Омраза към бебето!?!?

  • 4 349
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 949
Дано по-малко мами преживеят такава депресия!
Praynig Peace

# 31
  • Мнения: 1 215
На никого, ама абсолютно никого не пожелавам това, което преживях аз.
Не приемам никакви квалификации, като слаба нервна психика и подобни глупости. Нито една жена, която не го е изпитала няма право да дава квалификации. Аз ви предлагам, на всички вас, които не сте го изпитали да кажета по едно "Благодаря ти Господи, че ме подмина", защото наистина не знаете колко е страшно.
Имаше една какдидат майка тук (вече е майка), която беше пуснала една подобна тема, в която, за разлика от тази, тя се изказваше далеч не толкова толерантно и квалифицираше майки, минали през следродилната депресия като лигли. Малко след това, тя самата преживя нещо подобно, но не в такава степен и смени тона толкова бързо, че стана ревностна защитничка на майките в депресия. Аз, за себе си знам, че не трябва да съдя никой за неща, които не мога да разбера или които изискват да съм ги преживяла, за да ги коментирам.
И за да завърша, нека да ви кажа, че след като родих и се върнах в Англия за известно време посетих лекар там. Когато разбра за последствията от раждането ми остана изумен от факта, че никой не ми е изписал успокоителни или медикаменти за преодоляване на този период. КОгато обясних за нервните кризи, през които съм преминала ми назначиха допълнителни изследвания и резултатите бяха, че аз винаги ще си нося последствията от свръх нерните кризи.
Както и да е, пожелавам на всички бъдещи майки, от все сърце, никога да не стигат дотам.

# 32
  • Мнения: 6 618
Преди да родя бяхме на гости и там имаше психоложка та се заговорихме за следродилната тя каза ,че всичко е от хормоните .Не може да се контролира т.е. не зависи от това колко силна е жената и наистина трябва лечение .
Аз съм от късметлийките никаква депресия ,никакви сълзи/само като ми махаха конците/, само малка доза несигурност дали ще се справя.Е, вече и тази несигурност се изпари.

# 33
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
Ужасно нещо е слетродилната депресия. И аз я изкарах, но четейки другите постинги мисля че съм минала по тънката лайсна. Моя лизка обаче така я удари депресията, че не искаше да кърми бебето и спря кърмата си, не искаше да го вижда, да го гушка... страшно беше. Стигна се и до успокоителни. Стараехме се всички да помагаме с каквото можем. А наскоро и майка й беше поинала. Тогава си мислех че това е нещо супер странно и на мен никога не може да ми се случи, но като родих и дойдоха сълзите, нервните пристъпи и истериите, разбрах за какво иде реч. При мен никога не се появиха негативни чувства към бебето, но пренесох всичко върху останалите ми близки, които правеха всичко за да ми помогнат. Не пожелавам на никого да изпада в такова състояние.

# 34
привет май4ета,
аз ли4но живея вав Франция и не знам дали сте 4ули но в този момент тук се развиват стра6ни сабития които много ме травматизираха и някакси искам да споделя с вас. В4ера откриха 4е 19годи6на майка е хварлила своят 14 месе4ен син  в едно блато, по всяка вероятност след като го е уду6ила. В са6ото време един ба6та в друг град открива вав фризера си трупа на новородено бебе, което според следователите е там от 2004та година насам. А не само преди няколко седмици разкриха слу4ая на друга майка която е уду6ила три новородени свои деца от две последователни бременности като парвото го е изгорила в камината си а другите две близна4ета ги уду6ава и поставя и тя вав фризера, като и при този слу4ай ба6тата открива труп4етата.
Извинете ме за това 4е думите ми зву4ат ужасно и не бих се разсардила ако администраторката на форума дори ги поотреже, просто савпадението на вси4ки тези слу4аи сварзани по всяка веройтност с психи4еска нестабилност на самата основа подсилена от следродилната депресия ме поставиха в травма. Аз самата сам майка на 14 месе4но детенце и бих се поставила на мястото на всяка една майка и за това мисля 4е е много важно да се потарси помо6т каквато и била тя преди не6тата да ни се изплазнат от рацете.
Кураж на вси4ки май4ета които се намират в трудна ситуация. Целувки от нас от Бордеауь кадето уверявам ви се слу4ват и нормални не6та.

# 35
  • Мнения: 37
Malilee kakvi loshi neshta se sluchvat samo Sad ujas napravo . Mai i az sam se razminala leko s tazi depresij, Mislex che njma da mi se sluchi ama uvi ne me podmina i mene. Imax mnogo tejko rajdane, bebo beshe ogromen blizo 5 kg. i edva se rodi, za malko da ni iztarvat i dvamata. I sled kato vsichko svarshi i kato mi go pokazaxa mi beshe mnogo stranno imax smeseni chuvstva kam nego. Posle imax mako uslojnenij a bolkite bjxa ujasniii, i vseki den stavaxa po silni, a bebo izobshto ne mi go dadaxa 5 dena imax problemi i s nego ot rajdaneto, Ne mojex da stana i amo plachex, xem iskax da otida da go vidj, xem neiskax mnogo me boleshe i njkak si bez da iskam ovinjvax nego za tazi bolka Sad A kato go vidjx kak sa go naragali milichkoto celij beshe v sistemi - glavichkata, rachichkite, krachencata i pak pochvax da placha Cry No i ne mojex da go pipna beshe me strax , a v mene borba goljma stavashe - imax chuvstvoto che nikoga njma da moga da si priema detenceto Cry goljm koshmar mi beshe. No slava na gospod che beshe za kratko Simple Smile V momenta v koito mi go dadaxa [poradi posledstvijta koito se poluchixa ot samoto rajdane bebo ne beshe pri mene 5 dena, ot koito 3 az neznaex pochti nishto za nego} neshtata si doidoxa na mjsto,  Grinning Sega go obojavam i bez nego ne moga toi e moeto nai goljmo sakrovishte na tozi svjt Simple Smile 

# 36
  • Мнения: 6 618
Наистина е ужасяващо написаното от gian .
kris77 мисля ,че начина по който си се чуствала е савсем нормален като се има предвид какво си преживяла около и след раждането.Браво на вас двамата с бебчо големи герои сте!

# 37
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Аз имах съвсем лека форма на следродилна депресия, която се изразяваше в това, че от постоянното кърмене и цедене не ми оставаше време за абсолютно нищо, не можех да спя нощем, денем бях много изморена, едната ми гърда се беше разранила и бебо не спеше постоянно, както си мислех че трябва да прави! Но всичко мина много бързо и сега се радвам, че не е било по-тежко! Hug

# 38
  • Мнения: 429
Не ми се е случвало, но и през ум не ми е минавало да обвинявам детето. Моята следродилна депресия я отнесе бащата, но той твърди, че не бил забелязал. Имаше период от два-три месеца, през които ме дразнеше. В случая с майката не мисля, че е от значение дали бебето е било ревливо или не. Просто раждането и хормоните са отключили някакви други нейни притеснения и тя е насочила агресията към това, което е променило живота й - бебчето.

# 39
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Дано по-малко мами преживеят такава депресия!
Peace Дано!
Но никой не е застрахован от нищо. И може би наистина има моменти, в които не знаеш какво, как и защо....... Трябва да бъдем по-спокойни и трезвомислещи, да отдаваме значение само на важните неща, иначе страдаме без да има защо......

# 40
  • Мнения: 942
Никой не е застрахован от толкова негативни чувства.
Не ми се е случвало и се моля да не ми се случва никога , но смятам ,че в подобна ситуация ,трябва да се потърси помощта на добър специалист.
PeaceИ аз съм на мнение че е добре да се потърси помощ от специалист PeaceИ наистина никой не е застрахован от такова нещо.На мен лично не ми се е случвало и се надявам никога да не ми се случи.А на мамите на които се е случило пожелавам бързо да се вземат в ръце и да изпитат само щастието,че са дари живот и много много да му се радват Hug

# 41
  • Мнения: 8 917
Никой не е застрахован, за съжаление....това да осъзнаеш проблема си, обаче е път към решаването му...поне според мен

# 42
  • Мнения: 4 621
Радвам се ,че не ми се е случвало такова нещо.
Peace

# 43
Никой не е застрахован, за съжаление....това да осъзнаеш проблема си, обаче е път към решаването му...поне според мен
Peace

# 44
  • Мнения: 1 215
Никой не е застрахован, за съжаление....това да осъзнаеш проблема си, обаче е път към решаването му...поне според мен
Лошото е, че когато ти се случва ти изобщо не го осъзнаваш

Общи условия

Активация на акаунт