- Публикувана: 10 апр. 2007, 12:15 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 07:50 ч.
Биете ли децата си
Не бия, не удрям, не пошляпвам, не потупвам.
АНГИЛЧЕТО ТО......
За мен "Който сее ветрове, жъне бури" - така че предпочитам да се боря със собствения си гняв.
Сигурно и като ти ударят едната буза, подлагаш другата.
Не бия, не удрям, не пошляпвам, не потупвам.
АНГИЛЧЕТО ТО......
Леле, ако пък пише неграмотно, що бой ще изяде, леле...
Мдаа.. Признавам си чистосърдечно , че съм ги пошляпвала, но бой не са яли никога. За мен и един шамарец по дупЕто е много, но го прилагам . Или през ръцете. Има едни такива моменти , в които просто по абсолютно никакъв друг начин не мога да им привлека вниманието. Говориш , говориш, говооооооориш и все едно че си говориш сам. В ранна детско- памперсова възраст не съм пляскала. 
Е, може би само леко през ръчичките ако бутат или правят нещо застрашаващо живота или здравето им. Малката ми щерка вчера много възмутено ми заяви " Не си ли забелязала , че май само мен попляскваш,а?" 
(което далеч не е така...) Направо паднах. Това беше след един мой плесник по дупето след като се беше отплеснала и джиткаше като свободен електрон между фучащите коли. Вие ако сте няма ли да пляснете? След като преди това поне 5 пъти съм я повикала , тя се завъща точно за секунда и пак отпрашва.
Бях твърдо убедена, че никога няма да си шляпам децата. Аз самата не съм удряна като дете (изключая двата шамара, които още помня...) . С времето се убедих, че просто няма как да се избегне това. Както се казва - понякога си е необходимо зло.
Ей затова говоря.
Като прибавиш към туй чудо и една почти тинейджърка, която вечно мрънка за нещо, чуди се за какво да се разсърди и с кого да се скара....
... Не ми се мисли когато ги тресне и двете какво ще е
Е, може би само леко през ръчичките ако бутат или правят нещо застрашаващо живота или здравето им. Малката ми щерка вчера много възмутено ми заяви " Не си ли забелязала , че май само мен попляскваш,а?" (което далеч не е така...) Направо паднах. Това беше след един мой плесник по дупето след като се беше отплеснала и джиткаше като свободен електрон между фучащите коли. Вие ако сте няма ли да пляснете? След като преди това поне 5 пъти съм я повикала , тя се завъща точно за секунда и пак отпрашва.Бях твърдо убедена, че никога няма да си шляпам децата. Аз самата не съм удряна като дете (изключая двата шамара, които още помня...) . С времето се убедих, че просто няма как да се избегне това. Както се казва - понякога си е необходимо зло.
Всичко има граници, Бу. Включително и лигавщината на децата. За едно дете до три, даже и четири години може би е нормално да бъде ненавиквано и нешляпано. Но за госпожица на 6, като моята... да ти увива на главата за поредната глупост, която иска да й се купи.... и като й кажеш не да го приема като война и да мрънка до последно - простете, но аз лично немам нерви. ако щете и като оправдание го разбирайте.
Като прибавиш към туй чудо и една почти тинейджърка, която вечно мрънка за нещо, чуди се за какво да се разсърди и с кого да се скара....
... Не ми се мисли когато ги тресне и двете какво ще е
Изобщо боят не е метод за възпитание! Яла съм много бой като малка и винаги съм се чувствала унижена, неразбрана и необичана. И майка ми почти никога не ми е обяснявала за какво ме удря. От това ме болеше още повече. Просто недоумявах!
Иначе по темата - шамарче съм удряла, особено когато посягаше към контактите, заканата ми е "дай дупето да го напляскам" и той ми се дупи и се хили.
Извън темата - моето оръжие е отвличане на вниманието - действа безотказно и ми спестява нерви и излишни пошляпвания.
Иначе по темата - шамарче съм удряла, особено когато посягаше към контактите, заканата ми е "дай дупето да го напляскам" и той ми се дупи и се хили.
Извън темата - моето оръжие е отвличане на вниманието - действа безотказно и ми спестява нерви и излишни пошляпвания.
Всичко има граници, Бу.
Мен майка ми много ме биеше, затова много внимавам с боя. Не бия, но понякога от безсилие ми се случва да ударя, като в същия момент осъзнавам, че това е отвратително и се мразя, но това не ме извинява. Срам ме е, но си признавам. Да, изключително рядко се случва, но се е случвало 
Изобщо боят не е метод за възпитание! Яла съм много бой като малка и винаги съм се чувствала унижена, неразбрана и необичана. И майка ми почти никога не ми е обяснявала за какво ме удря. От това ме болеше още повече. Просто недоумявах!
Иначе по темата - шамарче съм удряла, особено когато посягаше към контактите, заканата ми е "дай дупето да го напляскам" и той ми се дупи и се хили.
Извън темата - моето оръжие е отвличане на вниманието - действа безотказно и ми спестява нерви и излишни пошляпвания.
Иначе по темата - шамарче съм удряла, особено когато посягаше към контактите, заканата ми е "дай дупето да го напляскам" и той ми се дупи и се хили.
Извън темата - моето оръжие е отвличане на вниманието - действа безотказно и ми спестява нерви и излишни пошляпвания.
За по-големшки някой да знае чалъм някакъв?
Да, признавам си, че отнася
тупалки по памперса, но ние
сме направо рядко срещано
чудо юдо и това се случва след
като съм изчерпала целия си
арсенал от думи, обяснения,
закани и прочие.
Съжалявам, но точно на тази
възраст каквото и да правя
/дори и тупалките/ нищо не помага.
Вече определено съм на предела
на психическото си здраве и се
чудя къде ще му излезне края.
да не говорим, че днес ме сюрпризираха,
че ще го вземат на ясла чак от Май
Не издържам вече
тупалки по памперса, но ние
сме направо рядко срещано
чудо юдо и това се случва след
като съм изчерпала целия си
арсенал от думи, обяснения,
закани и прочие.
Съжалявам, но точно на тази
възраст каквото и да правя
/дори и тупалките/ нищо не помага.
Вече определено съм на предела
на психическото си здраве и се
чудя къде ще му излезне края.
да не говорим, че днес ме сюрпризираха,
че ще го вземат на ясла чак от Май
Не издържам вече
ооооооо и аз съм така
и шамарчета по памперса-предизвикват смях
детето си ме подлудява
голям бяс е а още няма две
Съгласна съм ,че когато детето вече е по-голямо много трудно се впечатлява само от благи думи и наказания.Синът ми е на 9 и когато му се карам за нещо ,все едно ,че говоря на стената ,а после се врътка и си прави това ,което си е наумил.От нищо не се стряска.Мъжът ми и той си мислеше,че е много лесно да се оправи с него,но и той вижда,че е трудна работа.Има моменти когато нарочно ни провокира и ядосва .Много е трудно с по-големите деца.Затова ,когато ме ядоса до крайност съм го нашамарвала и тогава той се кротва и няколко дни е коренно различен-държи се нормално.А малката не съм я удряла още,не смятам ,че ако я ударя,ще има някаква полза.
Не бия, не удрям, не пошляпвам, не потупвам.
АНГИЛЧЕТО ТО......
Леле, ако пък пише неграмотно, що бой ще изяде, леле...
О само гледай....