Пак ще се срещнем след десет години...

  • 3 495
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Тази година стават десет години откакто завърших гимназията, дори не знам дали ще се организира някакво събиране. На 5-тте години отидохме 4-5 човека и класната. То ако някой от нас не се хване да прозвъни телефоните едва ли ще се и получи нещо. Не бяхме задружен клас, хуманитарна гимназия, само три момчета в класа, амбицирани девойки, съревноваващи се кой ще напише по-добра тема по литература. Поддържам си контакт само с едно от момичетата и с един съученик, който ми стана колега и в университета. Друга много добра приятелка от класа ми дължи пари и и е неудобно да ме потърси заради това и ми е тъпо честно казано, че заради това не поддържаме връзка, казала съм и да ге забрави тия пари, но тя си знае.

Та питам се  - има ли смисъл от такива насилени събирания? Вие ходили ли сте? Как се чувствахте, какво правихте? Имаше ли надпревара скрита или явна кой е по по най и кой къде е стигнал или не колко деца е народил и т.н.?

Тази година стават десет години откакто етнологията се е отделила от историята като самостоятелна специалност в СУ. Ей там ще има събиране май и си струва да се иде. Няколко от колегите и колежките и досега са ми много добри приятели и си прекарваме чудесно, въпреки, че все по-рядко се срещаме.

На събиране с колеги от университета ходили ли сте и как беше?  Ще ми е забавно да прочета историйки. С колко от съучениците си и колегите от студентските години поддържате връзка?

# 1
  • Мнения: 3 423
С колеги от университета не сме
се събирали напоследък, но с доста
поддържаме връзка. Тази година
стават 13 от завършването и си
знаем спатиите. Със съучениците
последно сме се събирали 15 години
след завършване на училище. Моя
милост обаче не отиде, че вече не
живеех в София. Било е весело.
Фукни, натягане и прочее е нямало.
Бяхме много готин клас. С доста от
съучениците си поддържам връзка.
Успях да отида само на петгодишнината
от завършването, още не бях си била
камшика, падна смях, имаше спомени,
вицове, четохме някакъв лексикон даже.
После се возихме в трабанта на един
съученик, почти попикани от смях.
Скоро казах на една съученичка да дава
кондоми на сина си, че да не стане баба,
преди аз да стана майка. Устиска.

# 2
  • Мнения: 4 585
  Ами ходил съм на всякакви. И на 25г от гимназията. На 30 не отидох. Струва си да отидеш, ако очакваш да видиш някое старо гадже. Иначе - всеки се прави на по-успял, отколкото е в действителност. Пооплешивели мъже, натежали каки. Има и такива, дето не са между живите. Лека им пръст. Скапах ли ти темата?

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ходила съм, но не на кръгли годишнини. На 1-2 срещи с класа от гимназията, не беше зле, само дето напоследък всички се барват с костюми като лелки.
А с колегите от университеета сме си правили импровизирани срещи по морето, бяхме се събрали почти половината курс във Варна, с тях беше весело, раздухме кой къде, с кого, колко деца  Laughing Их, домъчня ми сега....

П.П. Да отговоря на Дещовиди Simple Smile Надпревара имаше точно там, където сме очаквали, т.е. тия, дето се дуеха в училище, това правят и по срещи. Готините хора ти е приятно да ги срещаш, другите забавляват с меренето на това и онова.

# 4
  • Мнения: 2 070
Аз съм сигурна, че ще ми е забавно да отида и на двете събития, особено на студентското, без значение дали ще има дуене и подобни.

Wolf, що да си скапал темата, на мен ми е интересно. Такъв е живота в крайна сметка. Иначе стари гаджета не очаквам да видя, гаджетата ми бяха от извънучебна среда.

Я кажете какво друго забавно може да се измисли, освен лексикони /те лексиконите бяха до 6-7-8 клас /... Организирахте ли нещо или оставихте нещата да се случат според настроенията на момента?

# 5
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 728
Събирахме се и на 5, и на 10 и на 15 и на... и все ни е интересно!! За дуене, не знам дали има такива, но иначе си изкарваме чудесно! Ходиме на кръчма с жива музика на обяд и от там нататък се почва един купон, който свършва на другия ден призори! Но ние си бяхме готин клас и тогава! Припомняме си разни неща и се смеем като деца! Вярно е , че сме поостарели, натежали, пооплешивели, но не намирам, че кой знае колко сме се променили като характери! С тях сякаш времето е спряло! Не ги възприемам като лелки и чичковци, напротив много ми е мило!! Но то е по-важно как сте си живеели тогава!Ако тогава е нямало разбирателство и купон, как ще се получи сега? Гадното е , че всеки път разбираме, че някой си е отишъл завинаги, но това само ни сплотява повече !!! Пожелавам на всички , които се срещат нашите положителни емоции!!!  bouquet

# 6
  • Мнения: 1 113
На 5 и 10 год. от завършването на гимназията ходих. Беше много хубаво - спомнихме си старите години, посмяхме се. Последната година преди да завършим си бяхме направили нещо като лексикон, в което всеки беше писал какво мисли да прави по-нататък, какво желае от живота, премълчани тайни и мнения от/за останалите и други такива. Писахме на тетрадка и всеки беше запечатал листите си с телбод, като се разбрахме да ги отворим на 10 годишнината от завършването ни. Е, прочетохме го ... на някои мечтите се бяха сбъднали  Simple Smile
При нас напъни от сорта на кой е по-по-най- нямаше, но ние си бяхме готин клас ...

# 7
  • Мнения: 46 511
Да, в събота се събирахме за 10 години от завършването  Simple Smile
Бяхме изключително задружен клас и сме поддържали връзка през всичките тези години, въпреки, че се разпръснахме по България и света  Confused
От 28 човека, 5 не дойдоха ... за съжаление и класната, но тя по принцип е по-особен човек, та нямаше изненадани ...
Иначе беше страхотно, направо се върнах в ученическите години   Simple Smile

# 8
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ходих на събирането за 5 и за 10 години - 15 още нямаме. На първото имаше повече хора, беше приятно, ходихме на кръчма, а после една част и на клуб с музика на живо. Дуене нямаше, всички си прекарахме чудесно. На 10 години дойдоха по-малко хора, доста не бяха в България вече, други с деца, но беше по-тъпо, главно заради избора на заведение.
Със състудентите си не поддържам връзка, защото бяхме задочно обучение и се виждахме само на лекции и на изпити. Но и сред тях имах и съученици и с тях наистина затвърдихме дружбата - едната ми стана кума, другата кръстница на голямата щерка. Ще ми бъде интересно да отида на 15 години от завършване на техникума, няма да пропусна за нищо на света, дори ако трябва аз да го организирам. 

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Никакви сбирки.... ни училищни, ни университетски  Confused Много гадно  Close

Но мъж ми празнува и заради мен. То не са събирания на класа му от 1-ви клас, то не е от средното училище, то не е от университета.
Но най-вече се събира със съучениците му от езиковата гимназия. Наскоро честваха някаква (хилядна  Mr. Green) годишнина.
Естесвено, че най-личната мома е бившето му гадже  Sunglasses

А пък нашите какви луди сбирания правеха...  Grinning По цяла нощ и по 2-3 дни и все у нас завършваше всичко  Party

# 10
  • Мнения: 3 491
С хората от университета не поддържам връзка, там не ми харесваше, не знам и те доколко поддържат помежду си. Но съучениците си от гимназията обичам много. Половината ни клас е в чужбина, събирали сме за "след десет години", тогава не бяхме още толкова разпилени, и класната дойде на срещата, много беше хубаво. Продължаваме да разменяме информация кой къде е и какво прави, и знам, че сме готови да си помогнем, близки ги чувствам. Повечето са в Германия, правиха си тяхна среща "след 15 години", тези в България също правеха и който можа - отиде. И виртуална среща в дир-а си правихме веднъж, но не е толкова симпатично, колкото на живо.
Сега се сещам, че е крайно време да напиша някое и друго писъмце.

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 824
С университетските - не поддържам връзка и аз.
Със съучениците е друго Simple Smile един чрез друг си предаваме новини и клюкини за тоя-оня. Тази година правим 10 години...кой ли ще ни организира? Няколкото предишни опита за сбирки показват, че желание имаме, само някой да ни организира. С удоволствие бих отишла да се видим...с някои не сме се виждали от завършването.

# 12
  • Мнения: 6 167
не, никога не сме се събирали класа и групата от университета.
въпреки, че бяхме много сплотени.
с някои съученици и колеги  съм приятелка и се виждаме често.
с други - не.

не съм привърженик на такива срещи, защото мисля, че не се случват искрени и истински неща на тях. непознати сме.
елементът на съизмерването с другите сигурно е ужасен.
кой какво работи, кой е женен, кой има деца.
това сигурно ще ме натовари много - да си разказвам живота и да се опитвам да се представя в положителна светлина само.

# 13
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
А аз миналата година ходих на 20 годишнина. И спечелих приз за най-млада мама bowuu - Василена беше на 2 и половина Joy За малко една кандидат-баба да ми измъкне наградата изпод носа, ама не и се дадох Mr. Green

Обичам да ходя на срещите ни. Както е казала и Дафодилия - който си е готин, и след 20 години си е готин. Който си е фукльо - пак си е фукльо. При нас фукльовците бяха две категории - едните дойдоха, за да се покажат, а другите не дойдоха, за да покажат, че сме под нивото им Laughing. Много забавен народ има, ей!

# 14
  • Мнения: 3 491
не, никога не сме се събирали класа и групата от университета.
въпреки, че бяхме много сплотени.
с някои съученици и колеги  съм приятелка и се виждаме често.
с други - не.

не съм привърженик на такива срещи, защото мисля, че не се случват искрени и истински неща на тях. непознати сме.
елементът на съизмерването с другите сигурно е ужасен.
кой какво работи, кой е женен, кой има деца.
това сигурно ще ме натовари много - да си разказвам живота и да се опитвам да се представя в положителна светлина само.

Честно казано, при нас не е бил това основният акцент, и не сме се съизмервали, по-скоро си спомняхме разни весели работи, как са ни изпитвали, как сме си подсказвали, пък учителите как са били, пък на еди-коя си екскурзия какви изцепки са ставали, ей такива. Ох, много ми се иска пак да съм на такава среща!

# 15
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ааа, ние си бяхме направили табло с компроматни  снимки и много се смяхме. Всеки беше донесъл някоя смешна снимка от бригада или военното, или от някоя екскурзия. Наистина много се смяхме. И ни беше малко тъжно, защото това беше първата среща без класната ни. Бог да я прости!

# 16
  • Мнения: 390
Ама разбира се!
Аз съм завършила преди 17 години.Първите 10 се събирахме всяка година.Кога повече,кога по-малко присъстващи.Бяхме задружен клас.Но се събирахме целия набор-всички паралелки(малък град-единствена гимназия).
Сега повечето хора са в чужбина и ми е мъчно ,че няма да можем да се съберем всички за 20 годишнината.Все по-малко оставаме...
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...

# 17
  • Мнения: 2 353
  Обичам да ходя на тези срещи. Винаги се смеем много и празнуваме напоително, точно като едно време. Само че сега махмурлукът ни е по-дълъг от напиването Sad

# 18
  • Мнения: 3 491
Ааа, ние си бяхме направили табло с компроматни  снимки и много се смяхме. Всеки беше донесъл някоя смешна снимка от бригада или военното, или от някоя екскурзия. Много се смяхме. И ни беше малко тъжно, защото това беше първата среща без класната ни. Бог да я прости!
Много сте били напред с материала. И при нас някой беше донесъл компроматна снимка на едно изпитване пред дъската в час по химия и организиран опит за подсказване.  Grinning Ама само една снимка си спомням. И все пак, и една ставаше за отприщване на  духовете.

# 19
  • Мнения: 3 491
Ама разбира се!
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...
Ха! И ние така си говорехме ...  Joy (Даже и килограми не сме споменавали).
Че сега да облечем престилките, можем спокойно да влезем в клас и никой да не забележи, че не сме вече за там. Може и само ние да сме си го вярвали.
Ама и супер класна имахме, и тя твърдеше, че сме си все същите.

# 20
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ами, същите сме. Само по акъл, който си е все така малко Joy

# 21
  • Мнения: 5 790
Аз също съм учила в хуманитарна гимназия. В класа имаше 6 момчета. С единия се обичахме още от 9-ти клас, та чак до абитуриентския бал. Скарахме се седмица преди бала и той отиде с една девойка, дето хич не я обичах, за да ми направи мръсно. Не го бях виждала оттогава. Много се засегнах. На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше  Embarassed /, се видяхме за първи път. Е, трепна ми отвътре, признавам си.  Wink  Поговорихме си, разказахме си кой - какво. Изпрати ме до вкъщи и взе да ми обяснява, че още ме бил обичал.  Sick За малко да се вържа  Laughing ама само за малко. Не съм го виждала от тогава. Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването.  Laughing Само с 1 от съученичките поддържам отношения, точто по причина, че всички бяха болезнено амбициозни и имаше съревнование.

# 22
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 824
На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше  Embarassed/

Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването.

 Mr. Green

# 23
  • Мнения: 7 474
Първите 5г. се събирахме всяка година по моя инициатива хващах тефтера и почвах да звъня. На 5тата г. реших, че няма да се обаждам и от тогава не сме се събирали и едва ли ще се съберем някога. Жалко.  Confused

# 24
  • Мнения: 4 195
ние още не сме навършили 10 години, но аз си знам, че 24 май ми е ангажиран ден - срещам се с класа си, всяка година, винаги на тази дата. С този клас преживях най - тежкото в живота ми - баща ми почина, те бяха до мен, особенно една от тях - настояща мама от форума, която обичам като сестра. Много от тях са вече майки, съпруги, дори жени със завидни кариери, но когато се видим, винаги ни е хубаво. Е, има ги някои - вижте ме колко постигнах, а вие кви шушумиги сте, но те си бяха така и в училище. Били сме си на сватбите, абе на всичко, Някои от тях са ми наистина скъпи приятели и тази година очаквам с нетърпение пак да ги видя.  Heart Eyes

# 25
  • Мнения: 5 790
На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше  Embarassed/

Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването.

 Mr. Green

Не съм уточнила колко скоро... можем да имаме различни критерии за време  Mr. Green

# 26
  • Мнения: 6 993
Честно казано - аз не държа да ги виждам.
Ние също не бяхме задружен глас. Бяхме разделени на 7-8 групички по 3-4 човека. Повечето групички не се търпяха много по между си, а заедно всички групички недолюбваха моята Laughing Май защото не пиехме, не пушехме, не ходехме по дискотеки, не се интересувахме от момчета...и общо взето нямахме особен интерес да ходим с тях където и да е било. А, бе от малка съм си асоциален тип Mr. Green
И сега като се събират, на нас не се обаждат. Не съм сигурна, че ако се обадят или се чуе нещо за догодина (догодина правим 5 год. от завършването), въобще ще отида.
Аз лично искам да виждам момичетата, с които тогава бях близка. Най-странното е, че поддържам най-близки отношения с тази, която замина да учи в чужбина. Rolling Eyes

# 27
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Тая година правим 10 години, моите съученици лежат на Атол, щото миналия випуск оттам им организирали, ама нещо няма  Mr. Green
Преди ходех на срещите против носталгия. Сега, би ми било интересно, последната среща като да беше преди 4-5 години и му казвам среща, щото се събираме 5 човека. Сложно е, чужбина, София, няма желание, може би. Иначе, аз съм редовна.
Срещите на мъжа ми са по-чести и ми е приятно после да дойдат вкъщи и да осъмнем.
А майка ми се събират редовно и ми е кеф да ги гледам.
А от университета, за срамотиите, не само не сме се събирали (или не съм разбирала), ами и почти никой не съм виждала  ooooh!

# 28
Била съм няколко пъти. Има 4-5 същества, които явно не спират да се доказват и имам чувството, че всеки път вече ще ходя заради тях тъй като много ми завиждат и се радвам когато зеленеят от яд.

# 29
  • Мнения: 927
Ние ще си правим 10-годишнина на 2 юни. Само тези съученици, които не могат да си дойдат от чужбина няма да присъстват. Бяхме много задружен клас и аз с нетърпение очаквам срещата Grinning. Толкова спомени имаме заедно... Mr. Green
На 5-годишнината и мъжа ми присъства и му беше страшно интересно и забавно. Те нямат такива срещи при тях.

# 30
  • Мнения: 648
    И ние правим 10 години от завършването на гимназията, дори сега като си бях по празниците в родния град се срещнах с няколко съученички, споменаха нещо за събиране Rolling Eyes Еми не можем да се похвалим с някакъв вид сплотеност, правихме си среща мисля на третата година......... Сега поддържам връзка с няколко момичета, останалите- естествен подбор Crossing Arms
Не случих на колектив и в университета, от там обаче имам няколко по- силни връзки Peace

дЕщОВИДИ, не бих отишла на среща, на която се колебая силно дали да отида, подобни събития е нужно да носят приятни емоции, иначе е безсмислено!

# 31
  • MUC
  • Мнения: 297
При нас е трудно да се каже, че сме били задружен клас, тъй като за 5 г. в гимназията два пъти разместваха и преподреждаха паралелките.

Имахме си една тогава задружна компания, която къде по стечение на обстоятелствата (половината сме в Германия, в различни градове), къде поради долни интрижки и мръсни номерца полека-лека се разпадна. Ето вчера научих, че една бивша съученичка и тогавашна близка приятелка е бременна и ще се жени. Ми не можах дори да се зарадвам истински за нея, предвид мръсотията, която сътвори преди 2 г.  Rolling Eyes

Иначе хората от випуска, които са в Германия като мен, организираха среща за 5-годишнината миналата година. Не отидох, понеже разбрах, че почти всички, които бих се радвала да видя, няма да са там.  Tired

# 32
  • Мнения: 920
Голямо дуене беше.

1 отблъснат от гаджето си през цялото време се дуеше, че жена му е научен сътрудник и че има СИН. А бившето му гадже имаше дъщеря.

Иначе си беше като в у-ще - на групички. Имам съученички, с които за 5 г. не сме си разменили повече от 5 приказки, ми и тогава нямаше какво да си говорим.

А, и всички от провинцията вече бяха станали софиянки.

# 33
  • Мнения: 4 473
За 5-тата годишнина от завършването имаше организация, но по много нелеп начин, аз пропуснах събирането и още ме е яд. Миналата година беше 10-тата годишнина, но нямаше събиране. Всъщност, възможно е и да е имало, но моите координати отдавна не са същите, затова и допускам да не са ме открили. Confused
Иначе, бих отишла с огромно удоволствие и не по-малко любопитство. Simple Smile

# 34
  • Мнения: 338
Ние не сме се събирали,но сестра ми на всеки 5 г. се събират.И не са били малък клас почти 30 човека.Винаги са в пълен състав,с изключение на 2-3ма, които били извън България.

# 35
  • Мнения: 2 700
В гимназията, която съм завършила, випускът ни беше 240 човека. Събирали сме се 2 пъти, но организацията беше действително стройна. Ангажирахме и двата пъти хотел на Витоша, така че след ресторанти и дискотеки да има къде и да преспим. И двата пъти идваха поне по 120-140 човека, като вторият път организацията започна от пролетта, а датата беше насрочена за октомври (така поне 30-40 човека можаха да дойдат от чужбина). Изкарахме перфектно. Имаше ентусиасти, които направиха и прожекция от събрани снимки от бригади, военно и т.н. Сред съучениците ми има много успяли хора, които по никакъв начин не показваха разлика в стандарта. След традиционното запознаване (много сме се променили и за да не се получават неловки ситуации даже си носехме табелки кой кой е) и темите и поведението ни сякаш се върна години назад.
Част от организацията мина през Атола. Реши се да се правят по-чести сбирки, за да не се забравяме. Още на трезва глава пуснаха тефтер, в който всеки записа настоящи координати (включително и мейли).
От гимназията и от сбирките имам прекрасни спомени, от Университета не поддържам контакти с никой.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 105
А ние пък никога не сме си правили срещи. Много тъпо. Аз си се виждам с някои от съученичките ми, с една от тях пък никога не сме спирали да се виждаме, но срещи не е имало никога или поне не са ни викали нас двете. Много тъпо! На мен би ми било интересно да видя съучениците си. Тази година стават 11 години откакто съм завършила!

# 37
  • Мнения: 4 068
Тази година и ние имаме 10 годишнина от завършването на гимназия. Тъкмо вчера се прибрах от Кърджали. Там се видяхме с някои съученици и сега се захващаме с организацията на големия купон. Бяхме страхотен випуск и онова време ми липсва много. В събота се събирахме и се спукахме от смях и от спомени. Нямам търпение да дойде края на май, за да отпразнуваме официално остаряването с един як купон. Дуене няма да има убедена съм. Просто ще се веселим здраво.

# 38
  • Мнения: 8 999
Повечето ни приятели /мои и на мъжа ми/ са от прогимназията и гимназията /и с него сме съученици от гимназията/. Малко от хората с които съм учила са се изгубвали трайно от погледа ми, но имаше и такива. На сбирката се заформи щур купон - до изгрев слънце. Толкова ни хареса, че почти ежегодно го повтаряме. И с всяка година събитието става все по-мащабно. Всички вече знаем - наближи ли юни - време е за фойерверки!
С колегите от университета не поддържам контакти /с едно-две изключения, но и с тях се виждаме мноооого рядко/. Трайните ми приятелства са със съученици от квартала.

# 39
  • Мнения: 1 364
Ние ще си правим 10-годишнина на 9 юни. Повечето съученици ще се съберем. Бяхме много задружен клас и срещата ще е интересна.
На 5-годишнината неможаха да дойдат само 3 съученика.

# 40
  • Мнения: 4 733
На събирането по повод петата година от завършването отидох. Беше супер нагласено исъответно всички се държаха повече от неадекватно.
 Миналата година, на 10-годишнината не отидох, но разбрах че е имало супер малко хора .
 Опасявам се, че трето събиране никога няма да има.
  На мен лично ми е приятно да се видя с хора, които са били част от живота ми през период от него, да разбера какво се е променило при тях, щастливи ли са... Всъщност съучениците , които тогава ми бяха приятели са ми такива и сега. Не ми е нужна специално подготвена среща за да се видя с тях.

# 41
  • Мнения: 410
И на мен ми предстои,тази година,събиране по повод 10 години от завършването на средното образование.Ние се събираме всяка година,който може идва,но за жалост до сега не сме се събирали всичките заедно.
Съмнявам се че и сега ще се съберем,макар че се надявам да видя старите познати мутри и да подивеем малко cheers  superuu
Иначе с тези с който съм се виждала през годините са си останали почти същите,все още всички сме "диваци" ,радваме се да се видим и не се надскачаме,кой с какво и колко е просперирал или успял Peace

# 42
  • Мнения: 5 140
Някой празнувате десета годишнина, други ще празнуваме 15 год от завершване. ooooh!
Мале как си минава времето, неусетно почти....

# 43
  • Мнения: 4 733
Не си вкарвай депресии Simple Smile
Времето лети точно толкова бързо, колкото сами му позволим Wink

# 44
  • Мнения: 5 140
Не си вкарвай депресии Simple Smile
Времето лети точно толкова бързо, колкото сами му позволим Wink

А, Кас депресия не съм си вкарала грам, само споделям.
Странно ми е, защото бързо ми миава времето особено откакто я има Ния.

# 45
  • Мнения: 2 070
Чак сега виждам, че има три страници изписани по темата,а аз нямам много време ...

# 46
  • Мнения: 2 070
Ама какви сте организирани. Подозирам, че няма да има организация за събиране на нашия клас. Аз също съм приятелка с момичетата, с които и тогава бях. От университета имам много по-хубави спомени, както и от времето 4-8клас. Съученичките ми народиха повече деца от колежките от университета - засега сме май само две, едната се подвизава също някъде из форума. Интересно е, че бяхме женски клас и около 7-8 години се раждаха само момчета, някои имат и по две. Аз с моята Яна разбих модела преди почти три години. Представям си колко весело ще е, ако се съберем и с децата, двама от тях май са в първи или втори клас вече.

# 47
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Оууу, ти пък, с децата Shocked Ами съучениците ми имат абитуриенти, че и студенти. Пък аз съм току що излязла от ясли ooooh!

# 48
  • Мнения: 3 423
Представям си колко весело ще е, ако се съберем и с децата,
двама от тях май са в първи или втори клас вече.

Кви деца, бре, а кой ще се напива?!

# 49
  • Мнения: 2 070
Аз не казвам срещата по повода да е с децата, а да има отделна... Не съм се изразила правилно.   bouquet

# 50
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Ходип на 15 години от завършване на гимназията. Бяхме само няколко човека от класа а класната беше вече починала. Приятно беше защото се събрахме само хора които се харесвахме и в училище. Кофти хората се бяха фръцнали за ресторанта, менюто и какво ли не още  и бяха отказали да дойдат от което ние спечелихме ми се струва. Никой не се е изтъквал защото нямаше нито големи богаташи нито политици.  Видяхме кой колко е остарял и си спомнихме младините.

# 51
  • Мнения: 29
ОТНАЧАЛО СЕ СЪБИРАХМЕ НА 5 г до 25-та годишнина а след това решихме да се събираме всяка година  навремето имаше комсомолски секретари  и аз бях една от тези  и на мен се падна честа да ги събирам  едната годишнина реших да я прескоча  но не ме оставиха намира звъняха ми от цяла България /всички сме се пръснали/  много е приятно  виждаш как всички външно са се променили  а в очите им единствено грее онова пламъче  което ви събира  не бяхме от щурите класове но мисля че тогава винаги можехме да разчитаме един на друг сега нещата са по-различни  всеки си има по някакъв проблем  мъчим се да го прекрием но не винаги успяваме     за мен тези срещи са много необходими подибряват тонуса  и то за доста дълго време

# 52
  • Мнения: 3 537
Не се събираме вече.Пръснахме се в различни посоки.Някой са в чужбина...А така ми се иска да се видим! Rolling Eyes

# 53
  • Мнения: 534
Ние не се събирахме в училище,камо ли сега   Naughty
или поне някои се виждат,но аз съм сред забравените  Crossing Arms
не че много ми е болно  Whistling

# 54
  • Мнения: 7 111
Ходих на петилетката от завършването.
И нищо не се беше променило. Сега се виждам с малко моии съученици, но пък ми е приятно. С университетските ми познати също сме на епизодични срещи с избрани екземпляри.

# 55
  • София
  • Мнения: 18 679
Тази година ще се събираме, днес получих благата вест Laughing  10 годинки, егати Rolling Eyes

# 56
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Със състудентите не се виждам - вярно, прекарвахме си доста забавно, но явно си е било за тогава. Поддържам връзка с двама-трима. Виж със съучениците е друга работа. Никога не сме имали нарочни срещи, на випуска или подобно - бяхме страхотен клас и въпреки че събиането става трудно - голяма част са извън България - с тях лятото се виждаме, с другите поне веднъж в месеца се запиваме и веселим, през останалото време се чуваме по телефони, скайпове и подобни. Както казва Касиди - не е нужна специална среща.

# 57
  • Мнения: 6 993
Ние не се събирахме в училище,камо ли сега   Naughty
или поне някои се виждат,но аз съм сред забравените  Crossing Arms
не че много ми е болно  Whistling
Явно поколението ни е такова Joy

# 58
  • Мнения: 1 671
Догодина правим 20 години от завършването. Бяхме девически клас 35 момичета. Една от нас роди на 17 г., друга почина на 23 г, две или три момичета са  чужбина.

Събираме се на всеки пет години. И класната е винаги с нас, да е жива и здрава! МНого е хубаво, много е мило и малко тъжно, защото е ясно на всички, че вече не сме онези луди млади, но пък сме майки и дами.

Не съм пропускала събиране. Идват почти всички, някои с мъжете си, други соло, както се случи. Винаги става купон!

# 59
  • Мнения: 29
ОТНАЧАЛО СЕ СЪБИРАХМЕ НА 5 г до 25-та годишнина а след това решихме да се събираме всяка година  навремето имаше комсомолски секретари  и аз бях една от тези  и на мен се падна честта да ги събирам  едната годишнина реших да я прескоча  но не ме оставиха намира звъняха ми от цяла България /всички сме се пръснали/  много е приятно  виждаш как всички външно са се променили  а в очите им единствено грее онова пламъче  което ви събира  не бяхме от щурите класове но мисля че тогава винаги можехме да разчитаме един на друг сега нещата са по-различни  всеки си има по някакъв проблем  мъчим се да го прекрием но не винаги успяваме     за мен тези срещи са много необходими подибряват тонуса  и то за доста дълго време

# 60
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не ходих на 10-те години, защото бях тук. Но ми се обадиха по телефона и бях за малко част от тях, въпреки че не съм чувствала много хора от класа близки. Сега в събота, пак ще се събират и пак няма да ме има, но и да си призная не си падам много по такъв вид сбирки. Въпреки че, съм организирвала на класа ни от основното ми училище и пак бих го направила.

Общи условия

Активация на акаунт