Явно не съм се изразила добре - Детето си е само мое, не е негова дъщеря, но той се грижи за нея и тя го обожава
Е, значи не е само ревност към брат и, но и умерена, и не чак до там, доза злоба.
Предполагам, че е напълно възможно в главата и да се въртят мисли от сорта- Тя го излъга и му натрапи и дете на всичкото отгоре!
Бих те посъветвала да не говориш по темата с половинката си- той, човекът, не е виновен и няма да види проблем, а ще се втурне да ти обяснява как си въобразяваш, и как тя не е такава, за каквато я мислиш.
Наистина, защо не пробваш да я игнорираш? Нищо не ти пречи да излезеш по магазините или да отидеш някъде другаде в момента, в който ти се появи на вратата.
Това, за появяването, го казвам само защото имам чувството, че може би не се съобразява да позвъни предварително всеки път.
Но и никога недей да забравяш, че те са брат и сестра.
Щото живеят в Щатите, та най-напред така ме видя. Ама тя си е слънчева по принцип. Докато снаха мииииииииии.............ако се усмихне, ще завалят кюфтета.
не съм......
След това имах един разговор със съпруга ми ,казах му:ние вече сме семейство ти избра да си с мен,не смятам за редно майка ти да взима такива решения без НАШЕТО мнение.Кажи и го ти ,защото е по-добре да го чуе от твоята уста.Кажа ли го аз ,ще се влошат отношенията ни.До ден днешен не знам кога и какво и е казал,но в момента отношенията са ни много добри.От тогава минаха 6г. 
