Има ли лоши деца?

Има теория, и то доста стара, за "генетичния престъпник". Според нея в човек от раждането са заложени тенденции към, да речем по- меко, нарушаване на правилата и грубото им погазване. Доколко ще повярва в нея всеки сам решава, но и такова виждане има. Макар че за мен е по- важно последващото възпитание.
Във всеки случай когато едно дете, вече не на 2-3 години, а да речем ученик, проявява системно грубо отношение към околния свят твърдо считам, че трябва да се противодейства по подходящ начин. Не мога, поне лично аз, да оставя нещата на самотек, най- малкото заради комфорта на собствените си деца.

С онова дете (да кажем детето Х.) от групата на Иво, за което писах, опитах с добро, но като не стана, му скръцнах 2 пъти със зъби и засега не ми се е налагало пак да си говоря с него.

Веднъж отидох да взема Иво, скупчиха се около нас 2-3 дечица и въпросното дете Х. също дойде. Носеше си кърпата за ръце и започна да удря останалите деца по главите с колкото сила успя да събере. Направих му забележка-с най-кроткия възможен глас, който успях да извадя, казах му, че не бива да прави така, а останалите деца пратих да влязат при госпожата. Х. остана и ме гледаше как преобличам Иво без да каже каквото и да е и ме гледаше с гаден поглед. После дойде едно друго детенце и в момента, в който приближи Х. на една ръка разстояние, той я удари с кърпата през лицето, с все сила. Детето се разплака и от плача повърна, а Х. стоеше и се смееше с глас. Отидох да измия детето (писала съм преди, че госпожите в нашата градина се отличават със завидно безхаберие), а Х. не помръдна от мястото си. Пак му заговорих, че така не бива, че това е лошо, че децата ги боли.....дъра-дъра-дъра..... Той просто не извади никаква реакция.

Много се биеше с  Иво. Говорих с майката, каних ги на гости, за да се опитаме някак в наше присъствие да повлияем на отношенията им. Сложни приказки говорих за това, че ние сме майки, че ние отговаряме за поведението на децата си, че на госпожите не им пука, но това са нашите деца....... Заета била, някой друг път може би....
Ако ще. Бях длъжна да опитам.

Краде. Дреболии разни, но краде. Играчки от шкафчетата на децата, открадна двете кърпи на Иво с героите от филма "Колите" (не само че е крадлив, но и е в известна степен тъп, защото се похвалил на едно друго дете, то пък казало на майка си, тя пък каза на мен). В нашата градина всеки родител лепи на гардеробчето на детето си някакъв стикер. Е, ние понеже имаме "удоволствието" да сме му съседи по гардеробче на въпросния Х., редовно оставаме без стикер. Аз го лепя сутринта, до вечерта, най-много до другия ден стикера го няма. Като отворя гардеробчето на Х.-стикерите са там. Както вече казах, не го намирам за особено умно дете, иначе щеше някак да се опитва и да ги скрие.
Казах на майка му, че не ми е приятно и я помолих да поговори с него, за да спре да къса стикерите на Иво (защото Иво пък се дразни, плаче понякога...). Тя-както вече се знае-не можела да излезе на глава с него. Един ден се засякохме в градината, докато майката го преобличаше, и му казах, че искам да поговоря с него-той се разкрещя, че не искал да говори с мен. Казах, че искам нещо да му обещая-не искал нищо да му обещавам. Казах, че искам да му дам нещо-не искал нищо да му давам. И му казах: "Добре. Нищо няма да ти обещавам и нищо няма да ти давам. Щях да ти обещая, ако спреш да късаш стикерите на Иво, да ти подаря от неговите стикери който си избереш. Щом не искаш-няма да ти дам. Но не ти разрешавам повече да късаш стиреки от гардеробчето му." Майката не обели нито звук. Залепих стикер и вечерта беше скъсан на половина. Не го беше откраднал. Но го беше съсипал-ей така, от проклетия.

На следващия ден една майка се оплака, че детето Х. е било нейното предния ден. А пък колко пъти се е бил с Иво-не ги и броя, защото не за всички случаи знам. Докато преобличах Иво, Х. дойде и тогава му скръцнах със зъби за първи път. С най-ледения си  глас му казах, че му забранявам да докосва гардеробчето на Иво и да сваля стикерите. Че ако още веднъж разбера, че е бил Иво или друго дете, аз лично ще му забия два шамара и ще го просна на земята.

От тогава стикерът на Иво стои непокътнат-вече повече от месец, а Иво не ми еказвал Х. да го е удрял.

След няколко дни, пак на сутрешното преобличане, Х. дойде и започна да дразни Иво. Показа му някаква хубава кола и 100 пъти каза, че няма да му дава да си играе с нея (Иво също носи всеки ден играчки, но с условието, че ще ги дава на другите деца да играят с тях). Иво ревна-искал бил да играе с колата. А Х. подскачаше до нас и викаше "Няма да ти я дам! Няма да ти я дам!" и така-20 пъти. Тогава пак извадих ледения глас и казах на Иво, че не му разрешавам да играе с Х. Има добри деца в групата-ще играе само с тях. Онова хлапе се втрещи. Изгледаме с ей такива очи  . Казах му, че не искам Иво да му бъде приятел и точка. Да не си дава колата, като не иска, но му забранявам да пипа играчките на Иво. Иначе ще се разправя с мен.

След тези 2 случая Иво повече не ми  плаче от Х. Самият Х. вече не се върти около нас когато водя или взимам Иво. Но другите майки продължават да се оплакват от него.

Та така-засега по този начин съм си решила проблема с въпросното лошо дете. Разбрах, че с него с добро не става. Не ми е работа, а и нямам никакво желание да го превъзпитавам.


А Иво-в началото беше доста впечатлен от него. За няколко дни в градината ми докара в къщи "думичката с  П" с няколко синонима и още доста цветисти изразчета-Х. му ги бил казал. Явно си го беше харесал. Говореше ми много за него. Като го питах кои деца са му приятели, Х. все беше с челната тройка. Но после започнаха да се карат и да се бият. Иво не е от децата, които ще се оставят да ги мачкат, и явно започнаха да мерят сили с Х. Само че Х. стърчи с една глава над Иво и не му е много трудно да му измъкне играчката от ръцете, или като го бутне да го просне долу. И Иво взе да ми реве. И започна да си съчинява някакви истории, в които Х. му бил направил нещо си лошо. Определено бяха съчинения, защото дори и в къщи като се удареше ми казваше, че Х. го е бутнал. Накак си започна да го демонизира . Тогава говорих за първи път с майката и й казах, че според мен между нашите деца има някакъв проблем и е добре ние да им помогнем да го преодолеят. Но тя се била отказала и не можела да излезе на глава с него и т.н.......

Така-моето отношение към въпросното дете вече е такова-умерено лошо.

Аууу, много нещо изписах. 

Ето това според мен е правилния подход,но е редно да го упражнява родителя,а не страничен човек.Но когато родителите са се отказали...все някой трябва да го направи...
И аз го правя и има ефект-и върху моето дете и върху чуждите.

Едно от нещата,които съм научила от майка ми,а тя от нейната майка и т.н. е че :НЯМА ЛОШИ ДЕЦА-ИМА ЛОШИ РОДИТЕЛИ!!!(извинявам се едрия шрифт,ама наистина ми се иска да го извикам)

Алекс,един ден може и да не си на това мнение,като преживееш ужаса,който сме преживели ние.

То таз постановка и ние сме я чували, но когато родителите са лоши и децата им стават такива.
Аз затова първо опитвам със съответното хлапе, може да поддаде, но по- често това не става.

Няма лоши деца, за мен "лошотията" е симптом, не личностна характеристика... с възрастта има тенденция да се задълбочава към хронични пряви.

Точно

Няма лоши деца, има невъзпитани деца.

Има лоши родители.

По начало категориите "добър" и "лош" са въпрос на тълкуване."Лошите"родители и те са били деца.Но за мен въпросът е не има ли,а какви са причините за порочния кръг и как човек може да се справи с "лошото" наследство,защото оправданието с гените си е бягство от отговорност.

stefani6,по това,което чета тук,много ясно личи че наистина сте се напатили,но пак казвам-не детето е виновно и няма дете,което е родено лошо.В градинката,където моите дечурлига играят, има две братчета,от които дори възрастните се страхуват,при това съвсем основателно-те са си за страх,така че знам какво имаш предвид.Достатъчно съм учила и чела по въпроса-не е само мое мненое това,което ще кажа.И то е,че има деца,чиято агресия не е канализарана и са по-близко до животинките, отколкото  до хората-съгласна съм-има!Обаче те не са по природа лоши,а ужасно невъзпитани,разглезени,изпуснати,нещастни в някаква гадна семейна или друга среда,която ги е направила или ги прави такива, но те живеят в нея, не по своя вина ,или (има и такива случаи)-всичко това и още неща накуп.Има и някаква наследственост-да ,но тук трябва да повторя предния пост-на Veronika44,a вие сте го чели вече
Пак обаче държа на моето,че няма лоши деца-има лоши родители!

Може много да се спори, затова дали няма лоши деца, а има лоши родители и то защото се сблъсквам с такива деца почти всеки ден, деца, чиито родители са направо ангелчета спрямо тях !!! А пък някой като ми каже, че "лоши" деца няма под 3 годишна възраст, бих само му се изсмяла, а може би някои хора имат "по-различно" определение за думата "лош" !!!  Без коментар

Не мога да характеризирам дете под 3 годишна възраст с думата лошо!  Защо първо ние възрастните не охарактеризираме себе си,пък тогава да коментираме човечетата под 3 години! Да- смешно е ,по точно цинично да говорим за деца почти в бебешка връзраст по този начин!

Според мен, а аз доста съм наблюдавала хората (психологията ми е хоби), наистина няма лоши деца. Те се раждат с някакви заложби и дали ще ги развият зависи само от родителите им, вкл.заложби и за лоши действия. Дори и примера с лошите родители и доброто дете, не е пълен, защото въпросното добро и будно дете има вграден вече комплекс и след години ще избие в поведението му към неговото семейство. Имам настоящ пример: момиченце на 2 год. със загрижени и същевременно строги родители, които са и доста интелигентни хора. Ако не си им близък, ама много близък (да ги познаваш от 100 години) ще кажеш, че са семейство за пример с изключение на детето им, което удря и дърпа другите деца безпричинно. И хората се чудят, бре какво лошо дете, на кой ли се е метнало. А, и самите родители си задават този голям въпрос!? Изглежда и те са заблудени много относно себе си. Работата е там, че бащата е много деспотичен и това е само в къщи, дори и комшиите не чуват нищо, защото той не вика, а действа с шамарите. Не знам дали и към майката е такъв, но това му е втори брак и първия му се разпадна заради деспотизмът му. Самият той се има за най-хрисимия и чаровен човек и не пропуска да се похвали как хората му правят услуги, защото го харесват. Хората отстрани даже го мислят за един от най-галантните и добри мъже.
И примери бол, как дечицата стават жертва на поведението на родителите си и от там се почва пък с техните жертви още на детската площадка. Винаги има причина за лошото поведение на някое дете, но тази причина не се знае от хората отстрани, а могат да си я знаят само родителите ако наистина са загрижени дълбоко, ако ли не и те ще се чудят на кого ли се е метнало туй дете!