Образованието ми и опитът, който имам, ми дават самочувствие. Но не мога да кажа, че във всичко съм уверена, все още се уча на самочувствие
- Публикувана: 25 фев. 2007, 21:12 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 19:57 ч.
кое ви дава самочувствие?
Аз съм с проблемно самочувствие ту го има, ту го няма. С идеята за скромността и моята глава е промита, та ме избива и на скромност и на самосъмнения( това вече си е заслуга само на баща ми, той ми ги набиваше тези в главата) и такива разни работи. Най-важното за самочувствието е да не ти личи, че хич го няма 
Самочувствието зависи (според мен) от отношението на родителите към теб в детството.
За съжаление, след това е много, много трудно, да не кажа невъзможно да си стъпиш на краката (пак по мои наблюдения).
Познавам много хора, които са успели да постигнат целите си и би трябвало да имат самочувствие. Според околните те са много самоуверени, но това съвсем не е така и всеки по-прозорлив човек (като мен
) усеща горчивата истина.
Затова се опитвам да се държа така с детето си, че да има самочувствие.
П.П. Мда, Блажка и мен ме изпраща на нивата.
Отивам. 
За съжаление, след това е много, много трудно, да не кажа невъзможно да си стъпиш на краката (пак по мои наблюдения).
Познавам много хора, които са успели да постигнат целите си и би трябвало да имат самочувствие. Според околните те са много самоуверени, но това съвсем не е така и всеки по-прозорлив човек (като мен
) усеща горчивата истина.Затова се опитвам да се държа така с детето си, че да има самочувствие.
П.П. Мда, Блажка и мен ме изпраща на нивата.
Отивам. 
Самочувствието зависи (според мен) от отношението на родителите към теб в детството.
Ако говорим пък за женското самочувствие, мисля, че е много важен начинът, по който бащата се отнася към малкото момиче - дали тя е "на тате принцесата" или пък "провалил се син", примерно...
Не знам, какъв е критерият за самочувствие, но аз лично се чувствам много уверена и силна от както родих бебката! Имам образование, кариера-въпреки, че съм малка, дом, външност...но от както родих дете-мисля, че нищо не може да ми се опре вече...сега чувствам, че съм изпълнила плана 
винаги съм искала да съм майка и може би е заради това...
винаги съм искала да съм майка и може би е заради това... 
Комплексни са причините.Но до голяма степен е и въпрос на характер.Жив пример са децата ми.И към двамата се отнасям еднакво строго,гушкам ги,поощрявам ги,казвам им ,че са умни,добри и хубави деца(най-хубавото птиче:)),все пак искам да имат самочувствие,то дава увереност.Но големият ми син ,след като съм изброила горе написаното ми казва"Кое ми е умното,че на контролното получих 5,5?"А малкият,макар че често тетрадката му е зачервена(първокласник е) се усмихва и казва"Ами аз,бе мамо,нали знаеш?"
А колкото до Тошовото време,имах "удоволствието"да бъда една от стадото.Тогава беше"здравословно"всички да сме като от калъп.
А колкото до Тошовото време,имах "удоволствието"да бъда една от стадото.Тогава беше"здравословно"всички да сме като от калъп.
