поредната тъпотия за днес идва и иска термометър мъжа ми и казва, че този дето вижда няма да и даде защото е на детето тя с крясъци той ли пък щял да и каже най-нахално го взе и се изнесе неможахме и да реагираме толко бързо го сви. После като го върно и се казва че на ники нещата не се пипат и толкова, а тя билисме нахални и какви са тия изгъзици това било на ники онова било на ники и не се пипало. Искам мнение нахално ли е от моя страна да не си давам нещата на бебо за употреба от други та било и домашните независимо дали са болни или не и изгъзица ли е това той да си има прибори чашка и пр. които само той си ползва а пък смятам,че термометъра също не е хубаво да го ползва друг болен. Та развика се и пак изчезна не разбрах къде ми е моето нахалство че не давам мои лични вещи не съм взела аз за да съм нахална
- Публикувана: 28 ян. 2007, 17:56 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 00:17 ч.
неразбории със свекито помощ
Според мен си права. Аз също не давам вещите на детето за обща употреба. А пък и твоето дете все още не е много голямо, за да използва общи прибори и изобщо вещи.
Разбира се друг е въпрос, ако жената е имала спешна нужда от термометър. В такъв случай или бих й дала този на детето ( ако е обикновен живачен и след това ще му купя нов на него) или ако този на детето е дигитален - бих накарала мъжа си да отиде да й купи друг от аптеката.
Друг е въпроса, че не бих й позволила подобно поведение в дома си.
Разбира се друг е въпрос, ако жената е имала спешна нужда от термометър. В такъв случай или бих й дала този на детето ( ако е обикновен живачен и след това ще му купя нов на него) или ако този на детето е дигитален - бих накарала мъжа си да отиде да й купи друг от аптеката.
Друг е въпроса, че не бих й позволила подобно поведение в дома си.
Ама много ясно,че не е нахално,а напротив. Задължително е нещата на детето да не се пипат. Прати й на твоята свекърва много поздрави от мен. Обясни й ,че най-малкото не е хигиенично нещата на детето да се пипат и да се ползват, още повече от болен. Това е от мен. Най-важното е да не изпитваш съжаление за това,че си защитаваш интересите. Твоите и тези на детето ти.
Не давам...акао ще да прерита 
Да си купи...или да пие там нещо за температурата,достатъ4но е голяма да разбере дали има или не...Аааа...как ще ми ползва нещата на детенце-4овек убивам!Права си разбира се!Ох,как мразя такива неща... 
Аз ако бях...и в слу4ая нямах нужда от термометъра,щях да и кажа,да го вземе а утре да ми купи нов за детенце 
Който не му изнася,да хваща правата 
Да си купи...или да пие там нещо за температурата,достатъ4но е голяма да разбере дали има или не...Аааа...как ще ми ползва нещата на детенце-4овек убивам!Права си разбира се!Ох,как мразя такива неща... Аз ако бях...и в слу4ая нямах нужда от термометъра,щях да и кажа,да го вземе а утре да ми купи нов за детенце Който не му изнася,да хваща правата
ама тя не поиска да идем да купим или не помоли и да каже аз ще купя после или утре а направо се развика защо не и го даваме и нагло си го взе и изчезна как така няма да и го дадем много сме нахални незнам как да го разбирам последното честно казано, а можеше да пита дали няма друг т.е. нашия ама не тя не била заразна а моето било изгъзица както се изрази
[/Здрасти Ева мнението ми е че,твойто свеке е голям "серт"и мисля,че се опитва да се налага.Не го позволявай!!!!!!!!!!!!Присединяам се към мнението на останалите мами и смятам, че не трябва да даваш вещите на детото на друг-било то и на налагащата се и нахална баба. 
И мойто свеке се пробваше да се налага,но не се полочава номера!!!!!!!!!!! 
И мойто свеке се пробваше да се налага,но не се полочава номера!!!!!!!!!!!
благодаря за подкепата той мъжа ми скочи с/у нея защото си я познава и ако съм аз стават поразии но все пак реших да видя мнения да не би пък да бъркам.А за налагането много се пробва ама не и при мен но лошото е че ни изнервя и двамата и то в огромни количества представете си мъжа ми оня ден се върна с валериян в ръце и като питам кво е това ми каза,е просто вече е на предела на силите си
Хубаво бре хора,що не се изнесете??Постоянно някой се оплаква я от майка я от свекърва.Що само трошите нерви,ми махнете се!Мен ме дразнеше майка и се махнахме!Живяхме само месец при тях,но ми беше предостатъчен.Айде на квартира да ми е спокойно!
Почти всеки ден тема от битов характер,ами нормално е когато живечт 2 поколения под един покрив да има такива разминавания,спорове,обиди,омраза...пък толкова ли е трудно да се отделиш,хора по на 30 години да живеят с родители още?
Почти всеки ден тема от битов характер,ами нормално е когато живечт 2 поколения под един покрив да има такива разминавания,спорове,обиди,омраза...пък толкова ли е трудно да се отделиш,хора по на 30 години да живеят с родители още?
Айде пак свекърви...
За един термометър, ами забърши го с памуче и спирт след като го е върнала, какво толкова...
Едва ли жената си е мерила Т. анално и не виждам колко ти е голямо детето, но чак пък толкова не се вманиачавай.
Ако я карате с по -малко дразнения и нерви бъдете сигурни, че ще ви е по- лесно.
За един термометър, ами забърши го с памуче и спирт след като го е върнала, какво толкова...
Едва ли жената си е мерила Т. анално и не виждам колко ти е голямо детето, но чак пък толкова не се вманиачавай.
Ако я карате с по -малко дразнения и нерви бъдете сигурни, че ще ви е по- лесно.
Аз съм много багодарна на свекър си и свекървата, че си заложиха техния апартамент и ни дадоха пари, към които и аз теглих заем и си купихме наш апартамент. Така има мир и любов. Те живеят с двете баби и им е пределно ясно, че нямаше да ни бъде добре дори и ако живеехме в нашите... (а ние не сме си го и помисляли) Преди да купим апартамента мислихме да излизаме под наем, но пък вноската ни за месец беше толкова, колкото и наема, така че решихме да е наше собствено. Изнесете се и си живейте добре, защото иначе ще има да се дразните постоянно за нещо. Аз с майка си се карах за домакински работи преди да се изнесем, т.к. сме две поколения, а да не говорим с чуждата жена, с която тепърва започвате да се опознавате и да обменяте опит в домакинството.
По въпроса за вещите на бебчо - тя би следвало да съобрази поне после да го изтрие със спирт, а и един обикновен термометър е 1.10лв ...
По въпроса за вещите на бебчо - тя би следвало да съобрази поне после да го изтрие със спирт, а и един обикновен термометър е 1.10лв ...
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а? 
И какво като е взела термометъра, в дупето ли ще си мери температурата, измий го и край.
Ама като решиш да излезеш, ще искашш да ти гледа детето!
Aз доколкото схванах, проблема не е в самия термометър. Тогава е бил термометъра, можело е да бъде всяка друга вещ.
Момичето се възмущава от нахлуването на свеки в личното им остранство, незачитането на желанията на семейството по отношение на тяхното дете, налагането й в техния дом, както и грубото й отношение.
Няма значение, дали те живеят в нейния дом - щом така са се разбрали, всеки ще уважава живота на другия, и правото му на мнение относно личните му вещи. Ако тя не ги иска в дома си - да ги изгони. Но така да се намесва - не!
Момичето се възмущава от нахлуването на свеки в личното им остранство, незачитането на желанията на семейството по отношение на тяхното дете, налагането й в техния дом, както и грубото й отношение.
Няма значение, дали те живеят в нейния дом - щом така са се разбрали, всеки ще уважава живота на другия, и правото му на мнение относно личните му вещи. Ако тя не ги иска в дома си - да ги изгони. Но така да се намесва - не!
Свекървите са постоянен дразнител независимо от ситуацията. Така че аз съм си решила проблема, виждаме се за по 3 часа веднъж месечно. Но съм забелязала, че понякога се ядосвам на неща, които прави и които ако ги направи майка ми, няма да ме впечатлят. Така че според мен най-добре е да не се виждате често, за да нямате поводи за дразнене, явно самата личност свекърва е дразнителя.
Малко объркано, за което е извинявам.
Малко объркано, за което е извинявам.
това са пълни глупости.
изобщо не си права.
жената след като има нужда и вижда този термометър не виждам какъв е проблема да го вземе и да си премери температурата. нищо, че е на бебо.
достатъчно е после да го забършеш леко със спирт и готово. какво толкова, нищо няма да му стене на бебо.
или пък да купите на жената термометър.
толкова е просто.
изобщо не си права.
жената след като има нужда и вижда този термометър не виждам какъв е проблема да го вземе и да си премери температурата. нищо, че е на бебо.
достатъчно е после да го забършеш леко със спирт и готово. какво толкова, нищо няма да му стене на бебо.
или пък да купите на жената термометър.
толкова е просто.
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а?
И какво като е взела термометъра, в дупето ли ще си мери температурата, измий го и край.
Ама като решиш да излезеш, ще искашш да ти гледа детето!
първо ако излизам съм с бебо дано ти говори нещо това и на гинеколог съм го водила с мен а тя живее под мен второ няколкото пъти в които я помолих да го гледа ми излезе на носа последния път беше отдавна ми звънна по телефона и ми се разкрещя къде се мотам та това дете трябва да спи аз знам ли или не и пр. пр. и не е проблема термометъра като бях бременна мъжа ми командировка отидох при нашите и брат му си беше спретнал купон у нас на чисто новия ни етаж с обзавеждане направено изцяло от нас двамата без те да имат пръст в тая работа и има хиляди други неща така,че не съм искала никой да обидя просто ако искаш вярвай и гола не мога да остана защото всички връхлитат без да чукат а като се скарам казва ми аз така си влизам и няма да чукам е сега ми кажи какво мислиш
първо ако излизам съм с бебо дано ти говори нещо това и на гинеколог съм го водила с мен а тя живее под мен второ няколкото пъти в които я помолих да го гледа ми излезе на носа последния път беше отдавна ми звънна по телефона и ми се разкрещя къде се мотам та това дете трябва да спи аз знам ли или не и пр. пр. и не е проблема термометъра като бях бременна мъжа ми командировка отидох при ...
Ами да беше казала, а ти взела термометъра на детето, та термометъра.
И това докато го прочета... изречение без край.
Сега по същество - сменете си бравите и готово, няма да нахлуват на вашия етаж.
Аз си мисля, че ако жилищната площ е тяхна, няма значение чие е обзавеждането. Те са си в къщи. Ти си новата - така че от позицията на по-млада (по-гъвкава във възприятията си) и на гости ти си тази която трябва да се нагоди към техния начин на живот, а не те към твоя.
Щом сте си имали проблеми и преди да се роди детето, защо си мислиш, че с неговата поява те автоматично ще изчезнат. Да сте си взели новото обзавеждане и дим да ви няма.
Може и просто да ти се е насъбрало повечко, но моето мнение е, че прекаляваш.
А мъжът ти може да се отнася както иска с майка си, но съвет от мен която вече 10 год живея със свекърва - ти не си го позволявай. Бъди по-дипломатична.
Късмет
Щом сте си имали проблеми и преди да се роди детето, защо си мислиш, че с неговата поява те автоматично ще изчезнат. Да сте си взели новото обзавеждане и дим да ви няма.
Може и просто да ти се е насъбрало повечко, но моето мнение е, че прекаляваш.
А мъжът ти може да се отнася както иска с майка си, но съвет от мен която вече 10 год живея със свекърва - ти не си го позволявай. Бъди по-дипломатична.
Късмет
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а?
държа да отбележя,че сама си пълня хладилника и че досега и един хляб не са ми взели или ако са после ни искат пазар три пъти повече за реванш.Второ никой не ми плаща сметките и не ги е плащал никога освен мъжа ми, а детето го гледа изключително рядко, защото работи.На никого не злобея не съм такъв човек,но ти не ме познаваш и неможеш да кажеш, Просто искам като си легна с мъжа ми примерно да не очаквам някой да влезе в спалнята и то така тихо че не разбирам кога и външната врата се е отворила и не ми казвайте да сложа ключ, защото го направих, Ама ако и трябвало нещо как щяла да влезе та ние пък сме се заключили от нея и пое съм в нейния дом от уважение си мълча.Споделих тук защото исках да видя има ли и други жени като мен аз съм гнуслива така,че смятам,че са длъжни да се съобразят с това защото съм отделна личност. И дори да е глупаво това е моя начин на живот аз в нейния не се бъркам и не и казвам кое е изгъзица и кое не.Ако ви се вижда нормално да влезе в банята и да ти използва сапуна и гъбата и пилата е кажете ми аз смятам че от лична хигиена и възпитание не е нормално.Не се отнасяше само до термометъра
Аз си мисля, че ако жилищната площ е тяхна, няма значение чие е обзавеждането. Те са си в къщи. Ти си новата - така че от позицията на по-млада (по-гъвкава във възприятията си) и на гости ти си тази която трябва да се нагоди към техния начин на живот, а не те към твоя.
Щом сте си имали проблеми и преди да се роди детето, защо си мислиш, че с неговата поява те автоматично ще изчезнат. Да сте си взели новото обзавеждане и дим да ви няма.
Може и просто да ти се е насъбрало повечко, но моето мнение е, че прекаляваш.
А мъжът ти може да се отнася както иска с майка си, но съвет от мен която вече 10 год живея със свекърва - ти не си го позволявай. Бъди по-дипломатична.
Късмет
Щом сте си имали проблеми и преди да се роди детето, защо си мислиш, че с неговата поява те автоматично ще изчезнат. Да сте си взели новото обзавеждане и дим да ви няма.
Може и просто да ти се е насъбрало повечко, но моето мнение е, че прекаляваш.
А мъжът ти може да се отнася както иска с майка си, но съвет от мен която вече 10 год живея със свекърва - ти не си го позволявай. Бъди по-дипломатична.
Късмет
Жилище не мога да си позволя на този етап. Етажа който сме мъжа ми активно си го е правил с помоща на баща му и брат му. В повечето случаи се карам на мъжа ми да не се държи лошо с нея. Но понякога и аз не издържам и го оставям да се оправя. Не мисля,че дори територията да е нейна един възпитан човек ще влезе нощно време в спалнята ще ни завари голи и дори няма да излезе а ще каже алеелее. И като и каза мъжа ми да излезе тя се развика,че си била у дома и ще прави каквото си иска.
Ами казало ти го е - това бил нейният дом и може да прави каквото си иска. Изобщо не мога да си представя някой да ми каже така, а аз да продължа да се натискам там. Събирам си багажчето по най-бързия начин и се изнасям. Мъжлето ако иска да идва с мен, ако иска - да си стои при мама да си го завива нощем.
Твърдиш, че етажът е на мъжа ти - документ има ли? Ако да - продавайте/заменяйте и си намерете друго жилище, възможно най-далече.
Така е, моето момиче - свободата и спокойствието имат цена и тя е много висока. Ако ти стиска!
Твърдиш, че етажът е на мъжа ти - документ има ли? Ако да - продавайте/заменяйте и си намерете друго жилище, възможно най-далече.
Така е, моето момиче - свободата и спокойствието имат цена и тя е много висока. Ако ти стиска!
Анджък де,тя си е у дома си!Мъж ти има ли документ за собственост на етажа а?Щото ако няма сте на гости там бейби...и щеш нещеш ще я търпиш.Кво си мислиш и мъжа ми уж има апартамент ама има нъцки.Къде мислиш живеем ние а?Под наем,затва и никой не ми влиза в спалнята да ме сварва гола.
Като сте много курназ продайте етажа и си купете жилище далече от тях,кво толкова има да го мислиш,ама за тва трява дупе,не само писане из форуми за...термометри
Като сте много курназ продайте етажа и си купете жилище далече от тях,кво толкова има да го мислиш,ама за тва трява дупе,не само писане из форуми за...термометри
Колкото и грубо и неприятно да е даден съвета за изнасянето: това е решението! Докато свекървата си мисли, че ти е дала нещо, за което си и длъжна ще ви тормози! (Макар, че в моя случай и това не помага: свеки живее на 500 км. от нас и апартамента сме го купували съвсем сами, така и с обзавеждането, а тя като дойде 2 пъти в годината намира повод да вдигне панаир)
Но все пак единствената гаранция за редуциране на проблеми от тази страна е разстоянието! Нищо друго няма да ви помогне! Случи ли се крива свекърва: подобрение няма от къде да дойде! Все пак тя е на много години, изградила си е отдавна характера и как мислиш, че ще се промени заради теб?! Няма!!! Беж далече!
Но все пак единствената гаранция за редуциране на проблеми от тази страна е разстоянието! Нищо друго няма да ви помогне! Случи ли се крива свекърва: подобрение няма от къде да дойде! Все пак тя е на много години, изградила си е отдавна характера и как мислиш, че ще се промени заради теб?! Няма!!! Беж далече!
Ами явно не могат да се изнесат хората, поне не за момента.
Така че да си сложат едно резе на вратата от вътрешната страна и да се заключват само когато са вътре и не искат да ги безспокоят.
Така хем те ще са спокойни, хем свекървата няма да се оплаква, че когато и трябва нещо не можела да влезе. Понеже те като са там, нищо не и пречи да почука и да изчака да и отворят.
И не е вярно, че са "на гости". В крайна сметка жената се е омъжила и това я прави част от семейството, не гостенка.
И аз съм за живеенето отделно, но щом мъжът със собствените си ръце си е строил етаж и после двамата заедно са си го обзавеждали, вложили са страшно много усилия с идеята да живеят там и едва ли ще им е по-добре да се мъкнат по квартири.
Не съм съгласна, че свекървата понеже си била вкъщи, можела да прави каквото си иска. Тя може да си е вкъщи, но нужда от съобразяване все пак има. Синът й е не по-малко вкъщи си.
И понеже става дума за голяма къща, в която живеят няколко души, всеки от които си е "вкъщи", не е правилно поради тази причина никой да не се съобразява с другите, защото къде ще му излезе краят?
Така че да си сложат едно резе на вратата от вътрешната страна и да се заключват само когато са вътре и не искат да ги безспокоят.
Така хем те ще са спокойни, хем свекървата няма да се оплаква, че когато и трябва нещо не можела да влезе. Понеже те като са там, нищо не и пречи да почука и да изчака да и отворят.
И не е вярно, че са "на гости". В крайна сметка жената се е омъжила и това я прави част от семейството, не гостенка.
И аз съм за живеенето отделно, но щом мъжът със собствените си ръце си е строил етаж и после двамата заедно са си го обзавеждали, вложили са страшно много усилия с идеята да живеят там и едва ли ще им е по-добре да се мъкнат по квартири.
Не съм съгласна, че свекървата понеже си била вкъщи, можела да прави каквото си иска. Тя може да си е вкъщи, но нужда от съобразяване все пак има. Синът й е не по-малко вкъщи си.
И понеже става дума за голяма къща, в която живеят няколко души, всеки от които си е "вкъщи", не е правилно поради тази причина никой да не се съобразява с другите, защото къде ще му излезе краят?
Малииии,как го нападнахте момичето.Да не мислите,че и е лесно?Права е,като си имат отделен етаж(независимо на чие име е,все пак им е даден от някого)и входна врата,това означава,че всеки,който иска да влезе там и не живее там е редно да чука.Аз живея по същият начин-имаме си етаж отделен,но никой никога не влиза без да почука и без да му се отговори отвътре.Етажът е на мъжът ми.Смятам,че така е редно.И така би постъпил всеки културен човек.
Малииии,как го нападнахте момичето.Да не мислите,че и е лесно?Права е,като си имат отделен етаж(независимо на чие име е,все пак им е даден от някого)и входна врата,това означава,че всеки,който иска да влезе там и не живее там е редно да чука.Аз живея по същият начин-имаме си етаж отделен,но никой никога не влиза без да почука и без да му се отговори отвътре.Етажът е на мъжът ми.Смятам,че така е редно.И така би постъпил всеки културен човек.
най накрая някой да ме разбере.И аз това имах пред вид възпитанието, дори гостенка да съм като си на гости примерно с преспиване домакинът ще те притеснява ли без да чука по всяко време на нощта.Аз смятам че не
О ТО ВЕЧЕ Е НАВИК и аз не се бъркам от уважение в смисъл не повешавам тон нека мъжа ми да си и каже той си и е син по друго е поне според мен.Натежа ми и писах тук просто да споделя много приятелки ми казваха,че не искат да пишат тук защото много се заяждат с тях и им е неприятно аз невярвах. Ето че и на мен се случи има хора които май само това могат.На мен ако някоя тема не ми е по сърце или немога да дам съвет не пиша и толкова
Много кофти ситуация, когато живееш в чужда къща, с хора без възпитание и с чувство, че могат да правят всичко на своя територия. Квартирата е решение. Много трудно е за хора, които не са плащали наеми да се пречупят, когато имат къде да живеят. Но с годините тези проблеми ще се задълбочават и трябва да направиш избор - дали да живееш в омраза или да живееш спокойно. Ще ти дам два примера от живота на мои роднини. Все не са хубави.
- Семейство, което 20 години живя в един апартамент с родителите. Скандали, разправии, омраза, докато бащата не получи инсулт и замина на село с майката. Остана семейството, което вече беше оженило дъщеря си. Голям апартамент, най-после свобода и тяхна територия. През годините имаха възможности да се изнесат на квартира, да си купят апартамент на изплащане, да се отделят по някакъв начин. Не, не можели да си го позволят. Но си позволиха 20 години да се мразят с родителите. Познайте кого започнаха да мразят след време - зетят, с който се опитаха да живеят в същия апартамент около година. Добре, че младите се оказаха по-умни и се изнесоха.
- Семейство от най-патриархален тип на село, през 70-те години. Огромна къща с два входа, но никога не е позволено от старите нещо да се дели на отделни домакинства. Нали всичко е тяхно! Свекър и свекърва, на които децата са научени да казват мамо и тате, снахата опъва като животно къщна и всякаква работа. Тормоз постоянен, докато умрат старите. Последствията: 4 мъртво родени деца, 3 живи и здрави. Снахата целият си живот го изкара с тегло под 50кг. и вечно подтисната и свита. Резултат: трите им дъщери живеят със свекървите си. За тях да си имаш разправии е нормално ежедневие. Такъв е животът, според тях.
Прочети нещо кратко, но много поучително по темата. Надявам се да ти е от полза.
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=326&Level=3
- Семейство, което 20 години живя в един апартамент с родителите. Скандали, разправии, омраза, докато бащата не получи инсулт и замина на село с майката. Остана семейството, което вече беше оженило дъщеря си. Голям апартамент, най-после свобода и тяхна територия. През годините имаха възможности да се изнесат на квартира, да си купят апартамент на изплащане, да се отделят по някакъв начин. Не, не можели да си го позволят. Но си позволиха 20 години да се мразят с родителите. Познайте кого започнаха да мразят след време - зетят, с който се опитаха да живеят в същия апартамент около година. Добре, че младите се оказаха по-умни и се изнесоха.
- Семейство от най-патриархален тип на село, през 70-те години. Огромна къща с два входа, но никога не е позволено от старите нещо да се дели на отделни домакинства. Нали всичко е тяхно! Свекър и свекърва, на които децата са научени да казват мамо и тате, снахата опъва като животно къщна и всякаква работа. Тормоз постоянен, докато умрат старите. Последствията: 4 мъртво родени деца, 3 живи и здрави. Снахата целият си живот го изкара с тегло под 50кг. и вечно подтисната и свита. Резултат: трите им дъщери живеят със свекървите си. За тях да си имаш разправии е нормално ежедневие. Такъв е животът, според тях.
Прочети нещо кратко, но много поучително по темата. Надявам се да ти е от полза.
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=326&Level=3
Хубаво бре хора,що не се изнесете??Постоянно някой се оплаква я от майка я от свекърва.Що само трошите нерви,ми махнете се!Мен ме дразнеше майка и се махнахме!Живяхме само месец при тях,но ми беше предостатъчен.Айде на квартира да ми е спокойно!
Почти всеки ден тема от битов характер,ами нормално е когато живечт 2 поколения под един покрив да има такива разминавания,спорове,обиди,омраза...пък толкова ли е трудно да се отделиш,хора по на 30 години да живеят с родители още?
Почти всеки ден тема от битов характер,ами нормално е когато живечт 2 поколения под един покрив да има такива разминавания,спорове,обиди,омраза...пък толкова ли е трудно да се отделиш,хора по на 30 години да живеят с родители още?
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а?
Никога не съм разбирала ,,спешната" нужда от термометър за възрастен човек.Ако нещо ти е лошо,кихаш,главоболие и т.н. вземаш парацетамол,аналгин,ефералган или каквото и да е,но точно термометъра едва ли ще ти смъкне температурата или ще те излекува.
Проблема тук според мен е навлизането в личното пространство,но това е проблем и за двете страни.За свекървата твоето присъствие там е същото,навлизане в нейното пространство.Вариантите са 2:
1.Изнасяте се и всеки си има собствено пространство
2.Примирявате се след дълаг разговор помежду ви-тя с това,че си там,ти с това че и тя е там и двете,че сте напълно равноправни помежду си и само трябва да заровите томахавката и да си помагате една на друга,като премълчавате незначителните неща,напр.термометъра,памук,спирт и ок.
Успех
Проблема тук според мен е навлизането в личното пространство,но това е проблем и за двете страни.За свекървата твоето присъствие там е същото,навлизане в нейното пространство.Вариантите са 2:
1.Изнасяте се и всеки си има собствено пространство
2.Примирявате се след дълаг разговор помежду ви-тя с това,че си там,ти с това че и тя е там и двете,че сте напълно равноправни помежду си и само трябва да заровите томахавката и да си помагате една на друга,като премълчавате незначителните неща,напр.термометъра,памук,спирт и ок.
Успех
Мисля, че темата не е за това кой в чия къща живее, а става въпрос за елементарно възпитание. Аз от 19 годишна напуснах бащиния дом и оттогава не съм живяла с родителите си. И въпреки че майка ми винаги ми е повтаряла, че техният дом е и мой, винаги съм се съобразявала. Даже като помогна на майка ми да разчисти в кухнята след като сме се нахранили, винаги я питам кое къде да наредя, защото знам, че е много неприятно човек да бърка в чуждите неща, даже и да е с добри намерения. Не мога даже и да си представя да взема нещо от родителите си без да попитам...Така са ме възпитали. Майка ми даже като бях малка, спомените ми са на 12-13 годишна, като ми изпереше и изгладеше дрехите, ми ги оставяше на леглото в стаята ми и аз сама си ги подреждах в чекмеджетата. Никога не ми е бъркала в тях, а бях още дете. Винаги съм имала лично пространство, даже и в дома на родителите ми и от много малка. И е ясно, че сега дори и не мога да си помисля майка ми да дойде и да ми отнесе нещо от къщи, пък че и с крясъци 
Щом като въпросните родители са предоставили етаж на младите и са им позволили да си направят там техен дом, значи този дом вече е лично пространство на младото семейство и никой няма право да нахлува без разрешение в това пространство. Въпросното поведение на свекървата е без коментар, аз лично не намирам даже думи да го квалифицирам. Има родители, които изпитват някаква неистова нужда да упражняват вечен контрол над децата си и не осъзнават, че с това постигат само трайно отчуждение с тях. Съчувствам искрено на авторката. Ева23, много нерви ще скъсаш още. Може би наистина отдалечаването от дразнителя е най-доброто решение в твоя случай. Сигурно ще ви бъде трудно финансово, но ще постигнеш спокойствие и вътрешен мир, които са главни фактори за запазване на здравето ви и семейното ви равновесие. А тези неща са най-важните. Не знам какво друго да ти предложа, защото според мен свекърва ти е явно много проста жена (това беше най-деликатната дума, която намерих
) и няма да я промениш.
Щом като въпросните родители са предоставили етаж на младите и са им позволили да си направят там техен дом, значи този дом вече е лично пространство на младото семейство и никой няма право да нахлува без разрешение в това пространство. Въпросното поведение на свекървата е без коментар, аз лично не намирам даже думи да го квалифицирам. Има родители, които изпитват някаква неистова нужда да упражняват вечен контрол над децата си и не осъзнават, че с това постигат само трайно отчуждение с тях. Съчувствам искрено на авторката. Ева23, много нерви ще скъсаш още. Може би наистина отдалечаването от дразнителя е най-доброто решение в твоя случай. Сигурно ще ви бъде трудно финансово, но ще постигнеш спокойствие и вътрешен мир, които са главни фактори за запазване на здравето ви и семейното ви равновесие. А тези неща са най-важните. Не знам какво друго да ти предложа, защото според мен свекърва ти е явно много проста жена (това беше най-деликатната дума, която намерих
) и няма да я промениш.
Andoniya как го накара при жилище да се махнете аз още не мога да изляза на глава с моя мъж 
.Това беше просто върха.Избеснях.На излизане ми каза да не му казвам че съм се изнесла заради нея за де не и се скарал. Отидох до училището,да взема пари за автобус,понеже тя ги беше взела и му казах че се прибирам при майка ми.И така на другия ден той дойде при мен и 1 месец докато посаберем малко пари живяхме в наште.Няма да ти кажа какви обаждания получавахме постояннио от нея.И както и да е.Ако мъжът ти те обича и вижда че не ти е приятно да живееш така,трябва да направи нещо по въприоса.И аз не можах да го убедя,затова трябваше да поема инициативата в мои ръце.
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а?
най накрая някой да ме разбере.И аз това имах пред вид възпитанието, дори гостенка да съм като си на гости примерно с преспиване домакинът ще те притеснява ли без да чука по всяко време на нощта.Аз смятам че не
И като те разбраха, това реши ли проблема ти?
Олекна ти за момента, знам, но утре, а вдругиден? Да не би свекърва ти да се превъзпита само защото някой те е разбрал и ти е посъчувствал?
Всъщност ти какво искаш - да се оплачеш, за да ти олекне или да си решиш проблема? Получи отговори и за двата варианта - решението е само в твоите ръце. Надявам се, че утре няма пак да хленчиш, че свеки... еди какво си.
Пак ще те попитам - стиска ли ти да си решиш проблема? Сама?
най накрая някой да ме разбере.И аз това имах пред вид възпитанието, дори гостенка да съм като си на гости примерно с преспиване домакинът ще те притеснява ли без да чука по всяко време на нощта.Аз смятам че не
И като те разбраха, това реши ли проблема ти?
Олекна ти за момента, знам, но утре, а вдругиден? Да не би свекърва ти да се превъзпита само защото някой те е разбрал и ти е посъчувствал?
Всъщност ти какво искаш - да се оплачеш, за да ти олекне или да си решиш проблема? Получи отговори и за двата варианта - решението е само в твоите ръце. Надявам се, че утре няма пак да хленчиш, че свеки... еди какво си.
Пак ще те попитам - стиска ли ти да си решиш проблема? Сама?
Ако имах малко повече средства не ми пука обаче пусти пари наемите са високи и кво правя нищо.
Май темата вече се изчерпа, но да ти отговоря на последния въпрос. Не че не правиш нищо, тровиш си живота с глупости, изпускаш парата тук, за да не предизвикаш скандали в къщи, и се сърдиш като ти кажат, че простото съчуствие не ти решава проблема.
Може би ние критикуващите не сме прави.
Много често и аз се дразня от свекито (няма начин винаги да си на едно мнение с тези с които живееш) и имам нужда някой да ме посъжалява малко. После ми минава и пак мога да оценя това, че толкова много ми помага.
Да не мислиш, че на свекъра и свекърва ти парите са им падали от небето, когато са строили тази къща. Вярно мъжът ти е участвал, но те са търпели основните лишения, нали.
Хайде представи си сега, че ти си на тяхното място, купуваш или строиш нещо с всичките трудности и лишения - вече си си дала сметка за тях, накрая идва едно чуждо момиче и започва да се зарпорежда в дома ти, при това даже не се опитва да демонстрира някакво уважение към теб и към страностите ти (всеки си ги има нали). Ти как ще се отнасяш с нея. Ще я уважаваш ли, ще зачиташ ли нейното различно виждане за живота.
Малко дълго стана, а исках да ти кажа само, при изграждане на отношенията си сте участвали и двете.
След като твоята свекърва смята, че етажа който е построила си е нейн, без значение, че там вече живее отделно семейство, пък било то и на сина й, не можеш да направиш кои знае колко неща. Всъщност са само 2 - или свикваш с това нейно мнение, уважаваш го и се нагаждаш според него, или не свикваш и се изнасяш.
И в двата случая е трудно - в първия ще си тровиш живота с глупостите и, във втория ще си тровиш живота с липсата на пари. Просто избираш едното от двете и като зрял човек си поемаш последствията от решението.
Желая ти успех.
Може би ние критикуващите не сме прави.
Много често и аз се дразня от свекито (няма начин винаги да си на едно мнение с тези с които живееш) и имам нужда някой да ме посъжалява малко. После ми минава и пак мога да оценя това, че толкова много ми помага.
Ако имах малко повече средства не ми пука обаче пусти пари наемите са високи и кво правя нищо.
Хайде представи си сега, че ти си на тяхното място, купуваш или строиш нещо с всичките трудности и лишения - вече си си дала сметка за тях, накрая идва едно чуждо момиче и започва да се зарпорежда в дома ти, при това даже не се опитва да демонстрира някакво уважение към теб и към страностите ти (всеки си ги има нали). Ти как ще се отнасяш с нея. Ще я уважаваш ли, ще зачиташ ли нейното различно виждане за живота.
Малко дълго стана, а исках да ти кажа само, при изграждане на отношенията си сте участвали и двете.
След като твоята свекърва смята, че етажа който е построила си е нейн, без значение, че там вече живее отделно семейство, пък било то и на сина й, не можеш да направиш кои знае колко неща. Всъщност са само 2 - или свикваш с това нейно мнение, уважаваш го и се нагаждаш според него, или не свикваш и се изнасяш.
И в двата случая е трудно - в първия ще си тровиш живота с глупостите и, във втория ще си тровиш живота с липсата на пари. Просто избираш едното от двете и като зрял човек си поемаш последствията от решението.
Желая ти успех.
Ами то трето решение няма. Или се изнасяш или стоиш и търпиш. И ставаш като нея - дребнава скандалджийка. С времето, без да се усетиш, ще се превърнеш в това. Чак накрая ще свикнеш с това и скандалите и истериите ще са ти нещо нормално.
Парите в началото никога не стигат, но човек прави избор дали иска да си запази семейството.
Обикновено повечето жени не се решават и си живеят така. Докато те не се превърнат в същите отвратителни свекърви или тъщи. Може да ти звучи малко крайно, но е така.
Парите в началото никога не стигат, но човек прави избор дали иска да си запази семейството.
Обикновено повечето жени не се решават и си живеят така. Докато те не се превърнат в същите отвратителни свекърви или тъщи. Може да ти звучи малко крайно, но е така.
Май темата вече се изчерпа, но да ти отговоря на последния въпрос. Не че не правиш нищо, тровиш си живота с глупости, изпускаш парата тук, за да не предизвикаш скандали в къщи, и се сърдиш като ти кажат, че простото съчуствие не ти решава проблема.
не се сърдя на критики даже обратното аз за това пуснах тема да видя кое пък на мен не ми е в ред. За уважението не си права и до ден днешен я уважавам и мнението и също за това иска ми се и мен да зачитат поне малко. определено съчувствието не помага и го знам въпреки всичките гнусотии от нейна страна за рожденния и ден накарах мъжа ми да и купим печка защото жената имаше огромната мечта да си смени гготварската печка взех я на изплащане в брой не можех да си го позволя.На това не му ли викате уважение? Да не остана грешно разбрана не се изтъквам давам пример защото като не познаваш човек по писането само не можеш да прецениш.Всичките и празници се празнуват при нас помагам с готвенето после аз си прибирам а тя си отива в нейното жилище на чисто. За капак не се оценява ми тя не питала дали имаме или нямаме пари ами като и трябвали сме били длъжни да и дадем - това е реплика дословно цитирана от тази сутрин. Детето ми е с доказан рефлукс ама тя ми каза,че аз съм неспособна да го нахраня и за това повръщал иначе нищо му нямало.Като и казах тогава тя да ме научи ми се отговори - ми аз мога ама неискам
Ами то трето решение няма. Или се изнасяш или стоиш и търпиш. И ставаш като нея - дребнава скандалджийка. С времето, без да се усетиш, ще се превърнеш в това. Чак накрая ще свикнеш с това и скандалите и истериите ще са ти нещо нормално.
Парите в началото никога не стигат, но човек прави избор дали иска да си запази семейството.
Обикновено повечето жени не се решават и си живеят така. Докато те не се превърнат в същите отвратителни свекърви или тъщи. Може да ти звучи малко крайно, но е така.
Парите в началото никога не стигат, но човек прави избор дали иска да си запази семейството.
Обикновено повечето жени не се решават и си живеят така. Докато те не се превърнат в същите отвратителни свекърви или тъщи. Може да ти звучи малко крайно, но е така.
Точно от това се страхувам един ден да не заприличам на нея. Но как да събера смелост с това дете и тези разходи да идя на квартира или да купя жилище на изплащане примерно. Страх ме е после като примерно не стигат пари знам много такива семейства дето и за това се карат и то пак същото. Като се оженихме исках директно да се отделим тя се затръшка,че не можела далече от сина си ,че нали за това са строили и си имаме отделен етаж и пр. пр. Еми смятам,че след като веднъж казваш ваше си е и ако прецените живейте после трябва малко да си сложиш мярка. Възпитавана съм към уважение към възрастните един единствен път повиших тон иначе все с добро ама като не става и никой не те чува.
Опитай се да убедиш мъжа ти, виждам, че ти си готова да се махнете, но той не е . С парите, които ще давате за наем - ще си купите спокойствие, както и здраво семейство. Тук даже и не става въпрос на избор.
Аз наистина съм готова още от първите неразбории, но как да го накарам като не иска. Бил вложил толко неща за да го направи и не иска.Като стане скандал и види,че е нарочно е готов,но в момента в който нещата утихнат пак иска да си остане там и така един омагьосан кръг. Мислите ли, че го прави нарочно почвам така да мисля та тя се сърди за всичко по зле е от малко дете. Другия му брат все се оправдава, че нямало да се жени щото етажа му не бил направен а той не го прави чака на готово. Тя естествено възможност няма а и винаги е клоняла повече към другия брат.Почвам да мисля,че си е умишлено за да се изнесем и той да се нанесе само с мебели на готово.
Не съм искала да те обидя на неуважение.Ако всички жестове които си и направила ти тежат, спри да ги правиш. Покажи и ти малко характер, без да я обиждаш. Явно си е от дебилките.
Мисълта, че брат му чака да се нанесе на готово си е опасна. Ами да се нанася, теб какво те бърка, че той ще си начеше мързела, след като ти ще си по-добре настрани.
А между другото, етажите обособени ли са с отделни входове? Може да си пуснете етажа под наем, а с парите да си погасявате вноските за друго жилище, или да си плащате собствения наем. Абе хвани мъжа си за ушите и си потърсете решение.
За детето я отсвирвай, щом не го гледа да не се меси.
А да, помисли и за собственото си здраве. Ако всеки ден се дразниш за такива простотии като случката с термометъра, докъде ще ти издържат нервите?
Не съм искала да те обидя на неуважение.Ако всички жестове които си и направила ти тежат, спри да ги правиш. Покажи и ти малко характер, без да я обиждаш. Явно си е от дебилките.
не ми тежат жестовете по скоро ми е болно,че няма благодарност или поне уважение. За съжаление не може да се даде под наем щото ще избухне война просто махнем ли се другия се намества. Не ми пука за това стига да се махна. Мен не ме дразни толкова глупостта и ядосвам се когато е лична обида и когато както тогава напада мъжа ми, а той милия много и се дразни и после естествено се отразява на нашите отношения. Ето за това ме е яд. И за това,че не ми е помогнала с нито лев, а се мъчи да скубе колкото може и даже каза че сме длъжни да и даваме съжалявам но не мисля
Ева,
а на мен ми се струва, че свекървите колкото повече им мълчиш: толкова повече те мачкат! Аз последния път като идва мойта бях решила да стискам зъби и да мълча, а тя колкото повече ги стисках зъбите, толкова повече вилня!
Ей ме на без зъби останах от стискане, а накрая: скандали!
а на мен ми се струва, че свекървите колкото повече им мълчиш: толкова повече те мачкат! Аз последния път като идва мойта бях решила да стискам зъби и да мълча, а тя колкото повече ги стисках зъбите, толкова повече вилня!
Ей ме на без зъби останах от стискане, а накрая: скандали!
От това което чета -сякаш виждам своите мисли преди 5-6 год.Беше ми болно и обидно за отношението.Стисках зъби и мълчах.Виках и крещях.Плачех и крещях.И от висотата на 9 те години стаж на снаха-ще дам съвет.Говедото няма да се промени.Има такива хора - обичат да доминират над другите.Вече сте навлезли в такъв етап от взаимоотношенията си че вече е късно да надигаш глава.Докато живееш в тази къща живота ти ще е ад.Има само един начин да излезеш от положението.Трябва да ти помогне мъжът ти.Това е неговата майка и той ще трябва да и покаже кой живее на вашия етаж и кой носи отговорност за детето.
Там е работата ,че явно мъжа ти не може да застане срещу майка си.Не обвинявай само нея-той може да и се опъне,но явно го е страх.
Прочетох какво си писала-че и се карал,че и казвал да излезе и тн.Сигурна ли си ,че съпруга ти прави всичко което може да си защити семейството.Ама наистина ли си сигурна.
Пак казвам-Не ти трябва да се чудиш как да се справиш със злобила,а той трябва да намери решение.
Мисля,че знаеш какво тнрябва да направиш-направи го.Успех.
Там е работата ,че явно мъжа ти не може да застане срещу майка си.Не обвинявай само нея-той може да и се опъне,но явно го е страх.
Прочетох какво си писала-че и се карал,че и казвал да излезе и тн.Сигурна ли си ,че съпруга ти прави всичко което може да си защити семейството.Ама наистина ли си сигурна.
Пак казвам-Не ти трябва да се чудиш как да се справиш със злобила,а той трябва да намери решение.
Мисля,че знаеш какво тнрябва да направиш-направи го.Успех.
Съпругът ти е човека,който трябва да седне на маса с родителите си и да поговори с тях.Ще дам пример със моята свекърва.Не е лоша женицата,ама трима сина има.Малко или много е свикнала да се налага.Добре,че със съпругът ми сме надалече-така много се обичаме с техните и много се уважаваме.В началото на брака ни имаше търкания,но съпругът ми винаги е заставал на страната на мира и доброто.Правили сме компромиси.Когато се вгледаш в един човек,виждаш че не всичко е лошо и в черни краски.Явно обаче твоята свекърва не е от тях.Няма да изпадам в подробности.Само искам да кажа,че средния брат на мъжа ми от 2 години живее с една разведена жена с 15 годишен син.В началото сякаш всичко беше ОК,но от една година не си говорят с техните.Нещо повече-брат му въобще не поглежда родителите си и другия си брат,а ги делят един етаж.И всичко това заради глупости.Ами съберете се-сложете картите на масата.Нека всеки си каже какво му тежи.Правете компромиси.Ако пък не става-изнасяйте се.Всеки си плаща за спокойствието.
п.п.
това е най-глупавото неща-да построиш палат и да живеете всички заедно.Свекърва ми точно така са направили ,и за мен/вече и за съпругът ми/това е най-голямата им грешка.Няколко поколения под един покрив събрани, винаги ще намерят за какво да се сдърпат.
п.п.
това е най-глупавото неща-да построиш палат и да живеете всички заедно.Свекърва ми точно така са направили ,и за мен/вече и за съпругът ми/това е най-голямата им грешка.Няколко поколения под един покрив събрани, винаги ще намерят за какво да се сдърпат.
Ти, пък! Как така ще се изнесат? Ами кой ще ги дондурка тогава? Кой ще им плаща сметките, кой ще им пълни хладилника, кой ще им гледа децата? Срещу кого ще злобеят и от кого ще се жалват тогава, а?
Пък и кой ще поправя грешки, ще слага точки и запетайки..ммм
Майтапя се, де.
Според мен е обидно да не ти дадат термометър. Ами какво като е на детето? А и то не е бебе, а на година и половина...
Не понасям свекърва ми, но за това няма да се дръпна. Ще й дам термометър. (да си го завре отзад
).
Не понасям свекърва ми, но за това няма да се дръпна. Ще й дам термометър. (да си го завре отзад
).държа да кажа мъжа ми не каза няма да дам а каза не тоя,че е на малкия щеше да и даде ама нашия ми гнуслива съм какво да правя не го искам аз
Съпругът ти е човека,който трябва да седне на маса с родителите си и да поговори с тях.Ще дам пример със моята свекърва.Не е лоша женицата,ама трима сина има.Малко или много е свикнала да се налага.Добре,че със съпругът ми сме надалече-така много се
ако мислиш,че не сме говорили и то много като нормални хора ама не. След като нестана се отдръпнахме и то повечето той. Тя идва да пита защо така как така няма да и обръща внимание а той и казва че от работа като се прибере иска първо да си види семейството ми нищо нямало да му стане ако влезел малко при нея аз също смятам така, но той е голям човек и си решава опитах се да му кажа някак с уважение да го кара а неговата реплика беше - с тях се затъва защото непрекъснато де дърпат за пари. А и наистина не се излиза на глава. Грубо е това дето ще напиша ама му е посягала със стол от злоб,че ей а сега излизал с мен а тя искала точно в тоя момент да и правел компания и това пред мен. Е сега поне критики съвети дадох зор да се омитаме на някъде. Повлияхте ми положително събрах смелост,че чак пък от глад няма да умрем
Прочетох какво си писала-че и се карал,че и казвал да излезе и тн.Сигурна ли си ,че съпруга ти прави всичко което може да си защити семейството.Ама наистина ли си сигурна.
Пак казвам-Не ти трябва да се чудиш как да се справиш със злобила,а той трябва да намери решение.
Мисля,че знаеш какво тнрябва да направиш-направи го.Успех.
Пак казвам-Не ти трябва да се чудиш как да се справиш със злобила,а той трябва да намери решение.
Мисля,че знаеш какво тнрябва да направиш-направи го.Успех.
Хм накара ме да е замисля. Може би не е сторил всичо по силите си щом не можа след толко препирни да я усмири
Според мен е обидно да не ти дадат термометър. Ами какво като е на детето? А и то не е бебе, а на година и половина...
Не понасям свекърва ми, но за това няма да се дръпна. Ще й дам термометър. (да си го завре отзад).
Не понасям свекърва ми, но за това няма да се дръпна. Ще й дам термометър. (да си го завре отзад
).
Наистина това е било глупав повод за нерви, но определено те разбирам, че толкова ти се е насъбрало, че палиш от малко.
Ние живяхме точно 2 години при свекърите, в апартамент, не къща. В началото си мълчах и страдах, и аз пусках тема даже, един ден ми дойде до гуша и си казах всичко и след месец се изнесохме. Правиха се на обидени много време, макар че аз не съм ги обиждала. Опитвахме се да "оправиме нещата", но те явно не желаеха. Но в същото време обаче настояваха да виждат детето, да им го водим, а и мъж ми и сестра му непрекъснато настояваха, че детето има нужда и от двете двойки баба и дядо, защото те са преживели същото с техните. Колкото пъти са идвали после вкъщи, или мълчат като пукали, или правят циркове и си тръгват ядосани незнайно от какво.
От Нова година досега свекърите са идвали вкъщи само, когато ме няма. В събота ги поканихме с най-добри намерения всички баби и дядовци, да видят детето, наистина мислех, че може би ще се оправят нещата. Държаха се толкова отвратително, мен изобщо не ме забелязваха, не казаха едно "добър ден", а се ръкуваха с всички останали, нищо, че идват в МОЯ дом. Дори моите родители бяха потресени, а доскоро смятаха, че проблемът е по-скоро в мен.
Оттук нататък отказвам да ги виждам и чувам, което обаче води до гигантски проблеми с мъжа ми. Въпреки че и той е говорил много пъти с тях и все казва, че нямало вече да се държат така, после си продължават по старому. Вече изтръпвам всеки път, като чуя, че ще трябва да ги виждам, само като си помисля за тях и почвам да треперя И заради това непрекъснато се караме с мъжа ми, като всеки път става все по-жестоко, защото дори когато той им прави забележка, започват да го обвиняват него за разни измислени неща и на него съвсем му писна отвсякъде да го ядат.
Много се надявам да успеете да се отделите и след това да имате по-нормални отношения, защото при нас явно изнасянето от техния дом не беше решението. И най-вече си пази нервите!
Ние живяхме точно 2 години при свекърите, в апартамент, не къща. В началото си мълчах и страдах, и аз пусках тема даже, един ден ми дойде до гуша и си казах всичко и след месец се изнесохме. Правиха се на обидени много време, макар че аз не съм ги обиждала. Опитвахме се да "оправиме нещата", но те явно не желаеха. Но в същото време обаче настояваха да виждат детето, да им го водим, а и мъж ми и сестра му непрекъснато настояваха, че детето има нужда и от двете двойки баба и дядо, защото те са преживели същото с техните. Колкото пъти са идвали после вкъщи, или мълчат като пукали, или правят циркове и си тръгват ядосани незнайно от какво.
От Нова година досега свекърите са идвали вкъщи само, когато ме няма. В събота ги поканихме с най-добри намерения всички баби и дядовци, да видят детето, наистина мислех, че може би ще се оправят нещата. Държаха се толкова отвратително, мен изобщо не ме забелязваха, не казаха едно "добър ден", а се ръкуваха с всички останали, нищо, че идват в МОЯ дом. Дори моите родители бяха потресени, а доскоро смятаха, че проблемът е по-скоро в мен.
Оттук нататък отказвам да ги виждам и чувам, което обаче води до гигантски проблеми с мъжа ми. Въпреки че и той е говорил много пъти с тях и все казва, че нямало вече да се държат така, после си продължават по старому. Вече изтръпвам всеки път, като чуя, че ще трябва да ги виждам, само като си помисля за тях и почвам да треперя
И заради това непрекъснато се караме с мъжа ми, като всеки път става все по-жестоко, защото дори когато той им прави забележка, започват да го обвиняват него за разни измислени неща и на него съвсем му писна отвсякъде да го ядат.Много се надявам да успеете да се отделите и след това да имате по-нормални отношения, защото при нас явно изнасянето от техния дом не беше решението. И най-вече си пази нервите!
определено се е насъбрало явно за това вече подскача от най-малкото нещо. И при нас така или си траят или се правят не циркове а цели представления и моята майка мислеше,че в мен е вината. Да ама като присъства един два пъти за повече от ден в нас видя за какво става въпрос. Един ден ми се наложи да отскоча до нашите спешно и си взех и детето само я помолих в 2 часа да сготви нещичко бързо мой кюфтета и казах тогава за да не се притеснявам, а да чакам мъжа ми да ме вземе да не се мъкна по маршрутките. В шест часа ми се обажда и ми казва ми аз нямам време да ги направя имам си работа. Хубаво а тя сама мъжа и командировка. Прибирам се аз и тъкмо сготвих и дойде да вечеря,че при нея нямало нищо. Е нищо против нямам ама ние е прибрахме в осем е мисля,че при желание има достатъчно време, а смятам че е убииство да чака на мен с малко дете.
На една от предните страници на темата ти казах какво мисля за свекърва ти и продължавам да го мисля. Обаче сега като пишеш това за приготвянето на вечерята си давам сметка, че ти искаш да си самостоятелна и да не ти се бъркат в дома, но пък молиш свекърва ти да ти наготви, а после се сърдиш, че идва неканена да вечеря у вас. Ако искаш наистина твоят дом да си е само твой, не се дръж така, че все едно живеете заедно със свекърва ти. И на мен понякога ми идва в повече вечерята и се е случвало късно да вечеряме, но нали се сещаш, че няма как да се обадя на майка ми и да й кажа да ми сготви. Така и на майка ми не й минава през ума да дойде у нас да се нахрани без да е поканена. Просто си представи, че живеете отделно от свекърва ти и се дръж по всяко време и по всякакъв повод все едно не ви дели 1 етаж, а поне 30 минути път с кола. Имам приятелка, която живее също в една къща със свекърва си, но на различни етажи - както при теб. Но тя си върти домакинството независимо и въпреки че и те си имат разни проблеми във взаимоотношенията, не съм чувала някой да й нахлува в дома така безцеремонно. Но и тя не го прави Въобще държат се все едно живеят далече. Даже по телефона си говорят като трябва да си кажат нещо. Не си ходят в къщите по всяко време за щяло и нещяло. За Коледа ми каза, че на 24 били "на гости" в свекървата, а на 25 си били "в къщи". Явно има начин да се постави границата, но трябва ти да започнеш.
Въобще държат се все едно живеят далече. Даже по телефона си говорят като трябва да си кажат нещо. Не си ходят в къщите по всяко време за щяло и нещяло. За Коледа ми каза, че на 24 били "на гости" в свекървата, а на 25 си били "в къщи". Явно има начин да се постави границата, но трябва ти да започнеш.
Аз те подкрепям напълно.
Как така ще идва и ще взима нещата на детето
тая луда ли е???
Аз ако бях щях да я изхвърля и да и забраня да се докосва до всяко негово нещо-независимо какво е то.
Не мога да ги разбера тия свекарви...аз също имаХ големи ядове с мойта затова се изнесох и и забраних да се среща с нас-Много си позволяват тия хора
Как така ще идва и ще взима нещата на детето
тая луда ли е???
Аз ако бях щях да я изхвърля и да и забраня да се докосва до всяко негово нещо-независимо какво е то.
Не мога да ги разбера тия свекарви...аз също имаХ големи ядове с мойта затова се изнесох и и забраних да се среща с нас-Много си позволяват тия хора
На една от предните страници на темата ти казах какво мисля за свекърва ти и продължавам да го мисля. Обаче сега като пишеш това за приготвянето на вечерята си давам сметка, че ти искаш да си самостоятелна и да не ти се бъркат в дома, но пък молиш
ей това е супер идея. Аз при нея за петте години съм влязла веднъж без да съм канена и никога без нейно присъствие. Виж за готвенето един път само се случи и толкоз беше повече не повторих. Определено май съм тръгнала по този път тя под мен свободна аз примерно си взимам детето и сиотивам на пазар искам неискам. Може и този метод да доведе до някъде благодаря
Eva23, разбирам те вече писнало ти е и чашата прелива. Аз имах такъв етап където всичко събирах в себе си и си изливах яда тук. Същите форумки ми даваха същите идеи-много важно, бъди самостоятелна,ала бала, как съм си била виновна, изнеси се, що съм се дразнила.... Явно при всеки работи различно. Основното което разбрах е първо мъжът да е на твоия страна и зад теб във всеки случай. След това аз не издържах и си казах всичко -ама всичко-отне няколко часа и продължи до към два през нощта и ми олекна и сега съм над дреболиите. Дали схванаха нещо или ще се променят-не става-може би са схванали 10%, останалите 90% са в облаците Важното е че аз не се дразня повече. Ей това ако постигнеш -ще си добре! Сега само мога 
и хич не си го слагам на сърце. А хич да не ти пука-ако е свободна да готви, да не мислиш че ще има осъзната благодарност че ти се държиш добре
А такива за изхвърляне или изнасяне, всеки си знае най-добре-ако това работи при вас не значи че ще работи за Ева. Ако искаш пробвай. По лошо няма да стане нали
Важното е че аз не се дразня повече. Ей това ако постигнеш -ще си добре! Сега само мога и хич не си го слагам на сърце. А хич да не ти пука-ако е свободна да готви, да не мислиш че ще има осъзната благодарност че ти се държиш добре А такива за изхвърляне или изнасяне, всеки си знае най-добре-ако това работи при вас не значи че ще работи за Ева. Ако искаш пробвай. По лошо няма да стане нали
Аз го давам на свкървамми и после го из4иствам със спирт Ама твойта малко нахални4ка 
Как си го взела Моята никога няма да постъпи така Бих те посъветвала да говорите с нея
Ама твойта малко нахални4ка Как си го взела Моята никога няма да постъпи така Бих те посъветвала да говорите с нея говорено е с часове ама това мойто са изгъзици и тя била отгледала две деца аз се престаравам с тия неща. Не се вслушва в нищичко. Не ми пука за термометъра ще си купя ако трябва просто постъпката ми е странна, защото за всяко нещо се реагира така и се сърди крещи и пр.
Eva23, разбирам те вече писнало ти е и чашата прелива. Аз имах такъв етап където всичко събирах в себе си и си изливах яда тук. Същите форумки ми даваха същите идеи-много важно, бъди самостоятелна,ала бала, как съм си била виновна, изнеси се, що съм се дразнила....
мъжа ми е зад мен даже в повечето случаи го укротявам ама явно не е трябвало. При поредното преливане на чашата се скарахме един единствен път. Казах си и всичко е и сърди се една седмица и после старата песен на нов глас. Не ставааа. Собствената и сестра казва,че не се оправя с нея.
Eva23, разбирам те вече писнало ти е и чашата прелива. Аз имах такъв етап където всичко събирах в себе си и си изливах яда тук. Същите форумки ми даваха същите идеи-много важно, бъди самостоятелна,ала бала, как съм си била виновна, изнеси се, що съм се дразнила....
мъжа ми е зад мен даже в повечето случаи го укротявам ама явно не е трябвало. При поредното преливане на чашата се скарахме един единствен път. Казах си и всичко е и сърди се една седмица и после старата песен на нов глас. Не ставааа. Собствената и сестра казва,че не се оправя с нея.
Отдавна чета темата и реших да се включа. Това с изнасянето е просто абсурдно, щом е такъв човек свекървата ти, то значи че и дори и да се преместите, положението няма да е коренно различно. Пак ще идва и старата песен продължава....... А и още повече, защо ще й се даваш и ще бягаш, да не говорим как се мести в друго жилище, при положение, че вече си направил ремонт и си свикнал с дома си.
Това, че си я помолила веднъж или няколко пъти да ти сготви, също не означава, че трябва да те прави за две стотинки, нали? Всичко опира до възпитание и елементарна култура. Изнасянето, сменянето на бравата и други подобни няма да решат проблема, след като сте и говорили за това и пак няма оправия, значи трябва да се играе грубо, минимално допускане до жилището, вещите, ограничаване на разговорите, ако не се пукне от злоба, то ще й писне да ви занимава, като види че отсреща няма никой.
Изчетох цялата тема. За свекървата съвети няма да давам, защото още на втората страница от мъките ти ми стана ясно,че тази жена ще те ръфа, притиска и тормози до края на света и до последния си дъх. Дори и да не и пречиш. Нея това я кефи и така си иска.
Иска си сина за нея и даже по корем да легнеш на стълбите да минава отгоре ти, пак няма да е доволна, а ти ще си капризна, неблагодарна, префурцунена и всякаква.
Ако не можеш или не искаш да бягаш на квартира и да се криеш като от сериен убиец-маниак, трябва или да търпиш и да си съсипеш нервите и брака, или ....да притиснеш "милото" по всички възможни ти линии, начини и точки.
Ако трябва да свика мъжки семеен съвет с баща си и брат си и там да обсъдят нещата /България сме все пак, ориент/. Ако трябва да говори с мама в твое отсъствие и да наложи режим на изолация, не отваряне, не общуване и т.н. Ама той, не ти.
Иска си сина за нея и даже по корем да легнеш на стълбите да минава отгоре ти, пак няма да е доволна, а ти ще си капризна, неблагодарна, префурцунена и всякаква.
Ако не можеш или не искаш да бягаш на квартира и да се криеш като от сериен убиец-маниак, трябва или да търпиш и да си съсипеш нервите и брака, или ....да притиснеш "милото" по всички възможни ти линии, начини и точки.
Ако трябва да свика мъжки семеен съвет с баща си и брат си и там да обсъдят нещата /България сме все пак, ориент
/. Ако трябва да говори с мама в твое отсъствие и да наложи режим на изолация, не отваряне, не общуване и т.н. Ама той, не ти.
ох вече незнам все си мисля,че и да се изнеса ще ми досажда с предтекста,че не можела без сина си ,че ще умрее(казвала го е ) и няма да има ефет. А и много средства се хвърлиха за очовечаване на жилището след брака от под до таван и мебели та сега и да исам не мога въпреки че успях да го навия макар и за същия град 
Интересна тактика. Да се играе грубо, т.е. да слезе на това ниво на скандали, разправии и женска проклетия. Това може само да й отрови живота. Сигурно има много жени, за които е нормално и стимулиращо да има постоянен враг, срещу който да действат постоянно, да се карат и да мразят някого ежеминутно. И това заради едно жилище, от което напук не искат да се преместят.
Прави ми впечатление, че авторката не е от тях. След като се тормози от това поведение, определено не е човек, който желае да участва в постоянни скандали.
Прави ми впечатление, че авторката не е от тях. След като се тормози от това поведение, определено не е човек, който желае да участва в постоянни скандали.
Интересна тактика. Да се играе грубо, т.е. да слезе на това ниво на скандали, разправии и женска проклетия. Това може само да й отрови живота. Сигурно има много жени, за които е нормално и стимулиращо да има постоянен враг, срещу който да действат постоянно, да се карат и да мразят някого ежеминутно. И това заради едно жилище, от което напук не искат да се преместят.
Прави ми впечатление, че авторката не е от тях. След като се тормози от това поведение, определено не е човек, който желае да участва в постоянни скандали.
Прави ми впечатление, че авторката не е от тях. След като се тормози от това поведение, определено не е човек, който желае да участва в постоянни скандали.
определено съм свикнала на спокоен живот. За всички мизерии до сега които ми е направила само един единствен път за 7 години съм и повишила тон. Не искам а и не съм възпитана да крещя по по - възрастни хора и ми се ще някак си да сме по задружни и това ме тормози. А пък тя е и млада жена не е възрастна много и се чудя
Eva23, тук ти се дадоха множество съвети. Универсалният съвет е да говориш със свекървата. Обикновено при такива разговори ще се изпокарате или ще има промяна за няколко дни. Това, сигурно ти е ясно вече.
Да си отровиш живота години наред, за да запазиш това жилище, е доста рисковано. За теб и семейството ти. Мъжът ти е на твоя страна, но ако и ти си заявиш правата и започнат разправии, тази жена ще извади ядрени оръжия. Като чета какви ги върши, все още се спазва благоприличе само, защото ти си разумна и си мълчиш. Сигурна съм, че ако реагираш грубо и ти, ще стане мазало, на каквото тя явно е готова. Май за нея е съвсем нормално да се крещи, да се правят циркове и разправии. Сигурна съм, че едва чака подобно развитие на нещата, за да се развихри истински.
Представи си детето ти да става свидетел на всички тези глупости. Всеки ден. Ами като поотрасне малко и свекървата започне да го обработва? Въпрос на време е. Представяш ли си с какво ще се пълни детската главица? Тогава ще трябва не само да се пазиш от нея, а ще се опитваш да пазиш семейния мир, но и ще внимаваш постоянно дали това не се прехвърля и на детето ти... Освен, ако наистина не можеш да удариш ключ и да не я пускаш. Не знам как би го постигнала. Може би с цената на хиляди скандали, грозни сцени и много нерв, докато не кротне или не се избиете. Или мъжете не се разберат да ви изплатят вашия етаж, за да напуснете това жилище, което с тази жена ми се вижда нереално.
Познавам семейства, които са направили отделянето след 5,6,10 години и всички до един се чудят какво са чакали и на какво са се надявали? И защо са наказвали семейството си толкова време с подобно напрежение. Свекървите не се променят, с годините само стават по-лоши.
Ако се решиш да се изнесеш, пари се печелят, толкова лесно, колкото се и губят. Всяко начало е трудно, всеки наем или кредит ти се струва в началото убийствен. С времето парите се обезценяват и вноските, за каквото и да са те, не са така тежки. Има много хора със заеми и кредити, но живеят спокойно и задружно. Въпрос на избор е. Труден, но все пак избор.
Каквото и да решиш, пази си нервите. И семейството.
Да си отровиш живота години наред, за да запазиш това жилище, е доста рисковано. За теб и семейството ти. Мъжът ти е на твоя страна, но ако и ти си заявиш правата и започнат разправии, тази жена ще извади ядрени оръжия. Като чета какви ги върши, все още се спазва благоприличе само, защото ти си разумна и си мълчиш. Сигурна съм, че ако реагираш грубо и ти, ще стане мазало, на каквото тя явно е готова. Май за нея е съвсем нормално да се крещи, да се правят циркове и разправии. Сигурна съм, че едва чака подобно развитие на нещата, за да се развихри истински.
Представи си детето ти да става свидетел на всички тези глупости. Всеки ден. Ами като поотрасне малко и свекървата започне да го обработва? Въпрос на време е. Представяш ли си с какво ще се пълни детската главица? Тогава ще трябва не само да се пазиш от нея, а ще се опитваш да пазиш семейния мир, но и ще внимаваш постоянно дали това не се прехвърля и на детето ти... Освен, ако наистина не можеш да удариш ключ и да не я пускаш. Не знам как би го постигнала. Може би с цената на хиляди скандали, грозни сцени и много нерв, докато не кротне или не се избиете. Или мъжете не се разберат да ви изплатят вашия етаж, за да напуснете това жилище, което с тази жена ми се вижда нереално.
Познавам семейства, които са направили отделянето след 5,6,10 години и всички до един се чудят какво са чакали и на какво са се надявали? И защо са наказвали семейството си толкова време с подобно напрежение. Свекървите не се променят, с годините само стават по-лоши.
Ако се решиш да се изнесеш, пари се печелят, толкова лесно, колкото се и губят. Всяко начало е трудно, всеки наем или кредит ти се струва в началото убийствен. С времето парите се обезценяват и вноските, за каквото и да са те, не са така тежки. Има много хора със заеми и кредити, но живеят спокойно и задружно. Въпрос на избор е. Труден, но все пак избор.
Каквото и да решиш, пази си нервите. И семейството.
Ох определено труден избор да. Дали кредит и цял живот заем или цял живот нерви и двете си имат минуси. Просто не е излязло жилище което да ми грабне окото и да кажа да това е нашият дом. Сигурно ако нещо ми хареса толкова много няма да се замислям. А до тогава стискам палци да издържа
Ох определено труден избор да. Дали кредит и цял живот заем или цял живот нерви и двете си имат минуси. Просто не е излязло жилище което да ми грабне окото и да кажа да това е нашият дом. Сигурно ако нещо ми хареса толкова много няма да се замислям. А до тогава стискам палци да издържа
Eva23, това не би трябвало да те задържа. Въпроса е какво може да си позволите. Не искам да се заяждам с никого и не го казвам за сравнение, но излезеш ли извън БГ няма начин - заема е за цял живот, освен ако не си някоя кратуна дошла с милиони или примерно звезда от класата на Стоичков. Ние вече три пъти продаваме и купуваме и рефинансираме не знам колко пъти 30 годишни заеми и не ми прави впечтление че дължа ужасно много пари на банката и си казвам това е моята къща. И даже да не ми е идеално-няма идеално и няма достатъчно
това което ни харесва винаги е над възможностите ни:) И в БГ започва да става така-неминуемо е. Така че заема не го приемай тежко,или като някаква невъзможност, а като положителна насока. Цените малко или много се качват ще си го изплатите ще имаш нещо насреща, от това което ще оставите все някои ден ще има част ваша. Но това е тема на друг разговор. Въпроса е че това няма много да ти разреши проблемите със свекървата ако сте в един град По това се разлиават по интелегинтните хора-знаят си мястото, съобразяват се с другите, поучават се от грешките си и не се срамуват да ги признаят. Явно оправия няма да има с тази жена, така че каквото ти помогне да намериш своето и на твоето семейство спокоиствие си заслужава. 
Напълно си права. Не давам нищо на бебка да се ползва от други, а ако има някой болен въобще да не се появява при детето. На много от моите им стана криво, ама свекърва ми не дойде веднъж да помогне откак се е родила бебка, че остава и болна да ми пристига. Хич даже и не ми пука- щом е за бебо-всички други да се гръмнат. На мъжа ми не му става много кеф като говоря така ама аз болни деца не гледам и разни приказки не слушам. Може и да бъркам ама по главата ми не разрешавам да се ходи. Напълно си в правото -не се давай!
Уж не се давам ама нещо ми се изчерпаха силите. Но и доста кротна което си е си е . Малко по нормално се живее. ПРеди бяха всекидневни изблици сега са ако успее да се добере до нас което още се случва.
Lana2004 не съм сигурна с доход от около 800 лв грубо да дадеш 400-500 за заем нищо не остава просто няма как за сега
Lana2004 не съм сигурна с доход от около 800 лв грубо да дадеш 400-500 за заем нищо не остава просто няма как за сега
eva23 нямаш представа колко добре те разбирам.При мен нещата са даже по зле.Ние живеем в тристаен апартамент със свекъра и свекървата и трите и котки/мразя котки/, но си права как с доход от 600-700лв/докато бях в майчинство дори и по малко/, с кредити които 1/3 от дохода да излезеш на квартира? Моята не е чак толкова зле , но е вярно че между две жени при това от различни поколения не може да има разбирателство. Докато го нямаше детето нещата бяха добре, ние не се задържахме много в къщи, но когато се роди синът ми нещата се влошиха.Още през първата седмица от изписването се скарахме за къпането на малкия и отам се започна...Докато беше бебе съм обикаляла улиците по цял ден само и само да не се прибирам в къщи/забравих да спомена , че съм от друг град и не мога да отида никаде/.Та така де не ми се връща назад. Сега нещата са малко по-добре, дори ще правим ремонт-ще разделяме банята и ще слагаме междинна врата за да отделим нашата стая. Много искам да си поговорим пак, много е хубаво да споделяш с някой който те разбира, но сега съм на работа.
eva23 нямаш представа колко добре те разбирам.При мен нещата са даже по зле.Ние живеем в тристаен апартамент със свекъра и свекървата и трите и котки/мразя котки/, но си права как с доход от 600-700лв/докато бях в майчинство дори и по малко/, с кредити които 1/3 от дохода да излезеш на квартира? Моята не е чак толкова зле , но е вярно че между две жени при това от различни поколения не може да има разбирателство. Докато го нямаше детето нещата бяха добре, ние не се задържахме много в къщи, но когато се роди синът ми нещата се влошиха.Още през първата седмица от изписването се скарахме за къпането на малкия и отам се започна...Докато беше бебе съм обикаляла улиците по цял ден само и само да не се прибирам в къщи/забравих да спомена , че съм от друг град и не мога да отида никаде/.Та така де не ми се връща назад. Сега нещата са малко по-добре, дори ще правим ремонт-ще разделяме банята и ще слагаме междинна врата за да отделим нашата стая. Много искам да си поговорим пак, много е хубаво да споделяш с някой който те разбира, но сега съм на работа.
Аз също бих се радвала. Наистина когато човек не е преживял не може 100% да разбере. А и при нас има 2 кучета и една котка ама ...
Страшно е и ви разбирам. Аз пък не живеех в къщата на мъжът ми, но майка му идваше у нас. Само едно изречение като коментар: ЧУСТВАХ СЕ КАТО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ и си казвах щом те са издържали и аз ще мога. Всичко, което сте написали съм го преживявала милион пъти: куче да бях по-добре щяха да се отнасят с мен. И лошото е, че като се появи дете социалните ти контакти намаляват и те разкъсват роднини, приятели на мъжът ти и самия баща на детето ти. Ако си имал някога права, сега забрави: отнасяли са се с мен като .....трудно ми е да го опиша..просто още не мога да го изживея и да погледна отгоре на всичко това. Постоянно бях в депресия, само работата ми ме спаси. Това е. Кошмарно е. Така е. Не знам какво може да се направи, закони ли трябва, дружество за психична подкрепа ли трябва да се създаде, но е трудно...много трудно. Знам. Ходех със счупен крак и никой не забеляза...зарасна накриво. Майка му ми казваше: ами да те бие, ти си полудяла, защото воюваш за права. Не си измислям, такава беше действителността. Още не мога да го забравя. Още. Само като си помисля, започвам да треперя.
Мила Марусия съжалявам за преживяното аз поне от това не срадам въпреки,че свеки цял живот е живяла така и тя счупени крака и пр. и ми е разказвала мога да си представя поне малко. Преди да се оженим винаги е казвала колко лошо било да се бъркат,да не си признават грешките,а сега самата тя ги прави и май наистина не ги осъзнава. Карали сме се заради нея и като кажа примерно ,че ако някога напусна мъжа си сигурно ще е заради нея ми е казвала,че тя нямало да допусне да изляза от тук да сме мислили преди брака. Мъжа ми цял живот гледал лош пример на семейство поне за моя радост е е научил от грешките и му се гади от разправии, но уви такива има. При мен е доста по търпимо положението, но смятам,че може да бъде и по добро еми не съм улучила и почвам да се убеждавам,че всичко иде от възпитанието и това което носиш в главата си. Гледала съм до мен свекърва - майка ми имам брат. Тя носеше снаха си на ръце живееха при нас с втория мъж на майка ми който е мой баща но не и на брат ми. Еми видяла съм просто страхотно отношение и сега това ми се вижда просташко и просто от инат да не е моята а нейната. Дано поне сега си по-добре
Страшно е и ви разбирам. Аз пък не живеех в къщата на мъжът ми, но майка му идваше у нас. Само едно изречение като коментар: ЧУСТВАХ СЕ КАТО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ и си казвах щом те са издържали и аз ще мога. Всичко, което сте написали съм го преживявала милион пъти: куче да бях по-добре щяха да се отнасят с мен. И лошото е, че като се появи дете социалните ти контакти намаляват и те разкъсват роднини, приятели на мъжът ти и самия баща на детето ти. Ако си имал някога права, сега забрави: отнасяли са се с мен като .....трудно ми е да го опиша..просто още не мога да го изживея и да погледна отгоре на всичко това. Постоянно бях в депресия, само работата ми ме спаси. Това е. Кошмарно е. Така е. Не знам какво може да се направи, закони ли трябва, дружество за психична подкрепа ли трябва да се създаде, но е трудно...много трудно. Знам. Ходех със счупен крак и никой не забеляза...зарасна накриво. Майка му ми казваше: ами да те бие, ти си полудяла, защото воюваш за права. Не си измислям, такава беше действителността. Още не мога да го забравя. Още. Само като си помисля, започвам да треперя.
Аз съм от отбора, дето е случил на свекърва... и тя е случила на мен., но нищо. Присъедини се.., защото около мен с.Кипи от свекита и майки.
Айде пак свекърви...
За един термометър, ами забърши го с памуче и спирт след като го е върнала, какво толкова...
Едва ли жената си е мерила Т. анално и не виждам колко ти е голямо детето, но чак пък толкова не се вманиачавай.
Ако я карате с по -малко дразнения и нерви бъдете сигурни, че ще ви е по- лесно.
За един термометър, ами забърши го с памуче и спирт след като го е върнала, какво толкова...
Едва ли жената си е мерила Т. анално и не виждам колко ти е голямо детето, но чак пък толкова не се вманиачавай.
Ако я карате с по -малко дразнения и нерви бъдете сигурни, че ще ви е по- лесно.
Ох да,за един термометър толкова нерви не бих похрчила.Ще и го дам,даже ще и го пдаря,та да не ме занимава повече.Тя като не може то аз ще си купя нов...
Не се коси,ти страдаш а не тя..а може и нарочно да иска да те дразни,и като види че си ядосана да се се кефи...Такa че не и давай аванта.