Според мен най-важното е какво искаш ти самата от живота и съвсем ясно да си дадеш сметка можеш или не можеш да получиш. Наистина жените след 30 години имат притеснения, че часовника им тиктака за дете. Помисли си какъв живот би искала да имаш:
1. Оставаш наистина сама без дете и с непрестанната надежда за принца....
2. Забременяваш, раждаш дете....вече финансовата част на нещата не знам как би застанала. Ако наистина много искаш дете ще намериш начин да се справиш с нещата. не споделям мнението - какво ще кажеш на детето, че баща му е чашка течност....По същия начин може да е непознат в нощта, отбил се за малко...А децата, които не са признати от бащите си? И те ли са "чашка течност"? Техните майки какво им обясняват? Просто имаш версия по въпроса и толкова! тук все още сме си диви ориенталци и е необходима версия за пред съседи, роднини....тъжно, но истина!
3. Успяваш да намериш принца, да създадеш семейство и дете...това вече не знам как се прави.
Така, че решението е пред теб. Аз самата също бях мислила за такъв вариант и бях на крачка от неговото изпълнение. Моя позната пък директно така постъпи и се чувстват адски щастливи двамата с детенце. Ако ще иди в близката градина и се запознай с майки с малки деца да видиш реално как седят нещата и тогава помисли отново!
Успех, каквото и да решиш! Твоето решение ще е най-вярното за теб, независимо какво казва целия свят!