ПАК съм на мнение Че мъжът ти трябва да се впрегне , това чЕ не присъства на случките с истериите няма абсолютно никакво zначЕние.Ти му раzкаzваш със сигурност какво се случва и след като той е вкъщи вместо да я люшка и играе докато на нея й писне може да говоро с нея (тук си zадава въпроса, кога ли й писва, тоя човек други интереси няма ли???
Хайде сега да не намесваме мъжа ми
. Мъжът ми е много свестен човек и изобщо не искам да го одумвам с непознати. Ако някой има такъв добър мъж, като моя, моля да ми подсвирне. Вчера писа за него, отговорих ти без да проявявам негодуванието си..., но днес не мога да се сдържа и ще ти кажа - Хайде стига толкова за него?! .... Темата е за детето ми, а като тръгнем да одумваме мъжа ми, ще пусна нова тема:) 
.Виж, не съм с намерение да одумвам мъжа ти, на мнение съм че просто ако имате какъвто и да било проблем с детенцето ви , е проблем и на ДВАМА ВИ.Ню,.раzбери,т ова е ВАШЕТО дете, ВИЕ двамата като двойка трябва да се справите с проблема, ти искаш подкрепа и съвет от нас, а от него трябва най напред да я поискаш.ПрочЕтох ти постинга zа него,и че те гали по главата ако тя те обиди и й каzва"Виж това е товята хубава мама", всичко това е прекрасно. Но той трябва да раzбере че трябва да е там zа нея не само zа да си играе с нея и да е добър и прекрасен.ЗяЩото по тоя начин ти винаги ще си лошата, а той добрия, тъй като премахва границите пред детвето,които ти си поставила.Зная,че е несъzнателно, но е така. С това чЕ по думите ти си играе с нея докато на нея й омръzне,той се нагажда на прищевките на малката ви кукла , и това е вредно като въzпитанието й раzбираш ли какво се опитвам да кажа?Никой не се е родил научен, но това е просто моето наблюдение , макар и скромно.Нека не само ти говориш с нея, нека и той си постави zа цел да говори с малката, ако се е държала неприлично а не да е там само zа играта .
А иначе нека си е прекрасен съпруг и баща,това не го прави по малко прекрасен.Радвам се zуа теб, Щом го тв.рдиш така категорично.
НАдявам се тоя път да си раzбрала към какво те насочвам.
И наистина не раzбрах откъде идва негодуванието ти, в постингите ми няма нито една обидна дума.
Ню, признавам, че четох отгоре- отгоре.
Цитирам горния пост, защото в него има много важно нещо, което по някаква своя причина вероятно не може да видиш, дори малко си се засегнала. А то е, че няма значение колко е прекрасен съпругът ти към теб, има значение КАК участва във възпитанието на детето. Тук повечето писали имат все още малки деца, аз имам две на 13 и на 2 и ти казвам, че разминаването във отношението на майката и бащата към определени реакции или поведение на детето е ключа към всичко. И не само го казвам- подписвам се с 13 годишен родителски опит, плюс че сърбам в момента плодовете на такова размонаване, само че в пубертета.. а нямаш си идея тогава за какво иде реч... не обиден, ами направо съкрушен си на моменти.
Погледни обективно написаното горе- има много истина в него.
но не мога да си представя, нито да приема ще може да се посяга на дете... това въобще не е начин за надмощие или за излизане от ситуация и ... въобще е ужасно... все пак ние сме възрастни именно за това да можем да ги овладяваме, да сме търпеливи и толерантни... постепенно и те ще се научат и ще овладяват гнева си 
