Дъщеря ми ме няма за нищо...

Мъжът ми никак не може да реагира, защото го няма в тези ситуации с нас. А когато е с нас, тя не се държи така..., защото той я люшка на люлката с часове, обикаля парзалката с нея, докато й писне, играе някакви игри с нея, кара я да се чувства особено значима и е винаги уж възхитен от нея. Просто му идва от вътре.
За възпитанието, никога не ми е противоречал пред нея, за да ми оронва авторитета или нещо такова. Напротив, той се държи добре и с мен и с нея, когато тя "го пази" и ме гони от него, защото го ревнува особено много, той й казва, да не се държи така с мен, гали ме по главата и й говори, че това е нейната хубава мама... и т.н. Да не разказвам целия си живот, но мисля, че живеем доста спокойно и никой никого не унижава..., освен малкото мен, разбира се.

Забравих две неща: Първото е да отчиташ кога е изморена, гладна, спи й се... тези прояви зачестяват, опитай се да разбереш, че са от това и максимално бързо я превеждай в нормален вид.   Само 15 мин. по-късно да тръгне към банята Дариа примерно и всичко свършва с рев.

Другото - не показвай слабост - в такива моменти сте противници и тъй като ти трябва да си авторитетът никаква слабост. Може да ти се реве и всичко - но бъди силна. Ако винаги си силна, можеш при нещо, което те е засегнало лично да й го покажеш - един вид и ти си човек. Това ще бъде най-голямото й наказание, вярвай ми.

Мъжът ми още има респект, че май и страх от родителите си от детските години. Казва, че били много строги с него, наказвали го да си ходи в стаята, държали го на масата докато си изяде всичко (което сам си е сипал. Тук не се слагат порции по чиниите,а се редят тенджерите на масата и всеки си сипва квото и колкото си иска. Но трябва после да си го изяде) и не знам кво още, но непрекъснато повтаря колко строги били и колко положителен ефект имало това и нашето дете трябва по същия начин да се дресира. Само дето сега не му се удава, щото синът ни не е като баща си, а по-скоро като майка си, която от край време е неконтролируема  . Та българската жилчица им обърна на всички тук възпитателната философия и понеже не си позволяват да бият деца, камо ли чужди и всички седят и гледат безпомощно как синът ми си прави квото си иска. Аз правя същото само дето не седя, а тичам след него да му пазя живота и нещата от унищожение. Та исках да ти кажа, че няма значение как са се държали родителите ни щото при всеки работи различно. Всъщност все повече си мисля, че с добро може да се постигне по-голям ефект отколкото с лошо.

То и това е помощ... голяма дори... Успокоително е да знаеш, че не само твоето дете е такова... магаре   .

radmila, не е скорпион, а телец...

Не знам дали си права за това...обаче аз съм много подреден човек и държа на режима ужасно много. На практика всичко ни е под режим в живота с Дари и виждам, че й се отразява много добре. Дребните правила също.  

И волята й, и особено ината й е изключително силен пред моя.

За обещаването на пързалката... Обещах й, защото седяхме при един нотариус 15 мин. Отсреща през прозореца се виждаше прословутата пързалка и тя постоянно ме агитираше: "Аз ида там, ти дойдеш после".. .и тръгваше. Казах й, че като свършим работата си при нотариуса, ще идем на пързалката. И така отидохме. Но стояхме там, стояхме, сума ти време според мен и трябваше да тръгваме...

Но това не е първия такъв случай. Казваш, да не я изкарвам пред публика... Два дена преди това, отидохме на гости на един дядо и една баба. У тях някакви играчки на тяхното внуче, което го нямаше в момента. Дадоха й всичките играчки да си играе с тях. Идва време да си тръгваме, а тя нарамила всичките играчки в ръце и застанала на вратата. Гери, остави играчките!, Няма!, Гери, остави играчките! , Няма!... и готова да реве и вдига пушилка... то й личи на физиономията. Хората й казват, да вземе една играчка, която й харесва най-много, но всичките не може да ги вземе. Взе тя една, излизаме в коридора и като ревна . Същата история, но в малко по-скромни размери. Рев, търкаляне и канско виене. Хората стоят и ни гледат на вратата и се чудят, какво да направят... Питах ги, дали тяхните внучета така са се тръшкали... те казаха, че такова чудо не са виждали..., което ме разстрои повече, отколкото магарето търкалящо се на земята.
Като се прибрахме у нас, вече успокоена, я питам, защо така се е държала. А тя ми вика: "Аз иска всичките играчки тука в къщи  да си играя"...
Но ако на нея така й вземат играчкитеееее.... ще последва нещо страшно.
И като се ядоса, трепери цялата от ярост, направо се тресе от яд.

Иса, колко много искам да не се връзвам... . Дано успея да надмина себе си, защото аз паля много бързо, кибрит съм си от малка и сега да се променя..., но защо пък не, дано.
Благодаря ви за съветите, повечето съм ги прилагала или поне съм се опитвала. Ако не друго, поне ми мина малко мъката. Днес като пуснах темата, направо ревях, а сега вече съм спокойна, но пък и хлапето не ме е ядосвало изобщо днес .

О, иzвинявай,сменила съм ви имената, ама нали zнаеш zа бърzата кучка как слепи ги ражда.. 
Значи, имах Бистра впредвид и поправих постинга си.
А на тебе    и моите иzвинения.. 

Няма страшно! Случва се... !!! 

NikiFin , чета с огромно любопитство постовете ти. (Извини ме, Ню, но това има връзка и с твоя проблем, макар и съвсем косвена!  ).
Задаваш си сама въпроса защо тамошните деца са така добре възпитани, а твоето и на сестра ти не. Същевременно сама си отговаряш на въпроса, като същевременно отхвърляш отговора и едва ли не се гордееш с невъзпитаното си дете! 
Мъжът ти много добре ти е показал пътя - ежедневното, ежечасовото възпитание у дома се вижда навън като резултат. След като детето знае как да се държи вкъщи, то ще се държи така и навън. И недей така презрително да сравняваш възпитанието с дресурата. Да, може да се каже, че е едно и също. Методите са същите - всяко постижение се поощрява и възнаграждава, всяко провинение се наказва и порицава. Не го ли осъзнаеш това, все така ще завиждаш на добре възпитаните чужди деца. 
Не се заяждам, просто това ми се наби в очите, още повече ти сама характеризираш детето си като невъзпитано.  Замисли се, то не се е родило такова... 

Ню, сега прочетох последния ти пост. Струва ми се, че проблемът идва от презадоволяване. Просто не сте научили детето какво значи НЕ и отказ на желанията му.  Струва ми се, че винаги й задоволявате прищевките веднага, без да й поставяте някакви условия и ограничения. Така ли е или само така ми се струва? Ако е така, започвайте малко по малко да я ограничавате, да свиква, че не всичко се върти около нея, да й задоволява капризите. Иначе може да има проблеми в ДГ или училище. Също и при евентуално второ дете... 

Ooo, Ню, и вие ли Добре дошла в отбора
Успокой се бе, жена, ревало, тръшкало се - праз голям Въобще не се впечатлявам вече...
Само едно гледай - да не я биеш, не е хубаво, сама знаеш. Освен това, честолюбивите деца много тежко понасят шамарите. Аз много рядко се изпускам да го перна през дупето и после като ми се обиди По половин час ми вика - мах, маме, лоша мама
Ако устискаш на кризата без да се вбесяваш, минава по-леко и по-бързо, повярвай ми!

За мене пък въпросното тръшкане е много голям праз и изключително грозна гледка! 
Може би затова моят син никога не ми се е тръшкал, нито пък аз съм го правела като малка.
Което не е пречело обаче да моля баща ми да изгони майка ми и да ми вземе за майка Лили Иванова! 

С това , което съм подчертала , мисля че сама си отговаряш на въпросите. Мисля , че много ти се насъбра. Спомням си , че я спря от ясла , защото боледуваше. Ако искаш пусни я за известен период от време , например 1м. и прави неща , които ти харесват.

 Ню и моят мъж само това повтаря - другите деца не правят така, само нашите.
 Не е вярно - много деца в тази възраст капризничат и стигат до такива състояния, просто гледайки твоето ревящо и друго дете ревящо чувствата са различни. Все ти се струва, че твоето реве най-силно, че рита най-силно, че те излага и т.н. А точно тези ни чувства ни правят неадекватни понякога в реакциите ни
 Моят малчуган е на 3 и половина и все още го тресе детският пубертет. Истериите започнаха някъде на 2 и половина и бяха затихнали и имах най-кроткото дете. Обаче тръгването на детска сякаш отново отприщи тези му проблеми. Вярно не ми се е търкалял, но все пак...
 Най-редовно вечер се тръшка и реве с цяло гърло да го нося до 4 -тият етаж, нямаме асансьор(разбира се заедно с друг багаж). Целият блок вече ни знае   И го прави нарочно там, защото знае, че няма да го оставя на стълбите, а и усеща, че се притеснявам от данданията която правим на стълбите. В къщи не му обръщам внимание и за 5-10 минути е спряла истерията и рева и идва при нас. Обаче на вън не мога да го оставя
 Последно се тръшка за играчките от машината във Фантастико. Обаче баща му щом усети накъде отива работата и го взе и натъпка в колата и човека престана веднага. Ама баща му го носи с една ръка, перпендикулярно, подпрян на кръста му и той рита, маха, но не може да удари никой и не може да легне на земята. Аз като го взема и той ме удря, рита и ми се изплъзва от ръцете и сяда на земята.
  Някой каза за книгите - да чела съм и сега чета, но точно в такъв "обществен" момент всичко ми се изпарява от главата и със сигурност не реагирам най-правилно. Децата го усещат и злоупотребяват.
 Пак говорих с баща ми - ние не сме им правили такива проблеми, питах го какво аджеба по-различно са правили(хем знам отговора). Баща ми никога не ни е повишавал тон и поне аз не помня да ме е удрял. Аз пробвам с добро, търпя, но до едно време. Като видя, че не става и виквам. А това е грешка, защото ако сега викам, то за в бъдеще трябва да крещя и полза никаква.
 Трябва повече търпение и спокойствие.

 Ню, ще се оправят нещата, но трябва да мине този период(знам, че звучи клиширано, но точно в твоят случай няма какво друго да е).