ината при 2 годишните

Все едно аз съм го писала. Напълно точно. 

Аз лично се справям с това като игнорирам напълно. Излизам от стаята даже и тя като няма публика спира много бързо. Като сме навън, естествено е по-трудно да се направи, но тогава се опитвам да отвлека вниманието или я взимам под мишница и я прибирам. Преди няколко месеца бяхме в Практикер и взе да крещи неизвестно защо, хванах я и я изведох навън без коментар и я наказах на паркинга да стои без да мърда до мен. Тя направи драма за баща си, но й казах, че щом се държи неприлично, ще чакаме тати навън докато свърши с покупките. Мрънка, мрънка, но определено спря да крещи, защото видя че няма да отстъпя. Сега е на 2г и 9 месеца и нещата започват да се успокояват малко по малко. Взе да се вразумява и се надявам до 3-тата година да стане още по-добре. Но наистина единственото което помага е да не се отдава значение на тези изблици и по възможност да се не се отстъпва, освен в екстремни ситуации.

Ох Малена ние сме същите  Вчера и прибрах вси4ки игра4ки и не и пускам никакви детски Ще видим дали ще има някакъв ефект. Нестава така то не е отговаряне, крещене, тръшкане  Голям инат

И ние сме така. Щерката е почти на 4 и е много спокойна млада дама, но малкият...ех, малкият просто е на 2г, и 3 месеца, което обяснява всичко . Аз вървя в една посока а той задължително в другата, аз казвам - моля, прибери си играчките, той НЕ" и прочие.
Но ще мине. Имам опит все пак . При малката мина за около 1 година, до към 3,6 продължи някъде, после навлезе в много кротка фаза на развитие.

На всички препоръчвам 2 книги на Д-р Фицхю Додсън, в които открих много много истина. И отговори на въпроси като "Докога" и "Защо"
Изкуството да бъдеш родител
Как да приучим децата си към дисциплина

след половин час ще ги имам, надявам се

Много ти благодаря

И аз я имам тази книга, много е хубава и полезна.

И аз се присъединявам
Дъщеря ми е в този период от доста време,може би повече от половин година.Преди около месец се беше поуспокоила и дори си помислих,че му се вижда края.Да,ама не!Всичко започна отново,при това с по-голяма сила Когато сме навън,все едно е друга-послушна (доколкото може да е послушно едно 2.5-годишно дете),усмихната,може да се говори нормално с нея.Вкъщи е коренно различна-мрънкане,тръшкане,правене напук...Сещате се-гледам да сме колкото може повече време навън и се надявам времето да се оправи по-скоро.

Спокойно да навършване на 3-тата година така ще е. Сина ми от скоро навлезе, но едвам издържам вече.

"Изкуството да бъдеш родител" я има в нета. Ето линк от където може да се изтегли : http://hyperupload.com/download/0269fb2219/roditel.rar.html Чудесна книга е!
Ако не става от първия линк , това е сайта с книгата  http://www.izvorite.com/downloud/downloud6.htm Намира се посредата някъде на 6-та страница.
 Втората книга на Додсън за дисциплината не ме впечатли толкова ,но и в нея има полезни неща.

Точно този психолог в "Изкуството да бъдеш родител" казва, че спокойните възрасти при децата са в общи линии 1,3 и 5, а неспокойните и трудни - 2 и 4 - четно-нечетно 

Иначе и ние се нареждаме в редиците  Всеки ден си спретваме истерийки по всякаква поводи. Най-добре е, когато съм спокойна и имам търпение, но по-често отдавна съм загубила търпението.

Трябва да ви предупредя, че в една такава негова (и моя едновременно) истерична криза той спря да диша за около минута - минута, в която животът ми спря и се преобърна всичко в мен, и се надигнаха всички най-големи ужаси и страхове... После разбрах, че децата правят такива неща (народному хората казват, че детето се е захласнало или си е глътнало езика), когато не им е угодено. Спират да дишат, дори могат да припаднат... И оттогава съм много внимателна как и колко му се карам и упорствам. Може би не е правилно, но винаги нося у себе си желирани бонбони или шоколадово яйце и в краен случай го разсейвам с това.
Онзи ден в НДК се напишка в панталона и се измокри целия, та трябваше много бързо да си тръгнем. Но той се пързаляше на една нова пързалка и направи страшна истерия в нежеланието да си тръгне оттам. Дори една баба ми каза, че й станало жал за него...И на мен ми е жал, но ще ми е жал повече, ако настине и се разболее - напикан и мокър  Та спрях истерията с "бонки" (бонбонки) и скоро си бяхме мирни и тихи вкъщи. Може би е вредно, но какво да направя - да го оставя мокър на ветровитото НДК или пък да го вдигна - както пищи и реве и рита, и да го нося до вкъщи - пълен абсурт!