.

Това са границите и за мен и за нея.

Абсолютно подкрепям! За нас е валидно най вече първото - между 1-4 години моят голям син непрекъснато правеше опити да се самоубие, не нарочно разбира се , просто така се изразяваше опознаването на света. Например да скача от най високото на катерушката , да пробва какво ще стане ако затвори вратата а ръката му е между вратата и пантата и т.н. Даже не искам да си спомням...

чудесно казано  напълно подкрепям

Еееееее, ама не може така всички да сте съгласни с мен 

Къде остава граница като - Да не пипа вещите на другите? Да не говори с непознати? Да не досажда на други хора? Да не взема играчките на децата? ...

Разширете малко понятията иначе защо споря по другите теми пък тук 

интересува ме колко мами прилагат граници като:

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната.


Аз не спазвам нищо от това, искам да разбера дали съм свръхлиберална и разглезваща, дали според вас ще има някаква полза да въведа ред по тези точки или е безсмислено на тази възраст (3г 8м).
...всъщност ще ми е много трудно за ходенето бос, защото аз само така си джапам.

Въпреки че съм с далеч по-малко дете от твоето, Анда, не спазвам нито една от тези граници.

Анда, това е друго

Дариа е на 2 и малко. Ляга се в точно опеределен час в 9 с малки изключения, когато е наложено от обстоятелствата. На обяд също се ляга в точно определен час +- 20 мин. Но тя е сънла и по принцип с удоволствие отива да спи. Нямаме драми, всичко се прави по някакъв ред.

В къщи нямаме много правила май   Но някак от самосебе си ядем в дневната, в спалните - не. Не съм го издигала като правило.

Играчките все още аз й ги прибирам основно като заспи. Обаче взех вече и аз да се замислям не е ли време да се оправя сама с тази задача...

Мисли за последствията от постъпките си!
През лятото може да тича бос из къщи, но през зимата не. Да си прибира играчките, защото някой може да ги настъпи и да ги счупи (от което той ще страда). Да не говори с непознати, защото освен добри, има и лоши хора, които могат да го наранят. Да си легне бързо, ако иска да има приказка. Да се държи добре с хората, ако иска и те да се държат така с него. И т.н.
Опитвам се да го накарам да мисли.