От 2 години живея с приятеля ми,а преди 5 месеца спечелих зелена карта.Сега се предполага,че трябва да се омъжа за него,ако искам да замина с него/или ако изобщо искам да замина/.До тук добре,но аз не искам да се омъжвам,на 23 съм,не се чувствам готова,страх ме е и най-важното-не съм сигурна,че това е човека.Да,той е много мил,изумително грижовен и нежен,но..има го това 'но'. И той не се чувства сигурен.А се обичаме.Понякога малко,понакога-многи.Толкова е шантаво..Може би аз му влияя с отрицателната си нагласа,може би той не иска да ме насилва,или просто не сме един за друг?!Изобщо,кажете ми,как усетихте,как се почувствахме сигурни,че това е ТОЙ?..
Губя си мисълта,защото съм разстроена.За капак имам много силни чувства към мъжът от предишната ми връзка, и сега, 4 години по-късно те не отшумяват...Той ме обича,дори ме обожава,търси ме,размътва ми мозъка..и си отива.Ще попитате защо не съм с него,нали?Защото не направи крачката,не дойде да живее при мен в София,достраша го,защото беше егоист и се опасяваше да не бъде наранен...и ме изгуби.Но не напълно.Ужасно е.Непрекъснато усещам как искам да имам 2 паралелни живота,за да мога да взема правилното решение..Да съм напълно сигурна,че имам точно това,което искам,а не се самозалъгвам.
Помогнете ми,моля ви.Съзнанието ми е непрекъснато заето с мисли и планове.А най-лесно би било да се откажа от заминаването и да не насилвам нещата..но втори такъв шанс няма да имам.Страх ме е да не направя грешката на майка ми, и децата ми да живеят без баща един ден..като мен.Но също толкова ме е страх да се откажа от всичко,което имам и да се върна в миналото,където твърде много неща са се променили..Не мога да избера между двамата,не мога да си подредя мислите....направо полудявам.