Публикувана: 11 фев. 2007, 14:51 ч.
Последно мнение: 15 фев. 2007, 16:13 ч.

няма невъзможни неща

2 575
35
1

Гост

# 15 13 фев. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 3 376

Няма нищо лошо някой да разкаже как Бог му е помогнал. Само че точно тази описана история изглежда фалшива от всякъде. Някой, който не разбира от репродуктивни проблеми, е попрочел от тук и от там, и е скалъпил трогателна история.

Цитат на: Гризката в пн, 12 фев 2007, 15:19

Как така жената имала ендометриоза, която се състояла в множество кистички по яйчниците, които на всичкото отгоре се дължали на непукане на фоликули? Ендометриозните кисти са тотално различно нещо. Освен това, как така ако не забременеела веднага лечението в края на краищата щяло да доведе до махане на яйчниците и матката? Това са глупости... Нито ендометриозата, нито фоликулярните кисти се "лекуват" по този начин.

# 16 13 фев. 2007, 17:08 ч.

Мнения: 36

Честито Румина!И е така когато силно вярваме в нещо ние го постигаме.

# 17 13 фев. 2007, 17:40 ч.

Мнения: 769

Ще се съглася с Лали и Джам, че след години във форума се надушват един определен тип потребители, които се появяват от нищото и също толкова мистериозно изчезват.

Да се вярва в Бог лошо няма, но клиниките по безплодие защо са пълни...

# 18 13 фев. 2007, 17:57 ч.

Мнения: 1 143

Днес чета една книга на Далай Лама. Самият той казва, че когато сме в затруднено положение, трябва да направим всичко по силите си и да използваме всички възможности, които ни се предоставят, за да си помогнем. В това се състои вярата, стига да не навреждаме на другите!

# 19 13 фев. 2007, 18:38 ч.

Мнения: 547

Шоши най-точно го е казала,цитирайки Далай Лама: "трябва да направим всичко по силите си и да използваме всички възможности, които ни се предоставят, за да си помогнем. В това се състои вярата, стига да не навреждаме на другите!"

# 20 13 фев. 2007, 18:51 ч.

Мнения: 2 120

Честито Румина.

Аз искам само да споделя, че вече вярвам във всичко - чудеса, Господ, предопределеност на съдбата, Божия промисъл, биополета, карма, клетви и всичко за каквото се сетите.
Моето висене във форумите ме накара да вярвам, че нещата, които трябва да се случат ще се случат каквото и да правим, съответно други са невъзможни за осъществяване и мисля, че това се ръководи само частично от нас, другото е....нечия намеса. При някои намесата е компетентна-лекарска, при други просто става , да го наречем Чудото.
Успех на всички. Laughing

# 21 13 фев. 2007, 18:54 ч.

София
Мнения: 6 363

Цитат на: Dji-djo в вт, 13 фев 2007, 18:38

стига да не навреждаме на другите!

# 22 13 фев. 2007, 20:08 ч.

Мнения: 84

Румина, честито!
Много хубаво име си избрала на детето си - Божидара!
Вярвам, че и бремеността ти ще мине нормално!
Бъдете благословени - ти и детето ти! Hug

# 23 13 фев. 2007, 20:13 ч.

Мнения: 268

момичета не знам дали постингът на румина е фалшив или не, защото не съм достатъчно компетентна, но искам да кажа нещо по темата която всъщност се обсъжда. искам да ви разкажа една съвременна притча.
живеел си на брега на една река един човек който бил много силно вярващ. един ден реката придошла и всички хора живеещи около нея трябвало да бъдат евакуирани. човекът обаче отказал - "аз вярвам в бог, той няма да позволи да се удавя!". правителството пратило автобуси да евакуират хората, но той отказал. после пратили лодки, защото водата се покачвала все повече, но той пак отказал. накрая пратили хеликоптер, само за него, но той пак отказал. накрая се удавил. когато умрял, господ се явил да го посрещне, а човека огорчено извикал "Господи, защо не ми помогна?? Защо ме остави да умра, а аз толкова силно вярвах в теб!". На което Господ учудено отговорил "Как да не съм ти помогнал? Първо ти изпратих автобус - ти не се качи. После ти пратих лодка - ти пак не се качи. Накрая ти пратих хеликоптер- а ти пак отказа! Направих всичко възможно за да те спася, но ти не пожела!".
Затова момичета искам да кажа - вярата е необходима, но трябва да осъзнаем, че "неведоми са пътищата господни".. Понякога чудесата ги правим ние, хората, а ангелите, тези които ни помагат, са тук на земята... Имайте вяра в Господ и вяра в хората... Всеки се сблъсква с различни изпитания, но именно те са които ни оформят като хора и ни правят силни, състрадателни или просто по-добри...

# 24 13 фев. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 1 143

Цитат на: neli82 в вт, 13 фев 2007, 20:13

Затова момичета искам да кажа - вярата е необходима, но трябва да осъзнаем, че "неведоми са пътищата господни".. Понякога чудесата ги правим ние, хората, а ангелите, тези които ни помагат, са тук на земята... Имайте вяра в Господ и вяра в хората... Всеки се сблъсква с различни изпитания, но именно те са които ни оформят като хора и ни правят силни, състрадателни или просто по-добри...

# 25 13 фев. 2007, 20:24 ч.

Мнения: 84

напълно съм съгласна Hug

# 26 14 фев. 2007, 10:53 ч.

Мнения: 179

Рядко пиша, но редовно ви чета, момичета bouquet

Изцяло подкрепям Lali и Jam.
Всичко би било в рамките на позитивизма, но определено съмнение в мен буди последното изречение на авторката ... какво по-точно очаква да я питаме за нейната вяра?
Иначе вярата и упованието всеки го има посредством един или друг начин ...

# 27 14 фев. 2007, 11:11 ч.

Мнения: 170

Е аз не съм от секта и не искам никой да се свързва с мен.Ще ви кажа само че по лекарска немърливост направих спонтанен аборт след 1,5 г мъки.Зарекох се че нямя да ходя на лекар поне 1г.За мен има и достойни лекари но по голямата част като чуят че си на 30г и не мойеш да имаш дете гледат на теб кати на портфеил.Та спрях с ходенето по доктори.през 2005 октомври обикаляхме страната отбихме се в Преображенския манастир.Незнам какво ми стана но ми дойде от вътре да се помоля пред иконата на св.Мина/на дома и семейството/.На другия месец забременях.Кръстих дъщеря си ДАРЕНА защото ми е дар от Господ.Истината е не съм била с диагноза стерелитет,но просто не ставаше.Съветвам ви подбираите си лекарите и вярвайте в Господ.Успех