Искам съвет кое раждане е по добро нормалното или секцио по желание?

Здравей! С интерес ще следя развитието на темата, защото и аз се колебая-първото раждане/естествено/, а сега..........незнам!

Пуснете търсачка има адски много теми по въпроса, вкл. и анкета - какво искате, да е второто ви раждане!

Аз съм с 2 секцио, така че не мога да съм ви от полза.

ЕТО ТУК ВИЖТЕ
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=156687.0

Лично аз не бих се колебала как да родя вторият път, при положение, че вече имам едно нормално раждане.Възстановяването при почти всички жени е в пъти по-лесно и бързо, отколкото при секциото.И двете болят

Не съм раждала по двата начина, но имам две със секцио. Първият път адски ме болеше. Наистина раната много си боли, а и си е операция и то не безобидна. При второто получих такива тежки усложнения (тежък ендометрит-възпаление на матката, тежък тромбофлибит), че 1 месец лежах в болница, където лекарите се бореха за живота ми. 6м. по-късно продължавам да се лекувам, но вече у дома, с лекарства и периодично посещение на лекар. А така исках второто да си го родя нормално, но пак беше седалищно.

Според мен най-безболезненият вариант трябва да е нормално раждане с епидурална упойка. Хем по време на раждането не те боли чак толкова, хем след това се възстановяваш бързо и нямаш нужда от допълнително обезболяване, както при секциото.
Поне аз така си представям нещата, но тъй като не разбирам много от раждания, не знам доколко съм на прав път.
Нека раждалите вече да кажат.

Аз съм раждала само веднъж и то със секцио. Възстанових се много бързо, по-бързо от някои с нормално раждане. Не ме болеше, защото бях с епидурална и ми вливаха до другия ден. И въпреки това, ако имам избора, никога доброволно не бих се подложила на тази операция! Това си е коремна операция. Нали се сещате, че ви вадят всички подробности и после ви ги прибират обратно. Прочетете и малко повече за възможните усложнения от операцията.
А това за тежкото раждане според мен не е извинение да искаш секцио без показания, има епидурални упойки.

Именно поради тази причина второто ми раждане реших да е секцио! Много по-бързо се възстанових! Препоръчвам го. На мен секциото ми струваше 780 лева в частна клиника.

По това което съм чела за секциото разбрах някои неща - 1-во корема се прибира много по-трудно ( което е изключително важно за самочувствието на една раждала жена, а и на всяка жена). Самия факт че това е коремна операция, налага спазването нарежим от  по-дълго време без натоварване. 2-ро....от чисто естетична гледна точка - белега.....защо ти е необходим и белег? Ако от първото раждане корема ти се е развалил от стрии примерно, само един белег му липсва за да бъде още по-ужасно, а ако все още е хубав - що ще го "разкрасяваш" допълнително. 3-то,не съм сигурна ( другите ще кажат), но мисля, че престоя в болницата е по-дълъг. Това си е операция....незнам....понеже казваш, че имаш  неприятни спомени от първото раждане, нали знаеш, че едно с едно раждане няма! Това е в психиката ти, в подсъзнанието ти, просто не мисли за него. Мисли позитивно и всичко ще се получи добре! Успех, каквто и да решиш.

Какво се случва след това:

В първите дни след секциото ще се чувствате много уморена – вероятно доста по-уморена отколкото след нормално раждане – и ще усещате болки. Мястото около раната ще е болезнено. Може да изпитвате дискомфорт поради газове – това е често срещано след всяка коремна операция.

Смехът и кашлянето създават неприятно усещане, тъй като оказват натиск върху коремната стена. Акушерката ще ви покаже как да поддържате белега, когато се смеете или кашляте, така че да избегнете болките. Носете дълбоко бельо, което стига до кръста ви, а не плитко, защото ластикът може да дразни белега. Ще ви предложат някакво обезболяващо, което е безопасно за вземане по време на кърмене.

Може да имате малък дрен, който събира кръвта, която иначе би се натрупала под белега. Обикновено той се сваля след 1-2 дни. В ръката ви е включена система, за да се компенсират изгубените при операцията течности. Първоначано няма да сте в състояние да ставате да пишкате и или ще ви е поставен катетър, или ще ви помагат да използвате подлога.

Шевовете ви може да са от вида, който просто се разтваря. Но може да са и от онези, които се махат впоследствие или пък индивидуални клипсове, които също се махат.

Вашите чувства:

Понякога жените се чувстват разочаровани, ако са родили с цезарово сечение. После, ако всичко с бебето е наред, се чувстват виновни, че са разочаровани… Хората около вас може просто да смятат, че се притеснявате за здравето на бебето и че не се вълнувате изобщо от начина, по който се е родило.

Но това бебето да е родено по този начин, а не от вас, може да ви накара да се чувствате все едно сте изпуснали нещо важно. Говорете за чувствата си с партньора си, с акушерката и с други майки, които са раждали с цезарово сечение. С течение на времето може да приемете факта, че нещата не са минали по план – както толкова други неща в живота. Да разберете защо се е наложило цезарово сечение може да ви помогне да погледнете на нещата в перспектива.

От друга страна може да приемате нормално това, че сте родили с цезарово и може изборът да е бил ваш.

Реакциите ви са лично ваши и уникални. Не позволявайте някой да ви казва какво “трябва” да чувствате!

  Моето мнение е нормално. Така се става майка. Когато за първи път ставах майка, плаках. Лекаря ми каза, че трябва да родя секцио, а аз исках да разбера как се става майка. Втория път е по-лесно. Повечето след операция се възтановяват бавно и не могат да се грижат сами за бебетате си. Тук ще прочетеш различни мнения, но ти сама ще направиш своя избор. Независимо какво ще избереш, ти пожелавам леко раждане, ти и детенцето да сте добре и бързо възтановяване. Така ще бъде! Успех!
 
  Браво, KATI_Z. 

renisa, а ние дето сме родили със секцио бащи ли сме станали!?

Лично аз, след секциото,  бях в болницата точно 3 дни. Нямала съм никакви усложнения, не съм изпитвала никаква умора нито пък имам белег на корема!  

Нямала е това в предвид Рениса, мисля, че знаеш.

Не, не знам, какво е имала предвид, правейки такова изказване!?

Едва ли е много коректно да се намесвам в темата, тъй като ми предстои първо раждане, но мога да дам пример с второто - уж по-леко раждане на моята приятелка. Оказа се е, че второто е  много по тежко от първото, в един момент се е наложило спешно секцио, при което нещо не е направено както трябва, защото в продължение на близо година имаше проблеми с шевовете. Резултатът - 13 години след това второ раждане има дебел и груб червен белег (което е най-малкия проблем), понякога се изпуска при малка нужда и има частично изпадане на матката. Говоря за все още млада жена, все пак, на 36 години.
С всичко това искам да кажа, че риск винаги има, но в зависимост от възможностите на семейството, този риск донякъде може да се контролира. 

и аз така