Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Ох, страхотно е!
И аз често се изнервям от децата около мен и с нетърпение чакам вечерта да ги паркирам по леглата и да започне моят час. Затова и часът им за лягане е доста ранен и на двамата. До някъде това ми помага.
Да ти кажа най-добре ми беше като работех. Тогава времето, което отделях на синчето беше по-малко, но много по-качествено.
Сега съм в къщи по цял ден, нито къщата ми е оправена, нито достатъчно време им отделям и като се лепна за тоя компютър
много тъпо се чувствам. 
. бе с две думи, Опитай се да разнообразиш ежедневието си. Стресът не е добър нито за теб нито за дребосъчето 
. Детето ми е на 1г. и 6м. и става все по-любопитно, а на мен нервите ми не издържат 
. Стискам зъби и се мъча да продължа, но ми е много трудно. Крещя му много, от което ужасно се срамувам. Реве ми се като пиша това. Искам да споделя с някого. Не искам да казвам на мъжа си сега, срамувам се от себе си дори. Дразня се на детето за дребни неща и ми е трудно да му простя. Изолирам го от себе си. За кратко е, но все пак си е изолация 
Така или иначе детето ще става още по любопитно,та то не отдавна е проходило на пример и сега се налага да опознава света .Така ,че имай търпение към него ,защото в крайна сметка не е за един ден.Аз вече съм луднала цял ден да вървя след малкия ,защото той скоро проходи ,обикаля целия апартамента ,мъчи се да отвая шкафовете и на това отгоре баткото не е на градина (правят ремонт в градината)и съм станала разногледа да ги дебна кой на къде се намира.Ами да ти кажа карам им се какво да правя,говоря им но няма смисъл да изолираш детето от себе си ,защото както и ти така и то се измъчвате а това още повече изнервя обстановката.Намери малко временце и за себе си когато съпругът ти се прибере .Или когато през деня го няма а ти си се изнервила вече ,просто си сложете дрехите за излизане с малкото и излезте на вън,разходете се ,изпийте едно кафе с приятелки и така.....УСПЕХ ,това не е болка за умиралка..... 
