Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора

София

Мнения: 6 164
Ох и аз опрях да хленча тука...  Но искам да се оплача... Crying or Very sad Толкова ми е тежко и тъжно и ме е страх, че направо да минавам на успокоителни вече...  ooooh!

Живеем при нашите по тяхна идея, но постепенно изведнъж много взехме да пречим. Добре, сметките да се делят, ама то стана така, че май само ние ги плащаме напоследък. Държанието на нашите стана отвратително - щения = абсолютни извращения и капризи, подкрепени с "Това е моята къща и ще правите, каквото аз кажа!". Хиляда пъти разправии за глупости, но с цел да се наложат, та да избият някой и друг комплекс. Не знам от какво и майка ми и баща ми никога не се усмихват, влизат през вратата навъсени, не поздравяват, оглеждат обстановката да видят за какво да вдигнат скандал, да се скарат с нас, или помежду си, хлопат се врати, тряска се, вика се, на никой не му дреме, че бебе спи тука - е айде това последното е маниер на баща ми - военен, само чашката си уважава и се чувства силен, като тормози и тропа с юмрук по масата. Криси не го поглежда, сякаш не съществува, не знам дали е ядосан, че не сме го кръстили на него  - аз избрах неутрално име, да не е кръстен на никого. А и се казва Маргарит, как да го кръста сина си така. Rolling Eyes Както и да е, не е основателна причина да игнорираш такова хубаво бебе, но той и с мен се държи така. Не знам какво му стана, откакто се омъжих, сякаш ме ненавижда... Всичко свързано с Крис го дразни. Апартаментът е двустаен - майка ми спи в едната стая, в другата сме аз, мъжа ми и детето - баща ми е в хола, който представлява хол+трапезария и кухня. Сещате се. Там е хладилника, там е термоканата, кашите на Крисо, МВ-то, стерилизатора... Не дава да седи нищо на детето в хола, веднъж забравих кошчето му там и каза "Разкарай тия боклуци от тук..." Rolling Eyes ... Днес намерих на Крис кашите долу на пода - кутиите на пода!!!!!!!!!  Mad Та това е на бебето храната!!! #Crazy Изрод! Крис го изпозва само като повод за напиване - 16 пъти се черпи като родих, а за пръв път го гушна като стана на 1 месец, за втори като направи 2 месеца. Сега е на 6 и май само още един път е гушкан на около 4-5 - всичко на всичко 3 пъти. Абе нулев интерес! ... На мен ми хвърля нещата от банята, козметики, тампоните останаха там при една М..., защото не им било там мястото. И като не е там си ги изравям от боклука после... Последно се скарахме за кабелната. Иска да делим сметки, но той само водата плаща. Полека лека и тока е наш, и кабелната..., понеже той кабелна не гледал... Ами пресрочихме я и я спряха, забравихме, какво да правиш. Confused Той вдигна бесен скандал, подсилен от няколко ракии, скандалите са... ох не ми се описва... Ами добре де, нали кабелна не гледаш? ... Сега да сме си търсели квартира и да не влизаме в кухнята/хола, когато той е там... Значи няма да вечеряме вече, взех си стерилизатора в стаята, ел. каната, млякото, шишетата, пюретата...
Най-тъпото е, че мъж ми нищо не прави! Вместо да се вземе в ръце, седи и блее... И това не е първия път! Крис беше на 30 и няколко дни, предстоеше погачата и ни изхвърлиха на улицата в 23:30ч. с новородено бебе по пижамка в зимния кош на количката. Погачата я правихме у приятели, 3 дни не ядох, не спях, само плачех, бях изтощена физически и психически - не си ги спомням ясно тези дни, знам само, че никога не съм се чувствала така през живота си - изхвърлена, отчаяна, без изход, уплашена, без да знаеш къде ще спиш... Но поради липсата на място за живеене се върнахме, аз не мога да гледам бебето си на улицата, ако съм аз само и в подлеза бих спяла, ужасно горда съм, не бих ги погледнала, но заради Крис наведох глава. Сега поне ни дава предизвестие, но пак ...  Не искам да изпитвам отново онези усещания! Много ми е тежко, това са моите родители, майка ми мълчи, баща ми е изрод, тя му се подчинява. Ужасно ме е страх, ако не мога да се опра на родителите се, какво имам? Тука в тоя форум половината анонимни теми са от жени, разочаровани от мъжете си, ами ако и това ми се случи, къде да се дяна? ... Не, че се съмнявам в мъжа си, никак даже, но като гледам каква е реалността, кой знае няма ли да ме застигне... Много ми е тежко и ме боли, не съм го очаквала. Опитваме се да подадем документи за жилищно настаняване, но баща ми и това спъва. Защото и от него зависят някои неща като собственик на апартамента, а отказва да съдейства и де факто ни прецаква.
Квартира как? Половината заплата на мъжа ми ще е само наема! Как ще стане? Не става да тегллим и потребителски кредит, няма да му отпуснат. Пак не му е толкова висока заплатата, с тези осигуровки... Не знам как ще живеем и къде, не знам как ще си гледам детето спокойно. Страх ме е, никога не съм била лишавана от нищо, а сега изведнъж се налага да живея с лишения. Как ще се справя, страх ме е. На всичкото отгоре работата на мъжа ми е свързана със страхотни командировки - пролетта и лятото се прибира 2 пъти месечно за по 1 уикенд. Как ще живея сама? Как ще се справим финансово? Как без да има на кой да разчитам, защото аз на баща ми няма да му продумам повече! Не, че ще забележи...
Кажете ми къде има квартири, за колко пари, не мога да си представя, ако е 400 лв. а и ми е гадно, че няма да е "Моят дом". Ние сме в Дружба, иска да съм тук, поне приятелите ми са тук, на чуждо място съвсем ще превъртя. Crying or Very sad Искам си мое жилище за моето семейство. Ох, кажете ми нещо, моля ви, че вече откачам, а искам да съм спокойна, за да мога да си гледам детето спокойно! Яд ме е, че и мъжът ми вече втори път се случва и не реагира! Нищо не прави по въпроса, вбесява ме! Какво чака? Днес направо се чудех за кое да съжаявам - че съм се родила, или, че съм родила, та да обричам още един живот. Crying or Very sad

Съжалявам, че е дълго и хаотично, не съм спокойна и не мога да излея подредено мислите и чувствата си.
Цитирай

Варна

Мнения: 929
Мила много съжалявам за теб и отношението на родителитети, но определено те съветвам да се изнесеш. Аз съм от Варна И немога да те упътя с квартирите ,но определено ако си намериш квартира мести се от опит знам че две поколения на едно място трудно се спогаждат винаги има пречки. А домът е там където си го направиш. Успех
Цитирай

там от където съм

Мнения: 1 074
Първо се опитай да се успокоиш  и разумно да поговорите с мъжа ти каква е ситуацията,какво можете да направите спрямо финансовото ви състояние.Според мен баща ти се държи така защтото знае ,че нямате друг избор трябва да му докажете ,че не е така.Знам,че отстрани звучи лесно,а на тебе в момента ти се струва,че света е свършил,но това небива да се предаваш.Сега ти и мъжа ти трябва да си решите,не позволявай проблемите на баща ти  да ти развалят удоволствието да се грижеш добре за детето ти.Успех,стискам палци и целувки на малкия!
Цитирай

anywhere

Мнения: 3 302
Само квартира, мила. Трудно ще е, но това, което описваш, е просто кошмар! Направо пускай питане тук във форума, че търсиш нещо евтино в Дружба, пък може някой да помогне! Махай се от там! По този начин ще си оправите и отношенията с вашите!
Цитирай

Fight club

Мнения: 1 419
Мисти,
Направо е ужасяваща историята ти - не знам какво да кажа...  Shocked Не искам и да я коментирам - смисъл няма. Жалко, много жалко, да си подложена на тормоз и унижения именно от родителите си! Не мога да си представя какво е...
Изходът и според мен е да се изнесете на квартира. "Дружба" е еди от най-евтини квартали - аз дълги години съм под наем и със сигурност твърдя.  Peace Както те е посъветвала и Зъхи, пусни една тема в този подфорум - сигурна съм, че ще откликне някой, който дава жилище.
Желая ти успех от все сърце!  Hug Бъди решителна, не отлагай, сигурна съм, че самостоятелна ще се чувстваш много по-добре, въпреки честите пътувания на съпруга ти...
Стискам палци!

П.П. А каква е максималната сума, която можете да си позволите да плащате за квартира?
Виж тази и тази обява- не са за "Дружба", но в твоя квартал не намерих нищо под 300 лева... Sad
« Последна редакция: чт, 26 окт 2006, 23:49 от Лора »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 378
Миличка, хубаво е че си пуснала тема във форума - нали знаеш, форумът е сила!
Сигурна съм, че ще се намерят много хора, готови да ти помогнат. Най-малкото всеки ще поразпита за квартира.
Само се успокой, то наистина е много неприятна ситуация, но се опитай да гледаш трезво на нещата, без истерии. Устискайте още малко.
Само самостоятелна квартира ви е решението.
Цитирай


Мнения: 2 868
Трябва да се махнете- това е ясно... за вашите... нямам думи просто newsm78
Не е сега времето да се страхуваш- трябва да търсите изход- не ТИ, а ДВАМАТА С МЪЖЪТ ТИ....
Цитирай

Germany

Мнения: 1 230
А какво очакваш от съпруга си? Казваш че нищо не правел...той живее на чуждо място, какво да направи?Най-много да се сбият с баща ти. Но това не е целта, нали?
Изнесете се,намерете си квартира, ако трябва и в една стая ще живеете, но няма да има кой да ви тормози. това направо са нечовешки условия. Седнете и поговорете и взимайте решение какво ще правите оттук нататък.
Много кураж , и съм сигурна че ще намерите решение на проблема.Децата не заслужават да живеят в такава среда...
Цитирай

gatorland

Мнения: 3 478
Мисти, Мисти, много съжалявам мила. Нямах и на представа, че така е тежко положението при вас. Не си споделяла за този вид проблеми с вашите. Много трудно се дава съвет в такава ситуация. Най-лесно всеки би ти казал да се изнесеш, то е и най-доброто разбира се, но за много хора просто непостижимо. Аз лично бих пробвала да се изнеса, колкото и да е трудно. Така не се живее с такова отношение. Фондовите жилища вероятно ще са най-икономичният вариянт за вас  на този етап. Незнам защо ти трябва помоща на баща ти за такова, но се борете някак си. Предполагам като много други неща и за това трябват връзки. Дано се намери кой да ви помогне. В краен случай все може и да изскочи някоя по-сносна квартира поне за първо време. Лошо че всичко това става по зимно време. Дано пък някой от тук излезе с добро предложение за квартирка. Относно мъжът ти, ами сигурно му е неудобно да влиза в спор с баща ти след като дет се вика е на гости  в неговата къща. Въпреки че след като плащате сметките едва ли може да се каже гости. Но все пак сигурно му е неловко и не смее.
Съжалявам че с нищо не бих могла да помогна, но искрено ти желая нещата да се наредят чудесно за вас, за да може и ти и Криско да сте спокойни. Може би е по-добре  едва да свързвате двата края, но да сте си само вие. Знай че няма винаги да е така. Нещата ще се оправят с финансите, особенно когато човек има стимул прави и невъзможното. Верно ще ви отнеме време да стъпите на крака, но е постижимо. Много, много късмет и успехи ви желая, няма да е лесно, особенно с малкия, но имай вяра. Всичко ще се нареди Hug.

И моля те, недей си задава този последния въпрос. Страхотна мацка си, със страхотно момченце, радвай му се и да не ти пука, за всичко си има причина на този свят Wink.
Цитирай

някъде там

Мнения: 1 368
Гадното от цялата ситуация, е че това ти го причиняват, не кой да е, а родителите ли. Sad
Също бих те посъветвала, както и останалите момичета, да си намерите незабавно квартира и да им натриете носовете.Лесни неща в живато няма.Успех и щастлив живот самостоятелно Hug Hug Hug
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 668
Миличка Мисти, толкова добре те разбирам, била съм в подобна ситуация - е, в много по-лек вариант, но съм се сблъскала с егоизма на родителите си. Оправихме се и вие ще се оправите. Много често срещнах думата "страх" в твоя постинг - едно ще ти кажа - не се страхувай, всичко ще се оправи, изправи се срещу страха - той е лош съветник, отнема ти силите, панира ти мисълта и не можеш да мислиш трезво.Напразно се страхуваш, насочи си мислите към други неща, ще видиш после, че нещата не са толкова страшни, колкото ти се виждат сега - от опит ти го казвам. Здрави сте, млади сте, ще се справите и ще видиш колко ще ти бъде хубаво далеч от вашите. Първо - не обвинявай мъжа си, че нищо не прави, защото той е в чужда къща и цяло чудо, че търпи всичко това - явно много те обича, щом всяка вечер се прибира в този ад. Второ - потърси си квартира - ще намерите нещо на първо време - който търси - намира. Направи усилие, помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Остави настрана малодушието и ще се оправиш. Просто игнорирай вашите като възможност, свикни с мисълта, че не можеш да разчиташ на тях, мисли за тях все едно ги няма и си подреди живота сама. Като видиш, че се справяш (а това много скоро ще го разбереш), ще бъдеш учудена от себе си колко си силна. Не се оставяй на отчаянието и на страха - те ще те погубят. Защото когато гледаш на нещата през очите на страха, всичко изглежда безнадеждно и многократно преувеличено. Събери цялата гордост, която имаш, нека тя ти бъде опора, намери сили в себе си и започни да планираш нещата още сега: какво трябва да направиш утре - примерно подай обява, че търсиш квартира, питай всичките си познати, пусни обява във форума, потърси всички възможни варианти - ще се изненадаш колко са много, когато мислиш трезво.  Старите хора казват: "Когато най-много те е страх, не бой се!" И моят опит многократно е доказвал това - после винаги се е оказвало, че страховете ми са били напразни. Кураж, ще се справите, горе главата, просто приеми факта, че в този дом няма място за теб и си потърси друг. Каквото си е за теб - то те чака, всичко става така, както трябва да стане. Прегръщам те! Минала съм по този път и знам какво говоря, сега даже ми е смешно като се сетя каква наивница и бъзла съм била. Всичко ще се нареди, дори по-добре, отколкото си предполагала!  bouquet
Цитирай


Мнения: 4 328
Мисти...много съжалявам, че преживяваш това... Sad
Пусни тема, че търсиш евтина квартира, може някоя съфорумка да ти помогне -
силно се надявам на това.
Дано скоро намерите нещо и да се махнете от този тормоз!
СТискам палци! Hug
Цитирай

София

Мнения: 4 977
на твое място бих се изнесла моментално. няма значение, че може пак да сте в една стая - ще си спокойна психически. учудвам се, че при тоя тормоз, който описваш, ти изобщо умуваш за изнасянето на квартира, че даже и за квартала, където искаш да се преместиш, честно...
аз бих бягала където и да е, само да е по-далече от този ужас.

щом оценяваш, че един наем ще ви струва половин заплата на мъжа ти, пак не е толкова зле положението. една гарсониера в Дружба не се наема за 400 лева, а за около 250. поразтърси се и ще намериш.
Цитирай

Някъде на път....

Мнения: 10 091
Гадното от цялата ситуация, е че това ти го причиняват, не кой да е, а родителите ли. Sad
Също бих те посъветвала, както и останалите момичета, да си намерите незабавно квартира и да им натриете носовете.Лесни неща в живато няма.Успех и щастлив живот самостоятелно Hug Hug Hug
Не прави компромиси! Направо ум не ми го побира - та това са собствените ти родители!
Кураж!  Peace
Цитирай


Мнения: 936
Misty, кураж! Ужасно и страшно е, че това трябва да го изтърпиш точно от родителите си. Изумих се как са ви изгонили с бебе на 30 дена, нечовешко е. Отивайте на квартира, и там няма да ви е лесно, но няма да има такъв тормоз и детето ще е в по-спокойна среда.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 107 отговора